Начало
Начало
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Създай свой блог
Пиши
Категории
Всички
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
Върнете се към BgLOG
|
Профил
|
Публикации
За мен
Геолина Стефанова
Общности
BgLOG
Моите RSS
Моите публикации
Моите коментари
Геолина Стефанова - Публикации
Филтър:
Най-нови
|
Месец
|
Всички
Преглед:
Мимолетно за вечното
27 май 2007, 17:27 Публикувано в
BgLOG
|
0 коментара
,
497 прочита
Категории:
Поезия
,
Нещата от живота
,
Невчесани мисли
Виновна ли съм, че ръждясваш в мене
като във кладенец захвърлен меден грош?
Че всички светофари са червени,
но на червено ще премина тази нощ?
Шофьор съм лош. Кола под наем карам
и на завоите дрънчи като чувал,
догоре пълен със желязо старо.
Да я зарежа трябва, но пък ми е жал.
И катастрофата е неизбежна,
завоите са остри като скален ръб.
Кормилото на Дявола небрежно
ще предоставя. Знам че той ми има зъб
и в нощ, когато бавно полудявам,
ръждясвайки и аз, от...
Дяволът каза - Не !
27 май 2007, 00:02 Публикувано в
BgLOG
|
7 коментара
,
711 прочита
Категории:
Поезия
,
Нещата от живота
,
Невчесани мисли
,
Размисли
о хлъзгава стена пълзят стенания.
Зеленото е цвят на плесен. Мъх.
Усти, надменно свити. Звездомания.
Въздишат и мълчат. Последен дъх.
...
Лимонов сок във седем сутринта
26 май 2007, 15:56 Публикувано в
BgLOG
|
8 коментара
,
668 прочита
Категории:
Размисли
Лимонов сок във седем сутринта.
Усмивката ми леко киселее.
Ако премина много боса по роса,
дали пак слънцето ще се засмее?
През май лъчите му са
тънкопръсти две ръце,
с които свири оди на копнежа
по струните на влюбено сърце.
Защо ли любовта ни прави ... нежни?
И в миг, когато, като захар се стопим,
във умивалника излива ни, наместо
да ни изпие бавно... Със наслада.
Не вървим...
Пак хитростите две са, вместо двеста.
За таралежа и лисицата се с...
Жадни вселени
04 декември 2006, 22:06 Публикувано в
BgLOG
|
6 коментара
,
716 прочита
Категории:
Поезия
Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
Слънцето изгрява от изток
04 декември 2006, 09:28 Публикувано в
BgLOG
|
0 коментара
,
1731 прочита
Категории:
Поезия
"И кучето бездомно ли е мокро
от есенния дъжд?
Скимти нощта."
Башо
На книгата прозирните, бледи страници
напомнят вехнещи лотосови листа.
Под нежните пръсти на японско момиче-
дискретно ухание на бяла красота.
Вишневият цвят под планината Фуджи
отдавна се е оронил в дремещите езера.
Хармонията намира покой в сърцето ти.
Боговете са те създали с чиста, светла душа.
Танцуваш и медитираш, плачеш сън
Без броня
03 декември 2006, 21:48 Публикувано в
BgLOG
|
0 коментара
,
517 прочита
Категории:
Любов
Очите ти са здрачните портали
към свят за теб самия непознат.
Свещица тази вечер ще запаля
и ще се моля да не търся път назад,
когато ме пресрещнеш с зимни хали,
във опит да се скриеш, да ме спреш.
Над ров дълбок се гледаме, разбрали,
че от любов си струва да умреш.
Но знание такова носи болка
и пръсти изгорени дръпваш ти,
че огънят е овъглявал ...колко?!
Едва ли знаем колко са... души.
И ти не спускаш м
И капе кръв от СТИГМАТА
03 декември 2006, 18:08 Публикувано в
BgLOG
|
7 коментара
,
807 прочита
Категории:
Поезия
Ръцете ми кървят.
Защо?!... Не знам.
Не съм светица,
за да нося тези рани,
но блика кръв
и търся светъл храм,
в покоя му да коленича,
мамо.
Ти плачеш в нощите,
когато ме боли
и молиш Бог
в сърцето ми да влезе.
Да приласкае,
излекува,
причести,
да ми помогне да ме има...
Да живея.
А аз се лутам
в своя странен свят -
виражи
между сенки и реалност.
Взривявам чувства
и не ми
Поглед над бездната
03 декември 2006, 18:03 Публикувано в
BgLOG
|
0 коментара
,
613 прочита
Категории:
Поезия
Пълчища от остри завои,
които хапят устните на планината
и мъгла, с грозен кикот търкаляща часове.
Бог и Дяволът са обърнали гръб на земята.
Точно сега нещо чисто трябва да умре.
На две хиляди метра надморско равнище
олтарът чака жертвата и се рони от страст.
Виното е кръвта.
Спомените са пепелище.
Миналото за малко си връща своята черна власт.
Осланена температурата на небето пада
и пищи в снежинки,
Капки горещ лед в шепите на декември
02 декември 2006, 19:58 Публикувано в
BgLOG
|
0 коментара
,
529 прочита
Категории:
Поезия
Цяла нощ плачеш тъжно небе.
Синьото в черното се прелива.
Не се ли утеши това твое сърце?
Сякаш цяла вечност изстиваш.
Под нулата паднал градусът на любовта
сълзите ти замразява по тревите.
Още ги има, още есенната слана
по следите на утрешната зима скита.
Знам, че лятото беше твоя слабост и страст.
Дивите гъски прощални послания пишат
в дневниците ти. Прибери ги някъде тайно, у вас.
Не превръщай земята в н
Приятели
VampireSun
Teri