Репортаж от учителския протестен митинг в София
Още от сутрешното интервю, което Павел даде по националното радио, до самият край на вчерашния ден не спрях да се вълнувам и честичко да ми заблестяват сълзи в очите. Понякога се питам дали това не е така, защото нервната ми система е станала прекалено слаба, щом толкова лесно излиза от равновесие, или онова, което наблюдавам, впечатлява и разтърсва и другите около мен.
Ще ви представя фото репортаж от учителския протестен митинг, като се съобразя с хронологията.
Той започва с излизането ми от училище, когато на входната врата видях плакат, направен от нашите ученици – онези, заради които сме излезли да се борим и да протестираме. Едно е безспорно: каквото и да си говорим, тяхното мнение е най-важно за нас сега, в този момент. Ако те ни разбират и подкрепят, това ни зарежда с неподозирани сили да издръжим на предизвикателствата и да преодолеем трудностите. Затова не може човек да остане безразличен, да не му трепне сърцето, когато прочете ето това... нали?
После на трамвайната спирка се засякохме с колеги от други училища и детски градини. Увековечих ги и тях.
Когато пристигнахме в 16:00 часа пред Министерския съвет, вече имаше насъбрали се хора, а полицаите се бяха заели да изпълнят задълженията си. Тук може да се види нещастната ни озвучителна система, благодарение на която 2/3 от присъстващите нищо не чуха от речите, произнасяни от трибуната.
До уречения час – 16:30 се стичаха учители от всички посоки. Някои биеха звънеца за започване на часа по демократично гражданство.
Една колежка ми поднесе да прочета стихотворение, написано от една детска учителка.
А точно, когато започна официално митинга, вече се бяха събрали хиляди преподаватели, много от които държаха плакати в ръце. Надписите от тези плакати никога няма да забравя. Част от тях снимах, но и доста останаха незаснети, защото не успях да стигна до тях. Прочитайки ги, чувствах горчивината, иронията, гнева, болката, обичта, с които са изпълнени моите колеги, и които с всяка своя дума изричаха страшни истини за българското образование. Мисли, позиции, мнения, които години наред споделяме помежду си, но, както изглежда, настъпи моментът да ги кажем на всеослушание.
Дано нашите сънародници да разберат посланията ни! Ето ги и самите плакати.
Ще ви представя фото репортаж от учителския протестен митинг, като се съобразя с хронологията.
Той започва с излизането ми от училище, когато на входната врата видях плакат, направен от нашите ученици – онези, заради които сме излезли да се борим и да протестираме. Едно е безспорно: каквото и да си говорим, тяхното мнение е най-важно за нас сега, в този момент. Ако те ни разбират и подкрепят, това ни зарежда с неподозирани сили да издръжим на предизвикателствата и да преодолеем трудностите. Затова не може човек да остане безразличен, да не му трепне сърцето, когато прочете ето това... нали?
После на трамвайната спирка се засякохме с колеги от други училища и детски градини. Увековечих ги и тях.
Когато пристигнахме в 16:00 часа пред Министерския съвет, вече имаше насъбрали се хора, а полицаите се бяха заели да изпълнят задълженията си. Тук може да се види нещастната ни озвучителна система, благодарение на която 2/3 от присъстващите нищо не чуха от речите, произнасяни от трибуната.
До уречения час – 16:30 се стичаха учители от всички посоки. Някои биеха звънеца за започване на часа по демократично гражданство.
Една колежка ми поднесе да прочета стихотворение, написано от една детска учителка.
А точно, когато започна официално митинга, вече се бяха събрали хиляди преподаватели, много от които държаха плакати в ръце. Надписите от тези плакати никога няма да забравя. Част от тях снимах, но и доста останаха незаснети, защото не успях да стигна до тях. Прочитайки ги, чувствах горчивината, иронията, гнева, болката, обичта, с които са изпълнени моите колеги, и които с всяка своя дума изричаха страшни истини за българското образование. Мисли, позиции, мнения, които години наред споделяме помежду си, но, както изглежда, настъпи моментът да ги кажем на всеослушание.
Дано нашите сънародници да разберат посланията ни! Ето ги и самите плакати.
Поли, благодаря за снимките
БРАВО, КУИНИ!
Такъв фоторепортаж може да кандидатства за Пулицър!
И пак си поревах достойно - в 5 часа сутринта... Нещо май на всички са ни на мокро място очите...
Изпращам снимките ти с превод в списание Le Cafe pedagogique с половин милион читатели, главно французи. Оттам силно се интересуват какво става тук!
Обичам те мнооооооооооого!
Браво , Куини!
Всички от нашето училище вече четат материалите тук!
Браво , Куини!
Всички от нашето училище вече четат материалите тук!
На мама училището видях...
Във сряда ако сваря и на митинг да отида, трябва да си взема фотото...
Най-сетне се пробуди оная неподозирана сила у нас, която може да помете и срине догматизма в българското образование. Най-сетне гласът на унизения български учител ще бъде чут! Сърцето ми е изпълнено с гордост и вълнение! Няма по-велика сила в една държава от интелектуалната, този протест ще остане в историята !
Бива си ги плакатите, не е изтъпяло съвсем учителството, значи! Има и точни цитати от класиката, и безпощадна ирония, и справедлив протест!
Само дето не виждам поводи за бодряшки оптимизъм и евтини лозунги дето си ги подхвърляте. Митингът сплотява хората, дава им самочувствие, емоция и...толкова! Реалността се връща на следващия ден с проблемите на мизерията, безпаричието, презрението на част от обществото. На улицата излязоха 5-6 хиляди учители - къде са останалите до 100 хиляди?
"13 градини във Великотърновско прекратяват стачката, продължават да стачкуват други 25 училища." чета в Нюзовете. Министърът безочливо твърди, че стачката и е време да затихва. На митинг сред хиляди съмишленици всеки е силен и смел. Но я го постави на работното място лице в лице с побеснелия директор!
Тъй че ашколсун за митинга! Истниската работа, истинския стоицизъм тепърва предстоят.
пет дена вече
учителите наши
как тебе те бранят
от всякакви просташи.
Бури подир бури,
псевдохора все препускат
към върха на знанието
да се друскат.
Вълчо силно им приглася,
сочи върховете и вика:
„Тамо са непокорните овчици”
И ордите му диви,
захапали моливи,
пишат, мажат, драскат,
та дано упорството да смачкат.
Но от висините
викат на слугите:
„Гладни сме и жадни,
па ако потрябва
тука ще умреме”.
И с нов дъжд от думи,
старателно подбрани
(защото те не са профани)
отвръщат на нападките
и пращат Вълчо
да пасе патките.
Одобрявам стачните действия, въпреки че са крайна мярка!Мислейки винаги за учениците забравяме себе си!Желая на всички учители успех за 100-те процента!!!А на министрите - повече желание за разбиране!!!
Снощи, тоест през нощта, не успях да кача всички снимки на учителските плакати, затова сега ще ги добавя като линк в този коментар. Ани, виж и тях!
Първото филмче е направено преди началото, когато колегите звънят с училищни камбанки, за да привлекат вниманието. Съжалявам само, че след компресирането на този видео файл се загуби много интересния, красив и смятам - неслучаен ефект, в който през кадрите на моменти преминава светлината на сноп слънчеви лъчи. Аз вярвам, че това е едно добро предзнаменование.
директорите са им оказали натиск. Но пък те, ако са запознати със ЗУКТС , не би трябвало да се поддават .
Да знаете, че на митинга видях и други колежки от курса. Страшно се радвам, че сме единни! Не бива да позволяваме на медиите да манипулират обществеността, като дават неверни статистически данни за броя на участниците в учителската стачка.
Също така се изкара йезуитски като жертва - ние сме му били поставяли ултиматуми с нашите искания за 100 процента увеличение на заплатите до края на 2008 година, а той на ултиматуми нямало да се поддава. А това, че той и екипът му нехаят за състоянието, в което се намира българското училище, и проблемите ескалираха в масови протестни действия, разбира се, не се взема под внимание.
От синдикатите ми казаха, че през цялата изминала седмица не са успели да се свържат с никого от МОН, за да стартират преговорите - телефоните на всички били изключени. От управляващите единствено президентът приел любезно тяхна делегация, бил много положително настроен и обещал, че ще съдейства преговорите да започнат. Представяте ли си - ДА СЪДЕЙСТВА?! На мен ми звучи като да задвижи някакви връзки, за да стане работата. По този начин ли трябва да се решават обществените проблеми? Не разбирам!
http://picasaweb.google.com/imho7ep/071003
Ще подготвя специална галерия с подбрани лозунги от стачката, пращайте на сайта най-доброто, което видите в градовете си!
:-)
Когато в живота ти се вплетат неочаквани грижи, когато усетиш, че нещо и някой променя посоката на поведението ти, започваш да вярваш в предсказанията за прокобата на Новото хилядолетие –фаталната 2000 и ...........
СТАЧКАТА. Очаквана и ....внезапна.Стачката, която изведе учителя от класната стая и го „навърза” на най – голямото хоро – на площад „Централен”. Хорото, което ни спретнаха управляващите. Българинът го е играл в различни ритми. Плакал и играл.Пял през сълзи. Погребвал и раждал.
И аз играя.С тежестта на своите 55 години, но с вдигната глава. С болката от запокитваните унижения: от екрана, от пресата и от улицата. Болката от все по – ясно очертаващата се истина – единни сме , но не сме еднакви.Оформя се екзистенциален въпрос: страх или загубен завинаги Аз.
На триото Станишев – Вълчев – Орешарски се каза почти всичко. Удря се като в айсберг.Широката руска душа на госпожа Димитър – Станишева явно не е наследена от сина. Негова стихия са метафорите с 50 левовата банкнота и старата монетка.Много евтино! Даниел – Вълчевата реформа „2006-2007 кандидат – гимназистка кампания” беше удобна за дъщеря му (впрочем без уроци ли усвои правилата на трансформиращия преразказ девойчето?!? ) И защо въведохте изпит нов формат, който е абсолютно непознат за седмокласниците? Теоретичната постановка на тоза вид текст е по новата програма, тази на сегашните шестокласници. Оказа се удобна за новите – стари автори на „ценни” помагала. И те са по книжарниците.Вече.С невероятна скорост изфабрикувани.
Иначе –у-у-у-у на частните уроци! Вие, министър Вълчев, как бихте го определили?
Питам излишно – с ехидна и високомерна усмивка на „седенка” до другарчето Орешарски. Това го можете, цяла България го видя.
Не искам разбиране от Вас. Уважение – също. Това не го умеете. Имате нужда от уроци. Първо по българско народно творчество /фолклор/ и роден език. Има какво да научите. И повечето български управници. И аз дано доживея с „огромната” си заплата да видя Вашето хоро. Този път музиката ще я поръча стачкуващият учител.
Цанка Димитрова
СОУ”Братя Миладинови” град Пловдив
/подкрепена от всичките и колеги/