Почувствах се отново жива, след твоята слънчева поява. Учиш ме, подкрепата красива ме кара дълго да мечтая. Показваш ми по начин непонятен, че държиш на моята осанка. С жестове и думи на учител властен извират тайни чувства от душата. Не говориш много и всеки ден усещам скритата ти топлина. Повярвай ми, искам ти да си до мен да ме даряваш с обич, светлина. Уж си близо, а всъщност си далеч. Нежен лъч от утринно сияние. Вечер в съня ми провираш се и веч рисуваш краски от любовното мечтание. Моля остани до мен, недей си тръгва! Ти си нежен полъх в моята душа. Докосваш като слънце , като светлина – разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга. Автор :Виктория Милчева
всички ключови думи