ПАЛЕЦЪТ НА ЛЕСТЪР: ТРЕТА ЧАСТ: 13 глава и епилог (край на романа)

Един роман на Борис Зл. Павлов и Чавдар Агайн

 Глава XIII

Огромната дупка, по чиито краища пълзяха огнени езици, продължаваше да се разширява, докато в един момент погълна цялата стена, върху която се бе образувала. Хъмфри гледаше към нея със смесица от страх и удивление. Вътрешността й преливаше от ярки цветове и почти безплътни силуети на същества, за чието съществуване никой на Земята дори не предполагаше. Репортерът изпитваше непреодолимото желание да влезе при тях, но Професора и Малечко-Палечко здраво го държаха за ръцете, сами неспособни да откъснат поглед от дупката.

- Това е вратата - каза Лола, която с интерес наблюдаваше поведението на тримата мъже. - Когато преминете през нея ще бъдете истински свободни. Вие сте избраните, ще можете да служите на новия си господар, за разлика от мнозина други, които само ще го нахранят, без дори да узнаят това. Колко жалко за тях, нали?
- Не знам какво си мислиш, но ние няма да влезем вътре - каза Професора. - По-лесно ще ти е да ни убиеш, отколкото да ни превърнеш в роби.
- Роби ли? - засмя се Лола. - Напротив! Ще станете наистина висши същества. Ще имате неограничена власт над много светове. Ще се разпореждате със съдбите на жалките биологични експерименти, каквито сте в момента. Нима това не ти допада?
Лола се приближи до тях и застана срещу Хъмфри. Протегна ръка и пръстите й обхванаха брадичката му. Тя насочи главата му към себе си. Погледна го в очите:
- Хъмфри, ти мойто момче нали това искаше? Да станеш господар на целия свят. Сега можеш да станеш господар на много светове. Хайде, покажи им, че искаш. Направи първата стъпка.
Репортерът рязко се дръпна от Професора и Малечко-Палечко и направи крачка напред.
- Недей! - извика Малечко-Палечко. - Това ще е краят!
Лола гневно се обърна към него и с добре премерен удар го просна на пода. Малечко-Палечко изпадна в безсъзнание. В този миг Професора се хвърли отгоре й. Лола леко се наведе, мина зад гърба му и изви ръцете му назад.
- Много се палиш, Професоре - каза тя. - Не си струва. Виж вратата!
Въпреки нежеланието си Крейвън погледна към дупката.
- Мария! - ахна той. - Круша! Какво правите там?
- Ела при нас, Професоре! - Това бе гласът на Баба Меца, който в този момент се присъедини към Мария и Кривата Круша. Тримата се открояваха съвсем ясно вътре в дупката. Баба Меца даже пристъпи с единия крак извън нея. - Тук е хубаво! - продължи едрият мъжага. - Не знаеш колко е хубаво!
- Ела, любими! - присъедини се към него Мария. - Искам да си с мен!
- Влез, Професоре! - покани го и Кривата Круша. - Нека бъдем отново заедно!
- Послушай ги - шепнеше Лола в ухото му. - Отвъд ви чакат големи дела! Не забравяй да вземеш със себе си и Малечко-Палечко - продължи тя. - Трябва да се съберете всички.
Професора като хипнотизиран направи няколко крачки към Малечко-Палечко, вдигна го на ръце и тръгна по стъпките на Хъмфри, който вече се готвеше да прекрачи в дупката.
- Хъмфри, стой!
Репортерът спря като закован, с крак вдигнат във въздуха. Властният глас го изтръгна от унеса, в който бе изпаднал. Преди Лола да успее да реагира Лестър Голдчанс, който се бе върнал в съзнание, бутна стола, на който седеше и с няколко бързи крачки се озова до Хъмфри.
- Това е капан, приятелю - каза той. - Не се връзвай на тази кучка!
- Махни се от него! - изсъска Лола.
- В никакъв случай, курво!
Пред смаяния поглед на Хъмфри лицето на Лестър бързо започна да се променя, докато отново прие облика на Бен Перото.
- Бен! - извика Хъмфри. - Ти се върна!
- Не! - отвърна Бен. - Ти трябва да се върнеш.
След като каза това Бен го бутна назад. Хъмфри загуби равновесие и се блъсна в Професора, който идваше зад него, носейки Малечко-Палечко. Тримата паднаха на пода, а Бен застана между дупката и всички тях.
- Разкарай се оттам! - нареди Лола. - Разкарай се, преди да съм те заличила, нищожество!
От вътрешността на дупката се дочу страшен вой. Образите на Мария, Кривата Круша и Баба Меца внезапно избледняха и изчезнаха, а на тяхно място се появи чудовищен образ на същество, което можеше да се роди само във въображението на някой болен мозък. То гледаше към Лола с гладни страшни очи и изкрещя към нея нещо, което само тя можеше да чуе и разбере. Бен, който беше с гръб към дупката не видя нищо и затова не разбра за грозящата го опасност.
- Благодаря ти, Лола - каза спокойно той, - че ми даде възможност да опозная баща си. Доста дълго двамата с него бяхме едно цяло и доста неща разбрах. Именно затова...
Той не успя да довърши. С пренебрежителна усмивка Лола протегна ръце пред себе си и тласна. В същия миг Бен полетя към дупката, право в широко отворената паст на съществото, дошло от бездната на мрака. То погълна човека и изчезна отново в небитието.

***

С бодра крачка Еди Стикър, придружаван от Сянката, влезе в командния център на Сектор 5. Сражението между двете армии бе продължило не повече от пет минути. Хората на Щерн се бяха предали веднага след като видяха как един полупрозрачен човек убива десетима от тях с помощта на мълния, излязла от ръката му. Това бе достатъчно да сложат оръжие и да се молят всичко да приключи, колкото се може по-бързо. Войниците на Еди също се надяваха най-сетне да се приберат по домовете си. И те бяха видели достатъчно.
- Отвратително - каза Еди докато оглеждаше пода на командния център. - Отново тия гадни змии! Добре че са мъртви.
Той ритна една от тях и прибра пистолета си в кобура.
- Не бързай да се разоръжаваш - Сянката внимателно тръгна да обхожда залата. - Може да има и живи.
- Едва ли. Лола се е справила с тях. Само да ми падне...
Сянката не обърна внимание на репликата. Той бе отишъл до телата на двама мъртви генерали от армията на Щерн и след като ги огледа внимателно, каза:
- Нещо не ми харесва тук. Тия двамата са удушени от змия съвсем скоро.
- Много важно! - Еди хвърли бегъл поглед към труповете. - Има и други подобни. Просто Лола се е появила малко по-късно.
- Тук са лежали трима души - продължи Сянката. - Единият от тях е бил Щерн, но се е измъкнал.
- Така ли? - Еди изведнъж се оживи и приближи до Сянката. - И как разбра?
- Личната му карта е паднала ей тук - посочи Сянката.
- Много интересно - Еди вдигна документа от пода и го поднесе към очите си. - Каква игра играе Лола все пак...
- Сега ще разбереш каква!
Сянката и Еди моментално се извърнаха към мястото, откъдето идваше гласа - Щерн бе застанал до един от широките панорамни прозорци в дъното на залата - и стреляха почти едновременно. Куршумите се забиха в тялото му, но Щерн дори не помръдна. Вратът му бе обиколен от грозна неправилна синя линия.
- Преди малко се опитаха и да ме удушат, но пак не сполучиха - ухили се Щерн и вдигна дясната си ръка пред себе си. Държеше кръгла прозрачна сфера, пълна със зеленикава течност. - Това е последната разработка на химическите ми лаборатории - поясни той. - Ако я разбия в пода ще умрете за около секунда, най-много две. При това в страшни мъки. Гледал съм как опитните зайчета повръщат вътрешностите си, докато опитват да разкъсат с лапи стомасите си.
- Какво искаш? - попита Еди.
- Един от вас ще доведе тук Отмъстителя. Например ти - кимна Щерн към Сянката.
- Няма смисъл да го разкарваш, тук съм.
Отмъстителя неусетно се бе промъкнал покрай всички и изненадващо се появи иззад гърба на Щерн. Ловко взе сферата от ръката му, духна върху нея и тя изчезна.
- Ти ме разочарова, сине - каза той и потупа Щерн по рамото. - Не очаквах това от теб.

***

- Този път измъкване няма - каза Хъмфри докато бавно се изправяше на крака. - Но защо да не направим сделка, Лола? Аз ще мина през вратата, но ти ще оставиш Професора и Малечко-Палечко намира. Става ли?
- Опитваш се да сключиш нова сделка? - Лола го погледна лукаво. - Не си ли малко нахален, Хъмфри?
- Ще направя каквото искаш.
- Не става, момче, не става. Заминавате всички и след като искате да е болезнено, нека бъде така.
В ръката на Лола се появи огромен меч.
- Ще отидете на части - каза тя. - Кой ще е пръв?
Крейвън пристъпи напред, изтласквайки назад Хъмфри.
- Давай! - каза той. - Не ме е страх!
Лола замахна, но в същия момент вратата на стаята се отвори с трясък и вътре влетя Усмивката с по един автомат във всяка ръка. Насочи ги към нея и натисна спусъците.
- Какво още чакате! - крещеше той. - Бягайте докато можете! Бързо, идиоти такива!
Хъмфри и Крейвън не чакаха втора покана. Грабнаха Малечко-Палечко и затичаха към вратата, прикривани от Хари, който със смях приближаваше към Лола, продължавайки да сипе огън. Дупката зад нея изведнъж се затвори, но Усмивката не можа да види това, защото в същия момент Лола го лиши от зрение само с едно движение на ръката, а малко по-късно го прикова за срещуположната стена, като го промуши с острието на меча в стомаха. Хари продължаваше да натиска спусъците на автоматите, но пълнителите вече бяха празни. Лола го приближи и отново отвори очите му. Вгледа се в тях.
- Защо направи това, Хари? -  попита.
- Майната ти! - отвърна Усмивката. От устата му потече кръв. - Направих го заради Еди. Него убих, но тия ще отмъстят за него като ликвидират теб.
- Но ти ще ме изпревариш, глупако. Още сега - после му се усмихна и добави. - Ти ми харесваше, Хари...
Лола го целуна по устата, след това хвана главата му с две ръце и я отдели от тялото. Подържа я малко и я захвърли на пода.
Дупката отново се отвори.
- Качи се горе! - заповяда й властен глас. - И се разправи с останалите!

***

Малечко-Палечко дойде в съзнание.
- Какво става? - попита той.
- Засега отървахме кожите - отвърна Хъмфри. - Дължим го на Усмивката.
Тримата се намираха в една от многобройните въздушни шахти, опасващи таваните на Сектор 5 и бавно пълзяха към командната зала. Огромна черна змия ги следваше на известно разстояние, но Професора и Хъмфри не знаеха за това. Единствен Малечко-Палечко усети присъствието й и вътрешно се успокои. Значи не всичко бе загубено.
- Какво ще правим? - попита той.
- Търсим центъра за управление на това място - обясни Крейвън. - Ако успеем да се промъкнем дотам може и да измислим нещо.
- Може и да измислим нещо? - повтори Малечко-Палечко. - Само толкова ли ще кажеш?
- Спокойно, човече - отвърна Хъмфри, който пълзеше пръв, бутайки пред себе си автомат, взет от мъртъв войник. - Знаем какво правим. Планът е в главата ми, но е доста сложен, за да го обяснявам.
- Той знае какво върши - допълни Професора.
- Е, щом е така...
Тримата продължиха да пълзят напред, а змията ги следваше.

***

- Мила семейна среща, значи - изсмя се Еди. - Пък аз да не знам, че имаш такъв известен баща.
- Не познавам баща си - хладно каза Щерн, гледайки Отмъстителя в очите. - Мама не е споменавала нищо за теб.
- Може да не е била сигурна бе, пич - предположи Еди. - Но щом човекът казва, значи е баща ти.
Отмъстителя му направи знак да замълчи.
- Майка ти идва насам - каза той. - Тъкмо ще можеш да я питаш.
Още преди да довърши изречението Лола се появи в командния център. В дясната си ръка стискаше огромен меч, а дългата й коса се развяваше от вятъра, незнайно как проникнал през дебелите стоманобетонни стени на сградата.
Реакцията на Сянката бе светкавична, както винаги. Още преди Отмъстителя да го спре той вече бе стрелял в Лола, след което с изненадан вид се свлече на пода. Куршумът бе рикоширал в тялото й и се бе върнал обратно, поразявайки сърцето му.
- Същият е като брат си - каза Лола. - Радвам се да те видя, Еди. Как си?
- Благодаря, добре - отвърна Еди. - Значи ти си майката, а? А аз съм един вид рогоносец?
- Добре дошла, Лола - намеси се и Отмъстителя. - Дойде време да си разчистим сметките.
В ръката му също се бе появил меч.
- Предлагаш дуел? - повдигна вежди Лола. - Само аз и ти, така ли?
- Ще те оставя да вземеш нашия син и да напуснеш тази планета. Сега и завинаги.
- Кой си ти, че да ми нареждаш? И кога изобщо си се интересувал от сина ни. Аз го отгледах и аз го направих това, което е.
- Надявах се, че когато създадеш живот ще се промениш поне малко, но явно съм грешал.
- Не ме карай да се смея. Много добре знаеш кои създават и отнемат живота. Нима си въобразяваше, че като ми направиш бебе ще ме накараш да забравя своите задължения към моя Господар?
- Аз те обичах, Лола.
- Не си първият и няма да си последният. Защо ли изобщо разговарям с теб - Лола хвана меча с двете си ръце. - Ако искаше наистина да ме променяш, ако изобщо това си целял, тогава защо ме остави. Защо?
- Нямах право да се намесвам повече. Трябваше сама да се справиш и сама да достигнеш до прозрението.
- Нима? - Лола кратко се изсмя. - Искаше да ме прекараш по същия начин като жалките създания, обитаващи тази планета? Не, благодаря. Тях добре си ги научил да страдат в името на Създателя. Колко гадно. Целият им живот минава тъкмо в това - да се жертват непрекъснато в неговото име, без той да помръдне пръста си за тях. Нима мислиш, че това е справедливо. Това ли е голямата отплата на твоя Господар към тях, задето се прехранва от енергията им! Плюя на това. Моят Господар поне е честен. Той получава, но дава. Веднага. И без допълнителни пазарлъци.
- Толкова много години нищо не си разбрала.
- Не съм, а и не искам. Хайде да приключваме.
Лола направи скок към Отмъстителя и замахна с меча. Той се наведе и острието мина над него. Отдръпна се назад. В този момент Щерн се хвърли на гърба му в отчаян опит да го повали на пода. Тялото му премина през безплътния Отмъстител и се претърколи в краката на Лола. Еди, който бе стоял безучастно до този момент извади пистолета си и стреля във въздуха.
- Спрете! - изкрещя той. - Не знам какво става тука, но мисля, че все още можем да се разберем. Чуваш ли, Лола? След като искаш да зарежеш Отмъстителя, аз съм готов да заема мястото му. Честно. Прощавам ти всичко. Само престанете с всичко това.
В същото време капакът на една вентилационна шахта падна върху пода, последван от Хъмфри, който стискаше автомат в ръцете си. Еди, който не очакваше тази поява, стреля по него и репортерът се строполи с наполовина отнесена глава. Веднага след това огромна черна змия тежко се стовари върху самия Еди от отвора на друга вентилационна шахта, намираща се почти над него и го удуши за секунди. В предсмъртната си агония той успя да стреля няколко пъти в тялото й и тя се отпусна мъртва до него на пода.
С боен вик Професора и Малечко-Палечко също атакуваха от тавана. Крейвън самопожертвователно се хвърли към Лола и опита да избие меча от ръцете й, но тъй като не успя да прецени добре скока си към нея, се наниза на острието. Въпреки това успя да изтръгне дръжката от ръцете й. После направи няколко крачки встрани и падна по гръб със стърчащ от гърдите меч.
Малечко-Палечко взе автомата от ръцете на мъртвия Хъмфри и го насочи към Лола, макар да знаеше, че едва ли ще постигне някакъв ефект. Щерн, обаче бързо застана пред тялото на майка си и извади от джоба на сакото си малко пистолетче. Двамата стреляха едновременно. В челото на Малечко-Палечко зейна дупка. Той изстреля още един откос, преди да падне.
Отмъстителя наблюдаваше всичко това с безучастен поглед.
Беше негов ред да губи.

***

Невидими за всички на Земята две безплътни същества, сраснали се с атмосферата, сякаш бяха част от нея, наблюдаваха останките от Сектор 5.
 - Хареса ми, беше много драматично.
- Да, имаше тръпка и този път. Чудя се, дали не избързваме с унищожението на това място.
- Искаш да продължим играта тук?
- Защо не?Вече не чувствам глад, а ти?
- Добре съм. Тук така или иначе идваме само за десерта.
- В малки количества, но редовно. Може да продължим така още известно време.
- Зависи какви ресурси си заложил на планетата.
- О, не се притеснявай затова. Ще има за още две цивилизации след тази.
- Е, щом е така... Но искам да оставим тук само новия наместник. Аз ще му потърся опонент.
- Не си доволен от сегашните?
- Не забравяй, че ако ги оставим сами да създават себеподобни, може ние да се окажем в опасност. Веднъж това се случи.
- Не съм забравил.

ЕПИЛОГ

Маргарита не откъсваше очи от Отмъстителя. Срещаха се сигурно за стотен път. Жестоките битки, които водеха помежду си, в името на своите Господари, не бяха оставили никакви следи по безсмъртните им лица, но в очите им личеше умора и печал. Срещите им обикновено носеха разрушение и смърт за много хора, но тази беше по-различна.
- Щерн - каза накрая Маргарита, - бременна съм.


К Р А Й

8. Х. 2005 г.,
София