Моето щастливо лято с аромат на диня

Чаках тези жегици през цялата студена минусова зима. И когато в градския транспорт беше по-топло, отколкото у нас, се утешавах, че все пак ще дойде Юли и тогава ще акумулирам, ще акумулирам топлинка. А топлинката дойде за моя радост още през Юни. И сега съм доволна, че ето, дошло е времето, когато температурата на въздуха съответства на температурата на човешкото тяло. А заедно с топлинката се завръщат и останалите хубави неща - вълшебното фенерче отново засвети с онази мека светлина, която ме води по стръмните пътеки. Но този път ще стигнем до върха, защото освен, че сме екип и сме всеотдайни в сбъдването на мечтата, сме натрупали и опит. Знам, че ще стане. И колкото по го знам, толкова по-уверена ставам. Защото не съм сама. До мен е пълно с хора, които ме подкрепят - реално и виртуално. Както и аз - тях. И дори шофьорът на автобуса изчаква тичащите граждани да се качат в автобуса, а не им хлопва злобно вратите под носа. Имам щастието да се возя на комфортни автобуси, е, вярно, че са по-нарядко, но пък са новички и уютни. А когато и шофьорът е такъв отзивчив, направо е прекрасно. Пътувам си, пътувам си, пея си наум и дори си танцувам лекичко в метрото. А динята? Тя ме очаква, скрита в хладилника, да се появя с нож и вилица в ръка.
Аз благодаря.