avatar
+2 2 гласа

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ - " Обичам те до тук "


       За Shtepselinka и за всички, които по някаква случаиност не са чели стиховете на Георги Константинов.
       Надявам се, че подбора на стиховете които съм избрала ще ви хареса.
       БлагодаряEmbarassed
      

 ПИСМО
От чувства мигновени
разплакана си пак....
Не бързай ти към мене
със самолет със влак- 
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш - 
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люлак,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други - 
от мене 
            по- добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.



 **** **** **** 
Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже,
прегръщат ги, а помнят
прегрътките на друг -
като скала спокоен,
с корав ревнив юмрук,
лъжата непрощаващ,
невярващ в плач и грим...
Всевластен, покоряващ,
а сам - непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена...
Сбогувал се... Изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат , че го гъбят.
Очакват го   
                 по мрак....
Но в миг ще го разлюбят,
ако се върне пак.


РЕВНИВА ПРОЛЕТ
Без теоята любов нв мога.
Но ти самата, ти самата
си много хубава и много
далеч от мен си ти, когато
в усмивката ми се засмееш.
В прегръдката ми ненаситна
ти като птица се люлееш....
И като птица пак отлиташ
във синьозлатната измама
на ден, превръщаш се  
                                   на вечер.....
Във погледи където няма
да бъдш само моя вече.

И ето - тръпен от тревога
между небето и замята - 
аз мога без любов!
                              Не мога
без теб самата,теб самата.


ОГЛЕДАЛО
Ще бъдеш и без мен щастлива.
Но аз съм ти необходим- 
напомням ти, че си красива
без дневен и вечерен грим.

Усмивката смениш ли с накит,

или сълза те украс -

докосваш ме

със нежен лакет,

разплела весели коси.


Поглеждаш ме -

                          и в огледало

е твоят образ отразен....

А аз си мислех отначало,

че гледаш в мен

и виждаш мен.



**** 8***** *****

Аз те чакам като на остров.

И се взирам във кръгозора

с едно предчувствие остро-

към сърцето ми

                         плува кораб.

Ти намери

                    бутилката синя

с мойте думи нетърпеливи...

И се връщаш, преди да заминеш,

твоят отлив

                  е вече прилив.

Всеки лъч като път гадая,

разговарям с вълните високи...

Към стените на моята стая

приближаваш

                       от всички посоки,

приближаваш,

                      но още те няма...

Да се върнеш, е лесно и просто,

ако бурята не е голяма.

Аз те чакам като на остров.




 ЛАМПА

Не от любов - от любопитство само

лицето ти реших да разгадая

и в твоето мълчание голямо

поисках да се вмъкна като в стая...


И светна лампата.И сложи ти ръцете

на голите си рамене безгласно,

сама сред свойте мисли и предмети,

които пак не виждах много ясно.


Ти виждаше ти беше нежна крепост -

дори ми се усмихна от обида....

Но устните ми помнят онзи шепот,

след който не можах да си отида.


Не знам дали съм още любопитен,

незнам дали съм вече просто влюбен,

бъди до мен.Не искам да те питам

за смисъла на твоя ден безшумен.


**** **** *****

Като скрито в бутилка

писмо

до брега на моето

всяко чувство

пристига само

до брега на сърцето.


Миг съдбовен.

Красив епизод...

То блести под лазора.

Но помни , че към твоят живот

го е носела буря.


То е слушало тъмният глас

на вълните високи

и над него

са имали бласт

непонятни посоки.


Търпеливо е чакало с дни

в своя ден

да го сложиш...

Приеми го.Или отмини


ако можеш.


***** *******          8****** 88******


  

  Е спирам до тук ако са ви харесали тези стихове има още толкова които не ги написах.Оставям на вас да кажете искате ли още.