Жадни вселени

Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло,
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти... Сълза
пада в тъмното.Свети лицето.
Няма време, пространство и Бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.