Етични правила в диалог за Нова учителска организация
Скъпи, съблогери, приятели-колеги,
Приглушената осведоменост на българските граждани (родители, учители, ученици, клиенти) за състояниетона Българското образование в обстоятелства на стачна готовност, въпреки огромния
новинарски поток, несистемната работа за информирането, се превръща в причина да Ви въвличаме в диалог и дебат за конструиране на реалности за Образованието на бъдещето. Всичко това ме кара да споделя, че много приятели, колеги, родители, ученици, дори МОН ("Народе????") споделят, че от поставените в предходния ми постинг /ПИТАНЕ/ въпроси с най-наболяло търсене стой задачата за издигането и извикването за живот на Нова учителска организация (НУО)!
Апелирам към Вас за отговорност в
мислите и действията за да се консолидираме около диалог и комуникация в търсене на Облика на Новата учителска организация!
Преди да споделим дали това е така, тук в Блог.Образование, ще е нужно да следваме, като европейски граждани етически правила. Можем да ги наречем също, визии-мотиватори за сътрудничеството ни и в опит за конституиране на такова, в реализацията на една национална според потребностите си задача на ниво институция.
Следващото
изложение е важно за нас като български граждани в качеството ни на
европейски граждани. То е важно обаче и за българските учители, които
ще вземат решенията за България в Новата учителска организация,
затова първо определяме правилата на отвореност и прозрачност в работата на
институцията на Бъдещето ни!
Предложеният текст е редакция на тезисният вид от
статия на Маргот Валстрьом, представен ни от доц.д-р Любима Йорданова, а самата статия може да се намери в блога в сървъра europa.eu, като се избере "Европейска комисия".
Предлагам Ви да разгледаме изискванията към публичната ни комуникация на вицепрезидента на ЕК Маргот Валстрьом, като етични правила необходими за постигането на диалог за Нова учителска организация :
• Честността е най-важният белег на публичната комуникация. Честността е не само морален принцип, но и най-добрата политика. Само честността може да създава доверие между хората. Без честност лидерите не биха могли да вършат добре работата си, а учителския проект НУО не би бил успешен.
• Гражданите имат демократичното право да знаят, какво предлагат, решават и изпълняват управляващите власти... Дълг на Новата учителска орагнизация, е да информират публиката точно и акуратно и да обясняват ясно действията си.
• Прозрачността е толкова жизнено важна, колкото жизнено важна е честността. Гражданите се нуждаят от проверка на информацията, която получават от нас. Те трябва подробно да изследват фактите чрез достъп до документите.
• Комуникацията е повече от информацията. Реалната комуникация между хората се състои в изслушване един-друг и обмен на възгледи и идеи. Образователно политическата комуникация, както желаем да я виждаме, трябва да бъде процес на диалог между правителствата и гражданите (учителите представени в НУО), които съвместно управляват. Тя трябва да бъде обаче и публичен дебат за обществената политика. Гражданите трябва да чуят пълния обем от изразени възгледи в публичния дебат и да имат право да имат собствено мнение по отношение на правещите политиката.
• Диалогът и дебатът са жизнено важни за демокрацията. Без тях не би било възможно политиците да разберат възгледите и желанията на гражданите (учителите). А и как по друг начин гражданите (учителите) биха били информирани за решенията по спорни въпроси и как биха оформили свои за делегиране в представящите ги чрез НУО в преговори?
• Ролята на медиите за обективна и балансирана информация. Те трябва да поднасят обективна и балансирана информация.
Честно ли е, ако те поднасят репортажите си през националната, да не
говорим за националистическата перспектива? Ако във фокуса им са само
политическите, казионните синдикални личности, кризи и конфликти? Как гражданите (учителите) да достигнат
до балансирано решение за действията си? Като разчитат също на своя учителска информационна мрежа.
• Особено важната роля на училището. Младите хора трябва да получават базисна информация за проектите на Новата учителска организация за Образованиетона бъдещето, като част от тяхното гражданско образование. То трябва да продължи през перспективата за "учене през целия живот" и да се провежда и чрез медиите. Гражданите (учителите) трябва да получават информация за това, какво се дискутира и какви решения се вземат в Новата учителска организация.
• Ролята на местните власти. Регионалните лидери ще се позовават на Образователната политика на НУО и законодателство от старана на МОН пред домашната си аудитория. Подобно поведение ще е част от честната и акуратна комуникация, в която участват българските граждани. Местните власти трябва да организират публични срещи в зали в града или местното училище, където гражданите (учителите) да се срещат с местните политици и хора от бизнеса и да дискутират проекто-законодателство за приемането от МОН и прилагането му на равнището на местната общност.
• Ролята на неправителствените организации. Те трябва да организират тематични дискусии в интернет, транснационални конференции, където хора от цяла Европа могат да се срещат и дискутират по горещи теми на НУО. Тази идея може да се възприеме и като много амбициозна, но тя съществува на национално, регионално и местно равнище като форма на политика. Защо да не придобие и Европейско измерение?
• Перманентен публичен дебат. Гражданите и учителите трябва пермаментно да вземат участие в публичния дебат. Те трябва да изразяват ясно позицията си по ключови въпроси и да дават възможност гражданите да избират между различните мнения.
• Достъпен език на поднасяната информация и подкрепа на различието в мненията. Той е особено важен, за да бъде Новата учителска организация разбираема и достъпна за гражданите. Трябва да се стимулира дебатът между гражданите с изразяване на различни мнения - за и против програмата за бъдещето на Българското образование на НУО, за и против специфични политики на МОН, различни възгледи и мнения за интегтрацията ни в Единното общообразователно Европейско пространство. Във всяко средище на образовартелен живот, гражданите трябва да чуят мненията на граждани от други средища в страната и от света. Става дума за отворена транснационална дискусия.
• Да работим заедно. По какъв начин Образователната програма на НУО ще стане реалност? Тази зима НУО ще разпространи нов образователен документ, който ще даде агендата на съгласувани действия в сферата на комуникацията по проблемите на Българското средно образование. Ние няма да принуждаваме партньорите си да правят това или онова, но ние ще направи конкретни предложения да вършим работата си заедно.
Да спасим "Мати Болгария" и нейните деца!
Трябва да започнем да действаме, защото губим ценно време в нищо-не-правене по въпроса, заради нашата свръхзаетост. Също така ми се струва, че последиците от стачката доведоха до известно отдръпване от дискутирането на нерешените въпроси. С подобна пасивност обаче не си помагаме, защото тези проблеми най-вече касаят нас и нашето бъдеще. Нужна ни е нова, силна организация и план за действие.
Какво мислите за предложението на Лел ?
А казано с две думи, и приличащо повече на програма отколкото на пожелания, думите му звучат така:
1. Честност = отворен достъп и прегледност на всичката налична информация
2. Диалог = постоянен публичен дебат
3. Съвместна работа = ясни правила, ясни отговорности, ясни цели и задачи, точни срокове.
Съгласна съм с изброените етични правила. Мисля, че това, което ще накара хората да се обърнат към тази нова организация ще са тези, които ще застанат начело, лицето, колкото и тривиално да звучи. Ако това не са хора (или човек), които са доказали себе си, цялата идея се обрича на провал или поне ще бъде много трудно да бъде доказана и развивана.
Категорично съм за едно ново начало.
Съжалявам, че не се получава конструктивен диалог, в който да вземат участие повече хора. Изглежда това говори за силно отдръпване на колегите от проблема...
Смятам, че този човек може да сложи началото. Заедно с Павел Лазаров. Тук бих поканила и Димитър Манолов - определено имаме нужда от хора достойни и с опит.
Дали бихме могли да получим тяхното мнение?
Аз не вярвам на това, че сегашните синдикати приемат присърце проблемите ни и ще се борят истински за тях. Не мисля, че ще се постигне нещо и с реконструкция на някой от тях, защото има приказка за новия бардак, за вълка и козината. Алтернативата е нещо ново, което ние да създадем. Какъв ще е видът на НУО не знам. Но ако обсъждаме, ще си изясним позициите и предполагам, че ще стигнем до единно (доколкото е възможно това) решение.
А вие имате ли мнение по въпроса дали синдикатите ще ни защитават занапред или трябва ние да се организираме?
Два пъти показахме, че можем да се организираме - големите срещи в 23 СОУ и 9 ФЕГ, и в НМУ.
Дали ще успеем сега? Или ще се оставим на вятъра.
Нека ви споделя сега едно свое твърдо убеждение: каквото и да правим заедно, каквато и организация да създадем, тя трябва да се ръководи не от перфектни писани правила, устав или кодекс, ами от споделени ценности, доверие и смелост за поемане на отговорност (което всъщност е следствие от първите две!). Липсват ли тези крепителни елементи, конструкцията не издържа, демокрацията не работи - заченатото с ентусиазъм се превръща бързо в познатото старо, но ... с нови лидери, които скоро заприличват и те на Янка, Крум и ... оня другия.
Моля ви да помислите по въпроса, защото той е фундаментален. Изясним ли си тези положения, водени ли сме от една велика цел, от споделени ценности и методи, от твърда вяра в ближния си и в успеха на начинанието си, сред нас неизбежно ще изплуват и лидерите. Защото няма да имат повече основания да се страхуват от провал или от предателство.
Е добре, такава атмосвера не се създава от днес за утре. Този факт, по моему, обяснява и продължителността на това ... "лутане", което аз предпочитам да наричам "пробуждане". То не може да е друго освен БАВНО! (Мисля, вече сте разбрали сами колко пари струват "бързите" организации.)
Колко достоен трябва да си, за да излезеш от преговорите така, както Манолов и да бъдеш в същия ден на площада, за да отстояваш делата си? Не мисля, че това е слабост. Разбира се, категорично съм за участието на хора учители, но и опитът в синдикализма именно чрез подкрепата на такива хора май ще ни е повече от полза.
Харесва ми мнението на Павел за пробуждането, което не може да е друго, освен бавно.
Моля, дайте мнението си - истина ли е, че при напускане на синдикална организация се губят 8те дни и парите за дрехи трябва да се възстановят? Задължително ли е членуването в синдикална организация?
с 2007. Истински мъглява възможност, защото 470 млн. ще трябва да покриат всички повишени разходи на системата, не само възнагражденията. И е очевидно, че няма да стигнат. А очевидно няма сила, която да принуди МФ да покаже върху какви разчети за "икономии 2008", почива увереността им, че ще осигурят изплащането на увеличените през 2007 възнаграждения.
Иначе на хартия правилата са еднакви. По прилагане - колкото прилагащи - толкова и практики. Като контрол - невъзможно за въобразяване върху толкова голяма и териториално разпръсната система с два конкуретни центъра на власт, които се настъпват едни друг на всяка крачка (община и държава). И какво значение има, че правилата са еднакви?