А защо мислим, че с ученическа анкета се получава достоверна информация а работата на учителя?! Ако се ходи на барчета, ако се пишат високи оценки и се дава да се преписва, учителят ще е як, в противен случай ще е сдухан, прост даскал.
Най-малко с анкети от ученици и родители може да се добие представа за работата. Това не е зидане на стени, шиене на копчета или продаване на салам.
Иначе диаграмката изглежда красиво и дава вид, че някой върши работа.

Благодаря ти, Анонимен, за оценката на естетиката на диаграмата! 

Отговарям "защо мислим, че с ученическа анкета се получава достоверна информация а работата на учителя". Не е задължително да го мислим!

Резултатите от ученическата анкета сами не могат да бъдат особено точно мерило за качествата на учителя, но сферени с оценките на някой друг ... проверител (директор, инспектор, и т.н), могат да измъкнат на бял свят много неща.

Ако ти си директор и оценяваш учителя Иванов със слаба оценка (оставяме твоите критерии на страна засега), но за всички ученици той е много добър, това е една сигнална лампа. Тя може да отчита наистина някаква грешка, лесно раздавани оценки или пък конфликти между теб и учителя. Това е сигнал, който подлежи на по-задълбочена проверка. Там, където ученици и други оценители са единодушни, оценката е наистина стабилна и правдоподобна.

Това представяне на резултатите от едно оценяване може да бъде използвано за анкети или оценяване, отчитащо мнения различни от тези на учениците. Идва ми на ъкъл една анкета сред колегията в едно училище или една анкета сред родителите на най-малките ученици. Това е просто метод, който улеснява възприемането на информацията.

Категорично твърдя, че в интернет оценяването на преподавателите е крайно нереалистично, защото там има възможност да се манипулират резултатите с n  на брой регистрации и кликвания на едни и същи хора.

Хубаво е да се взема под внимание и мнението на учениците, но една такава карта трябва да съдържа и въпроси, изискващи да се опишат основанията, заради които анкетираният ученик определя даден учител като добър или недобър в професията си.

"Най-малко с анкети от ученици и родители може да се добие представа за работата." Ти си голям акъл, неподписаният. А как се добива представа за работата?

Иначе, не съм сигурен, че е добре да се поставят оценки на преподавателите. Задължително е да има оценка от учениците и тази оценка може да влияе върху това колко дълго даденият учител преподава, примерно.

Уважаеми колеги,

Оценяването на учителите е "взривоопасна" тема, но е време да се дискутира в самата общност. Според мен, външното оценяване на постиженията на децата, прилагано от МОН, не дава информация за усилията и приноса на учителя по учебния предмет, преподаван от него, работата му като класен ръководител и участието му в постигане на заявените резултати в плана за развитие на училището. Има системи, които при оценяване на индивидуалния принос на учителите съдържат възможност да се отчитат и усилията, положени от всеки учител.      

 

Външното оценяване в сегашния му вид е толкова несъвършено, че ползите му са далеч по-малко от вредите, които то носи. Трудно е да се обхване работата на учителя във всичките й разновидности и посоки. Невъзможно е тя да се оцени обективно с подобна смешна карта.

Ако има системи, които могат да оценят индивидуалния принос и усилията, положени от учителя, нека да се запознаем с тях.  

 Аз сега се сещам и за още нещо. Да приемем, че има добре организирано външно оценяване на знанията на учениците.

Как обаче ще се отчете дали това е заслуга на учителя и ил по- голямата част от децата са разчитали на частни уроци?

Второ, ако оценяването се извършва на "изхода" примерно при завършване на 4-ти клас, а се е случило така, че класът е сменил двама учители? Как ще се отчете кой как е работил?

резултатите от външното оценяване са силно манипулирани. Ученици и учители споделят как диктовките са писани на дъската, как са отбелязвани от квесторите правилните отговори на листите с точки пред правилната буква, а най-слабите ученици са са разболяли точно в деня на изпита. Има съмнения и за манипулиране на самите резултати от изпитите - тези които се отчитат пред РИО. Същото е положението и с онлайн анкетите - никой човек в системата не ги приема насериозно, защото се вижда, че не отразяват ясно положението.

Ани на външното оценяване основното му предназначение не е  да даде информация за работата на  отделния учител - никъде по света.  За това трбява да си има система на оценяване вътре в самото училище. От въпросната за сега има само 1 елемент и той както виждате крета полека-лека - оценяването за разпределяне на средствата за диференцирано заплащане.

Ок, Мария, може би е така. Но след като говорим за оценка на индивидуалната работа на учителя - според мен е задължително да се проверява дали е направил какавото зависи от него зада могат децата да научат, това, което е било предвидено. Без този критерий просто нищо не правим. Едва тогава може да се мисли за анкети сред родители и ученици.

По един начин ще оценяват учителя ако очакват от него да ги подготви за изпит, а по съмсем друг  - ако системата предполага само да пише желаната оценка.

Здравейте! Обещах и сега, съвсем накратко ще представя една система за оценяване, с нарастваща известност сред образователните системи на европейските страни. Системата се нарича "Обща рамка за оценяване" - известна като система CAF. Системата е приложима към всяка организация, която предоставя публични услуги. Училището е такава организация и може да се възползва от системата след адаптирането й, за да оценява собствената си ефективност. 

Съдържа 9 основни критерии, около които училището изготвя оценка на състоянието си като организация и общност, изготвя плана си за развитие, изработва индикатори към всеки от критериите и периодично се самооценява и да планира корекции в прана за развитие. Системата предлага технология, правила и процедури, дава възможност да се оценява приноса на всеки учител, служител и администратор за изпълнение на целите на училището. 

Основните критерии са управление/лидерство, човешките ресурси, планове и програми, партньори и ресурси, процеси, ползи за потребителите, за общността за обществото като цяло, резултати.

Системата  приложима при условие, че педагогическите и административни екипи са готови да преосмислят критически досегашната си практика и да работят за собствената си индивидуална и общностна промяна.   Има и обучителни екипи, които могат да подпомогнат училищата за въвеждане на системата.

Ако има интере към системата - мога да представя повече информация.

Едно допълнение. Днес сред образователите се споделя мнението, че "доброто" училище предоставя услуги в три балансирани  по значение области: познания, конкурентноспособност (умения), социални/граждански умения. Поради своята специфика, всяка училищна общност разработва свой план за развитие, който не може да е идентичен с плана на никое друго училище. Именно системата CAF едновременно учи и помага в разработване на училищния план/стратегия за развитие с участието на всички представени в училището интереси - администрация, учители, ученици и родители. Днес тези интереси не са представени равностойно във вземане на решения в училището. В съществуващият орган ПС най-мащабно и цялостно са представени интересите на учителите. Доколкото ми е известно, дори да участват в разискванията на ПС, учениците и родителите нямат право на глас или имат по 1 глас.

Ани, разбира се, че основното по което трябва да бъде преценяван учителят е дали е направил всичко възможно учениците да научат предвиденото.  Ако можеше това да става само с измерване на резултатите на учениците щеше да е супер лесно да се управлява образователна система.  Аме не може. Затова хората по земното кълбо от 50-60 години стискат глави да измислят каква комбинация от преценки на разни аспекти на училищното образвоание ще им даде най-близък до верния отговор на двата фундаментали въпроса на образованието:

1) какво научават  децата в училище (защото училището е направено с тази цел)

2) каква роля имат в т. 1 учителите (защото тяхната работа представлява 80% от всичко което се случва  в училище)

По т. 1 се спори много как, кога и колко широк обхват да се мери. Но като цяло каквото и решение да е приела конкретната образователна система общото е, че навсякъде има и вътрешна и външна система за измерване и те си имат общ принцип. Т.е.  настойват ги на една и съща вълна. Ако във външното на определен етап се търсят умения, и във вътрешното правилата за оценяване казват, че ще се регистират умения през по-къси периоди , през различин фази на формиране и пр.

 
По т. 2 не е толкова сходно положението, т.е. разните образователни системи са си възприели различни подходи. На някои места  (Франция, Турция, Западните провинции на Германия, Литва - т.е. където учителите са държавни слугжители) - индивидуалните им постижения и съпътстващото кариерно развитие се оценяват като в атестационната система на нашите държавни служители (по смислена е де, но принципът е този). А пък приносът им в общото училищно дело на тяхното училище - от вътрешна система за оценка, която  си е част от управленския план на учебната иниституция и може да се различва много от едно училище до друго. Тя има малка/никаква  тежест при формирането на възнаграждението и е основно предназначена да гарантира добрата работа на екипа учители в едно училище, а не разпределението на ресурси помежду им. На други места (либерално англосаксонски тип организирано образование) - оценката на учителя в рамките на учебното заведение - изглежда като сложна формула с множество елементи - оценка на приноса в учителския екип за учебните дейности, ...за извънкучебните дейности, ...оценка на учениците, оценка на родителите, резултати от външно оценяване (и на ученици и на самите учители) - т.е. коктейл от резулатти от разните имервания на училищното образование взети в такива пропорции, които според конкретната образователна система казват нещо отонсително точно за това как се е справил учителя. Ей такава система сме тръгнали да правим в България. Няма да стане нито бързо, нито лесно. Въпрост е да не се отказваме да споделяме и обобщаваме опита и предложенията на всички смислени хора  в системата, за да не я правим няколко пъти отначало.

Относно външното оценяване   и обвързаването му с оценката на учителя - няма как да стане и то не само, защото примерно са се сменили учителите. Кой ще измери потенциала на учениците, с които работи този учител? С една част от учениците, учителят ще постигне повече (дори и да не е толкова добър). С друга част, колкото и да го бива, ще мръдне малко ( то ще си е успех, но той пак няма да бъде равен на резултата на първите ученици). При оценка на положения труд от учителя, трябва да се има предвид "маята", с която работи той.

Ей, хайде полека лека да почнем да ги разграничаваме нещата.
1. Никой не е казвал (дори доста разнопосочните послания на МОН не са), че външното оценяване може да се обвърже с индивидуалната оценка на учителя. Не бъркайте не особено професионалните споменавания за "рейтинг на училището" (и още по-глупавите намеци, че от "рейтинга ще зависи финансирането" - т.е. и възнагажденията на учителите") с нуждата да мислим всички заедно и да не спираме да предлагаме всичко смислено, което познаваме по въпроса как с разумни усилия може да се провери какво знае и умее едно българско  дете на 10-16 и 18 години, независимо в кое училище учи. Отделни управляващи от време на време се опияняват от насочните към тях микрофони и изтърсват по някоя глупост. Случва се. Ако погледнете какво изръсиха само през последните 6-8 месеца за съдебната система, конфликта на интереси и "вертикалната асиметрия", ще видите, че не е образованието  секторът,  за който са казани най-много щуротии, без никакво възможно приложение.  Ако искате ще бистрим защо в задължителното образование не може да има рейтинг по резултатите на обучаваните, но това си е чиста загуба на време.

2. Основните мераци на всяко нормално общество по отношение на външната оценка в образованието се отнасят до следене на един единствен показател за състоянието на образователната система: дава/не дава възможност на преобладаващото мнозинство деца да се съоръжат с основни знания и умения и също - къде дава добри и къде по-лоши възможности. Това не е самоцел, а необходимост. Външното стандартизирано оценяване е само средство да се определи къде и колко да се инвестира в национален мащаб (в програми, в учебници, в мат. база, в методика, в социално-компенсиране на неравенства, в друго), за да се променят или поддържат резултатите в национален мащаб удовлетворителни за обществото стойности. Целта  е по-добре да се управлява общата на всички ни инвестиция в образование. А оценяването е средство за събиране на информация за нея.

3. Колкото по-ясен ни е този показател - толкова по-лесно ще вземат управляващите решения да влагат повече от общите ни пари в образвоание. преведено на ежедневен език - средната заплата на учителите в национален мащаб ще може да расте по-нормално, колкото по бързо заработи едно читава система за външно оценяване. Затова, който може и има сили от учителите - нека помага помага да се изгради такава система.

4. Колко е приносът на отделния учител в учебния процес и училищния живот (защото образованито не се изчерпва с учабните часове) може да се мери само в училищен мащаб. Единствените 2 неща, които могат да се определят за всички учители в национален мащаб са: професионалната правоспособност (как влиза учителя в профсията) и карирерните пътеки (как се развива учителя в професията). Ако трябва в национален мащаб да следим доколко ежегодно или през други периоди от време, отделният учител се справя със задачите си в училище трябва да финансираме още една паралелна и в приблизително същите размери като училищната мрежа, система за наблюдение и контрол. Няма причина за това. Учителите в България се предполага, че работят в екипи приблизително от 25 до 100 души, които си имат ръководители, правила за работа и определени очаквани резултати. Не може да е "ракетна наука" да се разпределят задачите между членовете на екипа и да се установи система от критерии, по които да се преценява през каквито периоди има смисъл да се преценява, всеки от членовете на екипа дали си е изпълнил задачите и как. Въпросът е да свикнем с мисълта, че няма постижения на учител вън и независимо от неговото училище. Точно затова може учителят по математика в училището в ромското гето и този от НПМГ да бъдат оценени като еднакво добре справили се, въпреки, че на пръв поглед голямо постижение за първия е учениците му в 7 клас да не бягат от часовете по математика, а за втория - да спечелят 1 място на световно първенство за млади математици.

Външно оценяване!Що е то и има ли почва у нас?Може и криво да мисля,но така го мисля:Преди няма и седмица имах честта да седна на зъболекарския стол.Необходимо беше да се разделя с едно от скъпоценните ми зъбчета.До тук добре.В зъболекарския кабинет беше само зъболекарят.Питам:Къде бяха преподавателите му външно да го оценяват?Отивам в аптеката-там само аптекари,защо никой не им виси над главите и да ги контролира какво правят и дали не грешат.Отивам до личния лекар,сам е в кабинета,никой външно не го оценява.Това се отнася за всички професии,само за нас,учителите не.Ще кажете:има комисии и други органи,но те се задействат само при оплакване за нередности.Защо и мен не ме проверяват само при оплакване?Шефа ни проверява,родителите ни проверяват,сега външно ще ни оценяват,за по-сигурно,щото вътрешното не дава гаранции.Що не ни оставят да си вършиме работата,а се занимават с глупости?

Въпрос на гледна точка.Родителят не се интересува от външното оценяване на съседката, за детето му или за отношенията им.Лекари , зъболекари,чиновници , продавачи-всички те не се интересуват от външното оценяване.Определили са си целта- получаване.

Защо учителите ги притеснява и какво искат да променят и дали ще имат сили да го направят-това са си вълнуващи въпроси. 

Може би за повечето учители е важен баланса между получаване-отдаване, но това е свързано с по-дълъг процес на осъзнаване и осъществяване.

Ludra_D  , моето виждане за оценяването на учителите в Новото образование е именно както ти описваш "Общата рамка за оценяване" CAF. Ето защо е хубаво да пуснеш повече информация за нея в една нова тема тук. Какво ще кажеш?

Мисля, че вече си разбрала, че новото го строим тук. Ние! Тук - ние - СЕГА! Ние и никой друг! Така че да действаме!

Благодаря ти! 

1.Издържливост- проверка- психо-тест.

Това си мисля, че е първи инструмент за мерене, ако искаш да си на тази състезателна пътека.

1. Анкети с ученици

2. Проверки на компетенти и непредубедени екипи млади хора - по три проверки на учител - с предварително дадени критерии. По възможност прости и яснички - дали Н В Учителят е

- чист и спретнат

- с ясна дикция

- обяснява разбираемо

- поддържа ведра обстановка

- провокира творческа атмосфера

Това всичко в скала 1, 2, 3, 4 - напълно, почти, донякъде, никак -

и готово.

:-)))))

За една година го правя този проект - може за европейски пари да се кандидатства, ама ...

кой ти има интерес от всичко това?!?!?

Някой трябва да го е еня...

 

 

Този път мога да помогна по- скоро с отговор как НЕ искам да ме оценяват. Но май само повече ще попреча.

Ани, тези млади хора какви са - ученици, случайни граждани, специално обучени за проекта ?

А, специално подбрани и обучени, добросъвестни и работили вече в училище около 30 годишни хора. И критериите предварително се знаят от всички.

Ананан,

Много интересно, но ми изглежда ... един вид инспекторат. Това ли е идеята? Тя твоя оригинална ли е или някъде вече работят така?

И тези предварително познати на всички критерии какви са? Онези, които бистрихме в блога Мерки и теглилки за оценка на ЕДИН учител или други?

Казваш, че можем да кандидатстваме за финансиране на такъв един проект?

Прощавай за разпита, обаче ми разпали страшно въображението.

Виж, Павка, например ТУК в Сткруктурните фондове - на МОН

- брой 8-мия материал на страницата -

точка 4 от него -

„Разработване на система за оценка качеството на средното образование и рейтингова система за висшите училища в Република България"

Това са европейски средства.

Доколкото ми разбира главата - по-точно насочени за нашата цел пари от това няма.

Това горе беше за средствата.

Сега за системата на оценяване - мислила съм го тоз проект още през лятото на миналата година, когато за пръв път се постави въпросът за оценката на учителите.

Според мои сметки е нужна само малко организация, стегнат екип - и за една година, за около 300 000 лева - с проект - в София например могат да се оценят всички действащи учители по три пъти. Нужни са 2 месеца подготовка и обучение на екипите, 6 месеца работа по проверки и 2 месеца за отчет на свършеното.

Възможно е, зависи кой го прави. Не става оценка без констативни проверки, Павка. След това тези оценки могат да се съпоставят и разделят с някакъв коефициент на тежест с оценката на учениците и родителите, както и с оценката на работодателя на този учител.

При нас в 138 например така се определя диференцираното заплащане - изработена е една карта с параметри на работата на учителя.  Всеки учител се самооценява по тези критерии като си пише точки за всяка дейност, която счита, че е извършвал, после по същите критерии точки му поставя комисия от училището и накрая работодателят. Дели се на три.

Но без проверка не е сериозно да се говори за оценка. Все едно да пиша оценка на ученик, чието есе не съм чела, но той е ми е много симпатичен! ...

;-)

 

Ани, защо не се обади, че имаш "карта с параметри на работата на учителя"?

Я, я дай насам, да я погледнем. (Или е тайна?)
Да видим как работи при вас. Може и да ни хареса и да я обявим за "добра практика" за радост на всички.

Еми таз карта я видях наскоро завършена, преди две седмици, когато ми се наложи да я попълвам за себе си. Тя ще служи за определяне на новото диференцирано заплащане за изтеклата 2007-08 учебна година, дето ще вземем "средно по около 330 лева", както някъде пишеше...

;-)

 Е, резултатът от тези карти - доста подробни, между другото - шест странички - ще определи за нас в 138-мо кой 200, кой 500 лв. - за изминалата година. Не е кой знае що, ама си е важно, де. Човек изпитва някакво чувство на удовлетворение като види, че има някакви критерии все пак, по които ще се мери заплащането. Все е някакво начало... Те са доста обективни - например - дали попълваш картони на ученици, т. е. задачите на класния р-л; дали правиш разпределение за ЗИП, не само за ЗП - ЗИПът това са едни по-големи чаршафи, които трябва да бродираш есента преди началото на уч. година; дали си провеждал уроци извън училищната сграда с ученици, дали си участвал в международни или от национално значение дейности с ученици.... ей такива ми ти работи, съвсем измерими. За всяка дейност си пишеш по една точка. И сега комисията във вид на една моя инак добра колежка ходи по мене и досадничи - ти кога си имала навънка уроци? Ами с кои класове? ... Обяснявам й, че поне 5 пъти съм карала диктовка с 12 клас под бора на Гагарин в двора на даскало поради липса на нормална стая - ние преграждаме коридорите за да можем да учим езиците на групи...

 Та така.

Анкетната карта е направена е от екип на училището, каза шефката, ще питам дали може да се публикува.

 

Павле, изчетох почти всичко, с което присъстваш в блога. Нещата много ми харесаха, спор няма. Измислено-премислено... Ще подходя обаче малко нетрадиционно. На времето един човек, който гледал на нещата така, както дяволът чете евангелието, е казал: "Кадры решают все". Всички тези идеи са нещо чудесно, но ако няма кой да задвижи тези схеми, ако директорите въобще не им пука, а колегите по-скоро са готови да се хванат за косите нежели да се питат дали колегата Лазаров е преподавал по-добре от тях информатика или не, то за какво говорим тогава? Кой и как ще прилага тези оценъчни подходи - ето това ме интересува мен.

Еми то, Stormbringer, парижани няма да дойдат да ни прилагат оценките, ние ще сме.

Каквото си направим сами - това ще е.

И в училищен, и в национален аспект.

 

Stormbringer, 

Позволи ми да ти отговоря и аз нетрадиционно: на мен не ми пука дали в момента има някой, който да задвижи схемите, и дали директорите ще се заинтересуват от тях или не. Ще ги задвижа аз ... и ти също. 

Аз имам вас тук. И с вас ще продължавам да променям този свят! Другите - особено онези, които не са се замисляли никога през живота си за подобни неща, или онези, които се чувстват безсилни и безпомощни,-  не ме интересуват. Не съществуват!

С вас ще пометем каквото има за помитане и ще създадем поколенията, които ще градят смело и ведро нова България, понеже не знаят какво означава "не мога" и "не зная".

Не си ли съгласен с моя план?
Ще помагаш ли или предпочиташ да се вайкаш?

Прекрасно, ЛЕЛ, много навременна схема!

Лично аз бих изчистила скалата на качествената оценка от 1 до 6  на от

 1 до 4.

Екипите трябва да бъдат от ВЪНШНИ за училището оценители. Поне за български условия на този етап мисля, че е най-добре така. Ние все още сме царе на завистта към другарчето - и това много ще попречи на обективната оценка.

 

 

 

Майчице, Лел! 

На мен това ми се вижда по-сложно отколкото е действителността, но се надявам проблемът да е само мой (аз и формулите, особено континуумите, сме трудно съвместими от край време). Може би ще ми стане по-ясно, ако дадеш един конкретен пример с 2 критерия и 3-ма оценители ... В една табличка, а? 

Да не се разбягате!

Ще съм пак онлайн в сряда (16 юли).

На вашето внимание синтеза на това, което си казахме тук и в другата тема относно качествата на учителя и измерването им.

Схема за оценяване на учител - верс. 1.0

Каня ви да коментирате и да ми помогнете да го допълня подобаващо.

Нужно ли е да нагнетяваме напрежение допълнително около себе си и своята работа? На малко ли проверки сме подложени постоянно, че сега пък да е необходимо и да мислим за "оценяването" ни и от ученици? Тук някой беше казал нещо от рода на: За ученика "готиния учител" е този, който не изисква от него,не му пише отсъствия и двойки, ходи "на кафе" и т.н. А за оценка от родители какво да кажем. Повечето от тях, за съжаление, така са погълнати от своите проблеми около насъщния, че нямат нито време, нито сили, нито дори възможност да се занимават с училищни дела. А и много ученици са оставени на грижите на баби и дядовци, които са още  по-далеч от училищните проблеми.

Така че, поставяйки въпроса за оценяването на учителя, няма нищо да спечелим. Дори напротив, отново ще загубим. Призовавам да не си вкарваме поредния автогол. Както със стачката, впрочем.

Стачката беше една от най-достойните прояви на българите

в последните 100 години.

Беше проведена с много хъс, талант и артистизъм от Негово Величество Българският Учител.

И резултатите от нея скоро ще се видят.

:-)

Нели,

Мисля, че за всички ни тук е ясно, че без оценяването ви нищо ново и хубаво не можем да очакваме. Оценяването ви е нужно, за да се сбогуваме окончателно с хората, за които присъствието в училище е единствено начин да вземат ... някаква заплата. Те вредят ужасно на цялата ви гилдия! В този смисъл смятам, че напрежение се нагнетява не от оценяването ви изобщо, ами от липсата на оценяване (допускаща идиоти в училище) или от оценяването ви според глупави критерии, като сегашните министерски 10, които поощряват старите за сметка на младите и хитрите за сметка на честните.

Аз съм твърдо убеден, че в оценяването ви трябва да се включват и мненията на децата и на родителите им, но може би не като доминиращи, ами по-скоро като ... сигнални за аномалии и неточности при оценяването с ... другите методи. За това съм говорил неведнъж (за последен път тук).

А за стачката, я мисля като Ананан.

Не казваш нищо за другите начини, различни от анкетите с ученици, за оценяването ви!?

Нека не откриваме топлата вода - сбогуването с хора, които присъстват само заради заплатата (а понякога и заради каприз, да си покажат новите костюмчета или за осигуровки) се извършва от директора и то откакто съществува училищната институция. Има минимум от задължения, които трябва да се изпълняват, за да се остане на работа - и критерии за това са редица косвени показатели, които (добрият) работодател познава и използва. Мнението на родители и ученици също е показател и директорът ги има предвид, независимо, че не са онлайн анкети.

 В момента съществуват критерии, изготвяни от самите учители, но за съжаление диференцираното заплащане създава повече проблеми, отколкото решава.

Може би,трябва да сме търпеливи,защото трудно се поправя нещо в движение.Старо и ново са в една каша-доста отсяване е нужно,за да получиш нужната чистота.Варвам, че е възможно! Със смирение по пътя!

Стефанов, 

И кои са тези "косвени показатели", които "добрият работодател познава и използва" и които така грижовно са покрити в най-скришното му чекмедже (предвид, че от 2 години насам говорим за тези работи, а те така и не се показват, ами излизат на бял свят нелепиците на МОН и Янка Такева)?

А критериите "изготвяни от самите учители" кои са?

(Нека не намесваме диференцираното плащане тука, моля те.)

Стефанов, 

И кои са тези "косвени показатели", които "добрият работодател познава и използва" и които са така грижовно са покрити в най-скришното му чекмедже (предвид, че от 2 години насам говорим за тези работи, а те така и не се показват, ами излизат на бял свят нелепиците на МОН и Янка Такева)?

А критериите "изготвяни от самите учители" кои са?

(Нека не намесваме диференцираното плащане тука, моля те.)

Ако не знаем кои са косвените показатели на труда на учителя, няма смисъл да говорим за образование. Когато известно време работиш с някого разбираш, разбираш колко струва професионализма му. Това е ясно и за родители, личи и от отношението на учениците, но да се чака на онлайн анкети да диференцират заплатите на учителя е префърцунено и не се приема сериозно от колегията - дори хора, които не използват интерент, знаят колко лесно е манипулирането им.

Аз не настоявам за интернет анкети. За анкети (без "интернет"! На лист хартия там на място.), да.

Не можеш ли да ми изредиш тук няколко от "косвените критерии"? Моля те. За мен те са чиста мистика.