* * *

По устните на сивата река

два бръмбара търкаляха мъглата.

Тревата се събуди със крила

и заподскача.

Отсреща, зад смаления баир,

на пръсти се промъква тишината.

Изкъпва се в настръхналия вир

и се разтапя...

Водата има мирис на сено,

макар да е зачената на слънце.

Лъчите се превръщат във гребло

и съмва.

      После съмва...