БГлог - Любов | Блог в BgLOG.net

Заглавна страница

BgLOG.net Създай свой блог Пиши Категории ≡

BgLOG Любов

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
За едно мигване се случват толкова много неща... или има възможност да се случат... Тук е общност Любов, нали така? Та пак на темата... Колкото лесно пламва тя, толкова лесно изчезва с това, което прави. Или ни прави по-силни, или много по-уязвими и то много повече, отколкото човек може да си представи, че е. В такива моменти просто искам да й тегля една майна на тази любов и дя зашлевя за това, което прави с мен... И тук се появява тъпия въпрос : А нима т`ва либофф било?! За един миг бях готова да удяря чертата и дори го направих, откъснах още една буца от сърцето си, стъпках я, сдъфках я, пак я стъпках... В момента само празнота и друга още една буца, дето ми е стиснала сливиците... Едва ли в близките месеци ще ми проговоря, едва ли и ще простя, най-вече на мен, че съм толкова чувствителна и усещаща... А защо толкова меко човек може да тупне на замята, защо от уравновесеното си уж положение се оказва толкова близо до лудостта, толкова близо, че се гризе взаимно с нея... След което не може да гледа от болка в очите, огромно главоболие и и повръщане... Какво повърнах, освен кръвта си? Може би още някоя буца. Все пак той не си отиде... Аз нямам сили, вече нямам сили да става каквото ще, сега съм много по-зле от най-кръвожадния вампир, а сърцето е от камък, поне отвън, кой знае кога ще се усмихна и ще мога да го погледна в очите. Той остана, може би защото си мисли, че ще се върна, но всъщност не е познал, може още много сълзи да изплача и очите да ме заболят повече дори от сега... но аз преди време си обещах нещо и казах моето "Хау"... Който ме накара да изпитам това, което аз изпитах тези няколко дни и все още изпитвам, ще съжалява толкова горчиво, че се е родил и ще обвинява себе си, ще живее в клетката на собствената си гузна съвест. Не мога да си представя това, което тепърва започва и злобата, която почва да ми изправя на крака, не мога да си представя това, което идва и силата, която ме връхлита... Това ще е заради подпухналите очи, които не можех да отворя, това ще е за поредната част от сърцето си, която се съживи, за да бъде отново убита... И всичко... само с едно мигване