Как се провежда кампания за набиране на първокласници в София

В днешно време всяко училище се бори да има колкото се може повече ученици, защото от това зависи сумата, която се отпуска за издръжка (тя е на брой ученик), а и в най-скоро време този факт ще се отрази и върху заплащането на учителите.

Ето защо някои хора действат на принципа „Целта оправдава средствата”, в който обаче се имат предвид най-вече недостойните, непочтените методи и средства.

Миналата година по време на набирането на първолаци една колежка стана жертва на една такава долнопробна рекламна кампания – всъщност жената и до ден-днешен не знае за това (само подозира), защото аз и моята приятелка й спестихме неприятната информация. За да я елиминира, друга колежка се беше погрижила да пусне някаква грозна мълва по неин адрес. Така и не разбрахме какво точно е съдържанието на измисления слух, защото жената, от която научихме какво се е случило, отказа да навлиза в детайли. Резултатът – няколко деца се отписаха от класа на злепоставената колежка и преминаха в друга паралелка.

Тази година моята съпаралелна я усещам, че действа горе-долу на същия принцип.

След като подготвих тържеството за детската градина, изнесохме го с нашите ученици, а тя дойде само да гледа; след като направих на компютъра в чернобял вариант коледните картички за дечицата, а нашите ученици имаха само да ги оцветят (понеже нямаме мастило за цветния принтер); след като написах на компютъра списъка от 250 деца, които, според регистрацията в общината, би трябвало да са подлежащи на обучение и раздадох адресите на колегите за обхождане; след като направих рекламни обявления, че приемът е започнал, разнесохме ги в градините и разлепихме из квартала с другата ми колежка; след всичко това, за моя изненада, веднага след обявяването на приема се юрнаха родителите на 5 бъдещи първолака и се записаха в нашето училище с желание техните собствени деца да бъдат ученици на въпросната ми колежка, която не си мръдна пръста нещо да свърши.

Добре, няма лошо, но сега се питам на какво основание колежката ми е по-предпочитаната.

Първо: тя е с полувисше образование, което дори не е по нашата специалност, но понеже е в заварено положение и с връзки, явно ще си векува в нашето училище. Но и това невинаги има значение в нашата работа, защото тя евентуално може да е някой самороден талант, който не желае да завърши висше образование.

Да, но аз виждам какви са й възможностите като педагог! Нея главно я интересуват клюките: кой родител къде работи, колко пари печели, как са се обзаведели вкъщи, кога са си сложили дограмата и др. Снобското е силно развито у нея и според мен я успя да го предаде на своите четвъртокласници.

Второ: тя не се подготвя за уроците, които предстои да преподава. Няколко пъти с моята приятелка я „хващаме”, че не познава учебното съдържание. Последният й хит беше, когато каза, че растенията приготвят храна в корените си. За жена с близо двайсетгодишен стаж като учител и при положение, че за фотосинтеза се е учило винаги – със или без използването на терминология – за мен това означава, че тя преподава, без дори да надникне в тези учебници.

Преди време си направих с нея един експеримент – накарах я тя сама да обобщи резултатите на своя клас, а пък аз ще направя обобщението за всички класове и тогава прочетох бисери, които издаваха непознаването на професионалната ни терминология (а тя се овладява с четене на методическа литература). Ще дам примери за това как се беше изразила:

Типични грешки, допуснати от учениците по български език:

- кога се пише в края на думата И и кога Й.

Типични грешки по математика:

- при поставяне на знак >,< или =, когато има действия от двете страни.

Аз обаче имам един недостатък, че като стана свидетел на нещо нередно, ми е трудно да си замълча. Попитах я съвсем простичко как го постига този номер, че за нея има вече пет записани дечица. Тя се извъртя към мен и с апломб ми отговори:

- Ами аз съм си изградила име бе, Поли! Аз работя за имидж!

- Така ли – викам, - а ние с другата колежка не работим за име? И според теб как се работи за име?

- Ами как!? Ако аз съм родител на първокласник, ще попитам при кого да си дам детето да ми го учат, и ще го запиша при този, когото ми препоръчат.

А истината е, че аз отлично знам как става това. Формулката е простичка. Ставаш по-близък с една-две по-контактни майки от сегашния ти четвърти клас, които всеки ден си пият кафето в квартала, угодничко им подшушваш, че ти предстои набиране на първокласници и това те вълнува, и тъй като майките очакват в края на годината техните деца да завършат с по-висок успех, ти правят една отлична PR кампания.

Но това може да се случи само в София или в големите градове, където хората си остават непознати едва ли не за цял живот, а в по-малките селища, където всички те познават, тези номера не вървят.

Всъщност аз виждам изхода от това положение и той е свързан именно с прозрачността. Вместо да се налага строг пропусквателен режим за родителите или пък да се пускат родители, само когато възникне някой конфликт, може на тези хора да им се даде възможност да видят с очите си кой учител как преподава. Да се въведат така наречените «отворени врати», които всъщност са часове, в които родителите идват на гости при нас и наблюдават протичането на учебния процес.