ПАЛЕЦЪТ НА ЛЕСТЪР: ВТОРА ЧАСТ: 17 и 18 глави

Един роман на Борис Зл. Павлов и Чавдар Агайн

Глава XVII

- Защо не седнете, господа? - Щерн направи широк жест към столовете около заседателната маса. - Явно ще проведем дълъг и интересен разговор. Мисис Спринг - той погледна към секретарката си, която вече идваше на себе си, - защо не донесете една бутилка уиски с три чаши?

- Разбира се, г-н Щерн - с готовност каза мисис Спринг, изправи се и с леко олюляваща се походка излезе от кабинета на началника си.
Щерн заобиколи заседателната маса и седна.
- Имаме малко време на разположение и затова ще мина по същество - каза Лестър Голдчанс докато се настаняваще срещу Щерн. - Предлагам ви съдружие.
- Съдружие? - Щерн повдигна вежди и се почеса по брадичката. - Доколкото имам информация, вие вече сте предложили на млекарската гилдия нещо подобно.
- Това е само прах в очите, драги ми Щерн - махна с ръка Голдчанс. - Вие сте човекът, с когото искам да правя бизнес.
- Нима? От досегашното ви поведение не съм останал с такова впечатление.
- Времената се менят, Щерн. Хората - също. Какво ще кажете за едно съвреместно предприятие. "Голдчанс и Щерн фийл ойл", например.
- Звучи интересно, само дето поредността на фамилиите не ми харесва.
В кабинета влезе мисис Спринг с поднос. Остави на масата три чаши и бутилка "100 гайди", след което побърза да излезе. Щерн наля на тримата и вдигна чашата си.
- За ваше здраве, Голдчанс.
Тримата пресушиха чашите и Щерн наля отново.
- И какво ви кара да мислите, че ще се съглася? - попита той.
- Имаме общ враг.
- Не ме карайте да се смея. Не знам да имам по-голям враг от вас, но все пак ще ми е интересно да чуя кой точно пречи и на двама ни.
- Познавате Еди Стикър, нали?
- Вашата дясна ръка. Нима искате да кажете, че се е обърнал срещу вас? Много съжалявам.
- Не само срещу мен, Щерн. Еди ерешил да сложи ръка върху бизнеса с гориво, независимо дали става въпрос за петрола или разваленото мляко.
- Не звучите сериозно, Голдчанс. Да си съдере задника пак няма да успее. Няма толкова мощ. Виж, ако искате да ви помогна да се отървете от него - това е друг въпрос. Мога да уредя нещо, срещу съответни услуги от ваша страна, разбира се. Но чак до съвместно предприятие няма да стигнем.
- Слушайте, Щерн. Правите голяма грешка. Еди не работи сам. Мислите ли, че щеше да нападне Гилдията, ако нямаше някой зад гърба си?
- Мислех, че това е ваша операция.
- Но не е.
- Изненадан съм. Според мен нападението постигна целта си. Пред обединение сте.
- Отново грешите Щерн. Еди подготвя много опасен план и ако не ме послушате, вие ще сте един от първите пострадали. Трябва да действаме светкавично.
- Да не долавям заплаха? Какво толкова може да се случи?
- Налице е голям международен заговор срещу производителите на петрол, Щерн. Казвам ви това, за да се уверите, че не крия нищо от вас. Човекът, с когото работи Еди има огромна мощ и може да осъществи даже държавен преврат. Разбирате ли, че всеки момент може да избухне война.
- Вие сте откачил. Чух, че е имало атентат срещу вас и това май е повлияло зле на разсъдъка ви. Чувате ли се какви ги дрънкате?
- Може ли да ви прекъсна за малко, господин Щерн? - Това беше басовият глас на Баба Меца. Досега едрият мъж внимателно бе следял разговора и след като се бе убедил, че Щерн и Голдчанс няма да постигнат консенсус, реши да вземе нещата в свои ръце. - Колкото и невероятно да ви се струва, г-н Голдчанс не говори празни приказки и душевното му състояние е напълно в рамките на нормалното.
- Не знаех, че горилите могат да говорят - ледено отвърна Щерн. - Или може би си финансов съветник?
- Иронията ви е неуместна - продължи Баба Меца. - Всичко, което чухте, се основава на внимателни наблюдения и старателно събирана информация. Знаем, че Еди Стикър се готви да нападне и завземе града и това е само първата част от операцията.
Щерн стана.
- Чух достатъчно, господа - каза той. - Сега ще ви помоля да си вървите, преди да съм извикал охраната. Съжалявам, но не мога да помагам на всеки луд, нито имам време да слушам откачени теории.
В ръката на Баба Меца се появи пистолет.
- Седнете, моля, преди да съм направил няколко дупки в костюма ви.
Щерн се взря в дулото. По безизразното му лице не можеше да се разбере дали се е впечатлил от оръжието, но все пак седна.
- Значи ставам заложник? И какъв откуп ще поискате, след като сте паднали дотам?
- Престанете с глупостите, Щерн! - Голдчанс извади от джоба на сакото си мобилния си телефон. - Смятам да ви докажа, че всичко, което казахме е самата истина.
- И как ще стане това?
- Нали знаете в коя посока се намира сградата на "Ню Йорк Доминатор"?
- Естествено, че знам. Вижда се през прозореца ми.
- Да идем до него, за да погледнем по-отблизо.
Щерн направи скептична гримаса, но стана и последва Голдчанс. На малко разстояние зад тях се движеше Баба Меца, все още с пистолет в ръката.
- Делят ни някакви си пет-шестотин метра - каза Голдчанс когато се приближиха до прозореца. - Вътре, както знаете, са хората от млекарската гилдия и - надявам се, човекът на Еди. Там се подготвя планът на заговора.
- Много интересно. И какво ще правите?
Голдчанс набра номер и зачака. На третото позвъняване се свърза.
- Ало, Сянка? - попита той.
- Позна. Да не си врачка - чу се отговор.
- Готово ли е всичко?
- До най-малка подробност. Само да натисна копчето и този прекрасен небостъргач ще остане в единствено в аналите на славната ни история.
- Тогава, нека шоуто започва.
- Дадено, шефе - каза Сянката и прекъсна връзката.
Миг след това адска експлозия разтърси и оглуши града. Прозорците в кабинета на Щерн започнаха да вибрират. Баба Меца успя да дръпне двамата бизнесмени назад малко преди стъклата да почнат да се трошат. Помогна му и ударната вълна, която ги отхвърли почти до вратага. Едно от големите парчета стъкло влетя със страшна сила вътре, мина на сантиметри над главите им, вряза се в заседателната маса и я разполови на две. Пръсна се на милиони малки парченца, които се посипаха върху тримата мъже.

Половин час по-късно Щерн, Голдчанс и Баба Меца наблюдаваха руините, останали от огромния небостъргач, в който се помещаваше редакцията на "Ню Йорк Доминатор", от личния хеликоптер на Щерн.
- Все още не мога да повярвам, че направи това - каза той. - Дали да не взема да ви повярвам, Голдчанс?
- Мисля, че можете да ми се доверите. Успяхме да ги ударим първи, но отговорът едва ли ще закъснее много.
- И какво ще искате от мен?
- Знам, че си имате проказка с министъра на отбраната. Ще ни трябват войскови подразделения, за да осигурим надеждна защита на основните сгради и институции в града.
- Той едва ли ще прати федералната войска без да има основание. Та дори още аз още не съм сигурен напълно в приказките ви за заговор и война срещу едва ли не целия свят, та камо ли той. А дори и да се съгласи, решение трябва да вземе конгресът и президентът.
- Няма да имаме толкова време, Щерн. Не можете ли да го убедите по друг начин.
- По-добре да не опитвам, но имам друго предвид - каза Щерн и се обърна към пилота: - Карай към сектор 5, Джордж!
- Прието, началник! Курс към Сектор 5.

Глава XVIII

Щастието е много странно нещо. Винаги е различно за всеки от нас. Някои са най-щастливи когато спечелят много пари, други - когато правят секс, трети - когато обикалят с дни по гори и чукари, за да уцелят някой елен между очите. При всички случай обаче, характерен момент при щастието е, че минава бързо и от него остават само спомени. А понякога дори и спомен не остава.
Над Ню Йорк се свечеряваше. Още не беше тъмно, защото залязващото слънце с учудваща упоритост не искаше да изчезне от хоризонта. Беше един от онези топли следобеди, в които всеки гледа да не си е вкъщи, а да излезе навън с приятели на по бира, или пък на разходка в парка с гаджето. В Сентрал Парк имаше много такива двойки, които обикаляха безцелно и обсъждаха през смях другите хора около тях - семействата извели децата и кучето на разходка, прибиращите се от работа забързани счетоводители, или пък вечно тъжните мимове които стояха по алеите и се опитваха за пореден път да минат през невидимите прозорци. Повечето от тези хора бяха с усмивка на уста - беше ги уловила магията на топлия юнски следобед и залязващото слънце ги караше да бъдат неестествено свежи и изпълнени с любов към живота. Мъжът забравяше, че сутринта жена му не го е целунала за работа, въпреки, че цял ден му е било криво заради това. Влюбените тийнейджъри, не спореха в кое кино ще ходят тази вечер, а просто вървяха безцелно, хванати за ръце. Дори кучетата се опитваха да гонят пъстроцветните пеперуди и от време на време се спираха да препикаят някое цвете и доволни изприпкваха след стопаните си. Единствен продавачът на сладолед не беше особено доволен, въпреки че днес бе продал двойно повече от миналия ден. Просто човекът го болеше зъб и искаше час по скоро да прибира сергията и да отиде да си купи обезболяващи.
Всички тези хора, може би с изключение на сладоледаджията, в този момент бяха щастливи. Не че това имаше някакво особено значение, тъй като миг по-късно всички те и още десетки хиляди хора в радиус от няколко километра бяха мъртви. Но все пак по-добре човек да умре с усмивка на уста, отколкото намръщен. Или поне така разправят хората.

***

Еди "Фани ме за кобура" Стикър се намираше само на един километър от Сентрал Парк и ако не беше в тройно бронирания си личен бронетранспортьор сега щеше да е мъртъв. Ако не от ударната вълна на 10-тонната бомба, то от рушащите се сгради. Като по чудо БТР-а му се размина с огромния покрив на един небостъргач, който след като основата поддаде, се отцепи заедно с последните 10-ина етажа и падна на около 20 метра пред него, забивайки в земята стоящите пред Еди автомобили. Еди никога не се кръстеше и въпреки, че мисълта мина за кратко през главата му, той я изхвърли набързо и нареди на шофьора да заобиколи срутения покрив и да кара по-бързо към централата на Филип-Морис. След това набра телефона на Саймън Доджър и зачака.
-    Кажи, шефе.
Еди мълчеше и се чудеше как да започне - с псувни или направо да извади пистолета и да почне да стреля в слушалката. След дълга пауза и огромни усилия на волята успя да изрече:
-    … Доста си прост, Саймън.
-    Що бе, шефе. К'во е станало? - отвърна недоумяващо Саймън.
- А бе, изрод скапан! Като те видя ще ти спукам гъза като балона на малко дете! Ходи се шибай на гей-парада, мазно, недорасло, скапано гейче. Ще ти пикая на гроба, ей! Толкова си некадърен, че дори не можеш да организираш пикаене след напиване с бира. Кух си като цинкова кофа бе шибаняк прокажен …
    Тъй като познаваше Еди отдавна, Саймън винаги в такива моменти държеше мобилния си далече от ухото и когато чуеше интонацията леко да спада пак го доближаваше. Еди беше израсъл по улиците и имаше рядко богат набор от псувни, така че това понякога отнемаше повечко време.
    - Спокойно, бе шефе. Кажи сега к'во е станало.
- На майка ти в путката крив клон да влезе! Що не cи завреш ръката в гъза и не запееш химна, бе спермояд недоклатен! Ако има съзтезание по простотия, от простотия ще го загубиш! Само като те погледна и ми cе преcира, свиркаджия нещастен. Да те изнасилят двама кубински партизани дано! На лайното ми кавали да правиш …
Саймън направи още една почивка и след около две минути пак доближи телефона до ухото си.
- Ало, спрасканяк шибан? - крещеше Еди. - Слушай като ти говоря, че като те видя ще ти навра хилти в анала и лично ще го пусна на макс! Някой от твоите копелдаци изпусна една от бомбите почти на главата ми! Имаш късмет, че не си около мен, че щях да ти откъсна шибаната глава и да ти я навра …
- Как така на главата ти бе, шефе? Нали бомбата беше за централното полицейско управление? Ти къде се намираш сега?
- На майка ти в путката се намирам! Твоите гении пуснаха бомбата някъде около Сентрал Парк и сринаха половин квартал, да ги еба в нобелистите, да ги еба!
- Спокойно шефе. Ще оправим работата. Бомби има, няма де се плашиш.
- Не ми говори така назидателно бе, че ще викна триста потни негри да ти раздрусат калния багажник. До десет минути всички набелязани сгради да ги няма, иначе по-добре тръгвай някъде към Южна Африка. Обади се след пет минути да докладваш.
- Разбрано, шефе! - каза Саймън и побърза да затвори.
Лоша работа. Идиотите пак са се издънили. Нямаше начин. Повечето хора в частната армия на Еди бяха пълни аматьори - биячи, събирани от улицата, на които трудно може да вкараш нещо в главата, така че то да остане там повече от няколко минути. Но нямаше време за размишления. Той се обади на един от шефовете на ескадрилите, каза им за издънката и заповяда да дигнат още една ескадрила, която по най-бързия начин да свърши работата. Каза им да му се обадят след две минути и да докладват.

Еди се поуспокои малко и заедно с другите 20 БТР-а и 50-те танка, както и с около 10,000 тежко въоръжени наемници в коли и на мотори продължи към централата на Филип Морис. Първоначалният план за незабелязано проникване с малък отряд пропадна и Еди заложи на числеността на армията си. Събра всички хора и тръгна към града пък каквото стане. Тази тактика почти винаги успяваше. За този път обаче не беше толкова сигурен.