„Какво преживях в трети клас? – съчинение по избрана тема
… Или защо казваме, че децата са сладки :)
Ето как започна трети клас.
В началото се притеснявах през цялата година. Не беше трудно. Бях много лоша, а след два-три месеца станах цвете за мирисане.
Имах от втори клас приятелка, най-добрата – Елеонора. Един път тя ми изкълчи пръста, но от това ме боля и плаках.
С Биън бяхме добри приятели. Карах се с него, но един ден след училище се карахме, и той взе китайска сила, която е научил, и с юмрук ме удари право в ръката. Имаше синка, а когато ме удари, аз започнах да плача. Той е китаец, малко е гаден, но се сдобрихме и днес играхме на федербал.
С Ели и Биън беше забавно.
А преди казах на едно ромче, в трети клас, в началото, грозна дума и съжалявах. Тогава бяхме на двора и госпожата ме наказа. Стоях и гледах децата как играят. На другия ден си станахме приятелки, а после си отиде.
Първо бях седнала на чина с Красимир, а после с Кико, накрая с Илиян и сега съм с него на един чин.
През годината Адрияна ми риташе раницата. Един път казах на госпожата. Тя я пита защо ми рита раницата, а тя каза, че без да иска.
И това преживях в трети клас.
А това е сканираният вариант.
Моя колежка и приятелка сподели, че една нейна ученичка написала такова съчинение, че въпреки допуснатите грешки, оценката е отличен. Учителката се е смяла с глас на прочетеното и именно заради въздействието оценката е напълно мотивирана.
Какво преживях в трети клас?
Съчинение по избрана тема
Ето как започна трети клас.
В началото се притеснявах през цялата година. Не беше трудно. Бях много лоша, а след два-три месеца станах цвете за мирисане.
Имах от втори клас приятелка, най-добрата – Елеонора. Един път тя ми изкълчи пръста, но от това ме боля и плаках.
С Биън бяхме добри приятели. Карах се с него, но един ден след училище се карахме, и той взе китайска сила, която е научил, и с юмрук ме удари право в ръката. Имаше синка, а когато ме удари, аз започнах да плача. Той е китаец, малко е гаден, но се сдобрихме и днес играхме на федербал.
С Ели и Биън беше забавно.
А преди казах на едно ромче, в трети клас, в началото, грозна дума и съжалявах. Тогава бяхме на двора и госпожата ме наказа. Стоях и гледах децата как играят. На другия ден си станахме приятелки, а после си отиде.
Първо бях седнала на чина с Красимир, а после с Кико, накрая с Илиян и сега съм с него на един чин.
През годината Адрияна ми риташе раницата. Един път казах на госпожата. Тя я пита защо ми рита раницата, а тя каза, че без да иска.
И това преживях в трети клас.
А това е сканираният вариант.

В училище имаме Творческо ателие - най-предпочитаното за децата, място. Води го моята колежка Нина Марева. Прочетеното ме провокира и аз да споделя нещо, написано от мои ученици - четвъртокласници. Те са от малцинствата, не говорят достатъчно добре български език и може би поради това всяка тяхна стъпчица напред ме радва много... Ето какво написа едно от децата в Бележника за споделени мисли: IMG_1422.JPG
За инструментала - радвам се, че съм била полезна! :) Разбирам, че за теб е било много важно, щом си се представяла пред аудитория. Аз усетих в молбата ти наистина зов за помощ.