Казус № 5

И така, най-накрая проведохме дългоочаквания педагогически съвет за приемане на процедурата по диференцираното заплащане. Какво се случи на него? Ще разкажа в хронологичен ред, а Пайдея, надявам се, ще направи коментар дали всичко при нас е било в пълен порядък.

В края на миналата учебна година директорката каза на всички учители да минат през кабинета й, за да проведат с тайно гласуване избор на членове на комисията по оценяване. Аз и още няколко колежки не се включихме във въпросното гласуване, което се състоеше в това всеки учител да пусне в един плик, по три листчета с имена на колеги, като на този ритуал присъства само директорката. Повечето колеги отидоха да гласуват, въпреки че колективът ни отказа да участва в диференцирането на заплатите. След като бяха минали през дирекцията почти всички, директорката ми съобщи, че аз ще бъда включена в комисията по оценяване. Останах с впечатление, че моето име е било сред по-честите предложения, иначе защо ще ми казва, че съм в комисията.

Да се върна на съвета. Той започна с излагане на аргументи от страна на директорката в полза на процедурата. Тя изтъкна, че това засега е единственият начин да ни се увеличат заплатите и че разликите в сумите ще бъдат несъществени от порядъка на 3-4 лева, така че няма да възникнат конфликти между колегите.

След което се изказа председателката на синдикалната секция към КНСБ, която също подкрепи директорката.

След нея аз взех думата, също в качеството си на синдикалист, и съобщих на колегите в прав текст всичко, което знаех по въпроса, но през цялото време бях апострофирана от директорката, като тя с поведението си изразяваше дълбоко несъгласие с думите ми.

1. Казах, че няма да ни отпуснат парите, ако разликите в добавките при 70 % от учителския състав са минимални, както гласи точка 6 от принципите на финансиране. Директорката отговори, че лично тя разбирала точка шест по обратния начин. Според нея аз греша.

2. Обясних, че добавките всъщност са еднократна помощ за едно полугодие. И ако един учител взима 60-70 лева, което е горе-долу максимумът, ще се паднат по 10-12 лева на месец, а ако е 18 - по 3 лева. Отново бях упрекната, че не било така, както аз казвам, защото според ръководството на училището всеки месец учителят щял да взима определената сума, примерно 60-70 лева.

3. Също така изразих опасения, че точковата система ще бъде обвързана с предстоящи съкращения и за доказателство прочетох статията във в. "Стандарт". Моята информация, която всъщност не е моя, а на медиите, също беше отхвърлена като нещо невярно. Директорката обясни, че има нормативи, които се спазват, и че няма да се променя броят на паралелките при делегираните бюджети. Поясних, че това предстои да стане скоро, заради промените в новия ЗНП, който ще се нарича Закон за училищното образование. Директорката отново изрази несъгласие по адрес на думите ми.

Последното, което казах, беше, че лично аз не желая да взимам добавки. Нека моите пари, ако има такива, да се разпределят измежду останалите колеги. Е, тук точно, тя се усмихна одобрително и се съгласи с мен.

След изказванията, ние проведохме гласуването, като приехме да участваме в ДЗ с пет гласа ПРОТИВ и всички останали - ЗА.

Директорката, видимо доволна от развитието на събитията, извади онзи плик – урна, от миналата година и каза, че той трябва да е познат на всички, които са идвали при нея да гласуват. Изсипа въпросните листчета, а аз и колежката, с която представяме двата синдиката, отидохме да ги броим. Моето име не беше сред популярните, което всъщност не ме изненада, но за сметка на това ме зарадва.

(Вече съм била в комисия по съкращенията и знам как могат да се развият събитията в такива комисии. Тогава една колежка от другия синдикат си отиде, но председателката не я защити, напротив -  веднага даде съгласието си, но затова пък после на съкратената колежка бяха обяснили явно много убедително, че аз съм я била предложила за съкращение и тя заради мен си е отишла. Перфектна интрига! Тази жена, която толкова много съм уважавала, до ден-днешен, като ме срещне на улицата, си отвръща главата на другата страна, а аз не мога да докажа, че са всичко това не е вярно и че са си измили ръцете с мен.)

Съветът завърши с прочит на имената на учителите, участващи в комисията по оценяване.

Днес обаче много интересно се развиха събитията. Една голяма група колеги ме чакаха, за да говорят с мен. Даже някои бяха ядосани, че едва впоследствие са разбрали за какво иде реч. Казаха ми, че от моите обяснения на съвета нищо не са били разбрали. Изразих съжаление, че е така, но моля да ме разберат, че от една страна е много трудно да се изказва човек, докато някой друг постоянно го апострофира и изразява несъгласие, а от друга – аз от известно време мисля върху тези въпроси и може би съм използвала малко по-отвлечена терминология.

Попитах ги как си представят, че ще оценяват работата на друг колега и кое им дава право да го определят като еди-какъв си учител? Те ми отговориха, че това е невъзможно и в момента нямат идея как това трябва стане. Също така им припомних, че националната програма по ДЗ задължава оценителите да определят добавки със съществени разлики, така че няма мърдане. Те започнаха да настояват да не се цепя от тях и също да участвам. Навряха ми в ръцете една карта за самооценка. Аз им отговорих, че в този цирк не желая да се включвам. За компенсация им подарих накрая Програмата за ДЗ, която напоследък нося със себе си постоянно, защото на мен, надявам се, повече няма да ми трябва.