стих | BgLOG.net

By aragorn , 4 April 2019

ТЪМНО...

Тъмно.
Тъмно.
Тъмно е небето.
Бяло.
Бяло.
Бяло е полето.
Между тях - крила развяли,
бият се свирепи хали.
Аз се втурвам между тях -
няма в мен частица страх.
Гледам тоз прекрасен снегопад,
виждам в него Рай и Ад.
С вятър, силите небесни
пак нападат с бойни песни.
Ала в топлата си гръд Земята
скрила е до Пролет семената.

Legacy hit count

509

Legacy blog alias

80171

Legacy friendly alias

ТЪМНО---

поезия
стихове
арагорн
стих
зима
poetry
aragorn
тъмно
winter

Поезия

Литература

Култура и изкуство

Comments

By theheartofthefire , 17 September 2008

ЛЮБОВ...ПО ЗМИЙСКИ

Изсъсках любовта
по змийски
и розите премръзнаха
през юни.
Изсъсках любовта
Порязах се
да зейнат мисли,
в които те жадувам
като блудна.
В които се опивам
от плътта ти,
нарязана с целувки
от бордейно,
в които те насищам
със дъха си
на мокри пеперуди...
И алеи.

...
Изсъсках любовта.
Така я мога.
Разкъсва, драска
и издишва.
Ще я познаеш по това,
че много
прилича на отрова.
И убийство.

Legacy hit count

540

Legacy blog alias

22244

Legacy friendly alias

ЛЮБОВ---ПО-ЗМИЙСКИ

поезия
любов
стих
стихотворение
лирика
змийски
рени
бакалова

Comments1

efina преди 17 години и 7 месеца

Привет!!!

Идея просто си нямаш какво удоволствие ми достави!:)

Благодаря!

By MagiNazer , 10 September 2008

Себе си

Себе си

Да бъда себе си,не се срамувам,

за пръв път истинска се чувствам аз,

не искам пак на друг да се преструвам,

да бъда себе си съм горда в този час.

Достатъчно бях тъжна и унила

как иска ми се да разперя пак крила.

Напук на хорската омраза да съм мила

и своя птичи полет да осъществя.

Дори да плача,да крещя,да страдам,

омраза във сърцето си не ще допусна.

С подпухнали очи ще се оглеждам,

ще търся любовта,за да не я пропусна.

От обич даже да умирам,

напразна смърт не ще е тя.

Доброто в себе си да преоткривам-

това е моята мечта.

Аз вярвам,искам,боря се и ще успея.

Не ще удавя се в сълзи.

До сетен дъх на глас пак ще се смея,

ще бъда себе си,напук на упреците зли.

Да плача-не,не се срамувам,

да плачеш е велико,може би.

Страхът в очите да погледнеш,

да търсиш изход,колкото и да боли.

Legacy hit count

607

Legacy blog alias

21999

Legacy friendly alias

Себе-си

любов
смях
личност
смърт
аз
стих
борба
обич
сълзи
плач
птица
си
мечта
изход
велико
себе си
себе
злина
полет
истинска

Ежедневие

Купон

Любов

Интересни линкове

Забавление

Култура и изкуство

Невчесани мисли

Литература

Музика

Нещата от живота

Коментари

България

Клуб Графоман

Български език

Comments2

Selenka преди 17 години и 8 месеца

Страхотно е да бъдеш себе си. И в същото време с дарбата си, да изричаш всички чувства в рима, да плетеш красота от думи, прави възможно и ние да бъдем себе си и най вече добри

Благодаря Ви!

shtrudel4e преди 17 години и 8 месеца

Много хубаво и смислено стихотворение :) Браво!

By vesselastoimenova , 7 March 2008

Добре дошли!

Орнитолозите са преброили вече 120 вестители на пролеттаСн.: BulPhoto

Първите щъркели вече се появиха в Бургас

07 март 2008 / БНР/Радио България

Първите щъркели вече се появиха в Бургас. Те са наблюдавани над природозащитен център “Пода” край Бургас, съобщи председателят на Българското дружество за защита на птиците – Бургас Димо Димичев.

Орнитолозите са преброили 120 вестители на пролетта, предаде "Фокус". Предполага се, че птиците мигрират от Северна Европа и им трябва малко по-дълго време докато стигнат до родните си места. Миграцията на 75 % от белия щъркел от Европа преминава през нашата страна - това са установили при изследвания през последните години орнитолозите. В Бургасконай-много щъркелови гнезда има в селата Димчево, Дебелт и Средец.

Добре дошли! Донесете пролетта, а с нея радостта от живота! Нека всичко черно, грозно и злобно да изчезне и даде път на светлото, красивото и доброто!
И ето един красив стих
от наш общ познат за поздрав:
          Щъркели
                             АРАГОРН
Опустели са вече
гнездата
на белите щъркели.
Във тях
ще мъти като кукувица
само Зимата.
В крилете на младите
вятър подухнал е -
като Феникс във тях
Животът възкръснал е.
И ще дойдат напролет
отново ятата им -
с топлина
да разплачат
до болка
капчуците.
                                                                        ТУК СА! ДОБРЕ ДОШЛИ!

Legacy hit count

614

Legacy blog alias

17829

Legacy friendly alias

Добре-дошли-

пролет
стих
щъркели

Comments5

Gennnnn преди 18 години и 2 месеца

Добре дошли, на щъркелите.Тя пролетта си идва .Ама ръката ми е така добре окичена с мартенички, че ми се иска малко да почакат.

TaniaVasileva преди 18 години и 2 месеца

Ама че съм заплес!!! Как не погледнах към небето? Може би щях да ги забележа!!! Но все пак видях - едно наистина много, много красиво стихотворение...и хора с очи за хубавото...

vesselastoimenova преди 18 години и 2 месеца

Пролетно-щъркелово

Щъркелът е долетял
и донесъл Пролетта!
Хей, ти щъркел бял,
носиш ли ни Радостта?

Нека ведър е денят,
нека птиците да пеят
и камбанки да звънят,
и децата да се смеят!

Всичко пролетно цъфти,
и пчели се трудят неуморно!
Въздухът от аромат звъни -
Пролетта е тук - БЕЗСПОРНО!

С щъркелов поздрав!

TaniaVasileva преди 18 години и 2 месеца

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като не вярваш, че съществуват чудеса. Другият е като мислиш всяко нещо за чудо."- Алберт Айнщайн

Аз предпочитам втория начин на живеене...Но мисля, че повечето хора тук, в този блог, са от същата порода...

vesselastoimenova преди 18 години и 2 месеца

Ето още едно стихче за хубавата птица, която носи надежда и любов!

ЩЪРКЕЛ ДЪЛГОКРАК

Щърко, щъркел дългокрак,
на комина тракаш пак.
Сутрин си похапваш жабки,
с рибки си вечеряш сладки.
Бързо летиш над полята,
носиш късмет на децата.
А пък на своите малки
казваш със клюн залъгалки.
Колко щастливо живееш,
а пък защо ли не пееш?

                                                 Н. Желязкова

    Всяко нещо е чудо.....дори че сме живи!
    Затова здраве и дълъг живот на всички!

By GeorgeAtha , 29 July 2007

Аз съм Бръмбарче (Колорадско)

Аз съм бръмбарче и силна
майка мене е родила;
с цигани и злост обилна
ме'й родината калила.

Аз съм бръмбарче. Обичам
наште планини червени,
бръмбарко да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм бръмбарче свободно,
и на край света живея,
всичко българско и родно
не желая да пилеят.

Аз съм бръмбарче и расна
в жалки дни, в безславно време,
син бях на земя прекрасна,
сега - баща на син без бреме.

_______________
Бях започнал да го пиша отдавна, но през последните няколко дни ми се случиха какви ли не ненормални истории, които за нормалния живот тук би трябвало да ми се сторят като обикновени случки от ежедневието. Нещо не мога да се съглася и се оплаквам, негодувам ...

Потърсих подкрепата на Таничка и Дони. Таничка ми показа две-три неща и после Дони - като мой редактор за втори път. И след само две кафета и двете дами ми помогнаха да изкарам това като стих, колкото може по близо до шедьовъра на дядо Вазов...

Благодаря за помощта и подкрепата. Това обаче не ме прави по-малко тъжен ...

Legacy hit count

1781

Legacy blog alias

13914

Legacy friendly alias

Аз-съм-Бръмбарче--Колорадско-

аз
стих
съм бръмбарче
аз съм бръмбарче
мъчно ми е
аз съм българче

Ежедневие

България

Comments5

queen_blunder преди 18 години и 9 месеца

Особено силно ме жегна ключовият израз "мъчно ми е"...

pestizid преди 18 години и 9 месеца

Нарочно ли си оставил два варианта - от статията и от кратко описание? :))

За текста, то е ясно - болка, която крещи,
но виж и това:

"За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
                      тъмен,
да, нашто
        ярко
           слънце
                ще просветне."

GeorgeAtha преди 18 години и 9 месеца

@Дони, ами защото бях го сложил от поне 2 седмици в Черновите, и като съм го публикувал днес не съм оправил краткото описание, както и коментара под самите стихове. Благодаря ти много за корекцията.

@Всички - Запознайте се с Дони, както винаги - уместна и коректна "намесателка"!

Tanichka преди 18 години и 9 месеца

Да поясня откъде тръгна интерпретацията на вазовия стих:

Още от съвсем мъничка, нашата дъщеря си има своя стил на рецитиране на "Аз съм българче". За разлика от по-надъханите й връстници, които с патос почти викат строфите, тя все беше някак по-лежерна, и звучеше в почти разказвателен стил - все едно разказва приказка:

"Аз съм българче,
Обичам вашите зелени планини...."

Е, мъчихме се да станат "планини зелени" и "наште", но не би... Останаха си "вашите зелени планини", с абсолютно удушен ритъм..:)) Та, когато нещо ни възмути, все кодово си казваме, че това ще да е свързано с "вашите зелени планини"...

А иначе, планините на колорадските бръмбарчета са си верно червени (Colorado означава - Colored in red)...

monnio преди 18 години и 9 месеца

На мен тази интерпретация ми хареса.

By BULCORE , 28 February 2007

Време

Ромоли като палав поток
      тече и не спира, миг след миг
изтича младостта на нашия живот.
Мечти и реалност в трескава надпревара,
      моменти на близост потъват в ледена забрава.
   Време загубено, пропиляно,
       на нашите викове жестоко мълчиш,
минало от спомени озарено,
помага ни напред да вървим.

Това е моят първи опит за писане на стих в живота ми. Не излезе много поетично, но пък така го усещам.

Legacy hit count

684

Legacy blog alias

11537

Legacy friendly alias

Време-CCDA6D87D45C49EAA3D0201A5BA5EB2C

стих
време

Поезия

Comments3

veselin преди 19 години и 2 месеца

:)
Чудесен пръв опит! :)
Много се радвам да те видя и като пишещ тук.
А поезията си е до голяма степен сетивност и усет - ритъмът и формата на стиховете се изглаждат с времето :)

Поздрави!

efina преди 19 години и 2 месеца

Винаги има първи път, а всеки усеща по различен начин нещата, така, че не се

съобразявай с всеобщото виждане.

Мен определено ме радваш!

pestizid преди 19 години и 2 месеца

<3 Поздрави и от мен, присъединявам се към Ефина и Веско, изразните средства с течение на времето се изглаждат. А пътят се следва, важното е да ти носи удовлетворение. А темата за откриването на вярната посока ми е от любимите, споделяла съм го и на други места. :)))

By aragorn , 8 September 2006

Impression ironique

   Дъждът
    потропва нежно
     с пръсти
      по листата на дърветата,
   а Вятърът - заклет пушач
    димът засмуква
     от поредния комин.
   Морето състрадателно
    попива със вълнисти устни
     сълзите на самотни риби,
      търсещи съчувствие.
   А Времето
    брои прилежно песъчинките
     по плажа,
      докато Слънцето лениво
       протяга се над хоризонта.
   Виж ти - без хората -
    макар и пусто,
     пак ще е красиво...

Legacy hit count

803

Legacy blog alias

8700

Legacy friendly alias

Impression-ironique

поезия
арагорн
стих

Поезия

Comments2

veselin преди 19 години и 8 месеца

Само предложение :

Дъждът
    докосва нежно
     с пръсти
      листата на дърветата,
   а Вятърът - заклет пушач
    димът засмуква
     от комините.
   Морето състрадателно
    попива с устни
     сълзите на самотни риби,
     (търсещи съчувствие.)
   А Времето
    брои прилежно песъчинките
       докато Слънцето
      над хоризонта се протяга...
   Виж ти - без хората –
     макар и пусто,
       пак ще е красиво...

Хубав есенен пейзаж си изрисувал!

Pupito преди 19 години и 8 месеца

ООО, коннико! Върнал си се! И то както подобава! Браво! Чакам да се включиш при вълците .... аз ще съм по-свободен след 01-10-2006 и се надявам тогава и аз да понапиша това онова по проектите! Здрасти и на тебе, Веско! Ще се виждаме от чат на пат!

By Teri , 26 June 2006

Отново съм на шест и половина

Стоя на прага и нямам сили да прекрача,
Разумът ми се бори със сърцето,
Нашепва той напътствени слова,
Разколебава, предупреждава, о как мъдро той говори!
А сърцето ми се мята като рибка без вода,

Не ще да слуша, желае свобода.
Иска да полети като Икар към висините,
Да види, да почувства то небесния простор,
Да чуе птичките, да пее с тях и безгрижно да се рее,
И отново да се потопи във извора на любовта.

И ето го, стои горкото, свива се, потрепва
И то мечтае, и то желае да опита,
Да бъде смело, отново да рискува,
И пак да бъде то хлапе на шест и половина.

О разум, моля те поспри, млъкни за миг!
Остави сърцето своя път да избере,
Остави го, пък дори и да сгреши,
Това е пътя, който то само си е поело.
Изборът е негов, ти получи своя шанс!

Недей го спира, крилата му не счупвай,
Остави го да лети и да мечтае,
Дай му шанс да стане пак на шест и половина,
Да яхне пръчка, да посади компот,
Със прашката да се цели по капачки,
Да вярва пак в безгрижния живот.

26.06.2006

Вдъхновено от Кирил Маричков и песента "Моят свят"

Legacy hit count

683

Legacy blog alias

7740

Legacy friendly alias

Отново-съм-на-шест-и-половина

стих

Поезия

Comments3

veselin преди 19 години и 10 месеца

Поздрави от мен за стиха!
Хареса ми много! :)

Teri преди 19 години и 10 месеца

Радвам се, че ти е харесало :)

aragorn преди 19 години и 10 месеца

Тери,откъде го намираш това вдъхновение? :) Много истинско е това,поздравления!

By GeorgeAtha , 8 February 2006

На съдружника!

вечер тиха

след дългия ден,

тиха вечеря

с любимата мила...

от любов пияна,

какво ли е пила ?

Legacy hit count

889

Legacy blog alias

4468

Legacy friendly alias

На-съдружника-

стих
опит
неуспешен
май

Любовна лирика

Comments

стих