За...
Бавно, бавно ме убива спомена за твоя смях и твоята усмивка...
И кънти във мене пак и пак и пак и пак....
Спомените ме разкъсват и тъгата спътникът е мой най-верен....
...Но може би след пет, след десет или повече години ще се срещнеме отново
и ще бъде трепетът по-силен и от първата ни среща,
сърцата ще туптя тъй силно и ще бленуват да се слеят пак...
А разумът ще казва строго „НЕ”, „НЕ БИВА”...
Престраших се и аз да публикувам нещичко
Благодаря ти добрите думи!
Много до късно си на линия
Браво и за второто ти стихотворение на английски, отлично е !
Написъл съм ти кратък коменар там.
Като стар жител на DoubleP, нека ти кажа какво е това: става дума за двустишия в проза, например:
Арсен Люпен е стар герой от книгите....
Дали не го срещнах днес - май си избираше книга!
А по-дългите неща са в Литература.
Разбира се, хубавото си е хубаво, където и да се публикува!
Искам да ти благодаря за топва, което си написал, защото то ме засяга лично - описва нещо, което и аз съм преживяла.