За държавното финансиране на частното образование
Новият проектозакон на образователното ведомство включва твърде
разнородни и разнопосочни предложения; някои са съвременни и логични,
като отпадането на оценките в началния курс; други са откровено
назадничави и недемократични, като забраната на учителите да стачкуват,
а трети - като идеята държавата да финансира обучението на децата в
частния сектор - събират под общ знаменател неща от различен порядък.
Съществува
ясна разлика между ситуацията с детските градини и ситуацията с
училищата. Проблемите, пред които е изправена държавата в двата случая,
са от различно естество и не бива да бъдат решавани с един аршин.
При
детските градини кризата се дължи на физическата им недостатъчност;
макар да прибира съответните данъци, държавата не осигурява на всички
деца еднакъв достъп до детските учебни заведения.
Това води до няколко последствия:
1.
Принудени да търсят някакъв вариант, много родители (предимно майки)
напускат работа или се опитват да намерят някакъв гъвкав режим, който
обаче работодателите в настоящата сигуация на безработица рядко
допускат; в крайна сметка често пак се стига до загуба на работното
място или поне силно занижаване на шансовете да го задържиш. Тази
ситуация е преди всичко в ущърб на жените, за които изборът дете или
професионално осъществяване никога не е стоял така остро.
2. За да
покрият таксите за частни градини, и двамата родители работят
непрекъснато и до късно, което просто не им дава възможност да
изпълняват адекватно своята майчинска и бащинска роля. Цените на
частните градини са такива, че са просто недостъпни за хора с ниски,
средни и малко над средното доходи. Тези хора, от друга страна, плащат
данъци като всички.
3. Силно се занижава качеството на самите
държавни детски градини, тъй като в ситуация на силно търсене и
недостатъчно търсене родителите не се чувстват в правото си да изискват
поне прилично отношение в детската градина. Смята се за нормално децата
да плачат поне месец след приема, да боледуват поне няколко месеца, да
се бият едно друго под невъзмутимия поглед на възпитателката и да бъдат
инсталирани пред телевизора, вместо да бъдат занимавани с нещо, което
да развива сръчността и ума им. На всеки опит за протест родителят
очаква да му отговорят "знаете ли колко деца чакат за това място?"
Затова държавните дотации за прием на деца в частни градини (а също родителски кооперативи, ведомствени детски градини и пр.) е адекватна мярка в една кризисна ситуация.
Съвсем различна е ситуацията с държавните дотации за частните училища.
Няма недостиг на места в държавните; всяко дете може да се възползва от правото си на безплатно образование. Затова усилията трябва да са насочени към повишаване на качеството - последователността, психологическата и методическа компетентност, цялостната логика на образованието в държавните училища, така че частните да си останат въпрос на индивидуални предпочитания.
Ако държавата наистина разполага с излишни средства, които да вложи в образованието, то тя няма оправдание да продължава да ги влага навсякъде другаде, но не и в наетите от нея учители; образованието не е просто продукт, за който тя да раздава купони, а процес на общуване между учителя и децата, в който най-важният фактор е човешкият. То се гради на авторитета, а авторитетът от своя страна се постига, като се привлекат смислени хора. Вместо да насърчава повече деца да напускат подопечните му училища, просветното министерство би трябвало да се заеме да ги направи по-привлекателни за ученици и родители; а това може да стане само като ги направи по-привлекателни за учителите.
В този смисъл забраната на учителските стачки е контрапродуктивна мярка, която допълнително стеснява възможностите за диалог и внася на негово място груба властова йерархия. Очевидно е, че учителската стачка беше резултат от нерешавани двайсет години проблеми; идеята, че те ще се решат, просто като се забрани на учителите да стачкуват, е повече от смехотворна.
Добре, те няма да стачкуват по същия видим начин - като излязат на улиците. Но ще стачкуват много по-ефективно - като напуснат професията.
Както и много от тях го направиха.
Ако дотира частното образование, просветното министерство ще се опита да свали от себе си отговорността за ниското качество на обучението в държавните училища. Не мисля, че това е посоката, в която следва да се върви.
Явно не сте достатъчно наясно с квалификацията и степента на образование на детската учителка , с длъжностната и характеристика , след като я определяте като възпитателка . Позволявам си да ви припомня , че детските градини са първото звено на възпитание и образование в цялостната ни образователна система . Това , че сте попаднали на " невъзмутими възпитателки " не ви дава право да слагате под общ знаменател всички детски учителки - учители с главно У , поставени в екстремни условия на работа поради голямия брой деца в група и въпреки всичко даващи всичко от себе си -любов , грижи , знания и много , много нерви в сремежа си да направят пребиваването на децата колкото си може по приятно и полезно , а същевременно родителите да са спокойни .Защо не влезете в общност"Предучилищна педагогика "и да добиете представа , колко талантливи и отдадени на професията си учителки има , какви иновации прилагат в ежедневната си работа , с каква любов разказват за децата в групите си. А колкото за занижените изисквания на работа , определено мно-о-го грешите . Повечето колеги са не само с магистърска степен на образование , но и с различни след дипломни квалификации , да не говорим за ПКС- дори до първа степен.Така , че от вашо лично впечатление , не бива да се дава характеристика на цяла една гилдия.
И една малка "бяла" завист изпитвам към вас. Работите в прекрасни градини, а за уюта в тях вие заслужавате най- голяма похвала и поздравления! Ето моето виртуално цвете към всички вас!
да, разбира се, че има чудесни учители и в детските градини. В случая аз не твърдях, че няма, а че общата ситуация с недостига на места не предразполага ръководствата на градините към изграждане на коректив.
Детето ми завърши една от смятаните за най-добри софийски градини. Въпреки престижа на мястото се сблъскахме с учителка, която плашеше децата, че който не яде, ще го заболи коремът и ще му правят операция, че баба Меца ще дойде да го яде, друга учителка (която впрочем със сигурност нямаше квалификация), която удряше шамари на децата; с практиката всеки следобед децата да се нареждат на столчета пред телевизора, за да не трябва учителките да ги гледат.Кратка разходка из родителските форуми ще ви покаже доста такива истории. Разбира се, това ни най-малко не означава, че всички са такива - ни най-малко не твърдя това, още повече, че в предучилищната попаднахме на чудесна учителка.
Казвам само, че липсата на достатъчно места спира родителите да реагират адекватно на тези случаи; да изискват отношението, което се полага на всяко дете.
Брат ми миналата година търсеше детска градина на детето си. Поискаха му на едно място две хиляди лева "дарение", на друго - да ремонтира за своя сметка двора. На трето място поискаха някоя баба от семейството да постъпи като учителка (пак нищо, че няма квалификация). Смея да предположа, че неговият случай далеч не е единичен.Тази ситуация не предразполага към търсене на правата по-нататък, макар те да са правата на детето.
В много страни по света има разработена система за постепенно привикване към раздялата с майката, като първоначално тя обикаля градината с детето и по-нататък поетапно се увеличава престоя му там, а нейният - намалява. У нас - също както преди трийсет години - първоначалният, продължаващ със седмици стрес още се смята за нещо нормално. И много други неща плачат за реформа, но за съжаление това няма да се случи, докато не се реши проблемът със самата наличност на градините.
П.С. Не съм имала нищо лошо предвид с думата "възпитателка". Смятам, че и училищата, и детските градини са места, където децата се възпитават, както и вкъщи, нали? Може би е малко ретро, но я писах с добро чувство.
Изпитвам дълбоко уважение към работата на добрия учител в ранна детска възраст. Смятам, че тя е изключително важна и може да окаже траен отпечатък върху способностите и самооценката на детето. Тъкмо затова смятам, че подобни учители не бива да бъдат приравнявани с останалите, че не бива да ни бъде все едно.
Благодаря ви за милите думи , които сте написали за учителите в детските градини и най -вече , че сте оценили техния труд като колега . Благодаря за прекрасното цвете , което макар и виртуално , ухае на топлота и съпричастност в тези тежки за всички ни дни. Мога само да ви пожелая много успехи ,както лични , така и в кариерата ви като учител .
С поздрав : Аделина
Що се отнася до професионализма и етиката на детския учител - не можем да поставяме всички под общ знаменател. Както във всеки друг бранш и всяка друга професия и при учителите има и от "едните" и от "другите", т.е. добри и лоши. Но ако заплащането на труда е по-достойно, тогава няма да има отлив на кадри и ще може да се осъществява качествен подбор.Но....за съжаление положението засега е такова.