Тя отново стоеше пред монитора, чакайки да се появи един непознат . Тя можеше да го нарече „непознат приятел”, защото Тя сподели почти всичко с него и все пак беше непознат, защото не беше го виждала никога. Той успяваше да й подари усмивка, дори мъничко настроение в началото.... И сега тя си тананикаше една песен, която й напомняше за него. Нощта напредваше. Но и тази вечер той не й писа....Не, че не беше там....Но ...
Все още си там,
светъл и красив в моите мисли.
Времето минава,
миг подир миг...
Здравей, ти, моя любов, единствена... Ето, всяко утро с усмивки и с топли лъчи, нашето слънце стопля нашите сърца...
Здравей, моя любов - завинаги заедно и щастливи сме - Аз и Ти...
Здравей, ти моя любов, единствена... Аз и Ти - любовта ни слива в едно сърце...
Аз и Ти, моя любов - танца на любовта играем, когато запеят птиците в парка...
Здравей, ти, моя любов, единствена и неразделна до смъртта ни и след нея...
Чудо на съдбата ли е това? Или любовта силна и величествена - Аз и Ти сме заедно?
Ето, Ти с топла душа и усмихнато лице, с прегръдка топла, стопляш моето сърце.
Аз и Ти - с усмивки на лицата танцуваме нощем - звездите ярки и големи, огряват нашите големи сърца...
Резултати
Всички връзки
всички ключови думи