Ретро вечер с две песни за любовта
Две стари песни, за които не съм чувала никога, се споменаха тази вечер. Чак не мога да си го простя, защото се имам за човек, който притежава сериозни интереси в областта на българската ретро музика, като в това число са и изпетите на български език чужди кавъри.
И така, да ви разкажа за първата песничка.
От дума на дума и от ред на ред с Нелката (Shogun) си припомнихме стари преводни песнички с една и съща мелодия от появилия се някога, през 20-те години на миналия век, прекрасен руски романс, озаглавен „Дорогой длинною”. Първо аз се присетих за една училищна песенчица, въобразявайки си, че това е единственият превод на български език, а след това Нели си спомни за едно друго изпълнение, на наша естрадна певица – Маргарита Димитрова, починала през 1984 година.
Ето линк към постинга:
http://bglog.net/Obrazovanie/20295
Странно! Много обичам да слушам стари български парчета, да се връщам назад във времето и да си представям какво е било, затова все ровя в тази посока, но тази песен никога не съм я чувала, а певицата като име също някак ми е убягнала. И понеже откритието си заслужава да бъде оповестено, затова и тук публикувам видеото и текста на песента, изпълнена от тази, почти забравена, българска певица.
Любовта на скитника
изп. Маргарита Димитрова
Ти си тръгна, взе от мене всичко.
Ти поиска свойта свобода.
В този миг разбрах, че те обичам,
но не зная ти дали разбра.
refrain:
Мой скитник - болка в мен,
вик в мойта кръв роден.
Ти в своя път недей да бъдеш сам!
И любовта ми, знай, е свобода безкрай -
аз цял живот на тебе ще отдам.
Още по темата
BgLOG.net
· 07.08.2008
· Vod.net
Ля, ля, ля, ля, ля, ля...
Помня всички дни, от всеки имам
нежен спомен, къс от светлина.
Може би намерил си любима -
аз на теб бях първата жена.
refrain
Слушам есента как тихо плаче,
падат във ръцете ми сълзи.
Само тишина безкрайно в здрача
шепне: "Своя спомен запази".
refrain
Искам да си с мен, но знам - напразно,
циганино мой на любовта.
Ето, мойта вярност аз ти казвам,
но не искай свойта свобода.
refrain
..................................................
Втората песен е кавър на известния саундтрак от филма „Кръстникът”, но за нея знам съвсем малко. Само че е била пята на български език, започвайки горе-долу така: „Една любов осмисля целия живот...”. Или нещо такова беше. Много ми се иска да открием и нея. Коя е била тази песен и кой я е изпълнявал? Ако някой знае нещичко по въпроса, нека да го сподели...
Но и оригиналът е великолепен и си заслужава да си го припомним.
А това, за което се чудиш, песента от филма "Кръстникът" - пееше го Бисер Киров. Ще се поровя за текста.
Точно днес съм канена на пиано бар с ретро посред нощите. Ще разправям утре!
"Свирете цигани,
свирете циганки,
свирете вий за нашата любов,
че любовта ми знай е свобода без край,
аз цял живот на нея ще отдам!"
Същата мелодия съм я чувала да я свири и грък.
Мелодиите на"Любовта на скитника" и "Тумбалалайка" са известни в цяла Европа .Така наречените-цигански романси.
"Циганка стара пуши с лула
и си спомня за любовта,
как с балалайка свирила тя,
чудната песен за любовта"
Родителите ми празнуваха 7 дни в седмицата и песните от песнопойката съм ги запомнила до една.
Мая, "ретро вечер" е условно казано. Просто по едно и също време, вечерта, се натъквам на две ретро парчета, които не съм чувала, и затова написах поста. Иначе за хубавата музика никога не е късно и ще ми бъде приятно да предложиш някоя красива стара песен, за да я чуем. Или да си я припомним.
Нели, сигурна ли си, че е Бисер Киров? Защото около мен се чуват предположения за Йорданка Христова или евентуално Лили Иванова.
Копривке, май в песнопойката на родителите ти вариантът е по-близко до руския оригинал, който всъщност е цигански романс. Благодаря ти за текста :)
Като някакво странно съвпадение на тема "търси се еди-кое си бг ретро парче" по електронната поща получих писмо от български музикант, отдавна емигрирал в далечна чужда страна, с молба да издиря една песен по текст на Валери Петров и музика на Юри Ступел. Открих текста, но не мога да открия запис на песента като аудио файл. Ако някой я има, нека се обади. Ще зарадва един сънародник, на който в главата му не е престанала да звучи българската музика.
Ето за тази песен става въпрос:
Какво си любов
Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо все край тебе човека кръжи?
Защо ни изгледжа животът по нов,
Щом твойта надежда ни лъхне любов?
Тъй хвалите всеки,когато обича
и в майски пътекисред розите тича,
но щом убоде ни бодилът суров,
крещим разгневени:"Какво си любов?"
Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо все ловим се на твойте лъжи?
Защо момък млад и старик философ
еднакво си пати от тебе любов?
Но тъкмо сме дали на себе си слово,
че вече едва лище любим отново,
отново долитапознатия зов
и всеки те пита:Какво си любов?
Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо твойта мъка тъй сладко тежи?
Защо, вкусил ада, човек е готов
отново да страда от тебе, любов?
il nostro amore lo viviamo io e te,
nessuno sa la verità
neppure il cielo che ci guarda da lassù
Insieme a te io resterò,
amore mio, sempre così
Parla più piano e vieni più vicino a me
Voglio sentire gli occhi miei dentro di te,
nessuno sa la verità
è un grande amore e mai più grande esisterà
Insieme a te io resterò,
amore mio, sempre così
Parla più piano e vieni più vicino a me
Voglio sentire gli occhi miei dentro di te,
nessuno sa la verità
è un grande amore e mai più grande esisterà
Обаче неуспях да намеря превода, затова после ще го превеждаме с винката, защото ми изникват някои бели петна.
Разрових се, обаче не намирам текста, намирам само някакво много тарикатско, уж безплатно mp3, което де факто не работи без мъни.
Благодаря ти!
Върна ме в хубаво време. Първата песен я пеехме с татко на семейните събирания.
На втората се учехме да сверем на китари. Аз моята китара я купих след първата платена комсомолска бригада в осми клас. След две години на тръгване от един терен (тогава така викахме на купоните, когато успеехме да изместим родителското тяло от къщи) в Коньовица, се сбихме с едни злодеи и тъй като беше много напечено, а наоколо нямаше подръчни средства, използвах китарата не по предназначение. Та един наглец така редактира с главата си физическата й цялост, че от тогава си нямам китара :)
А една от любимите ми беше "Песен за двата бука"
Видях аз два бука прегърнати в гората.
Прегърнати нежно като влюбени вс жар.
От корен до върха обвили се двата
столетия пият любовен нектар.
О, буки, казах им,
вий тъй сте прекрасни
столетия цели сред бурите зли
гръм, хали не плашат прегръдки ви страстни
целувки и жар и смъртта не дели.
Завидна е вашта любов безконечна.
Тя пътника радва, прославя лесът.
Какво я направи тъй вярна и вечна.
Какво запечата съюза ви твърд.
свободен превод...
Говори по-тихо и никой няма да чуе,
нашата любов я живеем аз и ти,
никой не знае истината
дори и небето, което ни гледа отгоре
ще остана заедно с теб,
моя любов, винаги
Говори по-тихо и ела по-близо до мен
Искам да усетя очите си вътре в теб,
никой не знае истината
това е голяма любов и никога няма да съществува по-голяма
ще остана заедно с теб,
моя любов, винаги
Говори по-тихо и ела по-близо до мен
Искам да усетя очите си вътре в теб,
никой не знае истината
това е голяма любов и никога няма да съществува по-голяма
Изплувах много за кратко от морето, за да направя един бърз коментар,и след това отново ще се гмурна.
Vod, благодаря ти, че публикува своя превод на песента. Текстът е прекрасен. А сега остава да го римуваме и да го напаснем към песента, а след това можем да си направим едно караоке онлайн парти с наши записи на български език. И така, предложението но tutifruti можем да изпълним дори без да ходим специално на заведение, и то всички желаещи. Нещо, което за много хора е неизпълнимо, защото живеят на различни точки от планетата.
Като се върна от морето, ще се опитам да реализирам идеята.
: )
Но когато човек чуе песента, нежността извира от всяка дума.
И литературният превод може да бъде направен красив, прекрасен - и толкова нежен, колкото умее поета...