Профсъюзната лидерка провали всички стачки и направи гилдията за смяхВладимир Йончев, в. "Стандарт" от 18.09.2007 г.Спасете българските учители от Янка Такева. Иначе една от най-уважаваните гилдии рискува да стане за смях. Дойде ли време за стачка, се приказват какви ли не глупости. Но синдикалната Жана д'Арк удари в земята всички. Лидерката на учителския профсъюз се изцепи, че който не стачкува, няма да получи увеличение на заплатата.Едно е да надъхваш народа с непремерени изказвания. Можеш вместо 30, да поискаш 100 процента увеличение. Можеш да заплашиш, че учебната година няма да завърши. В революционната вахканалия на протеста фалцетът на лидера звучи почти естествено.Но да кажеш, който не е с мен, да духа супата няма нищо общо със синдикализма. Както многократно са повтаряли в КНСБ, основната им ценност е солидарността. Благодарение на нея те имат привилегията да защитават правата на всички български работници, въпреки че далеч не всички са техни членове. Това е смисълът на един национално представителен синдикат. А групичка, която се бори за благоденствието само на своите членове, се нарича мафия. Объркала се е госпожата, изстена шефът й Желязко Христов, като научи какви ги е надробила подопечната муКато джентълмен се опита да я извини, че е много емоционална и в приповдигнатото си настроение е изпуснала непремерена реплика. И каза нещо, което не е зле и Янка, и учителите да запомнят: "Всички хубави неща стават благодарение на дръзките и смелите. Но от тях се ползват всички, включително и страхливите."Големият въпрос е обаче какви хубави неща извоюваха дръзките и смелите учители, откакто Янка ги предвожда. Те все са си в кьошето. С най-ниски заплати. Със смачкано самочувствие. Уплашени от директорите, от кметовете, от министъра, че даже и от учениците си. Но дали те са най-страхливото стадо в държавата или пастирите им са слепи?Шофьорите от градския транспорт вдигнаха стачка, защото взимат само 700 лв. заплата. Направиха го точно преди изборите, извиха ръцете и на кмет, и на правителство, и им дадоха по още 200 лева отгоре.А някой да си спомня една успешна учителска стачка? Всяка година Янка заплашва, че септември ще бъде май и учебната година няма да започне. И накрая какво? Годината си почва, а учителската заплата си остава колкото джобните на по-наперените ученици. После лидерката отива да се поразходи до Америка с едни пари, дето май не са съвсем нейни.Заради нея учителите се превърнаха в посмешище. Защото няма друго съсловие, което да има толкова голям ресурс да диктува правилата на играта, колкото преподавателите. На 15 септември в дворовете на училищата се извиха дълги опашки от родители, които чакаха по половин час, за да се подпишат в подкрепа на стачката. Няма човек в България, който да мисли, че заплатата им е достатъчна. Няма майка, която да не иска детето й да бъде обучавано от добър професионалист, който чете най-новите книги, ходи по другите страни или поне на театър от време на време. А не от потисната леля, която отбива номера в клас колкото да й дойде времето за пенсия. Ясно е, че такава учителка няма да застане на топа на устата, защото, ако я уволнят, друга работа няма да си намери поради некадърност.Въпросът е само посредствени лелички ли останаха в училище? Или дръзките и смелите вече не вярват на Янка? Защото един млад и интелигентен учител изобщо не може да разбере как може да има неуспешна учителска стачка. Ясно е като бял ден, че ако затворят училищата и градините, ще им вдигнат заплатите на третия ден. Защото стачката на 80 000 преподаватели значи на работа да не отидат още половин милион родители, които няма на кого да си оставят децата.Но в нашата държава може. Под благовидни предлози синдикатът на българските учители издъни поне 5 стачки. Ако не е било от задни мисли, значи е било от некадърност, а това е най-лошото. Затова, дай Боже, учителите най-сетне да се освободят от Янка и да вдигнат една свястна стачка. Защото е разбираемо, че за такъв лидер не можеш да си заложиш главата.
Спасете българските учители от Янка Такева. Иначе една от най-уважаваните гилдии рискува да стане за смях. Дойде ли време за стачка, се приказват какви ли не глупости. Но синдикалната Жана д'Арк удари в земята всички. Лидерката на учителския профсъюз се изцепи, че който не стачкува, няма да получи увеличение на заплатата.
Едно е да надъхваш народа с непремерени изказвания. Можеш вместо 30, да поискаш 100 процента увеличение. Можеш да заплашиш, че учебната година няма да завърши. В революционната вахканалия на протеста фалцетът на лидера звучи почти естествено.
Но да кажеш, който не е с мен, да духа супата няма нищо общо със синдикализма. Както многократно са повтаряли в КНСБ, основната им ценност е солидарността. Благодарение на нея те имат привилегията да защитават правата на всички български работници, въпреки че далеч не всички са техни членове. Това е смисълът на един национално представителен синдикат. А групичка, която се бори за благоденствието само на своите членове, се нарича мафия. Объркала се е госпожата, изстена шефът й Желязко Христов, като научи какви ги е надробила подопечната му
Като джентълмен се опита да я извини, че е много емоционална и в приповдигнатото си настроение е изпуснала непремерена реплика. И каза нещо, което не е зле и Янка, и учителите да запомнят: "Всички хубави неща стават благодарение на дръзките и смелите. Но от тях се ползват всички, включително и страхливите."
Големият въпрос е обаче какви хубави неща извоюваха дръзките и смелите учители, откакто Янка ги предвожда. Те все са си в кьошето. С най-ниски заплати. Със смачкано самочувствие. Уплашени от директорите, от кметовете, от министъра, че даже и от учениците си. Но дали те са най-страхливото стадо в държавата или пастирите им са слепи?
Шофьорите от градския транспорт вдигнаха стачка, защото взимат само 700 лв. заплата. Направиха го точно преди изборите, извиха ръцете и на кмет, и на правителство, и им дадоха по още 200 лева отгоре.
А някой да си спомня една успешна учителска стачка? Всяка година Янка заплашва, че септември ще бъде май и учебната година няма да започне. И накрая какво? Годината си почва, а учителската заплата си остава колкото джобните на по-наперените ученици. После лидерката отива да се поразходи до Америка с едни пари, дето май не са съвсем нейни.
Заради нея учителите се превърнаха в посмешище. Защото няма друго съсловие, което да има толкова голям ресурс да диктува правилата на играта, колкото преподавателите. На 15 септември в дворовете на училищата се извиха дълги опашки от родители, които чакаха по половин час, за да се подпишат в подкрепа на стачката. Няма човек в България, който да мисли, че заплатата им е достатъчна. Няма майка, която да не иска детето й да бъде обучавано от добър професионалист, който чете най-новите книги, ходи по другите страни или поне на театър от време на време. А не от потисната леля, която отбива номера в клас колкото да й дойде времето за пенсия. Ясно е, че такава учителка няма да застане на топа на устата, защото, ако я уволнят, друга работа няма да си намери поради некадърност.
Въпросът е само посредствени лелички ли останаха в училище? Или дръзките и смелите вече не вярват на Янка? Защото един млад и интелигентен учител изобщо не може да разбере как може да има неуспешна учителска стачка. Ясно е като бял ден, че ако затворят училищата и градините, ще им вдигнат заплатите на третия ден. Защото стачката на 80 000 преподаватели значи на работа да не отидат още половин милион родители, които няма на кого да си оставят децата.
Но в нашата държава може. Под благовидни предлози синдикатът на българските учители издъни поне 5 стачки. Ако не е било от задни мисли, значи е било от некадърност, а това е най-лошото. Затова, дай Боже, учителите най-сетне да се освободят от Янка и да вдигнат една свястна стачка. Защото е разбираемо, че за такъв лидер не можеш да си заложиш главата.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи