“….Навярно познавате онзи малък тиранин,който ,едва  що сте дошли на гости и сте започнали приятен разговор с младата му майка или с най –голямата му сестра,вече се завира между коленете  ви,опира  в панталоните ви изцапани със сладко ръце,дига си крачето към вас и крещи:”Аз имам нови буки”

На вас ви призлява,но от уважение към майката или сестра му,правите любезна физиономия,милвате малкото  по косата  и му отговаряте”Да,да,миличко,видях,много хубави буки!”Но пак се мамите,ако мислите,че това му стига и сега ще ви остави да продължите разговора си.Не,не,то не ще ви позволи да кажете нито дума.То ще се покатери на коленете ви,ще вдигне акробатически крак,ще го поднесе под носа ви и ще иска от вас да говорите само за неговите обувки и за нищо друго освен за тях.

  Впрочем нима това не е същата  тая суета,която по късно  се явява редовно у човека,само че лишена от простосърдечната детска искреност.Младата госпожица Олга е получила за рожденият си ден брилянтни обици и веднага ги е поставила в румените си дупчици на ушите си.И когато дойдете да й честитите празникът,по време на разговора тя обръща към вас,ту едната,ту другата страна на профила си,за да забележите обиците й и да изкажете възхищението си.Но ако сте толкова невнимателен и не ги забележете,тя на всяка цена ще намери начин да насочи разговора така,че да обърнете вниманието ви върху тях.Наистина тя не може да вдигне крак и да ви каже:”Аз имам нови буки”,но пък затова ще насочи разговора да кажем за последната премиера а оттам към главната актриса и обиците й.

……Недейте да мислите,че тази човешка слабост е присъща  само на женският пол.Поетът който чете своето произведение с молба за искрено мнение,стига то да е положително,държавникът който пише статии за своите успехи,контето,което се възхищава от себе си пред огледалото и много,много други-нима всички те не вдигат крак и не крещят “Аз имам нови буки!”

 из "Автобиография" на Бранислав Нушич