Особено с тази, с която можеш да караш с правоспособен шофьор. Така щях да имам много повече време и спокойствие да се науча и упражнявам, а не някакви смешни 24 часа (когато аз бях на курс, май са повече сега).

Eowyn, аз съм почнал да се уча от 12 годишен, а все още не твърдя че съм на нивото, на което трябва. Може би никога няма да бъда. Решиш ли, че ти си най-великия/великата спукана ти е работата. Винаги трябва да има разумна доза самокритичност. Иначе това с придружителя има и друг ефект -- тате като пийне може да се обади на дъщеря си да го прибере, вместо да се качи на колата, защото не иска да я оставя пред блока на баджанака.

А за полицаите съм съгласен. Познатия ми полицай, който на няколко пъти цитирам в БГЛог ми е казвал, че не вижда защо да хваща -- да речем -- наркодилъри, при положение, че на сутринта като дойде шефа на районното го черпи едно кафе и го изпрати лично до тях.

Ние сме част от това общество, и обществото няма да се промени, докато просто седим и си пишем из блоговете. Странно, обаче, аз пък ще Ви кажа, че нямаше да ми пука, ако бях министър на финансите или шеф на Агенция Републиканска инфраструктура, ако ме заловят в рушвет-мушвет и прочие:)

Нима, не се сещате с онзи смях - KPMG е правило доклада,  четейки вестници.

А нима, този дето го изрече това, горното, не си направи труда да прочете веднъж одиторските стандарти и процедури и да узнае, че "събирането на информация от трети лица /независими източници/" е едно от условията за изготвяне на одиторски доклад и изразяването на одиторско мнение.

И нима на някой му пука, че се продават наркотици на деца около училищата, не... Може да си лаем по блогове, медии,  разни форуми и др. подобни места, но то е за да отчетем дейност пред самите себе си.

Викат му "симулиране на гражданска отговорност" И симулирането ще спре,  тогава, когато всеки един от нас вдигне глава и каже: "На мен ми пука - не искам да живея в такава кочина,  искам да се променят нещата"

Е, дотогава ще си хлопаме с тенджерите и тиганите по блогове и форуми и ... ще си викаме - ех,  да бях се облажил и язе!

plankov, говорим за едно и също нещо, макар и с различни думи. И аз все това обяснявам. Не може да си затваряме очите пред нередностите и да чакаме "държавата" да се занимава с тях. В крайна сметка ние сме държавата. Полицията е само инструмент. Лошото е, че ние не се намесваме, а нямаме и контрол върху инструментите на държавата. И щом полицията не се намесва, би трябвало родителите на децата да се съберат и да теглят един як бой на продаващия хероин в двора на училището, да го потрошат и да лежи два месеца в кома, пък да видим тогава.

Аз съм за примерно 130-140 на магистрала и 90 извънградско (както май си е и сега или поне май беше). Но в града, строго 50 на необозначени за повече места. И много строги санкции за неспазване на горните, както и на всякакви неправилни изпреварвания или отнемания на предимство. Както и 0 промила разрешени. В крайна сметка, главният проблем на пътя не е самата скорост, а несъобразената скорост с условията. И изобщо всички останали несъобразени маневри-даже си мисля, проблемът наистина не е в законите, проблемът е в показното им и безотговорно неспазване. Преди това да стане наказуемо, каквито и ограничения да сложите, ще имат ефект само върху такива като мен, дето ги спазват :)

Ти през 1997 година как проконтролира Виденов,  не спа ли на палатка нейде из площадите - ей, това е контрол :)

plankov, през 1997-ма бях на 17 години и след училище ходехме да крещим до прегракване пред Позитано и да бием по кофите за боклук. Веднъж мислехме да купим една свинска плешка и да я набучим на шиш като знаме, но не ни стигнаха парите :)

beleff, `що пробутваш Нуови на момичето? Според немците FIAT означава Falle im Alle Teile (провал във всяка част). Колкото до качеството на пътищата ни... няма да го напиша, че ще ме баннат. Особено в Северна България е истинска трагедия. А именно Северна България е важна след приемането ни в ЕС. За съжаление като се каже "път", онези в правителството и подчинените им си мислят само как да свържат София с морските курорти, че да не си трошат колите като ходят на море. То те не че ходят в България де. Споменавал съм, че съм софиянец, но много се дразня от това мислене, че България се изчерпва със София. Сякаш останалата страна е нещо по-низше и второстепенно, за което не си заслужава да се мисли. Факт е, обаче, че Варна например е сто пъти по-хубав и уреден град от София, където се изсипват всички пари. И докато един с моята професия в София взима 600 лева на месец, във Варна взима 1000. Да не говорим, че там хората са много по-добри и приятни от надутите комплексари в столицата.

manka, съгласен съм. Като отидеш за чистач в някоя частна фирма имаш 6 месеца изпитателен срок. А за тези, които ни управляват няма нито срок, нито пък възможност да ги уволним, ако не ни харесват. А предоставянето на такава възможност е в ръцете на същите тези управляващи.

1 - во хора разберете, вече на караме лади трабанти и пр. соц возила!

т.е. колите се държат много по добре на пътя!

2 -ро ред трябва да има

2а пътищата всички ги знаем......

2б маркировката е под всякаква критика, тя освен че не е съобразена с модерните возила  е и неправилно сложена! Вчера пътувах от Кюстендил до София  и бях втрещен точно на 2 места едното бе завой без видимост, на който намалих дори на 80 :) на който завой, някой безумец беше спестил боята и бе ударил пунктирна линия....... и в следващия момент на прав равен участък от  пътя  където всико живо кара с над 140 км/ч  подобен умник бе сложил 40км/ч

3 то нешофьори, моля нека не се обаждат :) (неказах хора които нямат книжка!  за да бъда разбран правилно )

 ХОРА РАЗБЕРЕТЕ:

НЕ Е ОПАСНА ВИСОКАТА СКОРОСТ!

ОПАСНА НЕСЪОБРАЗЕНАТА СКОРОСТ!

ОПАСНА Е НЕСЪОБРАЗЕНАТА ДИСТАНЦИЯ!

ОПАСНИ СА СПЕСТЕНИТЕ ПАРИ ЗА ПОДРЪЖКА НА КОЛАТА!

ОПАСНА Е  СЕЛЯНИЯТА, ПРОСТОТИЯТА И САМОЧУСТВИЕТО КОЕТО НИ ЗАЛИВА ОТ ЕГЗЕМПЛЯРИ С МНОГО ПАРИ, КОИТО СА ДАЛИ ПАРИ ЗА КОЛИ, НО НЕ И ЗА ПОДГОТОВКА, СОБСТВЕНА ПОДГОТОВКА, ДЕТО ИМАТ КОЛИ НО НЕЗНАЯТ КАК ДА ГИ КАРАТ!

Та ... аз съм жив човек,  щото имах късмет да не ме замете едно хубаво моторче, което освен че се разглобии разхвърча на 100 части, почти утрепа шофиращите

А те горките освен нарушението за голяма скорост друго нямаха

блъснаха се в един дето караше с 40 км/ч (неправилно се показал на пътя/, ми той как да ги види тези летяшите

и те му налетяха на горката лада, та на хиляди части

виновен според правилника бил лададжията, само дето кавазаките било със скорост 140 км в града, на улЦарСамуил ако я знаеш, коя е(в София)

Пък за немски коли срещу италиански изобщо не съм готова да водя спор. Въпреки че дори да имах пари за нещо по-добро тогава, разбирайте поне 4000лв, пак нямаше да си взема немска кола. Сърдете се на немското порно.

Това дето ми го предлагаш добре звучи, като изключим, че е само на бензин, пък той е скъп :) А и не казваш какво ще искаш срещу него :Р

Колкото до Фераритата-мда, знам че няма къде да го карам, но честно казано аз дори застраховката не мога да му платя, така че пак няма да го карам :) За съжаление, такива джиджави колички предполагат много сериозни финанси.

Пък за слушането, не мисля, че някога съм слушала някой, едва ли сега ще започна :) А и съм доста алчна, когато четях Фауст и учителката ми ме пита срещу какво бих си продала душата и аз и казах, че срещу нищо, щото просто е толкова скъпа, че няма как да ми предложат нещо по-ценно. Чисто и просто аз искам всичко :) По-малко от това просто не си заслужава.

Искам да попитам, кога си чул от мен да казвам нещо за скоростта по улиците, малките стари улици? и моля те не бъркай УЛИЦА с БУЛЕВАРД :)))

p.s. имам някаква бегла представа къде се намира ул. Цар Самуил. :)))))
p.p.s Помолих хора които стоят само от едната страна на "бариерата" (не шофьорите) да не се обаждат.

Вчера правя нарочен експеримент-проучване. Наемам такси до нас и нарочно избирам маршрут по големите булеварди (дойде около 50 ст. по-скъпо, но ги жертвах за науката, хихи!). В порядъка на 6 км по натоварените улици на Пловдив аз забелязах следните нарушения (при това не съм специалист, не познавам добре правилника, затова съм видял фрапиращите такива):

1. Неправилно паркиране.

2. Превишена скорост (километража на таксито показваше 60 км/ч, но десетки коли ни изпреварваха).

3. Цигански каруци без маркировка и в лошо техническо състояние (на една каруца гумата беше на 60 градуса спрямо земята, вместо нужните 90).

4. От прозореза на една кола стърчаха два крака. От коленете надолу. Това прави около 60 см (поне моите крака толкова ги измерих)...

5. Шофьорите разговарят по мобилни телефони без слушалки с микрофон, карат без предпазен колан.

6. Пешеходци пресичат неправилно (често над подлезите дори).

7. Автомобили спират на пешеходна пътека, за да изчакат зелен светофар.

8. При жълт светофар всички увеличават скоростта, вместо да я намаляват. По-бързите псуват по-бавните. Да му мислят останалите (най-често пешеходци).

9. Велосипедист кара в средното платно, вместо в крайната дясна лента. През нощта никой велосипедист не носи светлоотразителна жилетка. Погрижете се за своята безопастност, бе хора!

10. На натоварена улица пътниците от задната седалка слизат през лявата врата, като за целта препречват платно и половина (платното на колата, плюс половин от другото с вратата)...

Познайте колко катаджии забелязах?

След справка с шофьора за всяко от изброените нарушения каква глоба се предвижда, аз бързо изчислих, че само за два часа работа един полицай може да напълни бюджета за месец напред. Но за целта се налага да се работи, а това е непосилно за държавните служители, както знаете...

Следователно, дори и високи да са наказанията, ако не се преследват нарушителите, то все едно че няма наказания.

Колкото до краката, не знам на кое викаш "прорез", но щом е под един метър не се брои за извънгабаритен товар :) Колкото до паркирането -- има паркиране и паркиране. Мини през центъра да видиш как се спира S-класа на пресечката с половината задница на напречната улица. Направо те предизвиква да го подбутнеш със самосвала, че да го наместиш на тротоара :)

Напълно съгласен съм, че полицията не си върши работата. Същото важи и за общината. Ако забраниш паркирането навсякъде, без да осигуриш места, където е разрешено, ясно е че всеки ще нарушава забраната. А веднъж видял че дребното нарушение се разминава ненаказано, ще мине към едри такива. Де не говорим, че е престъпление да се събира такса за синя зона, без да се извършва елементарна поддръжка (да речем почистване на снега през зимата).

Стоян е прав. Аз затова ти казах, че постът ти трябва  да почне с последния абзац. Иначе само си говорим.

Три неща водят до касапницата по улиците ни:
1. лошите пътни условия (липса на маркировка и знаци, наличие на дупки и трапища...)
2. корупцията сред катаджиите (неспазване на закона, какъвто и да е - зле или добре написан)
3. джигитският манталитет и комплексарщина на българина, който се мисли за безсмъртен.

Ние като един джигитски народ, скупщина от мързеливи, невъзпитани байганьовци сме причинили "липсата на нормални пътни условия" и "липсата на нормални катаджии"

От народопсихологията ни идва всичко

Нешофьори, вие не сте хора,  вие сте част от електронната игра наречена:

"Колко ше пребия с мойта кола?"

Бабичка - 10 т

Младо момче/момиче - 30 т (особено, ако са загинали - бонус 20 т)

Бременна с дете - 100 точки

Трима накуп - 200 т, ако са семейство - 250 точки

Ми колата е просто някакъв уред. На който му върши работа си го ползва, като не ти върши работа или не ти се ползва, ходиш пеша. Хората много често забравят, че хората в колите са не по-малко хора от тях самите.

Мен лично една лелка ме кълнеше, защото и се наложи да изчака 3 секунди и тогава да мине. И беше отвратително.  Много ми стана мъчно, защото в случая не бях направила нищо и ако аз бях на нейно място, дори и през ум нямаше да ми мине, че шофьорът трябва да ме изчака на непешеходна пътека, несветофар и ненищо, на което да има причина да спира и да ме чака. Но хората предпочитат да демонизират добронамерени хора, а не опасни хора. Пък да не говорим и за обратната ситуация, в която съм била пешеходка, и са ми крещяли през прозореца, за някаква абсолютна глупост: щото ходех отстрани на улицата, щото по тротоара бяха напаркирани коли. Вярно, оказа се, че от другата страна на улицата си имало място за пешеходци, но аз от къде да знам като за първи път съм на това място. И после пък на пешеходната алея трябваше да правя път на разни скутери. Общо взето мизерия от всякъде.

Целта на тия истории беше просто да покажа как и като шофьор и като пешеходец са ме навиквали незаслужено. Въпросът е, кой печели от това навикване? И ако всички губим от него, защо го правим. Защо смятаме за по-достойно да се гневим, отколкото да сме спокойни? И защо сме издигнали агресията по улиците в култ, а в останалия си живот сме абсолютни мишки. Шефове, държавни служители, полицаи, политици, всички ни нарушават правата и се гаврят с нас, а ние търпим. Но в колата сме безсмъртни и ЗЛИ!

Шегата настрана, наистина не си прав. Това за "не-шофьори да не се обаждат" е типично изявление на човек, който не се е качвал на нищо по-голямо от голфчето. В крайна сметка дискутираме именно как пешеходците да бъдат опазени. Според правилника те също са участници в движението. И докато водачите минават през обучение, няма обучение за пешеходец. А и никой от тези, които си признават че не могат да карат, не е дал някаква безумна идея от рода на "максимална скорост 10 км/ч".

Между другото, сега се дискутира за неправилно пресичане да ти взимат точки, ако имаш книжка. С колата не са ми взели точки, обаче ако го приемат това за една седмица ще ми вземат и талона, и книжката, и личната карта, че и в затвора ще ме вкарат :)

Сега се сетих, че като бях малък в училищата имаше часове по гражданска защита, където ни учеха на основните правила за движение -- правилно пресичане, предимство, знаци и т.н. Мисля, че ако отново го въведат детските жертви значително ще намалеят.

Също така смятам, че след премахването на наборната военна служба трябва да има часови по военно обучение в училищата, поне за момчетата. Ако не друго, поне да ги научат от коя страна се слагат патроните. Нали знаеш вица: оптимистът изучава английски, песимистът арабски, а реалистът -- АК47

И напълно ти подкрепям идеята за часовете по безопасност. Даже помня някъде 2-3 клас ни водиха на полигон, който беше като умален град със алеите, знаците, светофарите, пътната маркировка... помня, че половината караха колелета и се държаха като шофьори, а другата половина бяха пешеходци, после се сменяхме. Трябва пак да се правят подобни неща!

„Как изглежда колата на съвременния Бай Ганьо”

:-))) Накара ме да се усмихна и реших да го споделя и с вас ( връзката с темата правя с факта, че  донякъде именно на Байганьовщината и бабаитщината се дължи касапницата по пътищата…:-)

 Лъскава втора употреба от миналия век, но нов внос;

На огледалото висят: 5-6 ароматизатора “борче” + кръстче и малка иконка + задължително мартеница от миналата година;

Поставка за чаша на вратата, червена, ле-е-еко избеляла, от McDonalds;

Поставка за телевизорче отгоре на жабката - телевизорче няма, че е много скъпо - поставката е от старо такова-  на приятел;

Радио, което хваща само „Сигнал+” и още една-две радиостанции, на които не знам дори имената;

Лепенка на задния капак, малко над номера с конфигурация от пет пръста, в която преобладава средния;

Лепенка „ГАЗ” в горен ляв ъгъл на задното стъкло;

Кофичка от сладолед върху топката на теглича, за да не ръждясва;

Картон - специален, зимен, лесно подвижен - хванат с тънка тел върху предната решетка, та радиаторът да не гълта много студ, от което колата да харчи много газ през зимата;

Мигащи сини и/или зелени диодчета при чистачките, номера и където там още…

Дървени топчета на шофьорската седалка;

Розова булана на останалите седалки;

Кученце, дето си клати главата на задното стъкло;

Паркира винаги на място за две коли.

Със сигурност този списък може още доста да се дообогати ( и разнообрази с вариации )…:-)))

 капаци на джанти с емблемата на "Мерцедес"/"БМВ". Колата най-често е "Лада" или подобни соц. безумия. Възможен е вариант с оригинална емблема, заварена по някакъв начин на капака, или хваната с тел за решетката на радиатора;

три бутилки от минерална вода, стратегически разположени на задното стъкло. Може и да са празни;

номер на мобилен телефон, залепен с неизвестна цел (дали се продава колата, дали е фирмен телефон, дали е просто гъзария).

 П.С. Лепенката за газта не я ли слагат майсторите при монтирането на газовата бутилка? Един вид като предупредителен знак.

А по отношение на това за картона, през зимата наистина е хубаво да сложиш нещо на радиатора. Не че гори по-малко, но двигателят по-бързо си влиза в температурата. Аз слагам парче мокет, само че отвътре на решетката, че да не се вижда. И на мен ми е правило впечатление, че има такива селяни, дето си връзват парче кашон с тел или сезал.

Да проговорим Брюкселски

   Един гражданин оптимист вместо на евросубсидии, залагал на „ТОТОТО” и все се молел господу, да му прати печалба. Домъчняло и Богу че не може да го направи и казал на ангела на молителя „Кажете му. Че не е достатъчно само да ми се моли, а трябва да пусн и тото фиш!”

Но при нас няма ангели, а само дяволи, които чрез злото искат да преобразят света. Други не вярват о преображението а искат промяна- търсят всеки повод да дойдат на власт  

Вярвам в преображението на българската опозиция, защото въпреки, че е на смъртен одър  не вижда светлина в тунела, както тя декларира

    Вярвам в преображението на българската опозиция, защото вече не е на какъв да е одър, а на операционна маса и не е в клинична смърт, защото няма NDE – ефект сочещ светлината на отвъдното.

Вярвам най сетне способните политически лекари на божията справедливост, да извадят апендикса „Власт на всяка цена завинаги!” за да се радват и опозиционерите  на слънцето, като всяко боже същество. Да престане с помощта на медии и корумпирани еврочиновници, да превръща мухата в слон, който заприщва пътя на  евросубсидиите за България

     По лесно е да сложиш прът в колелото, вместо да го изобретиш, но това не ти дава основани да претендираш за нобелова награда.

     Вярвам в преображението на опозицията която ще спре да блокира хода на България по пътя на европрогреса само поради вманиачването си са получаване власт на всяка цена веднага! Да изтъква колко може да управлява, защото всички сме убедени как най може да краде и няма да го допуснем!

     Вярвам в преображението !  На "компетентните" ,  да разберат най сетне  че не са център на света, нито светило на напредъка, Да прочетат и разбрат мнението и на другата страна. Да видят положитлния ход на България и когато не се управлява от тях. И -че заливането с черногледи информации довеждат до депресии и смърт, в което държим първо място не без помощта ма медииното замърсяване 

Вярвам, че  всеки пишещ  ще намира и оптимистични факти от нашето ежедневие, за да ни запази здрави и способни за  достоен труд, а не да ни манипулира , че „НЕ СЕ ТРУДИМ ДОСТАТЪЧНО”  . Ще открива най доброто лекарство за  подходящата терапия - реалистични обяснения за „хода на цените”. Ще казва истинската диагноза, че нарастването им не е обреченост от некадърност на управниците, а необходимост  За да се излекуваме от  анорексията на бедността, това е лекарството. Без евроцени няма как да постигнем евродоходи! За да стане това у нас цените все ще растат, но и доходите също-  изпреварващо.

 Толкова добри неща се случват, като изпълнение на програмите, довели на власт тази коалиция. или се   премълчават или се омаловажават, че това се прави не за хората, а заради предстоящите избори...

   Вярвам, че информацията е слънце, а полуистината , откровената лъжа води до клинична смърт, светлина от тунела на смъртта в която се опитват да вкарат България властолюбците на провалила се отдавна програма „Власт завинаги само за нас!”

     Вярвам, че се превръщаме в нормална държава в която  годишните сезони и  избори идат в непоклатими нормални периоди от време, за доброто на хората, „Държавно здраве завинаги!”

  Бярвам, че най добре ще се радват хората, които ще си получат европарите. Преждевременната радост на търсещите кусури дето не им е работа  е опасна за здравето на всички ни и не е хуманно да се  практикува.

   Вашите страхове са непресторени, но и носнователни само според мен и не се засягайте, че не мисля като Вас, защото това е лицето на демокрацията, а това, което  се налага тук ( не соча Вас!) е дискриминация от позиция на силата.

   Тук давам отговор на ФРАЗИТЕ  ЗА КОМУНИЗМА И ПИТАНЕТО НА

 Kopriva на 08 Август 2008, 12:23

Selenka:"Толкова добри неща се случват, като изпълнение на програмите, довели на власт тази коалиция. или се   премълчават или се омаловажават"

Не пиши по комунистически!-Фрази,които не носят информация.

 Не сЪм писала лозунги ,цитати , улични твърдения с които са изпълнени  повечето постинги и коментари с обвинения без съдържание, основание  и смисъл. Преливане на пусто в празно

Питам : Докога от позиция на силата ще се правите на уплашени  от комунизма?

   Стига с този комунизъм ! Такъв не е имало! Имаше друго и вече го няма. Кое в изказването ми е комунистическо вие ми посочете.  

Страната ни започва да живее един по демократичен живот. Да посоча  факти :

                                      При Костов        При Станишев

Корпор данък %               38                           10

Детски доб.    Лв                  8                           25

Пенсия          лв                       50                          180

Мин заплата  лв                     70                         220

    Фамилиите били все същите?! Трябваше да избием децата на бивши управници ли?! Вие демократи ли сте или ?!  Логично е да се променят децата. Справедливо е всеки човек да се оценява по личните му качества, а не какви са били родителите му. Точно този метод е комунистически. Те деляха хората и не даваха на децата на богатите дори право да учат и те ги поставяха къде и какво да работят. Имаше и некадърници, които и за комунисти и за работа не ставаха. А след 89 г станаха най големите демократи, Крадци и престъпници бяха пуснати 90 г да гласуват за  черни поръчки, Всички се изкараха десиденти, а не беше така.  Всички демокрации са имали емигранти и са избивали  в ужасяващи мащаби безработни. За един хляб са обесвани хора . И не е най страшното, че много българи емигрираха, щом там са по добре. България няма да загине, както пророкуват злобари В чужбина те добиват ценен опит, учат език и оценяват по трезво ситуацията.

Всеки българин е национален капитал. Вие от какво сте унижени, кажете си конкретно, но не личи да сте в мизерия и не знаете какво е  мизерия и репресия. Вие ме репресирате, защото не мисля като Вас и то е защото имам стаж  в живота, който не ми позволява, да мразя България. Не знаете, какво е да живее семейството ви в графата „ засегнати от мероприятията на народната власт, както бяхме ние. Животът е борба за доказване способности, за което трябват знания и непрекъснато четете. Правите политически оценки, но къде са ви знанията и фактите. Четете  за  да знаете по вече за живота на хората. На всички хора.

  Защо аз да връщам емигрантите? Имаме управници, които започват да го правят.  Имам реална оценка за положението в държавата ни днес и по назад. Мога да поемам отговорност за коментарите и убежденията ст. Въобще не съм гласувала за БСП , но и за Б Борисов, Сидеров никога няма да гласувам. Не мога да приема, ругаенето на държавата ни, защото нямате конкретни данни, а само общи, без основание обвинения.

    Доктор Сергей Станишев не ми допадаше за министър председател, нито опеката на Първанов. Но... практиката показва, че този млад мъж има капацитет и се  справя добре. Въпреки всичко, Като се почне от Вашите и на такива като вас писания в блогове, медии , до масираните сигнали  до  ЕС се  руши авторитета на държавата ни и нищо свято не е пощадено.

    Докажете ми, че имате собствена библиотека  поне със стотина книги. Моите са 30 пъти по вече. От дете до днес ежегодно имам карта за  библиотеки. Посочете какви книги от съвременни български автори сте прочели Най значимите книги

Отделяйки се от животинския свят човекът и до днес запазва най животинския метод на  общуване- насилието, То ни съпътства ежедневно и навсякъде, Мащабите му са различни,а методът все един и същ правото на най силния

Било то човек, група или държава.  Васил Проданов  в труда си „Насилието в модерната епоха”  на 647 страници прави енциклопедия на насилието от XVII век насам. Това е  периода на модерната епоха в която се разви и утвърди капитализма. Социализмът, е разновидност на капитализма при който управляваща  партия е на т.н. работническа  Нищо ново нищо изключително не се  случи. Продължи действието  за човечеството на неписания закон за стадото- управлява не най умния,  а най силния. Страните на социализма се завърнаха в „стадото а чичо Сам”

  Четете по вече за да разберете, че робството на българите изглежда, като детска игра на апаши, пред геноцида на  унищожените 200 милиона африканци, за да ги превърнат в роби, 100 милиона туземно американско население,  32 .5 млн   погубени индийци, индуси, китайци   17 милиона англичани, 8 млн германци... Смея най  убедено да кажа (за Ваш ужас, като не знаете, което личи от постингите Ви  и ме предизвиквате с  необмислените си коментари  да  отвърна)

  Да се благодарим на султана, че не е допуснал главорезите ловци на роби в империята си, не сме асимилирани, а пазим език и култура, не за да пишем днес глупости, Ако ние не уважаваме държавата си, защо другите да го правят.  Прочетете, за да знаете истината, защо богатите страни са забогатели , а ние сме бедни...

    Книгата  на Васил Проданов „Насилието в модерната епоха” като статистика заслужава нобелова награда Дискусия Форум. . Не защото се открояват ( най образно казано ),  насилниците  на  човечеството  унищожавали народи и не са нито Турция, нито соц страните между тях( нито  комунистите ги засенчват ) и данните са  от западни източници

Тодор Живков все още ни управлява. Виртуално този път. С неговите идеи лафове...
  Гледайте напред и оставете човекът който създаде икономика с показатели, които няма скоро да постигнем Американските експерти посочиха след още 10-15 години  Той беше потиснат от Москва но съумя да положи основите на капиталистическата икономика с приемане на фирмената форма на частно производство. Сочете какво вие предлагате. Той умря преди 10 години.  а ние не съумяхме да съхраним  базата на икономиката поради този глупав антикомунизум разбихме селското стопанство( даващо износ за Европа за 16 милиарда  долара годишно!)  А сега внасяме тези храни. Това не са фрази, а действителност която не знаете или не искате да оцените, защото е направена от хората. Индустрията за 100 млрд дадохме срещу 2-3 млрд  което ни направи най бедни и безработни . Не се напъвайте с политически оценки. като сте далеч от истиата или в мрежите на манипулиращата корумпирана журналистика.

     Резултатите от досегашното развитие  на страната показват че днес хората живеят по добре отколкото преди 10 години.  Българите също. Доказателство затова е увеличената продължителност на живота. Кое движи прогреса на човечеството? Злото?! – Не!

     Така е и са отделния човек.

       Нека си представим злото, като здраво корабно въже от английски кораб, навързало африкански роби. Сърцевината на това въже носи белега на истинската причина движеща  развитието. Наречено цивилизация, която няма заден ход,

По това време- началото ха XVII век Великобритания има много кораби, но и много крадци на корабни въжета. Един „умник” получава патент за въже, което има в сърцевината си червена нишка . Закон постановява така да се изработват само кралските въжета и още, които бъде заловен с такова въже подлежи на обесване. Не може да има корупция при спазване на точни правила и те го постигат за 400 години. Не може ние за 20 да сме им равни

    Никой бе може да налее ум в чужда глава, която не иска  да направи усилие да разбере. Или не може да го направи, поради предубеденост . Виждаш Селенка- веднага и лепваш обида най лесната, че е комунистка „Който не скача е червен!  Комунистите така се разправяха с хората, като им лепяха етикети... Тия са добри, ония лоши.  Толкова плитка философия не може да върши работа .  

    Модерната епоха стъпва най първо в Англия с издаване на патентният закон, който за първи път прави продукт на ума стока. Двигател на прогреса във всички времена е интелектуалния продукт, които има художествени и техническо измерение. Във всички етапи от развитието на човечеството движещата сила са откриването на природни

закономерности и   техника. Капитализмът ги патентова и превърна в стока, която преобрази света. Социализмът се оказа по назадничав етап, като отказа патентоването на изобретенията. Като обяви , че работниците са авангарда на развитието. Нагледно казано да твърдиш. Че най главния орган на човека са ръцете, краката или ушите, а мозъка е само тежест, изпъваща главата . Но това не е причина сега да я посипваме с пепел. Нито Вие да ме наричате комунист

   Това не са фрази, Стига да можете да ги разберете Няма да се уморя да ви казвам  общоприетата научна или нормативна истина,

А Тодор Живков все още ни управлява. Виртуално този път. С неговите идеи, лафове, диалект, външност и манталитет. И произход!

Разликата е, че няма политически затворници. Който не е съгласен, бива премахнат физически (уж поръчкови убийства, уж криминални деяния, уж пътен инцидент), психически (принуден да емигрира, да се отдели от обществена дейност, или просто да бъде смазан от простащина) и битово (без работа, без бъдеще, без мечти)...

На тази пасмина не й е нужна Европа, както не й беше нужен комунизма. Те си ги бяха постигнали отдавна. Но за себе си. Лошото е, че и двете (ЕС и комунизма) по дефиниция са за всички. Но кой доброволно ще се откаже от привилегиите си и ще стане член на масата (стадото)? Затова винаги един обществен строй се променя с революция. Припомнете ми датата на българската антикомунистическа революция!?

Та каква революция? Компартията просто смени едни свои кадри с други. "Отпадналите" вече не са политически, а икономически първенци. Тъй наречената многопартийна система в момента е ръководена от бивши секретари на Комсомола, бивши (и не съвсем бивши) офицери и сътрудници на репресивния апарат (КДС, МВР, ВКР), дори държавните контрабандни канали за износ на наркотици и оръжие още си действат (който не е чувал за държавната политика на контрабанда през комунизма - сори, да се поинтересува)...

Революция? Пак се налага да повторя - комунистическата система рухна икономически. Без кръв, войни, протести и прочие. Което не означава, че при набързо въведената нова система (псевдодемокрация) играчите са се сменили...

 И аз съм на същото мнение!Властта не се дава (или сменя),властта се взема(или сваля)!Затова няма промяна в БГ!Нови играчи играят стари роли!

 В коя бивша комунистическа страна се осъществи промяна без революция?

Истината, млади хора, е, че през 1988-а СИВ (Съветът за Икономическа Взаимопомощ, комунистическия ЕС) изпитваше сериозни икономически затруднения. Това е следствие на реформите на Горбачов, който постави всичко на икономическата изгода, а не на политическата. Дотогава гигантския склад за ресурси (СССР) щедро захранваше на символични цени всички братски държави.

През 1988-1989 комунистите вече знаеха, че песента на плановата икономика и на тяхната политическа система респективно, е изпята. Затова симулираха демократизация, затова предвидливо създадоха фондове в държавните задгранични дружества, с които по-късно бяха създадени "бизнесмените". До днес си първи секретар на Комсомола, от утре си бизнесмен. На ти тва куфарче! До днес си бил офицер от Шесто. От утре си основател на антикомунистическа партия. На ти тва куфарче! Бай Тошо си подава оставката. :))) Най-радостни са от Политбюро. От утре те са шефовете...

Selenka:"Толкова добри неща се случват, като изпълнение на програмите, довели на власт тази коалиция. или се   премълчават или се омаловажават"

Не пиши по комунистически!-Фрази,които не носят информация.

Дай пример!

Върни емигрантите!

1."През април 1968 лидерът на ЧКП Александър Дубчек казва на Тодор Живков: "Тази година за пръв път беше проведено тайно гласуване в партията, [дотогава] имахме цензура.""-пражка пролет

2.На първи ноември 1956 година малко преди осем вечерта премиерът Имре Наги прави по радиото паметното си обръщение към унгарския народ".................."

Тези думи, деклариращи излизането на Унгария от Варшавския договор, са решаващи за унгарско-съветския сблъсък. В него Унгария няма никакви шансове.

3.28 Юли 2006 ... "Моралната революция" в Полша предизвика безпокойство в Европа.

4. Югославия(всички знаем какво се случи)

5.Бившите съветски републики

6.Румъния

 С действията си много преди 1989г. държавите от "Източния блок"категорично са показали отношение към тоталитарната система(от там и международната подкрепа към тези страни).

 Попадал ли си на данни за БГ по време на режима,които доказват българската нетърпимост към системата?

Липсват събитията в ГДР през 1956-а, Полша (седемдесетте и особено осемдесетте години) и понеже питаш за България - горяните от годините след девети септември, а в по-късните се отличава заговорът на Горуня за преврат.

Неточен е, защото цитираните от теб събития не помагат за свалянето на комунизма. Те са израз на несъгласие и воля за промени, но няма резултат от тях. То е все едно да твърдим, че хайдутското движение ни е освободило от Турция. А случаят с Югославия и бившите съветски републики е по-особен. Югославия никога не е била член на СИВ и Варшавския договор. Нещо повече, Югославия беше обявена за враг. Още през 1948-а.

Бившите съветски републики, и по-точно там, където имаше кървави събития, се бореха за независимостта си. Не за сваляне на комунизма. Показателно е колко от тях после продължиха по същия път. Дори и една Украйна, страна традиционно бореща се срещу СССР. И за да не съм голословен - украинците водят истинска война срещу червената армия през годините на създаването на СССР. Украйна умишлено е оставена без храна през двадесетте и тридесетте години. Този грозен акт е известен като "украинският геноцид". Наскоро имаше годишнина. После, съветските войски в Украйна е трябвало да се сражават както с германци, италианци, унгарци и румънци (от една страна), така и с украински партизани-сепаратисти (от друга). Ситуацията е била повече от сложна - за житницата на Европа са се сражавали три лагера. Естествено, по-късно тези събития са замазани от комунистическата пропаганда. И трето: последните огромни по размери действия на украинците срещу СССР започват някъде през петдесетте-шестдесетте. Има националистическа организация, занимаваща се с тероризъм и действаща за отделянето на Украйна от СССР.

И след всичко това днешна Украйна по нищо не се различава от днешна Русия. Поне от наша гледна точка. Бившите комунисти са едри капиталисти сега, работещи за носталгията по времената на Сталин.

Единственото приятно изключение са прибалтийските републики, които обаче най-късно попадат (биват поробени) в СССР. Това се случва през 1939-а, като за кратко получават свобода по време на немската окупация през Втората световна. Там социализъм от съветски тип никога не е имало заради пасивната, но много успешна съпротива на населението (а и нещо любопитно - на самите комунисти също)...

Горяните - вторите партизани - Форуми Бойна Слава

1)Коприва, това съм го казвала и преди- не всички емигранти искат да се върнат, каквото и да говорят. Не обобщавам, но и ти не го прави. На държавата не и е работа да връща емигрантите, а да не подтиква гражданите си да стават емигранти. Което донякъде става-много хора от моето обкръжение се чустват прекрасно, намерили са си работа където ги ценят и не мислят да напускат. Това не значи, че на всички им е розово положението, дори на мен не ми е и се чудя в коя посока да хвана, но това не е само локално явление. И смятам, че нещата наистина вървяха на по-добре, докато тия идиоти в САЩ не си сдухаха пазара.

3)до100яне- от думите ти за Лили Иванова прозира една дълбока ненавист към средният българин. Не мога да разбера какво точно искаш от тези хора. Те оцеляват, това е положението. След като деситилетия и столетия са можели само да оцеляват, не виждам как искаш да се промени извъднъж и хоп-гражданско общество. Последното гражданско общество в България е било след Освобождението вероятно. А и какво да сполоти обществото след като всяко обществено събитие само разделя-спорта-отбори, музиката-чалгари срещу други, политиката-червени срещу сини, всичко в психиката ни е РАЗДЕЛЕНО. Ние изпитваме удоволствие от това да се делим на групи и да се мразим. Че как да стане общество тогава???

Знам,че списъкът ми е непълен.Все пак в момента съм на работа и пиша възможно най-кратко и бързо.

 Благодаря за изчерпателната информация!За горянско движение наистина имам съвсем бегла представа от някои форуми.Ще прочета повече!

 Дени,това все пак е систематизирана,доста изчерпателна информация,макар и пречупена през призмата на спора.

 Аз лично нямам нищо против да науча за факти,оформили конкретното становище.

Коприва, на мен също ми е беше интересно да прочета това  което до100ян написа, независимо от позицията му. Знанието е сила :)

Ето да вземем преподавателските: "умее да приковава вниманието на учениците" и "провокира интерес у учениците". Според мен първото - прикованото внимание, е просто характерна особеност на второто - на провокирания интерес. Тоест интересът се изразява чрез фиксиране на вниманието към темата, която се преподава. А пък, за да е интересно на учениците, значи учителят знае как да преподава и на децата им е ясно, което кореспондира с качества №1 и №4.

Куйни,

Това, което казваш, е вярно, но за момента не е критично. Ще имаме време да доизпипаме всичко така, че да няма припокривания.

_____________________

Stratovarius,

Това наистина е проблем, но от учителя зависи много, вярвай ми. Един добър учител е в състояние да те мотивира, въпреки всичко. ... Макар че едва ли му е възможно да ти даде цялата мотивация, от която имаш нужда, за да откриеш смисъла на "литература"-та. При всички случаи мисля, че за цялостната мотивация, както и за специалната мотивация  на ученика (да учи примерно литература), е по-добре да говорим в друга нарочна тема. Не тук.

(Нека само отбележа, повече за мен самия, да не пропускаме да вкараме в сметките началното ниво на мотивация на учениците. Слаба начална мотивация --> повече усилия за повишаването й.)

___________________

Veda Veda,

Няма никакъв спор, че е добре да замерим труда на учителя и ще го направим. Но нека караме по ред. "Качеството на вложения труд" е цяла една вселена, и ти го знаеш. "Качеството на получения продукт" (А знаем ли какъв краен продукт желаем?! Аз не съм сигурен.) и "Качеството на материала" - също. Затова започнахме да разчленяваме тези вселени на по-малки парчета, за да ни е по-лесно. Това е. Задължително е да преминем през този етап на разчленяване и опростяване, иначе вдигаме ръце и казваме "Не можем! Много е сложно."

Казах и подчертах, че общоучителските качества са само част от оценката на един учител. Очевидно е нужно повторение. Ето го: ще има и други критерии и допълнителни оценки за качествата и труда на "учителя по ...". Да караме по ред.

----------------------------

Дотук фактически не виждам възражения по категориите и характеристиките.

Павел, здравей!

Инициативата за скала на учителския труд е нещо твърде навременно. Струва ми се обаче, че в посочените по-горе критерии има известна разводненост. Не става ясно защо преподавателските качества не могат да са професионални и обратното. Или защо някои психолого-педагогически качества не попадат в графата личностни и обратно. Подборът на критериите във всеки един раздел е доста обширен и мисля, че трябва да бъде сведен до възможно по-скромен обем, който обаче да бъде непробиваем откъм аргументация.

Stormbringer,

(Или г-н Дянков? Същият, с който сме се срещали по Българският Великден, или не?  )

Радвам се, че се включваш и то с такова конкретно мнение.

Виждаш ли, преди година си ги задавахме всичките тези въроси, но по-добро от това не можахме да измъдрим. Ето, прочети тогавашната дискусия и, ако имаш друга подобна стълбица, я публикувай тук. Аз съм, знаеш, първият който вика "Давайте повече идеи!", но нека бъдат подредени и цялостни. Съгласен ли си?

1.      Преподава ясно и владее в еднаква степен методите за фронтално и интерактивно обучение по своята дисциплина.

 2.      Познава отлично материята и умее да провокира интерес у учениците към нея. Умее да мобилизира умствения понтенциал на децата за постигатне на набелязаните цели.  

3. Е добър организатор. Умее да съставя последователна и уравновесена учебна програма   Умее да изготвя прегледни ръководства.

4. Умее да оценява обективно знанията и уменията на ученика. Владее и използва модерните технологии в преподаване и оценяване.

5.      Умее да работи в екип. Умее да разработва и да участва в изпълнението на проекти.

6. Подобрява постоянно уменията си по различни начини

II. Психолого-педагогически 

1.      Е добър комуникатор - общува на ясен, достъпен за учениците и родителите им език; добър слушател.

2.      Е добър психолог

3.   Е добър възпитател -  възпитава у учениците си граждански добродетели в дух на мирно съвместно съществуване, на любов и най-голямо уважение към природата. 

III. Личностни

1.      Търпелив и толерантен

2.      Уравновесена личност, способна на обективна преценка на знания, умения и поведение на учениците си (ситуации)

3.      Е пример за подражание - възпитава първо чрез собственото си поведение (чист и спретнат, честен, отговорен, инициативен, принципен)

4.      Участва в обществения и културния живот на селището, в което работи и живее

Много хубаво, Мария! 

Харесва ми. 

-------

Мисля да обявя една дата, на която да приключим дебата по това "Какво ще мерим?", за да преминем нататък. Какво ще кажете за тази неделя - 06.07.2008 г.?

Пускам това от името на ani edreva

---

От доста време не мога да пиша в "Образование". не знам на какво се дължи този проблем.

За това отговарям тук на въпросите, зададени от Павел във връзка с оценката на учителите. Ето какво забелязвам, че може би трябва да се доуточни.

I  Преподавателски качества

- на всяка цена трябва да се добави точка в смисъл, че учителят прави всичко, което завсии от него учениците му да се представят максимално добре при външна оценка / тест, матура, изпит за международно признат езиков сертификат, кандидатстудентски изпит и др/. Аргументите ми са:                      

   1/ Оценката дали учителят е добър преподавател, дали познава материята и т.н е до голяма степен субективна. Съвсем друго е когато  се види крайния резултат, оценен по възможност от външна за училището институция.                                     

 2/  Всички прекрасни умения да знае как да предадеучебния материал, да предизвика интерес у учениците си и т.н.  биха изгубили смисъла си, ако в крайна сметка децата не са усвоили необходимите академични знания и умения /или се преставят под възможностите си/         

Настоявам за въвеждането на този критерий, тъй като имам поглед върху работата не само на държавните училища, но и на частни езикови школи. Там по обясними причини има огромно значение представянето на курсистите им на изпити за международни сертификати. съответно повеждани от независими институции, чиято обективност е извън съмнение.От резултатие на явилите се на изпита зависи дали следващата година школата ще набере достатъчно курсисти  и в буквалния смисъл - дали ще съществува. Нещо подобно се опитват да направят сега и с държавните училища, като се вземат предвид резултатие от матурите. Че го правят по крайно несръчен начин е друга тема.

III Личностни качества

10. Притежава голямо търпение. - На всяка цена трябва да се уточни. Прекаленото търпение може да бъде сериозен минус, особено ако учителят работи с деца, които меко казано не са научени да спазват елементарни правила. Павка, макар че не обичаш да правя препратки със сегашната ситуация - налага се да уточня. С въвеждането на делегираните бюджети от учителите не се очаква, те са принуждавани да проявяват безмерно търпение!

IV Професионални

6.      Умее да съставя последователна и уравновесена учебна програма

Също трябва да се уточни. В сегашните условия учителят трябва да се съобразява с учебна програма, която му е "спусната" централно. В неговите възможности е просто да разпредели учебния материал така, че децата да напредват с най- подходящото за тях темпо, да обмисли как да поднесе учебния материал и т. н.

Сега, на прима виста се сещам и за още нещо - има огромно значение какви са децата, скоито работиш. Не се сещам за точна формулирака, но нещо в смисъл, че трябва да се съобразява с образователните потребности на конкретните ученици с които работи.

 Пример- може да владееш блестящо материята, но това не ти помагта много ако се изправиш пред клас от ромски деца, зле владеещи български език и слабо мотивирани да се образоват. Тук по- важно е да съумееш да им поднесеш нещата по най- занимателния начин, да ги мотивираш да работят до колкото е възможно.

Друг пример "преподава ясно" има едно значение в езикова гимназия и съвсем друго - в СОУ. Не можеш да си позволиш едини и същи методи, трябва да ромениш и начина си на изразяване ако трябва.

Още едно предложение - при оценката на труда на учителя непременно трябва да се взема предвид в какво състояние е поел съответния клас/випуск.

Отново примери  - в училище за строителни работници попадат деца с изключително нисък упсех. Изисква се много труд от страна на учителя за да могат те да постигнат елементарен напедък. Голямо постижение е, ако по- голямата част от випуска завърши средно образование.

По съвсем друг начин стоят нещата в така наречените "престижни "училища. Там постъпват най-амбициозните ученици, с най- висок успех. Там целта е не просто отличен успех, всички се "целят" в най- добрите университети и се явяват на изпити за сертификати за владеене на език.

Често срещана е и следната ситуация - не особено кадърен колега е допуснал клас или цял випуск да е изключително зле подготвен. Учителят който "поема щафетата" следваща учебна година трябва да поправя  чуждите  грешки, да наваксва пропуските в знанията, и да върви напред с новия материал. А дали ръководството ще вземе предвид този факт - в момента е въпрос на добра воля и на субективна преценка.

Това успях да изстрелям на един дъх. Може би избързвам пак с някои неща. Но ако не ги вземеш предвид  на този етап от работата, на всяка цена трябва да ги имаш предвид по- нататък.

-------

Мисля, че навсякъде, където е използвана думата "ученици", трябва да се допълни  "и децата". В противен случай се игнорира работата на колегите от детските градини, а всички знаем по какви амбициозни програми работят те и никак не им е леко.

На мнение съм, че І.3. има нужда от преработка. Някои учители понякога участват в съставянето на учебните програми, но по принцип те са стандартни, длъжни са да отговарят на държавните образователни изисквания, утвърждават се от министъра на образованието. Не може всеки учител да си прави своя програма, най-малкото така дипломите ще имат различно покритие ( един учил едно, друг друго). Учителите изготвят тематичен годишен план, който трябва да е в съответсвие с учебната програма. Малко ме смущават и прегледните ръководства. Предлагам І.3. да звучи така: " Умее да изготвя  годишен тематичен  план по съответния учебен предмет в съответствие с учебната програма и го спазва стриктно. Умее да изготвя и използва различни образователни ресурси."

Допълнение към І.1.

   Преподава ясно, владее и прилага еднакво добре методите за фронтално и интерактивно обучение по своята дисциплина.

Хубави коментари, Ани и Веда. Ще ги имам предвид ... Естествено!

Скоро ще публикувам синтез на всичко, изписано до момента, ... ако някой друг не ме превари.

Обявявам и срока за края на този ... етап --> неделя, 06.07.2008. След това обобщаваме и продължаваме напред.

-------

Мария,

Аз не случайно бях подхванал да пиша речник на образователните термини. Ето, за мен тези ваши термини са объркващи. Значи учебния план е на министерството, а тематичен план е на самия учител. Така ли?

----

Веда, права си.

Аз винаги, когато пиша ученик имам предвид учениците и децата в детските градини. Също и за училище и детска градина. Както и за "училищно образование" което е от детската градина до 12 клас. Ето, обявявам го сега официално: детските градини, педагогическия персонал и децата там трябва да се разбират част от училищата, учителите и учениците. Разговорът за последните се отнася, обхваща и включва и детските градини.

Простете ми, но ще продължа да се опитвам да прецизирам  учителските качества.

Налегнали са ме едни размисли, които не мога да не споделя:

I. Преподавателски и професионални качества – за преподаватели бих говорила в университетите. Аз правя разлика между преподавател и учител. В училище преподавателят преподавана учениците, а учителят учи учениците (разликата се схваща, нали?). Използването на думата “учител” ми се струва по-подходящо.

І.1. Тук ще разкажа една известна история(в случай, че не е достигнала до всички) . Има един американски президент ( не си спомням кой точно, но ще проверя). Та той бил известен с това, че  завършил само колеж. Нямал човекът университетско образование. Всички журналисти му се надсмивали и се опитвали да  докажат колко необразован е той. На една пресконференция, един по-смел журналист, задал на президента следния въпрос: “Г-н Президент, знаете ли къде се намират Сейшелдските острови?( е не съм сигурна, че бяха точно тези острови)” Президентът не знаел.  След само 2 секунди размисъл, отговорил: “ Не знам, но за 5 минути мога да намеря човек, който знае.” Това бил един от най-успешните президенти на USA. Та думата ми е, като се говори за знания и за умения, не се ли изпуска умението на учителя да научи учениците си да мислят, да реагират бързо, да вземат решения. Засега в ДОИ ( държавни образователни изисквания) под умения се има предвид практическо прилагане на знания – най-общо – знаем какво е триъгълник, умеем да го чертаем. Или, знаем как се решава система с две неизвестни, умеем да  приложим това знание в логическа текстова задача. Знаете ли, например, че деца в трети клас, които хал хабер си нямат от система с две неизвестни, могат да решават диофантови уравнения? Има колеги, които могат ДА ГО ОБЯСНЯТ. Това не е преподаване, това е “разбиране на материята и способност за препредаването й (не знам  как да напиша И с ударение тук :)) на учениците за прилагане в практически план”.

По време на един семинар по "Интелигентни роботи" стигнахме до извода че хората нямат свободна воля. Само си въобраяват и се имат за нещо повече от всички други същества, включително други  хора. Вярно е, че има разлика, която обаче е минимална :). Така че събратя оценката на вашия труд не е толкова трудна колкото си мислите, и както всеки може да уцени труда на градинаря, така всеки може да уцени и вашия труд, аз бих уценил учителите които съм имал в гимназията средно с 4. Преди гимназията с -4, преди това не си спомням. Скалата е от 0 до 10. :).

Продължавай да споделяш и, моля те ,  недей да искаш прошка, Веда.
Разсъжденията ти са полезни за всички. 

Аз също бих изоставил преподавателя в полза на учителя. Нещо повече - аз вече съм го направил. Тук намирам допълнителни доводи за написването на "Речника на образователните термини". Ето, пускам там веднага нещата, които съм си нахвърлял ... в очакване на подходящия момент.

Не мисля, че Stratovarius е прав. Нещата са сложни. Но съм далеч от мисълта, че сложността не може да се разбира и да сведе до неща с поносима сложност. Това и правим.

----

Веда,

Струва ми се, че споделеното от теб отива отвъд целта, която сме си поставили тук, в тази тема. Ти подхващаш разговора за "Целите на образованието", което е друга необятна тема. Нека не ги смесваме доколкото ни е възможно. Аз не случайно работя по нарисуването на образованието с разните му елементи. Желая да ги изредя и да илюстрирам връзките между тях именно заради по-лесното им анализиране. И, за да приключа това отклонение, само казвам, че тук намесваме следните елементи:

1. Селекция и формиране на учители
2. Оценка на учителския труд
3. Мотивиране на учителите
4. Мотивиране на учениците
5. Целите на образованието 
6. Минимални образователни изисквания (Които вие наричате с казионното ДОИ)
7. Учебни планове (на министерството) и учебни програми (... на учителите?)

Обобщавам и споделям идеите, които ме спохождат точно в този момент, ... на пълен стомах.  

-------

Критериите за оценка на учителския труд трябва да зависят и имат предвид:

1. Качеството на "филтъра" на входа на професията - какви учители формираме в университета и какви учители допускаме в училище. Характеристики като призвание, талант, любов към децата, разбиране на тяхната психика, отношение към промяната и т.н., и познаването на ... правилата (най-общо). Ако сред учителите изобщо не попадат "случайни хора", тогава сме отхвърлили половината от работата по оценяването им (на учителите).

2. Промените у учениците "на входа и на изхода" и "само на изхода" (Показатели, отчитащи повече мотивацията им, отколкото оценките им по предмета. (Отнася се за учениците в прогиманзиалните класове , не за по-малките - там е друго!) Показатели са:

• желанието да продължават да учат този предмет;
• желанието да продължават да учат с този учител;
• дали и колко се занимават извън клас с материята;
• биха ли препоръчали на свой приятел да го направи.
• ...
• ...

3. ....

4. ...

------

Кавайте характеристиките на характеристиките.

Осъзнавам, че се задълбаваме много, но ...  е очевидно, че трябва да го направим.

Думата ми е, че можем да избегнем и разводняването и ненужното задълбочаване в особеностите на човешката личност, ако си представим какви учителски приноси има в напредъка на учениците. Т.е. ако вземем белезите на ученика, какъвто искаме да бъде и сложим до тях една графа, в която напишем какъв е учителя, който може да му помогне да стане такъв май ще стане доста ясно, кои професионални и лични качества са ни най-важни.  Как ни струва? На мен лично задълбаването в индивидуалността ми се струва не особено добро като посока, защото ще ни отведе далеч от участието на учителя в общността училище. Което в България по принцип се подценява (труда на класния, участието в училищни инициативи от типа на отворени врати, кампании и пр., които пък хептен не влизат дори в отчитането на заетостта на учителите), затова на толкова малко места има истиенски екипи от учители. Даже когато са се събрали добри професионалисти в своята си конкретна област.

Абсолютно съм против да минаваме на някакви други обороти, ако предният колега не се е справил, ако по наша субективна преценка учениците не могат да се справят с материала. Това ми звучи като оправдание да работим на едно по-елементарно и леснодостижимо ниво, да снижим изискванията си, така че всички да са доволни. Може да се обяснява повече, да се използва по-достъпен език, но материалът трябва да си се предаде на съответното ниво и според съответните образователни изисквания. Ако имахте всяка година стандартизирано външно оценяване на входа и изхода, оценителите нямаше да ви питат какви са ви били децата и кой е предавал предната година, а защо в дневника ви пише 4, а детето е за 2. Пък като има едно такова оценяване, детето на края на годината ще знае колко струва и, ако е необходимо, лятото ще заляга над учебниците, ако трябва и с учител, за да си навакса.

(Уууха-ааааа, писали сме едновременно аз, Имхо и Мария!   )

Радвам се да те видя в тази дискусия, Имхо.

Позволи ми да защитя Ани Едрева. Тя вкарва според мен правилно критерия "успех на учениците", като подчертава, че "... при оценката на труда на учителя непременно трябва да се взема предвид в какво състояние е поел съответния клас/випуск. Сега не разсъждаваме как се измерват тези стойности, но идеята е ясна:

 [резултатите на изхода] - [резултатите на входа] = 
 [резултати за периода] 

Пояснявам веднага, че "резултатите" не са "оценките". По-скоро е мотивацията на учениците - това, за което говорех в точка 2. в горния си постинг.

Аз не виждам конфликт между тази постановка и примера ти за тазгодишния 11-ти Б клас.

-----

Сега, като прочетох и коментара на Мария, ми дойде една идея. Дали учителят не може да:

I.  Декларира за всеки клас/ ученик при неговото поемане през септември:

1. начално състояние (за индикаторите ще мислим друг път) и
2. очакван резултат.

II.   В края на сроковете отбелязва резултатите и прави коментар.
(Простете ми наивността. Аз наистина падам от небето, в смисъл че не зная как работите сега.)

III.  Ако има напредък, добре. Ако очаквания резултат е постигнат, още по-добре. Ако няма напредък - зле.

*

Това е метод за измерването именно на прогреса (относителна стойност), а не на някаква абсолютна стойност.

А?

Има предмети, където нивата се постигат последователно, напримерно езиците си мисля, че са така - от по-лесното към по-трудното. Или математиката - от по-простото към по-сложното и всичко е обвързано. Това между другото е една от причините децата да мразят математиката - не може да си назубриш два-три урока през годината и да изкараш успех, трябва да знаеш всичко изучено от 1 клас насам и да разсъждаваш, за да решиш определени задачи. При такива предмети не може да се почне отнякъде, а трябва всичко назад да е ясно. Примерно как ще говориш с перфектни времена на английски, ако не знаеш простите?

Не можем да разчитаме децата да дават резултати пропорционално на нашите усилия. Защото примерно в един момент ги удря пубертетът, имат семейни проблеми, започват работа лятото и липсват на училище. Понякога един калпав учител по един предмет убива желанието на децата да учат по всички предмети. По някои предмети, свързани с компютри и нови технологии, те са по-заинтересувани и мотивирани да работят, по други не виждат полза да учат неща, които никога няма да им дотрябват. Дори основни предмети - примерно решили са, че ще кандидатстват с география или история или икономика и са се примирили, че по математика няма да са на необходимото ниво.

интересен въпрос ми е също как ще "улови" една добра схема за мерене, онези резултати от работата на учителя, които не са много видими в първата година от работата им с един ученик, през резултатите на ученика? ама това май е въпрос за един следващ етап на прилагане.

Имхо,

Боя се, че не ме четеш внимателно. Казвах и повтарях, че не оценката на знанията на учениците е водеща, а МОТИВАЦИЯТА ИМ:

• желанието да продължават да учат този предмет;
• желанието да продължават да учат с този учител;
• дали и колко се занимават извън клас с материята;
• биха ли препоръчали на свой приятел да го направи.
• ...
• ...

Това са неща абсолютно конкретни и лесно измерими. Тука последователността в изучаваната материя няма нищо общо. И болния ти колега предишната година - също.

"Казвах и повтарях, че не оценката на знанията на учениците е водеща, а МОТИВАЦИЯТА ИМ:"

Ей това имах предвид ,Лазаров, ама много съм многословна и разхвърляна. Добре, че имаш способността да отсяваш същественото и да не изпускаш нишката.

Ани Едрева ме помоли да пусна следното.

================================

И така:

Първо, не разбирам за какво спорим с Имхотеп, според мен говорим за едно и също.  Учителят влияе основно върху придобитите академични зания и умения на учениците и от там косвено - върху всичко останало. И тъй като обучението е двустране роцес - зависи и от учителя и от ученика - за това настоявам да се отчете в какво състояние е поел класа учителя. Естествено, че ако випускът има сериозно пропуски , това ще налага повече усилия от страна на следващия учител. Всъщност аз съм преподавала История и География. И е верно, че по История пропуски от една година  не сафатални за представянето на децата през следващата. /Друг въпрос е че  върху уменията, логиката на предмета , начина на разсъждаване се работи постоянно/.

Но разказвам действитерлен случай : Поех няколко випуска от едно и също училище, с натрупани огромни пропуски в обучението по География. А там знаията също се надграждат година след година. положих големи усилия да наваксат изоставането. Излишно е де ви обяснявам, че след прекалено либерален учител аз бях обявена за "лоша",  юнаците търсеха всички възможни начини да продължат да не учат и т. н. До тук  -познато на всички. Срещу мен заваляха оплаквания пред ръководството. При проверка в единия кас директорката ми заяви "Те са хубав клас" - разбирай, проблема е при теб. А в седми клас ги бях учила за какво служи атлас и на посоките! До април - май се бяха изравнили до ниво четворка - петица в сравнение с останалите паралелки.   При проверка в друг клас ми казват "те тези неща си ги знаят" - обучавани предната година от същия колега, също натрупали пропуски.

Разбирам Имхотеп, много хора си спомнят времето от пред 1989, когато учителят беше виновен ако ученика има двойка. Но сега се отива в другата крайност. да не говорим за субективизма на някои "ръководители". Точно това исках да се избегне.

Не знам ко е по- добро тестовете  за входно и изходно нива да се дават общо за всички ученици  или всеки учител да ги дава по своя презценка. На мен втората възможност ми сеструва по- разумна. Ако ще се сравняват всички учители.

------

Предлагам по първата група - Преподавателска дейност да се добави още една точка , осма: Съобразява преподавателската си дйностс изискванията, на които ще трябва да покрият учениците му при външно оценяване. /изходно ниво, матура, приемен изпит след 7- ми клас, кандидат-студентски изпит и др./ Допълнителни бонуси да се дават , ако учителят е подготвил децата за незадължителни, но важни изпити - примерно международни сертификати за владеене на чужд език TOEFL, FCE, CAE, IELTS, олимпиади и др.

Макар, че тук смятате ,че главното не е оценката, настоявам, че без такъв показател просто не можеи не бива да се оенява труда на учителя. Нарочно пиша съобразява дейността си, т.е. прави каквото зависи от него, а не какви са крайните резултати за учениците - това зависи от много други фактори.

Държа на този критерий и защото това косвено влияе върху възпитанието да учениците. Те се учат на отговорност, знаят, че ще трябва да отговорят на обективни, предварително зададени изисквания. Всичи други начини за сдобиване с висока оценка се обезсилват . /Ако системата работи както трябва де, тогава ще се обезсилят/ . Втората причина да настоявам е, че всъщност държавата /сега МОН/ ще трябва да обяви навреме и достатъчно ясно какви крайни резултати очаква да бъдат постигнати в края на всяка образователна степен. Нещо, което в момента липсва. Трето, ще намалеят възможностите за субективна оценка на работата при посещение от директор наример. В момента се взема предвид дали урока е "емоционелно обагрен", дали е поздравил децата, но какво има в главите им - може и да се окаже маловажно.  :(

Предлагам към преподавателска дайност и девета точка - "Съобразява се с образователните потребнисти на конкретните ученици, с които работи"

За точка 6 от "преподавателска дейност" - Според мен е по- добре дане е "Използва модерни технологии", а "използва модерни методи" на преподаване. Не е задължително във свеки час да се използвт компютри, мултимедийни устройства и т.н. Може да е ролева игра, мозъчна атака, интерактивни методи ....

Там, където е писано"участва в обществения и културен живот на селището, в което живее", според мен трябва да се уточни, че го прави при училищни мероприятия или организира учениците да участват в някои инициативи. Иначе ще излезе, че следят учителя какво прави ли ине прави и в извънработно време! А това все пак не е редно.

И последно - моля ви да ме изчакате да си кажа последната дума в понеделник.  За два дни съм далече от всякакъв къмпютър, а има още много неща, които бих искала да кажа.

Ladien, всички родители (които се интересуват от образованието на децата си) биха те поздравили като застъпник на идеята учителите да бъдат оценявани като актьори, според задоволството на публиката. Проблемите пред такъв подход са няколко:

за разлика от театъра, училището е задължително (по конституция) 

за разлика от театъра, училището изисква множество други усилия от публиката освен да наблюдава, което автоматично отнема една част от удоволствието на спектакъла (не знам каква е средната величина, но познавам ученици за които е минимална, и такива при които достига 99%)

и в хода на един добър спектакъл оценката на пуликата може да се колебае, но нито един спектакъл по продължителност не може да се сравни с 12 годишен цикъл на обучение, в който публиката преминава през три възрастови фази на зрялост и променя значително преценките си за спектакъла.

в спектакъла оценката идва с аплодисмените накрая. в училищното образование  в момента директорът на театъра въвежда ежегодна система за оценяване на учителския труд. всички тук знаем, че тя не е нито особено релевантна нито справедлива. затова се мъчим да си прадставим как би изглеждала релевантната и справедлива такава система.

иначе - свалям шапка за убеждението, че обучението на ученици е творчески процес, в който се иновира сценария според особеностите на конкретната група ученици.

очевидно това се случва когато са отворени едновремено и модзилата и експлоръра. отдавна не съм ги използвала едновременно.

1. Се формира най-вече в началния етап на основното образование. Първите четири години от обучението на ученика преминават под ръководството на един учител. Следователно той носи главната отговорност, а всички учители след него поемат негативите/позитивите. Даже аз, като начален учител, бих казала, че основите на положителното отношение към училището и ученето се полагат най-вече в първи клас. След това не казвам, че не е възможно, но е много трудно да се поправят грешките, ако нещо се е объркало и детето е демотивирано.

2. Е нещо твърде индивидуално и не може да се формира само с индивидуална работа, защото нашата система е класно-урочна. Да не го забравяме. Копи-пействам една дефиниция за мотивацията:

Мотивацията е съвкупност от вътрешни и външни движещи сили. Те са източник на дейността,  задават  границите  и  формите  на  тази  дейност,  придават  й  направление, ориентирано  към  достигане  на  определени  цели.  Тя  се  разбира  като  съвкупност  от подбуждащи сили, които са източник за осъществяване на определени дейности. Тези сили  са  позиционирани  вътре  и  извън  човека  и  го   заставят  съзнателно   или   не  да извършва определени постъпки.

При тази връзка между отделните сили, действията на хората  са  продиктувани  от  сложна  система  на  взаимодействие,  в  резултат  на  което отделните  хора  могат  да  реагират  съвършено  различно  на  еднакви  въздействия,  от страна на еднакви сили.

Другият, често използван, термин са способностите. В един ученически клас попадат деца с различни възможности и някои от тях  имат способности в дадена научна област, които не бива да се отъждествяват със знанията и уменията. Способните деца бързо и лесно овладяват дадена дейност и с лекота придобиват съответните знания и умения. До голяма степен способностите имат вроден характер. Тогава как да мерим труда на даден учител, след като с такива деца от една страна е много по-лесно да се работи, а от друга - се постигат супер резултати в учебната работа?

Пускам това от името на Ани Едрева

-----

И Заедно се сети за една много важна подробност: каквито и мерки и теглилки за оценка на труда на учителя да се въведат, той трябва да знае защо е получил именно такава оценка!

1. Критеиите трябва да бъдат достатъчно ясни, за да може един вид  да се "самооцени".
2. Трябва да има право да се запознае с аргументите на комисията. По възможност дори писмено!

------

Павка, още няколко въпроса.

1. Как се измарват обективно абстрактни величини като  мотивация, провокира интерес у учениците , честен и искер и т.н. ?
2. Не ми е ясно защо толкова държиш " не оценката на знанията на учениците е важна, а мотивацията им".  Според мен двете неща са взаимно свързани.   / Но да се има предвид оценката , поставена от външен, независим източник, не тази , поставена от учителя, разликата е огромна. /

•       Според мен няма по- силно мотивиращ фактор да продължиш да учиш по даден предмет от усещането, че успяваш, че този предмет "ти върви". А че учителят може да направи много в тази насока е ясно.
•       Мотивацията на родители и ученици да продължат работата си с даден учител зависи  в най- голяма степен от това, дали той ще успее да подготви децата за матура, приемен изпит, изпит за сертификат и др.

Отговарям набързо на последните въпроси на Куйни и Ани Едрева, след което обявявам СТОП на дебата по тази точка от темата, за да преминем по-нататък.

--------------------------------------------

Как се измерва обективно мотивацията?

Много важно пояснение! Ние ще мерим изменението на мотивацията, а не абсолютната й стойност. Наистина няма универсални мерки за абсолютната стойност на персоналната мотивация, но за изменението й - да. Със сигурност!

Измерва се по два начина:

I.  С интервю или анкета
Въпросите са на входа и на изхода, или само на изхода, според логиката . Те са:

• Ако можеше да избираш, би ли продължил да учиш информатика?
• Ако можеше да избираш, би ли продължил/а да учиш с Лазаров?
• Колко точно оценките ти по информатика отчитат знанията и уменията ти?
• Какъв предмет би избрал/а да учиш вместо информатика?
• Има ли друг учител, с който би предпочел да продължиш да учиш информатика? Кой? _________________________________ Защо? __________________________
• Интересно ли ти е да се занимаваш с информатика извън училище?
• С какво ти е интересно да се занимаваш извън училище? *
• Би ли препоръчал/а на свой приятел да учи информатика ? Защо? ____________ 
• ...
• ...

 II.  Според учителя (и/или друг компетентен)
Учителя трябва да отговори ЗА ВСЕКИ УЧЕНИК на следните въпроси:

На входа

• Какъв е интересът на Иванчо да учи информатика на дата 30 септември , когато го поемам аз? [ Скала на стойностите е от 1 до 10. ]
• Има ли той определена неприазън или конфликт с колегата от предишната година или с мен, Лазаров - учителя по информатика?
• Какъв предмет най-вероятно би избрал да учи вместо информатика?
• Има ли друг учител, с който би предпочел да учи информатика вместо с мен? Кой? ...........................  ............................  Защо? ...........................  ............................
• Интересно ли й/му е да занимава с информатика извън училище?
• (С какво най-вероятно му е интересно да се занимава извън училище?)
• Каква е вероятността да препоръча на свой приятел да учи информатика ?  
• Каква е вероятността да препоръча на свой приятел да учи информатика с мен? 
• Кои могат да бъдат сериозните демотивиращи фактори за Иванчо извън моите часове? .............................................................. ..................................................
• ...
• ...

На изхода

• Какъв е интересът на Иванчо да учи този предмет на дата 01 юни (когато го оставя)?
• Има ли той определена неприазън или конфликт с мен, Лазаров - учителя по информатика?
• Какъв предмет би избрал да учи вместо информатика?
• Има ли друг учител, с който би предпочел да учи информатика вместо с мен? Кой? .............................................................. Защо? ..............................................................
• Интересно ли му е да занимава с информатика извън училище?
• (С какво най-вероятно му е интересно да се занимава извън училище?)
• Каква е вероятността да препоръча на свой приятел да учи информатика ?  
• Каква е вероятността да препоръча на свой приятел да учи информатика с мен? 
• Кои бяха сериозните демотивиращи фактори за Иванчо извън моите часове?
• ...
• ...

Отговорите на ученика и учителя не би трябвало да се разминават много. Ако се разминават, това вече е индикатор за нечия неадекватност. Тя не може да остане скрита вечно.

_________________

* Ако отговорът е "С нищо", имаме сериозен психически проблем. Там подходът към респондета е специален.

Ура, най- после мога да пиша в Общност Образование!

Последно уточнение  - Павка, имай предвид, че тази информация - как се измерва промяната в мотивацията, а вероятно и много други неща са непознати за повечето български учители

Добре завърнала се, Ани!   

Мислиш ли, че не бях забелязал това, че "как се измерва промяната в мотивацията, а вероятно и много други неща, са непознати за повечето български учители"? 

За мен е удоволствие да ви/ им подсказвам, знаеш.
( С вас ще променям този свят, започвайки от България! )

--------------------

Последно по нещата, които ме питаше.

Защо твърдя, че "не оценката на знанията на учениците е важна, а мотивацията им"?

Мисля, че си изпуснала едно "толкова" в цитирането ми. Аз казвах, че трябва да отчитаме по-скоро мотивацията, отколкото оценките. Не само мотивацията и не само оценките. И двете, но с превес на мотивацията.

Защо по-скоро мотивацията, а не оценката? - Тук разговорът е много дълъг, но ще се опитам да обясня на кратко.

Мотивацията е човешко измерение. Тя е важен компонент на жаждата за живот и жизнения заряд. И е един от елементите обуславящи крайния резултат от една човешка дейност. Една оценка - не. Една оценка е важна, защото, както казваш ти, е силен мотив за по-нататък. Но пак опираме до мотивацията. Затова и трябва да мерим нея, но не само нея, ОК?

Ето, изстрелвам ви и това правило от "Организация на работния процес"

Резултатът = Мотивацията  x  Способностите 

Нулева мотивация => нулев резултат  , дори да си изключително способен.
Нулеви способности => нулев резултат   , дори да си страшно мотивиран.

Огледайте се наоколо и погледнете и себе си. Кои са делата в които сте успели и колко сте били мотивирани да успеете? Кои са делата, в които не сте успели и каква е била мотивацията ви? А способностите ви?

----------------------------

С това, ако позволите, обявявам

 СТОП на коментарите по тази част на темата!

Преминаваме ... плавно (след постинга ми от тази сутрин) от въпроса "Какво ще мерим" към въпроса "С какъв инструмент ще го мерим?"

Естествено ни е необходимо едно обобщение. Кандидати?
Пускайте го тук. Само обобщение. Нищо друго, моля ви!

Ако никой още не се еангажирал да направи обобщение, мога да си предложа услугите. В момента имам повече свободно време.

Ама не искам да хвърлям труд на вятъра, за това кажете работи ли някой по въпроса :)

Ани,   

Пращам ти в имейл това, което съм обобщил до момента. Виж дали можеш да добиеш представа за моя начин на подреждане на учителските качества. Твоите предложения по категоризирането и по яснотата на изложението, са добре дошли, знаеш.

Пиши ми на имейла. Като изработим нещо прецизно, ще го публикуваме тук за последно одобрени, ОК?

Благодаря ти!