Голям зор беше с това членство в ЕС, голямо нещо. За нас Съюзът бе нещо като Обетованата земя за изгладнелите и каталясали евреи, лутащи се из пустинята. Гледахме натам с изплезени езици и подути от глад стомаси, изпълнени с мечти и надежди. Подобно куче пред месарница смятахме, че това е раят. Е, сега сме там. Минаха тържествата, мина опиянението. Време е да погледнем какво спечелихме от това членство година и половина по-късно.
На това място навярно всеки от вас почва да гледа тъпо, да си гризе ноктите и да се чеше по главата. Какво спечелихме, какво спечелихме... е, бих могъл да го напиша, или да сложа снимка, но администраторите ще го изтрият, така че нека се ограничим с изрази, подходящи за смесена компания. С една дума -- не спечелихме нищо. Нито аз, нито който и да от вас. Спечелиха тези, които имат достъп до европейското финансиране. Една съвсем малка част от 6-те милиона българи. Обикновеният българин единствено загуби от повишаването на цените, и ще губи още повече когато дойде време да си плащаме вноските.
Ако помислим реално, членството в ЕС не означава, че някой трябва да се занимава изключително с нас. Ние трябва сами да си решим проблемите, а не да чакаме наготово. Още повече че се оказа, че не само от ЕС трябва да ни дадат пари, ами трябва и някой да дойде да ги изхарчи, защото явно ние сме неспособни.
Проблемът е, че всички ние сме гледали на членството ни в ЕС като на възможност да дойдат знаещи и можещи хора, които да "ни оправят". На никой и през ум не му минава, че ние -- всеки гражданин -- трябва да си подредим къщата. Парите от ЕС (или поне тези, които не са усвоени от нечий кръг от фирми) се харчат за какви ли не глупости, но не и за укрепване на икономиката. Не се прави нищо за целенасочено развитие на икономиката ни, която в момента е основана изключително на търговия и услуги. Нулеви са усилията, полагани за модернизация на полицията. Нека си го признаем -- каквито и законодателни промени да предприемем, не може да имаме ефективна борба с престъпността, ако полицията кара "Астри" модел 93-та и полицаите предпочитат да говорят по мобилните си телефони, защото радиостанциите им са "първа дума на техниката". Да не говорим за създаването на модерни регионални криминалистични лаборатория. В момента почти всички доказателства се пращат в София, където -- ненужно е да казвам -- са задръстени от работа. А докато прокуратурата чака ДОТИ да си свърши работата, убийци се позовавават на европейската възможност да се явят по бързата процедура и получават условни или дори оправдателни присъди поради липса на доказателства.
Не по-добро е положението в която и да е друга област, засягаща обикновената електорална единица. Държавна администрация, достъпност на средата, градски транспорт, каквото и да е. Станах свидетел на най-красноречивата демонстрация на европейското ни поведение когато бях командировка в северна България преди 3-4 месеца. Пътувах по Е80, международен път, по който вече е удоволствие да се пътува. Асфалт като коприна, маркировка, адекватна сигнализация и всичко останало. И всичко това продължава до табелата на входа на Враца. Два метра по-нататък влетях с над 120 в една дупка и единственият ми късмет бе, че карах камион. Лека кола не би могла да оцелее! Причината? Околовръстното на Враца е общинска територия, ерго -- не подлежи на обновяване от европейските фондове. Да не говорим за републиканските пътища, които не са част от международната мрежа. Бъбреците ми изпаднаха някъде между Лом и Козлодуй.
Влакове горят, хората умират, няма пари за нови вагони или ремонт на старите. Това е пример за стриктно изпълняване на условията по фондовете. Така де, хората искат законодателна реформа, не безопасни влакове. Ако дадат пари -- ще оправим и влаковете. Къде по-важно е народните представители да имат лимузини, защото те са нашето лице пред света. Европейците на влакове не се возят. За нас лицето ни пред света е много по-важно, като за онзи бедняк, който умирал от глад, но винаги ходел с омазаа уста и трохи по ризата, за да го видят колко богато се гощава. И през ум не ни минава да направим нещо сами, без ЕС да ни е казал, защото добруването на България е грижа на ЕС, а не на българското правителство. И чакаме поредния доклад, в който да ни обяснят, че не струваме.
Comments13
Срокът, който министерството само си беше дало, изтече. При нас няма нищо ново. А при вас?