Не знам дали заради зодията ми, която хич не я харесвам, но много често се чуда как би било по-добре за мен. За тези, които не знаят, раците са много чувствителни. Това по някога ми е харесвало, но друг път ми се е отразявало много лошо и даже съм изпадала в някакви депресии. Задавала съм си въпроса дали е добре да си пожелая да съм безчувствена, да не ми пука, когато ме нараняват и дори да не се вълнувам, че някой на когото държа прави нещо хубаво, защото следващият път, като направи нещо лошо, пак ще ми повлияе. Питала съм се това, сещайки се за онази поговорка - "Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне"... А какво би станало, ако това се сбъдне? Какво би било, ако стана безчувствена, не влагам толкова чувства и не се влюбвам по този начин. Да, ако може да се влюбвам, защото без това чувство е скучно, но ако може да не се ядосвам така, когато другият прави нещо, което не отговаря на очакванията ми за нормално, не се обажда или изобщо ме разочарова.
Наскоро пак разсъждавах на тази тема. И в крайна сметка стигнах до извода, че просто съм такава и това е красивото в мен. Може да  звучи нескромно, но аз харесвам точно такива хора - които не са безчувствени, които се вълнуват, влюбват се, не харесвам хора, които са се наситили на чувства и вече не влагат такива. Харесвам се, че съм такава, иначе нямаше да обичам по този начин и нямаше така да се радвам на хубавите моменти. Нямаше да съм аз, ако бях студена и невъзмутима... По-добре с чувства, отколкото като робот. Или?