За анкетата за диференцирано заплащане
Отдавна се говори за това диференцирано заплащане.И като че ли това беше желанието на всеки от министрите ни - колкото може повече да ни насъска един срещу друг. Ние и без това сме си една тоалетна хартия за цялото общество. Все трябва да даваме пример на околните и да работим за слава и без пари. А когато решим, че и ние имаме право на високи възнаграждения, то тогава върху нас се изсипват какви ли не помии. И всичко тръгва от министъра. Как пък нямахме късмет в тези години на прехода да ни се улучи човек, който наистина да милее заобразованието, а не да идва да си отмъщава на всички, само защото някога не е получавал само шестици.
Някога имаше много по-лесна система за оценяване на учителския труд. Ако имаш клас - квалификация това ти дава право на по-висока заплата. Който не иска да повишава уменията си, си остава на тази заплата. Ако имаш деца, класирали се на олимпиада или състезание, то ти дават еднократна премия, която май беше от порядъка на 20 лекторски часа за ученик. Ето ви един стимул. И няма нужда да се дебнем и да си вадим очите кой работи по-качествено.
Никой обаче не дава сведения какви нормативи за преподавателска заетост има в Европа, колко са учениците в клас. Откъде можем да почерпим тази информация? Единственото, което ни остава, е да си коментираме колко сме зависими от бройката на учениците и как сме принудени да ги пробутваме от клас в клас, за да имаме работа. Не мисля, че някой в голям град работи по-добре от нас, които сме в малките селища, и затова съм против тези критерии, защото те освен да ни разбият нервите и да намерят работа на чиновниците да ни оценяват всяка година, друго нищо няма да постигнат.
Някога имаше много по-лесна система за оценяване на учителския труд. Ако имаш клас - квалификация това ти дава право на по-висока заплата. Който не иска да повишава уменията си, си остава на тази заплата. Ако имаш деца, класирали се на олимпиада или състезание, то ти дават еднократна премия, която май беше от порядъка на 20 лекторски часа за ученик. Ето ви един стимул. И няма нужда да се дебнем и да си вадим очите кой работи по-качествено.
Никой обаче не дава сведения какви нормативи за преподавателска заетост има в Европа, колко са учениците в клас. Откъде можем да почерпим тази информация? Единственото, което ни остава, е да си коментираме колко сме зависими от бройката на учениците и как сме принудени да ги пробутваме от клас в клас, за да имаме работа. Не мисля, че някой в голям град работи по-добре от нас, които сме в малките селища, и затова съм против тези критерии, защото те освен да ни разбият нервите и да намерят работа на чиновниците да ни оценяват всяка година, друго нищо няма да постигнат.
Тази анкета продължава да ме изумява с резултатите си. Стефанов каза, че онлайн анкетите могат да се фалшифицират, но все пак и така да е, не разбирам какъв е този ентусиазъм у някои хора да кликат толкова много пъти върху първия отговор. При гласували общо 234 човека, ако се съди по процента, съответстващ на първото мнение - близо 47, излиза, че този отговор е цъкнат 110 пъти.
А иначе по въпроса за диференциацията при заплащането на учителския труд си напълно прав, че критериите за оценка не са обективни и смятам, че никой не е в състояние да обори това твърдение.
Да започнем с това, че ще има комисия, която ще решава на кого по колко да дава. В тази връзка искам да попитам с какво право тези учители ще отсъждат кой на какво е способен. Тук става въпрос за професионализъм, който може да се оцени най-добре (но пак не 100% обективно) от хора, които са компетентни и подготвени да правят такива експертни оценки. И това се дължи не на друго, а на естеството на нашата работа.
Освен това как ще се установи успехът на учениците дали се дължи на конкретни усилия на даден учител и ако е така – в каква степен, или той е резултат на някакви други фактори, като висок коефициент на интелигентност, например. На тази олимпиада по математика имам класиран ученик за ІІ кръг. Това означава ли, че заслугата за това е моя? Ако е така, по същата логика, защо и другите ми ученици не са завоювали същия успех? С тях не работя по-малко. Даже много повече време и усилия хвърлям да се занимавам с онези ученици, които срещат затруднения. Това нещо сегашната схема на заплащане ще го отразява ли някак? Според мен - не. И не говоря за деца със СОП, а за един немалък брой ученици, които трудно овладяват учебния материал.
Мнението на директора също има изключително субективен характер, дори той да има най-добри намерения, просто защото сме ДЪРЖАВЕН СЕКТОР!
Изобщо на този етап не съществуват никакви точни измервания, чрез които да не остава и сянка от съмнение, че учителския труд е оценен по достойнство. Съгласна съм, че трябва оценката да се опре на нещо измеримо като квалификацията, а за конкретно успешно представяне, като участие в олимпиада, да се дава еднократно заплащане, без то да формира заплатата.
Не съм много добре запознат с т.нар. диференцирано заплащане на труда на учителите, но преди известно време попаднах на материал в един синдикален вестник, където на две страници ме убеждаваха колко по-добре ще бъде българския учител при този начин на заплащане. Направи ми впечатление, че в същия този материал с жизнерадостен тон се обясняваше, че 20% от учителите ще вземат максимална надбавка над заплатите си, други 40% ще земат по-малки надбаки, а е възможно останалите учители да не вземат нищо. Доколкото разбрах и самите критерии за оценяване са малко неясни и субективни. В голямата си част решението ще бъде на директорите на училищата, въпреки комисиите, които трябва да заработят във всяко училище. А и не се знае дали членовете на тези комисии няма да бъдат манипулирани по някакъв начин. А е възможно, по-точно твърде вероятно, самите членове на колектива да се настроят един срещу друг. Вероятно това е идеята на МОН.