От нямане на време изпуснах този форум, но...докога ще говорим само за училищно образование? Настоявам на всички такива форуми и места да се говори и за предучилищното образование - и там учителите също минават през кариерно развитие, и там то е в бутафорната форма на проформа провеждани квалификационни курсове, почти безполезни, ако свалим от тях идеята за оправдаване на пари. Настоявам проучването да се прави в по-широки граници, чрез допитване до максимум колеги в училища и детски градини. Както и настоявам да бъдат изхвърлени от системата на "квалифициращите" паразитни образования като БДП-то и господин Паунов, както и да се преосмисли цялата идея за кариерно развитие на учителите.

Не съм коректор, за жалост. Много неща знам от българския правопис, но не всичко. Така че, надявам се по-скоро някой колега с българска филология да помогне.

Здравейте! Ако имате нужда от филолог българист, аз съм насреща.

 Успехи!

Павка, копирах ти поста и сложих копието в "Образование". Гледам, че тук, на главната страница, всички образователни постове се оценяват напоследък само с минуси.

Добре си направила, Куйни, но нека остане и тук.

За мен минусите или липсата на коментари са също много важни.

Понеже редовно посещавам Предучилищна педагогика, а и другите подобщности в Образование, съм чувала за инициативата ви. Приветствам усилията ви!

Така формулираната цел съвпада и с моите лични представи за смисъла на образованието.

Малко странно ми звучи дума като "ведрина" в този контекст (не защото не я харесвам, а защото за повечето хора от моето поколение тази дума няма много общо със спомените ни от училище, освен със значението си "сутрешна физзарядка" :).

Българската образователна система в момента по-скоро изповядва убеждението, че щом едно нещо се постига по лесен/забавен начин, то е безполезно.
Че знанието трябва да изисква по-скоро усилия, огромни и непосилни усилия (често с впрягане на цялото семейство, което решава задачи и помага в домашните); отколкото да е "придобивано с радост".

Другояче казано - промяната трябва да започне на ниво обществено съзнание. Докато цялото общество не разбере, че има нужда от кардинална реформа в образованието колкото се може по-скоро, нищо няма да се промени.
Единствено учителите с всяка изминала година ще губят мотивация да работят в училище. И всяка година ще отбелязват колко по-невъзпитани са станали децата и колко по-трудно се работи с тях.

Благодаря ти, Ела! 

Разбирам точно какви асоциации ти предизвиква думата ведрина. (Очевидно сме връстници.) Синоними на тази думата има, но са доста по-далечни от българския език,  детството и любовта към тях. Идват ми веднага на акъла оптимизъм и позитивизъм.

Ведрина е ведро настроение, липса на притеснения и излишни грижи.
Тя е обратното на депресия и угриженост. А ние всички желаем нашите деца да са именно ведри и за тях проблемите да не се казват проблеми или грижи, ами предизвикателства. Това е.

Хора, всъщност Павката ви пита - ако идете до училището, в което мислите да си запишете детето и там директорът/учителят дето ще му е класен наставинк ви посрещне и ви каже "ние тук 12 години ще развиваме творческия порив на Вашето дете .... " и т.н това за вас приемливо ли е? удовлетворително ли е? недостатъчно ли е? или избощо не е това което което според вас трябва да прави училището на вашето дете, редом с всички останали негови връстници.

Важно е мнението ви дори ако то е: "не е моя работа" или "не ми пука". Май доста сме спорили с уважаемия съблогър по въпроса, че критична маса родители в България не прави връзка между личния комфорт на личното си дете и общите принципи на образователната система. Просто казано - по въпроси като поставения - в БГ преоболадава мнението "не е моя работа", като напоследък с ужас регистрирам по непредставителни данни бурен ръст на "не ми пука", което скоро ще измести "не е моя работа" като най-универсално алиби за нищоправене по въпросите на образованието.

принос към разсъжденията за точните думи: ако за "ведрина" аргумените са само от този арсенал - ще трябва да се помисли фърху "фундаментална" цел.  :-))))))

Здравейте Павел. Моето лично мнение е, че фундаментален означава основен и основна цел също не звучи зле - поне бързо се разбира за какво става въпрос.

Също смятам, че не бих се съгласила училището да развива творческия потенциал на детето, вместо да наблегне на реалното получаване на трайни  знания. Предпочитам детето ми да се отнася към живота с реализъм, основан на знания и практически умения, отколкото с ведрина и ентусиазъм. Не ме разбирайте погрешно, уважавам творческия потенциал на всяка личност независимо от нейната възраст. Знам, че има родители, които не познават децата си и не предполагат за наличието на такъв потенциал. Но основното което едно дете трябва да получи в начален и среден курс на обучение са фактическите знания, и като добавка смислена мотивация само да развива творческия си потенциал.

Подчертано не се заяждам, това е лично мое мнение. Поздрави.

Оценявам високо включването ви, Случайна. Благодаря!

"Реализъм, основан на знания и практически умения"? Бих могъл да се съглася с това виждане, но работата е там, че реализъм е понятие, което всеки интерпретира, както си иска. И още, ведрината и ентусиазма съвсем не изключват притежанието на знания и умения, дори бих казал, че вървят ръка за ръка.

При всички положения следващите ни стъпки по създаването на официалния документ на "Новото образование" разчленяват основната цел на други  15-16 цели, прицелващи се именно в знанията и уменията. Молбата ми е да не избързваме с обявяването им. 

Знаете ли, ...  не вярвам, че предпочитете детето ви да бъде (квалифицирано като) знаещо пред това това да бъде ведро.

Знаете ли, мразя детето ми да бъде квалифицирано както и да е. Предпочитам да е такова каквото е, без да му се лепват етикети. Ведрината е нещо прекрасно, но изобщо не виждам ролята и в обучението - освен в смисъла, който и Ела разбира. Ако треньорът на детето по карате или режисьорката му в театралната школа го квалифицират като ведър или нещо подобно, ще се разсмея, разбира се. Но ако госпожата му в училище не го квалифицира като знаещ, а като ведър - в тоя случай ще се замисля много.

Не мисля, че мога да ви бъда полезна с мнението си. Но тъй като попитахте за него - получихте го. Поздрави и успех.

Привет на всички!
Първо, нека кажа, че съм била, съм и винаги ще бъда готова да говоря за това, което знам. Колкото и нескромно да звучи. Мисля, че всеки човек има какво да сподели, има уникален опит и мнението му е нужно, за да се подреди най-сетне големият пъзел, наречен българско образование.

Второ - не искам да засегна никого с мнението си. Единствената ми цел е да споделя това, което знам. Все пак съм учител :)...
Когато почнах да блогвам тук, написах това.
Преди две години ми се наложи да се сблъскам лице в лице с американската образователна система - коренно различна от нашата. Детето ми трябваше да започне подготвителна група тук, без да знае и дума английски (все пак с майка учител по български познайте кой език му е бил винаги приоритет).
Почти всички от многобройните ни приятели и роднини споделяха и споделят мнението, че американците са тъпи, а нивото на американски ученик в 8 клас е като на български четвъртокласник. Да не кажа голяма дума, повечето българи имаме това самочувствие и гордост, че нашето образование е сред най-добрите в света.
След две години на непрекъснато сравняване и размисли, посещения на уроци в класа на детето ми, посещения на изследователската лаборатория по детска психология в един от тукашните университети, почти вече мога да си отговоря на въпросите, които ме терзаеха преди 2 години:
Как едно дете, попаднало в чужда среда, сред другоезичноговорящи хора, успява за 3 месеца да получи мотивация за учене; да проговори езика и да ходи на училище с видимо удоволствие? (представете си дете от малцинствата в България, което не говори добре български - как би се интегрирало и какво би разбрало от уроците, трудни и за повечето говорещи български деца)
И обратното - как ентусиазмът на едно дете, гладът му за знания може да бъде смачкан завинаги и то да крещи с цялото си поведение: "Мразя училището, не искам да уча, това е трудно=не мога да го разбера=глупав съм".

Особено ме удивлява (все още) тази радост, с която децата ми ходят на училище. Много, много пъти съм се замисляла над въпроса на Павел - дали предпочитам децата ми да бъдат щастливи или да бъдат знаещи.***
Пряко няма да отговоря.
Само ще кажа, че има начин нашите деца да бъдат И знаещи, И щастливи; да ходят с удоволствие на училище и да бъдат мислещи и творчески личности.
Лично за мен това ще стане - само и ако българската образователна система се промени изцяло. 
По-горе казах, че това ще стане само с подкрепата на цялото обществено мнение.

Случайна, уважавам много казаното от теб, но ти неволно си илюстрирала точно това, от което аз се страхувам.
Как мислите, че едно дете получава трайни знания и помни дълго време наученото?
Няма друг начин, освен това, което учи, да го интересува; да му бъде представено по разбираем за възрастта му начин и да провокира творческото начало у детето.
ВСЯКО дете е Творец по природа и по призвание.
Не сте ли се удивлявали на вашето, когато е измисляло нови смешни думи, а вие благосклонно сте го поправяли, "че така не е правилно"? Не сте ли казвали на малкото си момиченце хиляди пъти, че слънцето не се рисува със зелен цвят, а конете не могат да летят?
Кажете ми сега колко процента от знанието в нашето училище отговаря на тези критерии? Да бъде достъпно, интересно поднесено и да провокира детето да иска да знае все повече и повече?
Няма нищо лошо в знанието, във фактите.
Но съм видяла прекалено много учебници, които трябва да бъдат изгорени на клада.
Невероятно е как и най-интересните факти по история, география, химия, физика могат да бъдат осакатяващо и глупаво поднесени - така че да откажат и най-любознателното дете от желанието да учи.

Аз хиляди пъти предпочитам знанието, което носи радост, пред знанието, което носи печал.

 

 

***Малко примери от реалността относно щастието и знанието.
Така нареченият Унабомбер, който бил невероятно добър ученик и гениален математик - т.е. абсолютно успяващ по образователните критерии, по-късно става известен с  16-те бомби, които взривява от 1978 до 1995, всявайки ужас в цялата страна.
Училищната система му е дала знания, но не го е научила на социално приемлив начин да изразява чувствата си и възгледите си. В България днес сме свидетели на немислимото - деца, които убиват съученичката си, защото била по-популярна от тях. Друго дете, което разфасова съученика си и по-страшното е, че не може да обясни защо.

Мисля, че няма никакъв смисъл от знанието, ако се опитваме да го наливаме с фуния в здраво запушените  уши на децата. Така само изваждаме на преден план агресивността и жестокостта им и ги учим, че те, тяхното мнение и техните чувства нямат никакво значение.

По-кротките се примиряват и играят "по правилата".
Другите заливат света с агресия и непокорство.
Въпросът е:
щом никой не е щастлив - нито родителите, нито учителите, нито децата, нито обществото - защо продължаваме да се примиряваме???

А може, по-иначе може...

Айнщайн, който в училище има слаби оценки по всички предмети, без това да му попречи на успеха в научната кариера :), има една известна мисъл: "Въображението е по-важно от знанието".

Ето още малко от интересните му размисли. Особено ми допада това:
"Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо."

Без непременно да е вярната, ето моята формула:

Главна цел на училищното образование: използвайки вродената детска любознателност, чрез достъпни за възрастта на детето методи, обучението да доразвие заложения у всяко дете потенциал;
Едновременно с интелектуалното  израстване да подпомогне емоционалното развитие и социалната адаптация на учениците;
Чрез правилното мотивиране да запази ентусиазма и положителното отношение към знанието, творчеството и стремежа към самостоятелно мислене...

   Всичко от Главната цел трябва да влезне в едно изречение и да е възможно най-простичко формулирано, Ела. Малко по-нататък ще разбереш защо така е най-добре. Нека не бързаме, моля те.  

- - - - -

  Айнщайн е казал също, че "Не е възможно един проблем да го реши същия мозък, който го е създал".

Дефинирането и обнародването на Целите на образованието е първата стъпка към тази епохална промяна.

Добре дошла на борда на ледоразбивача, Ела!  

Павка, за жалост, не мога да съчетая в едно реализъм с оптимизъм на този етап - те взаимно се изключват. Ти наблюдаваш нещата отдалеч, от друга държава, и сигурно ти се струва, че промяната може да настъпи съвсем скоро. Аз обаче не споделям това мнение, защото виждам какво се случва и какви са тенденциите.

Напълно съм съгласна с Ела. Няма истински знания, ако те не са били възприемани с желание, с положителна нагласа от детето. Ако детето е безразлично към знанието, което то трябва да овладее, означава, че темата или предметът не го интересуват и процесът на заучаване ще се превърне в зазубряне, в заучаване насила.  

Както знаем, знания, придобити по този начин, бързо изфирясват от съзнанието и от тях полза няма.

Като учител смятам, че не бива да се пренебрегва емоционалният момент в никакъв случай, а даже напротив – винаги да си даваме сметка как се чувстват децата във всеки един етап от учебния процес. Радостта е добър индикатор, че е налице интерес към материята.

В момента както обществото, така и образованието ни е в криза. От една страна това са безкрайните финансови и материални проблеми, които училищата имат да разрешават, защото държавата абдикира от отговорност и ги остави сами да се оправят с недостатъчно средства. Училищата са поставени в ситуация да се борят за оцеляването си, затова проблемът за по-високо качество на образование изобщо не е на дневен ред. Директорите се принуждават да сформират огромни паралелки, за да намалят броя на учителите си и по този начин да спестят някой лев. Условия, свързани с онагледяване и разнообразяване на учебния процес, говоря за материално-техническа база, не са създадени. Учителите ползват само черна дъска и тебешир или бяла дъска и маркер.

Е, както разбирате, при това положение качество не може да се гони.

По-страшна обаче е кризата в ценностите, защото тя убива всичко смислено, добро и възвишено. Мисленето на повечето сънародници е ограничено само в кръга на материално-битовите теми и стремежите са по посока на задоволяване на ежедневните нужди. Хора с такова мислене не се интересуват дали детето им знае, а дали то ще бъде гледано, докато те са на работа.

Наистина огромна част от учебниците са безумно написани - те са сухи и неразбираеми за децата и им създават чувство за малоценност, че не могат да се справят.

В същото време децата ни с всяка измината година се променят  (не знам дали някой няма най-сетне да започне да провежда изследвания в тази посока) и промените, които наблюдаваме, са плашещи:

– речникът им страшно обеднява, защото вкъщи няма кой да им говори, да употребява много и различни думички, да ги занимава, за да развива мисленето им;

- не се натрупва достатъчно жизнен опит, който да даде основата за училищното учене и децата не са съзрели психически за учебен труд;

- много бързо расте процентът на неспокойните и хиперактивни деца – явно това е следствие на лошия живот на родителите и стресът, в който живеем.

Постингът е страхотен! Още като ученичка си мислех по тези теми и си задавах въпросите, които сега наистина са тема. От личен опит мога да кажа, че именно моите добри учители са ми дали толкова много, че от тях мога да черпя и до днес! Вниманието, с което ме даряваха, мъдростите, които винаги са ми помагали в живота, практическите познания в определената област, които по начина, по който стигнаха до мен, останаха в сърцето ми. Аз лично се чувствам неуморима, вярвам в мечтите си и получавам особено сила, когато се сетя за моите най-добри учители!
Смятам, че е много важно да се обръща внимание на чувствата на детето, на творческата му натура. Всъщност Ела Георгиева много добре е аргументирала.
Какво образование едно дете ще получи и как едно дете ще бъде мотивирано определят: бъдещето на това дете; как то ще гледа на света; ценностната система, която ще развие. Това по свой начин ще повлияе на живота на цялото общество.
Един от моите добри учители казваше, че детето не е шише, което трябва да бъде напълнено. Детето се ражда със съдържание, което ще се покаже по един или друг начин според средата на развитие.
На мен "основна цел" ми харесва. Ведрост ми звучи по-добре от ведрина.
Приветствам идеята за търсене и намиране на нови начини за мотивиране на децата да правят света само по-красив и ведър, така че той да бъде едно по-добро място за живеене. Приветствам идеята да се посветим на творческата натура на детето, за да вярва силно то, че  мечтите му са от значение, чувствайки се разбирано и подкрепяно. Нека децата ни растат щастливи и пораснали бъдат самоуверени и находчиви хора.

"Всичко от Главната цел трябва да влезне в едно изречение и да е възможно най-простичко формулирано, Ела. Малко по-нататък ще разбереш защо така е най-добре. Нека не бързаме, моля те. "

 Павка, мога да го напиша с много изречения или само с едно, да го напълня с термини и да го направя супернеразбираемо...или пък достъпно за всеки... все пак работата с думи ми е професия.
Но това няма да промени едно, както каза и Куини -  реалната ситуация в българското училище е много далеч от желаното от нас.
Това е лошо. Но по-лошото е отношението на цялото общество към този проблем.

Докато поне 99% от хората в България не разберат, че обучението на децата засяга абсолютно всички, докато не престанат да използват мантри от типа "Мен това не ме интересува", "Моите деца вече пораснаха и не ходят на училище", "Не ми пука" - ние само ще си играем на думи.

Каквато и формулировка да напишем, трябва да има някой, който да я прочете и осмисли, нали?
Трябва да му привлечем внимането на този някой по някакъв начин.
Учителската стачка остави учителите като един самотен остров в обществото. Тогава трябваше обикновеният български родител да разбере, че те протестират, защото положението вътре в училище е станало нетърпимо, тогава трябваше поне 90% от българите да ги подкрепят, за да се срине системата и да се изгради отново.
Никакви кръпки, козметични ремонти и "реформи" не могат да помогнат.
Аз, която съм пацифист по душа и убеждения, виждам единствено революцията като средство за решаване на проблeмите.

Ами да, именно за революция става въпрос - за революция във възгледите, отношението, целите, методите, организацията на процеса и средата. Тази революция трябва да обхване не само учителите, тя трябва да промени отношението на всички към образованието и това защо едно човешко същество прекарва поне 15 години от живота си в нещото, наречено "училище", какви са целите на това пребиваване и какъв трябва да е резултатът на изхода - резултат, който трябва да гарантира едно здраво, етично, стабилно, състрадателно, справедливо, богато, екологично...не знам още какви точно думички да изредя общество. Та по обратния път - за да получим това на изхода, какво трябва да заложим на входа? Как трябва да протича целият процес, за да гарантираме запазване и развитие на заложеното на входа, коклко точно отдалечен трябва да е изходът от началната точка, за да е гарантирано оптимално "сработване" на отделния индивид с обществото в неговата нова социална роля, вече не на ученик, а на активно творящ икономика, морал, етика, екология..и всичко останало. Тия, дето се варим в казана, наречен в момента "образование" си ги задаваме тези въпроси. Но без отговорите на всички останали, трудно ще изплуваме.

Ела, не си ме разбрала правилно. Казах че уважавам творческия порив на всеки етап от живота на всеки човек. Освен това, самата аз непрекъснато измислям смешни и криви думички, така че никога не съм поправяла детето си да говори "правилно". Но основната цел на образованието е да образова - да дава фактически познания за околния свят. По какъв начин тия познания ще бъдат предавани, това вече зависи от предаващия - колкото и да не му се ще. Дали ще бъдат усвоявани знанията с желание също зависи главно от начина на предаване. Трябва да има строг контрол над това кой става учител, кой и по какъв начин съчинява измислените учебници и защо се допуска въобще съществуването на хиляди недомислени учебни пособия. 

Куин Блъндър, не се заяждам, но речникът на децата обеднява и поради факта, че те не развиват теми, а решават тестове. Освен това, следва да се отбележи, че повечето ни сънародници (вкл. учители) насочват мисленето си към физическото оцеляване и никак не се интересуват дали децата знаят, а как да оцелее детето физически и какво прави собственото им дете в момента. Упорито не разбирам защо все изключвате учителското съсловие от общата маса на хора, чието мислене също е обременено и подлежи на корекция.

 Ще ви разкажа като пример за моята страхотна, прекрасна учителка по математика. Когато постъпих в гимназията нямах никаква представа от това за какво въобще става дума в часовете по математика.Първия срок имах 3 и наистина безумно не се справях. Но жената - която беше и автор на учебника - беше просто такъв човек, че не допускаше мисълта някой да не се справи. От друга страна самото и държание ни караше да се чувстваме неудобно ако сме неподготвени, незнаещи или неразбиращи. Преди нея имах три учителки по математика, на които дори не помня имената. Но името на тази учителка винаги ще помня с огромна благодарност. Тя е причината аз да разбирам, дори да харесвам математиката и да завърша с отличен гимназията. Оф топик - чак миналата година разбрах, че тя е племенница на Димитър Пешев. Но тогава по история не учехме за него :(

 

Нещо извън темата за всички безвъзвратно "външни за темата". 

Този прекрасен сайт дава възможност на автора на темата да одобрява или не коментар на съблогер. Ще се възползвам от тази възможност винаги, когато го намеря за необходимо.

По повод на:

Куин Блъндър, не се заяждам, но речникът на децата обеднява и поради факта, че те не развиват теми, а решават тестове.

Не зная как си стигнала до този извод. Обучението по български език, и по-специално уроците по развитие на речта в начален етап и по литература – в по-горните класове, е свързано със създаване и оформяне на текстове: съчинения, преразкази, есета и т. н. Няма как тестът да е форма на обучение. Той може да бъде само и единствено форма за оценяване на знанията.

При първа възможност ще ви демонстрирам какви думи липсват в речника на учениците, а вие ще си направите извода дали тези думи са предмет на училищното обучение, или е трябвало да се знае значението им още преди децата да постъпят в училище.

Ще коментирам и следното изказване:

Освен това, следва да се отбележи, че повечето ни сънародници (вкл. учители) насочват мисленето си към физическото оцеляване и никак не се интересуват дали децата знаят, а как да оцелее детето физически и какво прави собственото им дете в момента.

Тук чия е вината? На учителите, които са принудени да мислят за физическото си оцеляване както повечето сънародници, или на онези, които са докарали нещата до мизерстване? За да си учител в днешно време или трябва да работиш на още едно място, или някой трябва да те издържа. В първия случай времето не ти достига, за да си пълноценен в професията си, защото няма кога да подготвиш уроците си.

Следователно, в най-скоро време очаквайте остър недостиг на кадри в нашия бранш. И без това отношението на немалка част от сънародниците ни е под всякаква критика. Те не скриват своето презрение и омраза към учителското съсловие. Тъкмо без учители точно тези хора ще мирясат и няма да има кой да ги дразни.

Куйни и Случайна,

Коментирах проблемите, които засягате, в темата Как да водим развитието на децата в "Образование". Нека ги обсъждаме там, а тук нека говорим за изчерпателността и адекватността на Главната ЦЕЛ.

Моля ви и ви каня да обсъждаме взимовръзките в "Системата образование" там, където му е мястото. Благодаря ви! 

Ей, дайте да разделим нещата, преди дискусията да умре от естествена смърт защото въсщност е две паралелни дискусии. Обвързването им не е невъзможно, но е сложна операция и - според мен Павел си го представя да се случи на 2 или трети етап - когато ще ни е по-лесно да изброим нещата които ще променим в сегашното състояние, за да стигнем желаното състояние.

1. Реалното състояние на българското училище и пътеките за неговата промяна, подредени в план (кое след кое, защото връзката помежду им е именно такава, а не друга) - е една дискусия, която ще си остане страстна и фрагментарна, докато не определим общата цел на промените. Мисля, че всички познаваме много добре ограниченията на тази дискусия. И стандартните роли които заемат в нея различните "заинтересувани страни". Както и леснината, с която нещата стигат до задънената улица, в която едните заинтересувани само обвиняват, другите - само се отбраняват или или се изпокарват или се обединяват около милото зключение, че министерството на образвоанието просто трябва да се закрие и с това рязко ще се подобрят нещата.

2. Каква е основната цел на образованието, която да казва едно и също нещо на всички заинтересувани страни - е нещо от което произтичат останалите ни зиквания - към съдържание, методи, организация, видове учебни дейности - е друга дискусия. Такава дискусия се налага, защото спорадчините страстни вариации на първата - постепенно изясниха а много широк кръг блъг. граждани, че съществена част от разногласията между учители и учениц, родители и учители, родители и ученици, учители и органи на управление, ученици и органи на управление - се дължат на факта, че нямаме общосподелеена цел на образованието. Оттам и различните ни очаквания, различните ни подходи и невъзможността да се разберем по въпроса на въпросите - защо не ни задоволяват резултатите и кой е отговорен за това?

Може да се окаже, че недостатъчно малко хора смятат, че дискусия лавинообразно развиваща се към истински широк и обществено отговорен дебат за целта на образованието - е наложителен. Тогава най-вероятно те ще трябва да се примирят с факта, е медийният екран на недоволството от състоянието на българското училище е крив и всъщност преобладаващото мнозинство от учителите, децата и родителите са удволетворителни от негово състояние. Просто не намират за нужно да оповестят това публично.

Но няма как в съвременната епоха да се промени гигантска социална система като училищното образвоание, без да има пределна яснота за целите на промяната. Такава няма. Каня всеки, който е на обратното мнение - да ни посочи къде ги открива.

Мария,  

Павел си представя точно това - да обвържем целите с интересите на заинтересованите (включително заплатите на учителите) и методите за промяна "на 2 или трети етап - когато ще ни е по-лесно ...".

Благодаря ти за ясното уточнение!

Мария и Павел, аз не виждам какъв по-точно е проблема, който събужда тази дискусия : точната формулировка или опита за диалог ? Защото, ако се погледне реално, целта на училищното обучение не се е променила особено от Възраждането до сега: това е обучението на деца, създаването на личности които имат познания и умения, както и желание да променят нашата изостанала държава. Каквото и да формулирате в допълнение, основната, главна и фундаментална цел си остава тази.

2. Нужен е по-скоро дебат за конфликтите в образованието - защо и къде се къса връзката, какво пречи на комуникацията, защо не се достига до съгласие.

Този път съм съгласна със Случайна.

Целите и на сегашната Национална програма за училищно образование са си чудесни. Те съдържат почти същото, което и Павката е формулирал, но изразено с други думи.

Копи-пействам целите от Националната програма. Подчертала съм местата, които звучат прекрасно, но засега съществуват само на хартия и не се реализират на практика.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

В актовете, приети в рамките на Европейския съюз, както и в документите на

ООН в областта на образованието се дефинират две основни цели на образователната политика – равен достъп до образование и качествено образование. Те могат да бъдат изведени като основни цели и за развитието на българското училищно образование, а макар и не толкова пряко и на един подготвителен етап - и като цели на предучилищното възпитание и подготовка.

Двете основни цели на образователната политика не бива да се разглеждат изолирано една от друга, а още по-малко да се противопоставят – всяка от тях може да бъде разбрана в пълнота само във връзка с другата цел. Равният достъп означава достъп до качествено образование, а качественото образование разкрива пълния си потенциал само ако до него има достъп всяко българско дете.

1. Равен достъп до образование

Равният достъп до образование означава осигуряване на достъп на всички деца до съизмеримо по качество образование. Равният достъп не означава наличие на училище във всяко село. Държавата има задължението да осигури възможност децата да посещават училища със съвременна материално-техническа база и с квалифицирани учители, където те да получават образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот.

За онези деца, които нямат равен старт (деца, недостатъчно добре владеещи български език, деца със специални образователни потребности, деца от социално слаби семейства и др.) е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното пълноценно участие в образователния процес. Равният достъп до образование не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности.

 

2. Качествено образование

Качественото образование предполага непрекъснато надграждане на знания и умения с оглед максимално развитие на потенциала на всяко дете и възможност за пълноценна социална реализация. От една страна, образованието трябва да позволи да се развие заложеното у всяко дете. То трябва да насърчава проявлението и максималното развитие на способностите на детето както в процеса на обучение (натрупване на знания и формиране на умения), така и в процеса на възпитание (развитие на личността). От друга страна, системата на училищното образование трябва да създава условия за добра социална реализация както в професионален, така и в личностен план. Детето трябва да може да реализира в максимална степен своите житейски планове, като зачита правилата и не накърнява правото на другите да реализират своите житейски планове.

Случайна, отговарям съвсем кратко отзад напред.

Според мен няма съгласие, защото няма ползотворен диалог. И няма ползотворен диалог, защото не знаем какво точно искаме, и затова няма съгласие. Така кръгът се затваря хубаво.

Не е вярно, че от възраждането до днес целта на образованието е била все една и съща. Знаеш, че само преди 100 години понятието техник го е нямало, а гимназиите са били 20-ина. Да знаеш да четеш е означавало, че си учен.

Както и да е, идеята на "Новото" е да разчупи горния кръг. Мое мнение е, че това е най-добре да започне с дефинирането и обединението около ясни цели. Но като виж се оказало, че процеса на дефиниране сам генерира диалог. За мен е ОК и така.

Благодаря, Куини!  Тъкмо мислех да питам каква е В МОМЕНТА целта на образованието ни.
Ами като гледам - много хубава цел.

Не само ти, като действащ учител вътре в самата система, но и много други хора виждаме, че хубаво звучащата цел НЕ се реализира на практика.
Точно това е проблемът. Знаем какво искаме да постигнем, но или не знаем как, или си мислим, че знаем, а всъщност методите ни са неправилни.

 

 

И аз бих задала въпросите, които задава Случайна: къде се къса връзката между намерение и реализация, защо не може да се води нормален диалог в обществото, което пък пречи да се постигне съгласие между заинтересованите страни и единна  национална политика по въпросите на образоването.
Само липсата на достатъчно пари ли е проблемът?

Куйни,

Ще се съглася с теб, ако ми обясниш какво означават следните думи от твоите цитати:

1. "образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот" . И какви точно са тези "потребности на съвременния живот". А ако махнем съвременния?
2. "съвременна материално-техническа база" ,
3. "квалифицирани учители".

Това естествено е провокация от моя страна. С нея искам да ти кажа, че тези понятия са неясни и подлежащи на интерпретация. Така всички се съгласяваме дружно с това, че са цели "от хубави по-хубави", обаче още на следващия ден, започваме да се джавкаме кое какво означавало. И не помръдваме и милиметър от там, където сме.

Качественото образование, което преследва пълноценна социална реализация и развитие на заложеното у всяко дете, ми харесва. За него ще говорим, когато започнем да говорим за 16-те цели произтичащи от главната. (Ето, пращам ти по имейл черновата на документа, който ги съдържа.) 

Целите, любезно копнати от Куини да си ги гледаме вътре в дискусията - са много готини за предназначението си - те казват кои два принципа водят националната ПОЛИТИКА в областта на образованието. Правят струват хората в законодателната и изпълнителната  власт като въвеждат правила, програми, регулации, нареби, инструкции и пр. всеки пък трябва да проверяват тези инструменти отговарят ли на изискванията: а) да не пречат на достъпа на децата до образование и да го насърчават и б) да не пречат на качеството на образвоанието и да го повишават.

Като се питме каква е целта на образованието, и отговорим с "да бъде достъпно и качествено", не отговаряме на въпроса какво е образование? А противно на първото впечатление - ние не се различаваме толкова по идеите си за достъпност и качество, колкото по представите си какво е образвоание - т.е. върху какво да наложим аршина за проверка дали е достъпно и дали  качествено. 

Та така - основната цел на образвоанието не може да бъде друга освен да направи нещо за детето. Тук се търси отговор какво точно. Трудностите са две: а) този отговор да е кратък, ясен и да не изпуска и на милисекунда от фокуса си детето и б) този отговор да могат да го разберат по монооооого близък начин едновременно и куини, и ела и случайна и ромката адашка от общинската временна заетост, с която се запознах в рейса и един дядо турчин от Омуртаг - който си гледа двамата внуци и се тревожи, че май знае български по-добре от тях, пък имали били шестици в бележниците.

Ела, ще ти кажа, но да знаеш, че е тайна. Обществото се разделя на касти, фракции, съсловия и т.н. Всяка частица преследва собствена цел, има индивидуални виждания, искания и т.н. Едни са по- ощетени от други, а трети са обидени на вторите, защото са най- ощетени. Не е само въпрос на пари. Въпросът е в това хората заедно да поискат нещо градивно, защото иначе се получава прекрасния модел "Орел и рак и щука...". И вината далеч не е само в некадърното управление, защото обществото би могло да регулира този процес, ако намери някаква база за единение. Но като гледам, ние дори и в писмена форма не можем да го направим, та камо ли на практика. Обикновена българска работа - всеки гледа да бръкне в окото на другия, а за резултата ще мислим после...:(

Аз пък мисля, че тук имаме много хубава база за единение. 

И го правим чудесно в писмена форма (която е по-трудната!).

Не се заяждам. Искам само да спрете за момент с черногледството.

Сетих за нещо като техника, което може да се окаже интересно за прескачане на българските трудности в диалога. Май, "общия знаменател" ще се намери като родителите се замислят какво очакват от образвоанието на всички деца освен на своето собствено, а учителите - от образвоанието на децата, с които им е най-трудно да работят в училище. Аз например искам абсолютно всички възможни деца, които ходят на училище в България да имат три усточиви усещания:

че полагането на усилие е важно, трудно и интересно нещо;

че пред тях има всякакви интересни възможности между които трябва да избират и увереност да правят избор

че на света има и други места освен дома и семейството, където тяхната индивидуалност има значение, с нея се съобразяват, както и те се съобразяват с други индивидуалности - на деца и възрастни.

"Образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот" го разбирам като образование, което постоянно се обновява, за да отговаря на изискванията на съвременния живот. За да не се окаже например, че в учебника по Човекът и обществото пише за несъществуваща държавна граница на България, че в учебника по Човекът и природата липсва информация за всички планети, че по български език се изучава остаряло правописно правило, което вече е претърпяло изменения, че специалностите в професионалните гимназии и ВУЗ-овете вече нямат такова широко приложение, както допреди няколко години и т. н.

А съвременната МТБ разбирам по следния начин: всеки учител да бъде обучен да ползва високите технологии, да разполага със служебен лаптоп с интернет и мултимедиен проектор.

Квалифицирани учители. Предлагат се квалификационни курсове, но те са скъпо платени. За последния, който гледах в учителската стая, таксата беше около 200 лева за три дни. Съответно на такава цена курсът става недостъпен, затова или заплатите трябва да се вдигнат, или курсовете да станат безплатни.

Мария, ДОИ-тата определят още по-конкретно към какво се стреми училищното образование. В тях се говори за "изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура; задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура; усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката; избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище; развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена."

Ще се съгласите с мен, че съществени отклонения от началната формула на Главната цел не изплуваха в мненията споделени тук. Дори да не се съгласите, позволете ми да отворя следващия етап на нашия дилаог по Целите, който ще се състои на територията на Общност "Образование".

Елате там, за да се запознаете и кажете своето по принципите, които ще прилагаме при формулирането и изясняването на съвсем конкретни вече цели, произтичащи от главната.  

Благодаря ви!

Повечето ученици чакат да свърши училището както войниците казармата.До като има учители ,които отвръщават децата и родители които  настройват децата си срещу училището и учителите няма да има качествено образование.

Научилище трябва да се ходи с удоволствие а не със страх.

Браво, Павка, отивам да си разпечатам Хонкогският документ. Особенно съм щастлив, че ще почерпим опит и концепции от образователните достижения на малките тигри. Най-ефективното образование в света е това на Южна Корея.93% от среднистите влизат във висши учебни заведения. Не разполагам, но знам за 8 дефинирани цели на училищното образование в САЩ след доклада: "Нацията в риск". През 2000 година 6 са дефинирани от Джордж Буш /страши/ и още 2 от Бил Клинтън. Тези на Клинтън са: (1) Всички американски деца да тръгнат подготвени за училище /интеграционен аспект/. (2) От 2000 до сега най - малко 90 % от гражданите на САЩ да завършат образованието си. За Япония този процент е най-високият в света - 90%.
Между другото Д.В. хвърля статистическите измерения на "нашият" неуспех: всяка година 20 000 деца отпадат от училищното образование, поради слабото познаване на българския език.
А относно интеграционният аспект, сега апробират за стартиране в първи клас от 6 годишни. Но налудничавостта на МОН е, ако това стане 2009-2010, въпреки тази промяна да не се променят учебните програми на първокласниците. Това го намирам за катастрофално!