- Но мен, разбира се, не особено ме интересуват автобусите, телефоните и друга подобна…
- Апаратура! – подсказа карираният.
- Абсолютно вярно, благодаря, - бавно произнесе магът с тежкия си басов глас,  - отколкото значително по-важния въпрос: дали тези граждани са се променили вътрешно?

Михаил Булгаков. Майсторът  и Маргарита

В нашия бит дълбоко навлязоха ултрасъвременни технологии: интернет, „умни” мобилни телефони и портативни компютри. Животът се промени до неузнаваемост. Купувайки си в магазина екзотични продукти от най-отдалечените места в света, можем да допълним недостигащите, като за броени часове достигнем със самолет до дригия край на планетата.

В наше време цифровият /дигитален/ подход завоюва огромна популярност. Той решава маса проблеми. Например, как да оценим този или онзи човек? В САЩ направо питат: колко струва той или тя? Веднага става ясно, кой е стойностен човек, а кой- ходеща грешка на природата. Това, което не може да бъде измерено, избледнява, изгубило своята привлекателност, а това което може – придобива особена магнетична сила. Така женската красота се сравнява с идеалните размери 90-60-90 и силните на деня си избират приятелки по този принцип. Предложението на един от Нобеловските лауреати по икономика да въведе понятието „неизмерими ценности” не намери широк отзвук – опитайте се да измерите щастието!

Независимо от нечувания скок в технологиите, ние „превъртаме” старите записи и отбелязваме, че възприемането на света не се е изменило от края на по-по-миналия век.

Днес информацията се разпространява със скоростта на светлината, но събитията, случващи се различните кътчета на планетата изглеждат като нещо случайно не свързано помежду си.

Затова, когато чуваме, че махането на крилата на пеперудата може да предизвика ураган на място отдалечено на хиляди километри разстояние, всичко ни се струва като красива, откъсната от реалния живот метафора. Ние живеем в разбит на парчета свят, където царува само един общ закон – побеждава по-силният! Така ли е в същност? И защо ни е да знаем истината?

Буридановото магаре – да умреш прав, или да живееш на колене?

Разумът е извел човека на пътя на технологичния прогрес, който започва да диктува темпа на движение, противопоставяйки човека на Природата. Повярвал в своето могъщество и загубил връзката си с Природата той се е провъзгласил за неин господар. Времето показва: цивилизацията няма да отиде далече  по този път, тя ще се изгуби във Вселената, независимо колко резки от техническите си творения ще остави, защото Вселената  е безкрайна, а животът е краен и на нас ни е отреден само един неин миг. – В.Лебедев, летец-космонавт, член-кореспондент на РАН.

Човекът обича да се прекланя пред собствените си творения. Така е било през XVII век с механичните играчки и джобните часовници, а в ХХ с изчислителните машини, които оперирайки с огромно количество данни, получават резултат почти мигновенно. 
Компютърният интусиазъм  е стигнал до там, че на изчислителните машини са възложени задачи да съчиняват музика и стихове. Резултатът, може би, ще се хареса на роботите, но на човека едва ли.

Работата на компютъра се базира на логиката и оперира с числа. Информацията, закодирана в езика на компютъра във вид на единици и нули /например числото 19 изглежда като 10011/, преминава през поредица математически действия, подчинявайки се на алгоритъм – последователност, зададен в програмата. Тъй като ние самите определяме, какви данни влизат в компютъра и какво той трябва да прави с тях, по мнението на В.Лебедев,”опитвайки се да създадем изкуствен интелект, ние влагаме в него потока на своите мисли, тяхната логика по пътя на постигане на конкретна цел. Правим крачка, след нея следваща и т.н. Този конвейр ни засмуква, като не ни дава да видим далечната перспектива, защото вместо към хоризонта ние си гледаме в краката”.

Стремежът към комфорт роди надеждите, че „умните машини” ще могат да мислят вместо нас и това породи опитите психиката да бъде сведена до нивото на работата на компютъра. Всъщност, появи се мнение, че човешкия мозък се подчинява на логиката и работи по зададена програма.

Почитателите на логическото мислене утвърждават, че Буридановото магаре, /наречено на името на френския философ от XIVЖан Буридан/, ще умре от глад, без да може да избере една от двете еднакво привлекателни купи сено. Макар парадокса да се е появил стотици години преди първия компютър, той описва основната слабост на машината, сравнена с действията на живото същество.

Ние притежаваме това, което коренно ни отличава от всякакви електронни „произведения” – чувства и интуиция. Как да предадем на езика на компютъра – чрез нули и единици – това, което чувстваме, наслаждавайки се на потресаващ пейзаж? Нито красотата, нито любовта, не ни е дадено да опишем с езика на цифрите. Опитайте се да разясните на машината такива елементарни понятия като „добро” или „лошо”. Не е по силите на нито един компютър да подскаже, кое е по-добро за нас: „да умреш прав, или да живееш на колене?”.

Затова през последните години се правят опити да се съвместят живота и компютрите. Може би по този път ни чака успех?”Създавайки биороботи, -  пише В.Лебедев – ние, всъщност, влизаме в ролята на Твореца, но, тъй като не знаем дълбочината на неговия замисъл се занимаваме с копиране на себе си... Чувствата, интуицията, въображението не могат да се вложат в изкуствения разум, следователно създадените същества никога няма да ни разберат. Те няма да могат да възприемат нашия духовен свят, както и недостъпното за тях многообразие от нюанси на нашия живот. Така, ромоленето на водата на ручея за тях ще бъде само шум; не им е дадено да разберат музиката, живописта, изкуството, да усетят израза  на очите ни. И затова, те ще ни гледат от позицията на способностите си да действат рационално, в което ние, разбира се, ще им отстъпваме.

Те ще бъдат други – нито човек нито машина, от биотехнологията ще получат надежност, устойчивост, от нас, може би, ще съхранят телесната структура, външността, но в тяхната обвивка няма да има място за Душата, с която ни  дарява Природата, правейки ни хора, а ние или и даваме да се разкрие в цялата си красота и богатство, или я угнетяваме чрез властта на разума”.

Начина на обработването на информацията, постъпваща в мозъка, е коренно различен от ставащото в компютъра. Ние виждаме човек каращ колело, а не колела, кормило и рамка, защото за нас същността на велосипеда е в неговата цялостна система, а не в отделните части. В този ред на мисли, нашето възприятие, не може да се сведе до сума от усещания.

Да не говорим за вземането на решения! Тук имаме явно преимущество пред магарето на Буридан. По думите на американския учен Стивън Строгац (S. Strogatz):”… Нашите инстинкти и интуиция представляват по-съвършени процеси, отколкото изострените от разума, логически прецизирани мисли. Вземайки важни рещения в живота си, аз разбрах, че най-доброто е да се довериш на сърцето си,... защото то разполага с всички важни сведения”.

В това няма нищо странно. По време на цунамито през 2005 година загинаха 300 хиляди души; дивите животни и „диваците” на островите не пострадаха. Те, без съмнение, са имали достъп до най-важната информация, скрита от цивилизованите хора, свикнали да се доверяват на своя, а много често и на чуждия разум.

Защо подсъзнанието разполага с това, от което е лишен разумът? Не стъпваме ли тук върху плаващите пясъци на мистиката?

Последните открития на науката хвърлят светлина върху тази загадка, изграждайки мост между физическите явления – „странностите” на квантовите частици и загадките на психиката и интуицията. Тук чудеса няма, защото на субатомно /квантово/ ниво обмяната на информация става мигновено, светът става свързано в едно цяло*, а молекулите на генетичния код – ДНК – са своеобразна антена, способна да приемат тази информация..

*Щом квантовото свойство – посоката на спина на частицата, намиращ се в едно от двете положения – „нагоре или надолу” – „ се преобърне”, на момента същото се случва и с нейната „двойничка” – даже когато тя се намира  на другия край на Вселената. Разпознавайки направлението на спина, молекулата на генетичния код – ДНК – става нещо като антена, способна мигновено да улови квантовата информация – даже от неживата природа – на нивото на живите организми.

Доминирайки над съзнанието, нашия разум блокира достъпа към тази информация. Ние  приемаме единната сила на Природата като действия на отделни сили и събития, като непредсказуема случайност. В същност, … нито един организъм на Земята не съществува изолирано. Така е и във Вселената – животът е единен в цялото му разнообразие, взаимодействайки по неведоми за нас канали извън хоризонтите на нашите представи.

Как да възстановим загубената връзка с природата? Нима е реално да се откажем от разума си, връщайки се на животинско ниво? 

За щастие, Природата не ни е оставила на произвола на съдбата: … с млякото на майката се предава духовната възприемчивост. От нея израства съзнанието, което ни обединява, свързвайки света.Без това всичко ще се разпадне. Това крехко богатство трябва да се пази, захранва и насища. Без него няма да може да се преодолеят бариерите на антипатиите и взаимните претенции, които са възниквали през вековете между народите, страните и религиите и които не позволяват да се издигнем до устройство на света в интерес на болшинството от хората. В търсенето на бъдеще, трябва да достигнем до тържество на разумното на нашата планета, иначе ще изпаднем от живота на Вселената, нарушавайки хармонията и. С други думи, разумът трябва „да се разгърне” в друго направление, в посока към Природата, за да осъзнаем нашето място в единия взаиосвързан свят. И, обединявайки сърцето и разума, да станем Човеци. Успех на всички нас!

Времето на най-съществените изменения в човешкия характер настъпва тогава когато се появят най-сложните проблеми. С други думи казано измененията настъпват според силата на обстоятелствата. Този факт е валиден за много хора, дори може да се каже за по-голямата част от населението на Земята. По-малка част са тези хора, които съзнателно работят за изменение и усъвършенстване на своя характер. Тази истина  идва да покаже, че и сега когато е толкова необходимо да се постигне промяна в съзнанието на хората, отново ще се задейства първият вариант, т.е. нещата ще променят своя ход според силата на обстоятелствата. Какво трябва да се знае в този случай?

Най-необходимото действие сега е свързано с изучаване на обстоятелствата, в които живеят хората. Увлечени от своето ежедневие хората не си дават сметка какво и защо се случва. Твърде много те са погълнати от собствения си начин на живот. А собствения начин на живот носи почерка на невежеството. Тази констатация не трябва да обижда никого. Действително невежеството е сложило отпечатък върху организацията на човешкия живот. Какво имам предвид? Изостават такива съществени неща като екология, наука за хранене и етика. В същото време напредват такива дейности, които са свързани предимно с огромни печалби. Но Ние – Висшите Учители – не очакваме  да се случи нещо друго, защото човешкият род не позна своя произход, а трябваше от тази изходна позиция да си обясни всичко, което се случва.

Аз сега няма да повтарям казаното вече много пъти в други теми по този въпрос, но не мога да не напомня, че става  дума за Космическа Програма за еволюция на живота във Вселената. Тази Програма неумолимо следва своя ход и затова човечеството трябва да се съобрази със ставащите изменения на планетата. Тези изменения – на този етап от развитието си -  засягат енергийната структура на Земята и вече дават отражение върху нея самата като обект, който се намира под силно енергийно въздействие. Няма да навлизам в подробности, но хората трябва да знаят и да са убедени, че става въпрос за широко мащабни изменения, които настъпват защото това го изисква Космическата Програма за изменение и развитие на Вселената. Хората трябва да осъзнаят дълбокият замисъл на всичко, което се случва и да знаят, че те като част от всичко Сътворено също подлежат на промяна. При хората, обаче има съзнание и то оказва влияние върху ставащото, оказва влияние върху всички процеси, които са в ход за изпълнение на Програмата. Затова човешкият род трябва да приеме истината за Сътворението и да знае, че в случая неговата свободна воля ще бъде ограничена. Измина периода, в който човекът трябваше чрез своята свободна воля да осъществи промените. Той трябваше да приеме Божествения произход на Живота и Вселената като цяло, и да знае, че неговата собствена воля е част от Замисъла на Великото Съзнание за създаване и развитие на Живота. Много малко хора приеха тази истина и тъй като сегашният начин на живот, който води човечеството, излиза от рамките на възможното, той ще трябва да се промени и то така, че да влезе в синхрон с общите действия за изпълнението на    Програмата.

Основната промяна, която се налага като необходимост сега, е свързана със структурата и съдържанието на човешката мисъл. Човешката мисъл притежава много голяма електромагнитна сила. Тя е вид енергия, която може да руши и да създава. Вие все още не можете да осъзнаете силата на своята мисъл. Една незначителна  част от хората работят съзнателно с нея и за съжаление по голямата група я използва за чисто комерсиални цели. Малка част създава добродетелни отношения и добре, че ги има, защото на тях се крепи крехкото равновесие на планетата. Останалата част от хората несъзнателно използват своята мисъл, като е по-правилно да се каже дори, че те я оставят свободно да блуждае в пространството излъчвайки всякакви отрицателни чувства. Мисълта ръководи чувствата и тогава когато човек изпитва чувство на омраза, злоба, завист или неща друго от този род, в резултат на влиянието на мисълта тези чувства се превръщат във вид ментално оръжие, наричат го психотронно оръжие. То е активно и силно там  където се използва  съзнателно и целенасочено и е по слабо когато е резултат от незнанието и неумението да се управлява мисълта. Хората трябва да организират своята мисловна дейност. Ние добре разбираме, че това няма да направят всички, но е необходимо да се създаде движение от доброволци, които да работят за възраждането на добрата, чиста мисъл. Тези хора ще крепят баланса на силите на Доброто и Злото и ще спомогнат за правилното изпълнение на Космическата Програма за еволюция на Живота.

Какво трябва да знаят тези доброволци? Необходимо е те да изградят у себе си дисциплина на мисълта. Това означава,  че те трябва да  бъдат в състояние да елиминират всяка  мисъл, свързана с отрицателни чувства, като завист, злоба, омраза и други такива. Това означава  съзнателен подбор на мислите и пълен контрол  върху тяхното влияние. Хората трябва да знаят, че всяко чувство придобива стойност, т.е. става активно когато го придружава мисъл. Мисълта придава на чувството онова значение, което може да го превърне в разрушител или в градивен фактор. Затова по-горе казахме , че промяната, която е крайно наложителна е свързана с изменението на структурата и съдържанието на мисълта. Всяка мисъл има своя структура и тя се определя от съдържанието на мисълта. Колкото по-грапава и груба е структурата на една мисъл, толкова повече тя се превръща във енергиен баласт, който затлачва чистото атмосферно пространство и създава условия за образуване на зловредни енергийни сметища. Така най-елементарно може да се обясни влиянието на мисълта върху живия атмосферен слой на планетата. Казвам живия атмосферен слой, защото това е много активен действащ  светлинен пояс, който обгръща планетата и дава  възможност на всички мисли да се движат свободно в пространството. На неговата активност се дължи дейността на всички електронни информационни средства. Изобщо цялата информационна база на световната комуникация се дължи на този жив атмосферен слой. Той трябва да бъде запазен чист, за да може да се развива живота. Без този светлинен пояс не би могло да се мисли изобщо за движение и живот на мисълта.  Ако се допусне неговото замърсяване, а вече има такава опасност,  ще рухне цялата умело изградена световна информационно-комуникационна система.

Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com

РАБОТА С МИСЪЛТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИНЦИПНИ ПРАВИЛА  В ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЗНАНИЯТА

За да се употребява правилно  мисълта, е необходимо да се живее и работи в чисто и светло помещение. Това е задължително условие! Личната хигиена също е част от задължителното условие. Храненето трябва да бъде умерено, без преяждане  и с преобладаващо присъствие на плодове и зеленчуци.

І практическо упражнение. Въображение

Непосредствено след събуждане, още в леглото, визуализация на изгрева на Слънцето. Представяте си, че сте стъпили боси върху мека зелена трева.  Вас ви облива жизнената енергия на изгряващото Слънце. Вие се наслаждавате на  свежестта и красотата, които ви заобикалят и пожелавате: „Нека денят ми да е изпълнен с жизнерадост  и доброта!”

Както забелязвате,  във всичко, до което се докосвате в тази визуализация, присъства светлината. И това не е случайно, защото светлината е в основата на явленията в природата и състоянията на душата ни, на съзнанието ни. Не само Слънцето, но и мисълта за жизнерадост и доброта също носят светлина, те са изпълнени със светлина! Така още в началото на деня поставяме основата за  добронамереното отношение към всичко, което ще вършим през деня.

ІІ практическо упражнение. Внушение

На излизане от дома, преди да отворите вратата, изправете се и си кажете: „Нека там, където отивам, с добро да ме посрещнат хората,  с добро и аз да им се отплатя.”

С това пожелание привличаме  към  себе си съзидателната, чиста енергия  на Великите светли същества, които ни помагат в изпълнението на това, което сме замислили за  деня. И още нещо: така ще трябва да сложим в ума си петте добродетели. Те трябва да бъдат с нас във всяка наша мисъл и действие, иначе ще попречим на пожеланието да се осъществи.

ІІІ практическо упражнение. Самоанализ

В края на деня, след като е приключил работният ден, в удобно за вас време останете сами и си отговорете на въпроса: „Днес бях ли по- добър от вчера?” Така, като задавате този въпрос, трябва да се постараете да си дадете сметка не само как сте се представили пред хората, на работното си място и сред приятелите, но преди всичко пред себе си. Пред себе си – това означава да сте наясно какво и защо сте правили, почувствали ли сте радост и удовлетворение от стореното  и съумели ли сте да благодарите  за това, което сте получили.  Критерий за правилен отговор може да ви бъде първото чувство, което ще ви посети, след като сте задали въпроса.

 Повече и подобни интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

В едно общество не вървяло добре. Имало много престъпления. Хората, забързани и изнервени в ежедневието си, се отчуждавали и озлобявали – което само правело положението по-тежко. В същото време всеки търсел решение за по-добро бъдеще.

Един полицай извикал, че тъй като било зима, той се надявал да дойдат тежки снежни преспи, та хората да си останат по домовете. Това било неговото решение на проблема. Един друг пък се обадил, че Коледа наближавала и всички дружно биха могли да се молят за по-добри бъднини. Какво се случило? Хората почнали да се молят, а тези, които не били толкова набожни, просто се надявали. Всички споделяли един на друг колко прекрасен си представяли града, в който живеели и колко прекрасни неща искали да правят заедно и по отделно. С добро настроение и с любов към ближните си посрещнали Коледа и после Нова Година. След време зимата лека полека взела да се сменя с пролетта и тогава статистически данни показали, че криминалните прояви наистина били намалели. Да ти е хубаво и от това да ти става още по-хубаво! Майсторство!

Някой ми беше казал, че начина ни на мислене е в непосредствена връзка с нашето поведение и така само докато си мислим за това или онова, ставаме част от взаимовръзки и причинноследствени връзки и така създаваме реалитета, в който живеем.

Весело посрещане на празниците! Нека Бог ни дари с благоденствие, любов, здраве и мъдрост! Да сме живи и здрави, за да правим чудеса и посрещаме чудеса!

От много стотици поколения прелетните птици са намерили свое предпочитано решение. Ние, хората, не сме като тях, не ни е достатъчно да разтворим крила и да полетим с ятото, би трябвало да помъкнем и компютрите, и полилеите си, библиотеките и панелните си блокове: става доста неудобно.

А първите четири години са най-чистия, най-реалния период от объркания ни живот. Децата не се страхуват да си изцапат ръцете. Да рисуват по тапетите. Да използват чука вместо четка. Да разглобят нещо, само за да разберат как работи. И да започнат от невъзможното – там, където възрастните обикновено се предават. Децата виждат куче и отиват да го разгледат, но добрият родител ги спира с думите "Не пипай кучето! Ще те ухапе." Това е поредната доза програмиране и с годините, заедно с нас, расте и нашият страх от кучета.

Днешният човек смътно долавя, че нещо не е наред и, докато се опитва да игнорира това, животът му преминава като сън. Той чувства болезнената празнота в себе си, там, където е трябвало да бъдат мечтите, емоциите и въображението; там, където сега се разполага единствено аналитичен ум, програмиран с алгоритми за логично мислене и поведение. "Забързали сме се. За някъде. Времето не ни достига. За нищо. Вглъбили сме се в себе си. Не усещаме. Отчуждили сме се." От живота си. Празни сме.

Хората трябва да мислят за толкова много неща – за телефонната сметка, за края на света, за инфлацията, за смисъла на човешкото съществуване... На тях просто не им остава време да се погрижат за мечтите си. Те нямат мечти. Те са 'умни' и също така реалисти. Те знаят, че са нужни крила, за да се лети и тъй като нямат крила, никога няма да полетят. Хората са отдавна мъртви. Забравили са думите на Камю, че "добиваме навик да живеем, преди да придобием навика да мислим". Първо сме разбрали, че с утрото идва светлината, а с вечерта тихите звезди, после сме овладели изкуството да познаваме часовника. Първо сме тичали по поляните и сме се радвали на цветята, после сме се научили да опаковаме грижливо още свежите им трупове и да ги подаряваме на някого... от нежност. Първо сме правили кюфтета от пясък и сме сервирали въображаем чай в миниатюрни чашки на скъпи гости, после сме привикнали да приготвяме романтични вечери с полуфабрикати.

Неусетно е възникнала у нас голямата дилема кой над кого ще властва. Дали разумът над плътта или тя над него? И кой ще излезе победител? Човек често не осъзнава, че се бори единствено със себе си. Той иска да мисли, когато живее. Навикът му да мисли и навикът му да живее се състезават и взаимно си влияят и се променят. И от всичко най-лошо е равнодушието. Винаги има смисъл да заемеш позиция. С една дума – да се бориш. Да играеш. А в живота човек трябва да играе винаги за победа.

Животът не е сметка и математическа схема, а чудо. Така е било винаги. Ние можем да мислим за същите неволи, същите радости и изкушения, да воюваме със същите дракони и да тичаме подир същите пеперуди – и все пак това е вечно нова игра, винаги красива, винаги опасна, винаги вълнуваща. Защо да я играем по вчерашните правила или по тези измислени от някой друг, изпитани и утвърдени с времето? Не смятам, че трябва да се спра преди да кажа "здравей" на някой случаен гълъб, с когото се разминавам по тротоара и да потисна това в себе си, да го сбутам, колкото се може по-навътре и по-надълбоко, за да не ме обявят за луда.

Страхувам се, че напоследък придобилите навик да мислят, са забравили да живеят. Хората се въртят в мелницата на една баналност и оттам не излиза нищо повече от това, което е влязло. Но в мига, в който спрат да мислят, няма да им се стори нелогично внезапно родилото се в тях желание да пускат сапунени мехури през прозореца.

Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочела да съм щастлива, отколкото да съм права. Винаги.

Защо не хванем детето у себе си за ръка, това потиснато, забравено, приспано дете...? Защо не сънуваме балони летящи по повърхността на езеро, родено от пръстта на един бог? Защо не спрем да погледнем небето и да се запитаме: "Овцата изяла ли е цветето или не?''... И ще видим как всичко се променя...