Заглавна страница
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Любов
Влюбването
от
Janichka
на 12.06.2006 13:08
12 коментара
,
2469 прочита
Мислех си тия дни за влюбването - появаването на онези тръпки и приятни емоции, когато харесваме някой, а после чувствата стават все по-силни и по-силни :)
Как е при вас?
При мен например е като бомба със закъснител. Може би звучи странно, но ето какво имам в предвид. Обикновено при мен нещата протичат така: запознавам се с някого, става ми симпатичен или пък точно обратното - ужасно ме дразни. В последствие се засичаме в компания или където и да е още пъти, аз си говоря с него и си мисля, че не е нищо особено или пък, че е много готин. И изведнъж, като се прибера вкъщи, или след ден-два, установявам че този човек ми харесва ужасно много, изобщо не е "само симпатичен", а нещо много повече за мен. И се почва едно мислене, не мога да си го изкарам от главата. Събуждам се сутринта с мисълта за него, мечтая да го срещна случайно някъде и изобщо все мисли за него са ми в главата.
Останалото развитие на нещата разбира се е различно всеки път, но не за него ми е думата.
Споделете как е при вас. И вие ли сте като бомба със закъснение или става точно от пръв поглед?
RSS за коментари
Коментари
#
| от
shtepselinka
на 12 юни 2006, 13:14
Ами при мене лично е точно, както при теб. Никога не съм "правила" любов от пръв поглед.
Винаги в последствие. Само че при мен почти винаги съществува тази зависимост - първоначално да не го понасям... дразненето се превръща в друг тип дразнене и после наистина не мога да спра да мисля за него...
#
| от
Krasy
на 12 юни 2006, 18:58
Хубава тема :)А, случвало ли Ви се е, да не разберете въобще какво става? Когато най-малко очаквате, То просто се случва!
#
| от
shtepselinka
на 12 юни 2006, 19:01
При мен го осъзнавам внезапно, ама се оказва, че е плод на доста продължително въздействие
#
| от
Krasy
на 12 юни 2006, 19:17
Този град, в който аз съм роден за мнозина навярно е скучен , разпиляваш се ден подир ден - просто няма какво да се случи Тук трамвайни коли не звънят и реклами неонови няма . Тук по тъмно започва денят и завършва със първа програма . Ала все пак и тук хора раждат се , дишат , мечтаят , във тревоги и слънчеви дни подир своето щастие бягат . Да , така е във малкия град , този град старомоден и скучен , в който друго , освен да се влюбиш просто няма какво да се случи . Според, таз велика песен, на "Тангра"-"Нашия град" наистина "освен да се влюбиш"-това си е просто даденост, която несъзнателно всички следваме :)
#
| от
shtepselinka
на 12 юни 2006, 19:40
Ей, тази песен ми напомня отново на
"Чорбаджи Марко - отмъщението на сервитьора".
Трябва да им благодарим на тези хора, че ни спряха музиката - иначе нямаше да си изпеем толкова много песни и да се забавляваме толкова!
#
| от
Krasy
на 12 юни 2006, 20:00
Савина, не се отклонявай от темата:)-но колкото до "..Марко" определено им изнесохме добър спектакъл -Щото сме номер едно!!!
#
| от
shtepselinka
на 13 юни 2006, 00:04
Сега ти се отклоняваш
В крайна сметка за себе си искам да добавя, че влюбването ми е невероятно удоволствие, порок, навик, случва ми се много често - пали се от някой поглед, от някое докосване, от някоя дума, от усмивка, опивам се от тръпката, която ми носи, но по този начин не умея да се паззя от болката, която ми нанася (добре де, сама си я нанасям
) И все пак съм на мнение, че по-добре да се влюбиш и да не получиш това, което искаш (даже аз обикновено като го получа съм много разочарована), отколкото да не се влюбваш.
И да, влюбването не се планира, удря те като гръм от ясно небе и ский после
когато гръм удари, как ехото заглъхва...
#
| от
koumynyka
на 13 юни 2006, 10:06
Аз пък не искам да се влюбвам. Още не ми е времето. Една любов отмина безвъзвратно, опари ме болезнено. "Парен каша духа" казват хората - и с право.
Може и да греша, може да съм егоист, може всичко да съм, но тая стена, която съм изградил с толкова мъки няма да тръгна скоро да я руша
#
| от
shtepselinka
на 13 юни 2006, 11:55
А бе не те е ударило още и затова така приказваш. Като те удари няма да те пита къде ти е стената...
А тази болка - болката от влюбването - това е една от най-силните и най-красивите болки - извисяваща, пречистваща болка - невинна болка, че дори и лъчиста болка... Какво ще кажете за болката?
#
| от
Vimp
на 13 юни 2006, 12:06
Според мен, човек трябва да се влюбва всеки ден ... в живота, в природата, във възможността, която му е дадена, а именно да диша въздух по тази земя. Що се отнася до "другото" влюбване ... отначало е като огън ... разгаря се и е толкова горещ, че чак пари. После научаваш все повече и повече, и огънят си става нормален огън, и още , и още, и при някой огънят изгасва почти толкова бързо както се е запалил, а при други си гори ... и ако се сетят да слагат редовно "дърва" вътре може да си гори цял живот и още по-добре. Но, за да се появи огънят първото нещо, което прави впечатление е външността. познавам много хора, които са се влюбвали във външността на друг, а са си мислели, че са се влюбили в човека ... след това започват сами да откриват грешката си . Случаи много и различни. Аз съм импулсивен човек, който се опитва да крие емоциите си и почти никога не успява :), но това не ми пречи да се влюбвам постоянно. А ти, приятелю koumynyka, не знам защо си решил да градиш стени, след като живота и без това е достатъчно кратък, за да се криеш от другите хора ... как ще използваш всеки ценен момент, след като си се изолирал от възможността сърцето ти да пърха като птиче, което има най-големия мерак на света да се научи да лети ... не те разбирам. И аз се затварях преди в себе си, но не съм изграждал стени ... определени хора достигаха до мен (до вътрешното мен) и ме научиха, че страха и съжалението от "опита" изместват удоволствието да се "опариш" или стоплиш. Но все пак всичко зависи от гледната точка ....
#
| от
Eowyn
на 13 юни 2006, 12:24
Ъъъъм, не знам. Аз съм се влюбвала само два пъти...Не мога да определя някакво развитие на либовта в себе си...
Първия път разбрах,че съм влюбена в него по много тъп начин. Първо приятелчета, ала-бала. После изведнъж младежът тръгна с някаква мацка, взе да ми разказва за нея и аз..."Абе как той ще ходи с тая"...Обхвана ме една ревност...Мислех си,че е на приятелска основа, аз винаги ревнувам някой приятел като се загаджи с непозната девойка...После, след като се оказа,че постоянно мисля за него, установих ,че далеч не е на приятелска основа, ами аз направо .. го исках.
А с Ицо ...знаете как беше. Първо плътското привличане и после се оказа,че го искам завинаги ...нямаше какво да го обмислям и да се чудя, стана за 1 ден...
#
| от
shtepselinka
на 13 юни 2006, 15:31
Уау, Вимп, това направо ме разби!
"Страхът и съжалението от "опита" изместват удоволствието да се "опариш" или стоплиш" -
много точно казано!
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
За Свети Валентин
Общност Предложения
Общност Приятели
Общност Музика
Начало
BgLOG
Любов
Търсене
Публикации и коментари
Потребителски профили
Разширено търсене
Анкета
Как сваляте някого?
С тухла
С поглед и/или усмивка
С обикновен разговор
С оригиналност и "нахалство"/досаждане
С танц (ако има такава възможност)
Резултати
Връзки
Общност Предложения
За Свети Валентин
Общност Приятели
Общност Музика
Всички връзки
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
42
Болка
Вдъхновение
Връзка и отношения
За BgLOG.net
Забавление
Интересни линкове
Култура и изкуство
Купон
Любов
Музика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Поезия
Приятели
Размисли
Ревност
Романтика
Семейство
Спомени
Страст, желание, привличане
Podcasting
Видеокастинг
Символика
България
Български език
Интернет
Правопис, правоговор и пунктуация
Трудово-правна взаимопомощ
Уроци, съвети, препоръки
Ключови думи
delta goodrem lyrics
higher
love
music
ninja
анкета
болка
деца
желание
изневяра
копнеж
любов
песен
раздяла
размисли
ревност
самота
сълзи
чувства
щастие
всички ключови думи