Търпение
корабни въжета
корабни въжета
За някои неща трябват двама души...
Сънувах някакъв измислен спомен ...
ГъсенИца Сръчка лази в лопощта на лято.И доматито плеви зараня, на бостаня, в Дунавта....
Бавно, бавно ме убива спомена за твоя смях и твоята усмивка... И кънти във мене пак и пак и пак и пак.... Спомените ме разкъсват и тъгата спътникът е мой най-верен.... ...Но може би след пет, след десет или повече годин…
Последни коментари