Себе си

Себе си

Да бъда себе си,не се срамувам,

за пръв път истинска се чувствам аз,

не искам пак на друг да се преструвам,

да бъда себе си съм горда в този час.

Достатъчно бях тъжна и унила

как иска ми се да разперя пак крила.

Напук на хорската омраза да съм мила

и своя птичи полет да осъществя.

Дори да плача,да крещя,да страдам,

омраза във сърцето си не ще допусна.

С подпухнали очи ще се оглеждам,

ще търся любовта,за да не я пропусна.

От обич даже да умирам,

напразна смърт не ще е тя.

Доброто в себе си да преоткривам-

това е моята мечта.

Аз вярвам,искам,боря се и ще успея.

Не ще удавя се в сълзи.

До сетен дъх на глас пак ще се смея,

ще бъда себе си,напук на упреците зли.

Да плача-не,не се срамувам,

да плачеш е велико,може би.

Страхът в очите да погледнеш,

да търсиш изход,колкото и да боли.