Мимолетно за вечното
Виновна ли съм, че ръждясваш в мене като във кладенец захвърлен меден грош? Че всички светофари са червени, но на червено ще премина тази нощ? Шофьор съм лош. Кола под наем карам и на завоите дрънчи като чувал, догоре п…
Публикации
Само публикациите на Aspasia_Gentiana от всички общности.
Дяволът каза - Не !
о хлъзгава стена пълзят стенания. Зеленото е цвят на плесен. Мъх. Усти, надменно свити. Звездомания. Въздишат и мълчат. Последен дъх....
Лимонов сок във седем сутринта
Лимонов сок във седем сутринта. Усмивката ми леко киселее. Ако премина много боса по роса, дали пак слънцето ще се засмее? През май лъчите му са тънкопръсти две ръце, с които свири оди на копнежа по струните на влюбено…
Жадни вселени
Тихи стъпки... Уморена трева. Върху белия хълбок на мрака ляга сянка на птица. Звезда с писък пада. Аз знам, че ме чакаш. Скрит сред тъмните нощни брези - силует зад кора с цвят на мляко. Губя сили, когато мълчиш и в ду…
Слънцето изгрява от изток
"И кучето бездомно ли е мокро от есенния дъжд? Скимти нощта." Башо На книгата прозирните, бледи страници напомнят вехнещи лотосови листа. Под нежните пръсти на японско момиче- дискретно ухание на бяла красота. Вишневият…
Без броня
Очите ти са здрачните портали към свят за теб самия непознат. Свещица тази вечер ще запаля и ще се моля да не търся път назад, когато ме пресрещнеш с зимни хали, във опит да се скриеш, да ме спреш. Над ров дълбок се гле…
И капе кръв от СТИГМАТА
Ръцете ми кървят. Защо?!... Не знам. Не съм светица, за да нося тези рани, но блика кръв и търся светъл храм, в покоя му да коленича, мамо. Ти плачеш в нощите, когато ме боли и молиш Бог в сърцето ми да влезе. Да прилас…
Поглед над бездната
Пълчища от остри завои, които хапят устните на планината и мъгла, с грозен кикот търкаляща часове. Бог и Дяволът са обърнали гръб на земята. Точно сега нещо чисто трябва да умре. На две хиляди метра надморско равнище ол…
Капки горещ лед в шепите на декември
Цяла нощ плачеш тъжно небе. Синьото в черното се прелива. Не се ли утеши това твое сърце? Сякаш цяла вечност изстиваш. Под нулата паднал градусът на любовта сълзите ти замразява по тревите. Още ги има, още есенната слан…