Днес*) цял ден ми беше такова едно мръчкаво... докато не го видях. А уж бия тъпана колко съм била независима. И как си ми е добре и така. Ха! Нали знаете какво е „една китара си летяла над морето и си тананикала?“ Стар детскоградински виц. Обожавам тия детскоградински вицчета, много са свежи! :) Та, отговорът е „дрън дрън та пляс“. Така така, дрън-дрън. Независима ми била! Но, както съм казвала в предишни постинги: 1) човек и добре да живее, се влюбва и 2) тежко ти ако се влюбиш. Но ... всъщност това не е точно така. Знаете, нали? И аз знам.

Сега ще почна отначало, но предупреждавам отсега, че историята ще е адски дълга. А дали ще е и толкова съдържателна, колкото ще е дълга, за това не гарантирам.


*)това "днес" е всъщност неделята


Първа част: Мъжът.

Отдавна не ми се беше размътвала така главата. И то от нещо толкова ...

Хубаво де, почвам отначало.

Всъщност го познавам съвсем, ама съвсем бегло. Засякох го оная събота в залата, иначе се познаваме от водната топка (на която ходя отскоро ама съм супер начинаеща, а всички останали са супер напреднали. А аз още топката не мога да мятам като хората ... ама нищо, де. То друга тема)

Това, което мога да кажа за него - тоест отличителен белег номер едно: прилича на четирикрилен гардероб :)) не, че си падам само по такива, но ... това определено ме впечатли силно! Пък, знаете, и аз не си падам нисичка, та ... тамън. Много, много внушително!

Разправям го това на Даниел, съседа ми, и му викам нали че е като гардероб като характеристиката, която си заслужава да се каже на първо място и в курсив, ама не знаех само дето как е "четирикрилен" на немски, та затуй гардероб. И Даниел ми вика: Отлично, значи няма да се налага да го криеш в гардероба, ами при необходимост той просто ще застане до стената :)


Иначе не съм сигурна как се казва - Щефан ли или не Щефан? Ние с Даниел му викаме "гардеробът"

(Абе по конструкция като GeorgeAtha - доколкото мога да преценя по аватарската му снимка)

Всичко останало не мога да го опиша с думи, защото се нарича "излъчване". Че не е тъп като ръб и че е готин по характер - ами нямам доказателства, но го чувствам, макар че почти не сме си говорили.

Та виждам го аз, нищо неподозирайки, една събота. Още главата ми бистра-бистра, чела съм цели дни за един изпит (та май все пак не съвсем), поздаряваме се, разменяме няколко реплики. Аз съм си впечателна (както съм си в близостта на някой мъж тип "приятна гледка"), но иначе ние сме там за да тренираме нали, не за да си приказваме. И това и правим.

Като се разбра, между другото, че ходим в един и същ фитнес, той ми казва: Да, аз си спомням ти, казва, преди около година ми показа едно упражнение. Бях забравила, ама после се сетих. Едно на уред за трицепс. Верно, че имаше нещо такова! Тоест смътно помня, че показвах на някого упражнение за трицепс. Мисля, че беше нов и той ме видя да правя това въпросното и ме попита какво точно правя. Обясних му, показах му го му показах и едно друго на друг уред, което е още по-хубаво според мен. Ами да, спомням си що годе акта на обяснение, но НА КОГО съм обяснявала вече съм забравила и нямаше да се сетя!

И така, виждаме се ние в събота на тренировка, малко дъра-бъра, ама малко, щот нали за друго сме там. А аз не знам много за него, нито има ли приятелка, нито нищо. Иначе е под 35 г (ама малко под, и това го разбрах също в последствие) и работи в някаква фирма и има много подчинени (иха!).

В краткия ни разговор даже не помня за какво ставаше дума. Посмърно няма да си спомня! И по едно време той като че ли се замисли малко - само няколко секунди - и каза:

Гребане, това би ли било нещо за теб?
Аз: Ама какво точно? Кану?
Той: не, такова в лодка с 16 човека и един барабанчик.

И така, предложи ми да ходя в техния отбор, понеже имали вакантни места. първата им среща щяла да се състои чак в началото на юни. Дадох му телефона да ми напише смс ако не се засечем дотогава.

Казвам му: А, ама те щом са 16, то сигурно никой няма да се напряга, понеже всеки знае, че останалите се напрягат.
Той: Ми то единственият, който се напряга, е барабанчикът.

По-късно го видях да прави едно упражнение, което никога не съм правила. На един уред, който прилича на кану, само че е стационарен. Един вид гребане. Аеробно такова, тип бягаща пътечка. Винаги съм искала да го изпробвам тоя уред и затова го накарах да ми го покаже (а и защото твърде много многознайствах в предишните ни разговори, нека тоя път той нещо да ми покаже). И ми го показа, обясни ми така, така се прави ...

И ми вика: ама ти недей толкова назад с кръста, само ей дотука.

И ми хваща кръста и ми казва ето с кръста само ей дотам, а така, защото иначе ... (следва обяснение. някакви разумни доводи сигурно. не ги запомних. опитвах се да запазя самообладание хей, как очакваш да разбера нещо, като ме пипаш за талията??????) Окей, горе-долу го разбрах, той стана да си прави собствените упражнения и ми подхвърли нещо (убий ме, не помня какво), нещо нормално може би или банално даже, може би нещо като "хехе, да, така е", към което обаче пасваше да ми разроши косата.

Следващият ден, неделя. Имах да си довършвам програмата и затова отидох пак на фитнес. И не шеш ли той пак беше там (пак по същата причина). Тоя път действахме, наистина почти не приказвахме. Той ме пита: Още ли ходиш на водна топка? Потвърдих, той се учуди. Той не ходи, защото има спортна травма на рамото. Няма смисъл, как ще хвърля топката. Е, какво да се прави ... и май това беше разговорът ни.

Казах си: Ами идеално. Сега следват няколко дни, в които със сигурност няма да го видя. Той не идва утре на водна топка, тоест няма как да се засечем. Следователно сега идват няколко дни, в които аз напълно безнаказано мога да си се топля с мисълта, че има там един такъв голям и готин, ей така просто, без да хлътвам и да се влюбвам, такава опасност няма. Добре знам кога да спра да мечтая и кога става опасно. А да си мечтаеш от време на време хич не е лошо. Това са положителни емоцийки, които сам можеш да си доставиш винаги, когато поискаш. Бих го нарекла "душевна чекия", защото принципът е подобен:) Нали разбирате ...

И така, в духа на душевната чекия си се топлех сладко-сладко и разправях на обкръжението ми „А какъв мъж има там!...“ и нищо, само толкоз, те ми са радват, аз се радвам, и то най-невинно – по начина, по който се радваш на ония яки неща в каталога на Метро, макар че всъщност нямаш намерение да си ги купуваш. Радваш се по простата причина, че ги ИМА и че са много готини.

Следващият ден беше понеделник. (логично е, де, след неделята). Всъщност денят беше... леееееко фрустриращ. Първо, оказа се, че експериментът ми за дипломната (оня с французите, сещате ли се?) не е излязъл. Тоест резултатите. Изчислявахме ги сума ти време с дипломната ми ръководителка, но не: не се е получило. А след 3 седмици ще представяме резултатите на един конгрес в Бон, на който сме обявили, че са излезли, защото така си мислехме, когато се записвахме. Абе ... малко гаф. Другото не по-малко фрустриращо прозрение беше, че всъщност никак не я разбирам толкова добре статистиката, както си мислех по принцип. И че за идните два дена се налага обаче да я разбера, защото трябва сама пак да си изчисля всички резултати (ония дето не излязоха), за да ги презентирам на един колоквиум.

Не ми се ще да изпадам в големи подробности. Общо взето това е: денят беше изпълнен с неща, които предпочиташ да не научаваш. Които могат да те отчаят много, защото са важни и защото не се получават както искаш. Защото виждаш как не можеш да направиш много по въпроса. Защото от това зависи много и ... сега трябва да дадеш газ, само не се отчайвай, стегни се, а така. Няма място сега за мисли от тоя род, в четвъртък ти е презентацията и трябва да се справиш някак, просто нямаш друг избор. Наистина нямаш друг избор и нямаш възможност да се сдухваш. Не и в момента, твърде е важно. А този мъж, ах този мъж колко е готин ... как ли се казва? Чудя се кога ще ми напише смс ... И това гребане? Странна работа. Дали ще го засека пак скоро? Ех, какво ли ще стане с тази история...

Ето това е душевна чекия в действие. Помага, много помага... Ефективна и безвредна. Препоръчвам я на всеки. Мда. Така е то по принцип, обаче ....

...


Обаче той дойде в понеделник вечерта на водната топка!

Защо дойде? Нали травма????

И това пък на мен определено ми дойде в повече. Хормоните, имам предвид. Обикновено знам докъде да спра с мечтаенето, но този път наистина не предполагах, че ще го видя пак! И когато цял ден си визуализирал някого просто ей така, за кеф и удоволствие, после реалността може да те удари като топка (водна) по мократа тиква. А водната топка е спорт, който ... ох ама какво да ви обяснявам ... ами свързан е все пак с телесен контакт. Под водата, нали, такова, то нали се бориме за топката, единия пази другия и схватка нали, ама какво да ви описвам, то е ... Е, по принцип е забранено да се пречи под водата, но всъщност хората се бутат, грубичко си е .... спирам, защото имам слабо сърце.

Чудя се ако в този момент останалите биха разбрали за помислите ми, дали не биха ме изгонили. Мани ти, срамота. Честно, мен ми е неудобно и не бива то, не бива...

Мда, този път загазих. Прибирам се вкъщи и още не може да ми мине. Мъжът, хормоните, а съм уморена, в унито стрес – някак всичко се беше преобразувало в една-единствена емоция, ако мога да я нарека "емоция".

Заспах трудно.




следва...