Дали това е така? Дали в дадена връзка има доминираща, по-силна личност, която обикновено разрешава проблемните ситуации. Дали по-силната страна не е всъщност по-слабата, която с подкрепата си към другия набива камъчетата в стабилния дирек отсреща, на който в даден момент може да се подпре, когато се чувства отмаляла. Дали не правим всичко от един гаден егоизъм, с който да избием комплексите си на слабост като си кажем – ето, аз помагам, защото умея и проблемите смачквам, както живея (свободна интерпретация по бат’ Колю).

Не знам. Случва се понякога да се опитвам да свърша нещо в полза на другарчето и същевременно да се чувствам абсолютно смешен в очите на съдбата. Мисля си, че проблемите на човека до мен са съвсем миниатюрни на база моето ниво и едновременно с това да не мога по никакъв начин да му помогна да ги разреши.

А понякога... Понякога и аз съм безсилен. И “слабият” човек отсреща ми помага с един жест или една дума да се почувствам отново щастлив и да забравя терзанията си. Една усмивка на този “по-слаб” човек разрешава в миг всичките ми проблеми и запокитва в небитието мрачните мисли...

Ще ми се понякога и аз да можех така. Понякога ми се иска да мога просто ей така – да премахна всички страхове и болежки на моята половинка. Да мога без притеснение да усетя доверието, което ми се гласува – ти си по-силният. Да бъда наистина силен и способен, и да успея да вдигна падналия на земята другар в живота.

Понякога. Дали ще дойде някога.