Бе, райската градина през седмица ли я поливат?

Я споделете как я карате в родината след изборите?

Коментар на Лайтман: По-рано мъжът е излизал от пещерата за да ходи на лов, сега той излиза от дома за да отиде на работа със същата цел - да донесе “осигуряване”, заплата. В съвременния свят работната заплата се е превърнала в самоцел и нейната загуба се възприема от мъжете много по-болезнено.
От друга страна жената често се сблъсква със състоянието на неудовлетвореност, нестабилност и поради това кризисния период не толкова и влияе психологически. Тя винаги е готова за това и притежава готова противоотрова: дом, семейство. Получава се интересна ситуация: кризата със сила поставя всичко на своите места. Заставя Мъжете да се замислят за своето място в живота, да се откажат от играчките и измислените цели. Жените се връщат в семейството, към възпитанието на децата и подкрепа на мъжете.

http://www.kabbalah.info/bulg/blog/

Искам да честитя празника на всички жени,посещаващи Общност "Предучилищна педагогика" със стихотворението на Блага Димитрова            ЖЕНА

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат,

вярност -срещу изменчивия вятър,

нежност-в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш-

безразсъдния път на сърцето

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш.Да бъдеш в нощта

светло прозорче,което чака,

първа стъпка,разбудила утрото.

Ти,слаборъката,да подкрепиш

силата на ръката корава.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твойте прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като  звездоокия свод.

Всяка детска усмивка-със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена,разбита гръд

чистите извори да защищаваш

просто за да съществува светът.

Горда съм,че съм родена ЖЕНА.

Обичайте и бъдете обичани!Весел празник!

            Връщайки се назад във времето, търсейки истината за нейния  образ, я откриваме в Родопите и най-древния култ към богинята–майка  -  начало на всичко; в старите летописи като смела амазонка;  като воин и пазител на семейството и дома;  сред имената на войводите, бранили свободата на Родината;  в легендата за 40-те  девойки, вплели косите си и полетели към морската бездна, защитавайки своята чест и вяра;  в свещените стихове на Ботев и Вазов, описали българската майка-юнашка;  в демонстрациите за равноправие и издигане в обществената йерархия;  у дома – прегърнала детето си  - тихо пееща любимата му песен;  унесена в изгарящата прегръдка на любимия;  загрижена и отговорна на работното си място; ... навсякъде,  във всичко виждаме частици от нея – жената.

            И все пак къде е тя,  каква е истинската съвременната жена? Еманципирана и решена да се издигне в кариерата си. Вярна съпруга – изграждайки с финес семейното огнище. И най-важното – създателка, творец, източник на живота – МАЙКАТА, потъваща в пълните с искрена обич детски очи и опиянена от най-милото обръщение на света – МАМО.

М. Санилевич: Защо на жената и е необходима вярност от мъжа, ако по духовен корен мъжът може да има няколко жени?

М. Лайтман: Защото в нашия свят, за съжаление, дори ако мъжът няма други жени, той не може и на една жена да обезпечи точно това усещане – че тя е негова.

Трябва навярно на това да се научим. Даже на една единствена жена мъжът не може за съжаление да даде усещането, че ти си моя – т.е. това което и е нужно на жената да изпитва, да усеща.

М. Санилевич: И ако бихме и дали това…

М. Лайтман: Не би имало проблем.

М. Санилевич: … и тя би се съгласила на други негови връзки?...

М. Лайтман: Това разбира се зависи още и от обществените условия. Но по принцип, освен това усещане на жените нищо друго не им трябва. Ние виждаме по протежение на цялата история на човечеството много полигамни култури, в различни слоеве на обществото: така е било и сред простолюдието и сред заможните и не е имало никакъв проблем.

На всичко това трябва да се гледа от гледна точка на духовния корен, само на това да се основаваме: на жената и трябва един партньор, защото в човечеството съществува само една управляваща сила, а в този Партньор има огромно количество хора, всеки, от които се явява негова женска част по отношение на Твореца.

М. Санилевич: Но вие не съветвате всичко това да бъде обяснявано на жената?

М. Лайтман: Така това се обяснява в кабала. На това се основава устройството на всички духовни светове. Двата обекта, които ни ръководят – Зеир Анпин и Малхут. Това са две устройства на света в духовния свят, които управляват мъжката и женската част на Мирозданието. Те са устроени по такъв начин, че Малхут се явява съвкупност от всички души, а зеир анпин е един, за да напълва, оплодява и да ги развива. Тук няма абсолютно никакви противоречия.

Мисля, че всички тези въпроси са свързани с условности, които хората са измислили през различните обществени строеве. Ние днес бихме могли моментално да прескочим от един обществен строй в друг. Като използваме съвременните средства за масова информация, бихме могли мигновено да направим всичко, което искаме. Вижте как обстоятелствата обработват младежта, като тя или ги приема или създава собствени условия. Те се изработват в нея под формата на шаблони на поведение и няма как да избягат от тях. Всичко това е изкуствено. Ако ние преминем по природен път, то ще достигнем до това, за което говорим.

Е. Литвар: Ние разбираме че това не е личен поглед на отделен човек, а мнение на учен, основано на точното знание на духовните закони. Във връзка с това към Вас аз имам откровен въпрос на жена от Киев. Тя казва, че много жени не могат да получат удовлетворение в секса. Можел ли с нещо да и помогнем?

М. Лайтман: За съжаление тук кабала много се различава от това, което днес е прието в обществото в нашия свят. Какво означава понятието „наслаждение”? То зависи от възпитанието, от обществените и морални принципи, то не зависи просто от природата, както въобще и всичко в човека. Човек е много по-сложна структура, отколкото проста схема: има желание, което трябва да се напълни, ето ти възможност да се насладиш- наслаждавай се, ето ти за това приспособление – кола, партньор, не е важно какво. Всичко зависи от нивото на развитие на човека.

Сега жена, която получава или не получава наслаждение: ние знаем, доколко това зависи от това, какво тя желае да приеме под това определение – „да получи наслаждение”. При жените всичко става съвсем не така както при мъжете – на по-дълбоко ниво, на вътрешно ниво. Те изискват душевно нравствено общуване с партньора, да усещат партньора като свой, като личен, причастен към себе си. Това не е чисто сексуално, животинско удовлетворение, то изисква още огромно – да кажем така човешко напълване.

Затова да говорим само за една от тези съставни, за сексуално напълване, тук не е възможно. И аз не знам точно, какво разбира жената, задаваща този въпрос... Може би, това е погрешна представа за секса, като за чисто животинско наслаждение. И то също произлиза от това, че жените не са получили нормално, правилно, естествено развитие, възпитание и то в тях се е извратило под влияние на окръжаващата среда.

Жената по принцип не вижда в мъжа красота, тя не разбира, какво е това красиво или не красиво (приложено към мъжа). Тя го оценя по нейна вътрешна скала: доколко той може да бъде важен, значителен, велик в нейните очи. Нея не я привлича физическата красота, не физическите данни, не физическата сила на пратньора. Ако е така то е само в такава степен, в която той може да обезпечи нея и бъдещите и деца ( а това също не зависи по принцип от силата в прекия смисъл на думата).

Т.е., жената оценя мъжа и удовлетворението което получава от него не по същата скала по която и мъжа я оценя. Затова ако въпросът е зададен от жена, то той трябва да бъде разглеждан в съвкупност с много други човешки желания – нравствени, чисто женски, нейните изисквания към сексуалния партньор, към мъжа. Това не е изискване към получаване на наслаждение в дадения момент и всичко, което е характерно за мъжа.

http://www.kabbalah.info/bulg

Първа и втора част.

Вървях бавно под ледения дъжд. Вятърът пронизваше със студени иглички подгизналото ми наметало. Над непробиваемата водна стена бяха сключили плещи зловещи черни небеса. Никога не ги бях виждал толкова черни, толкова празни и страховити, колкото тогава - в нощта, в която реших да лея кръв. 

Може би никога нямаше да вдигна ръка срещу властта на Черните... но властта на Черните вдигна първа ръка срещу мен. Черната власт винаги първа вдига ръка. 

Може би щях и аз като децата на селяните, които набучиха старото Княжество на вилите и факлите си, да израсна примирен роб и усърден работник. Никой не гаси огън, който не е гори в неговия двор. И стана така, че в мен лумна огън с хищническа сила. Най-жестокият огън, наречен любов. 

Още като деца с нея се гонехме из полята далеч от крепостните стени. Момчетата на моята възраст скубеха плитките на момичетата, бутаха ги в калта, понякога дори ги биеха, за да им покажат, че ги харесват. На моето момиче аз берях букети от трева и подарявах речни камъчета. Още тогава, аз хранех моята малка детска любов. Тя растеше и ставаше по-красива, както и момичето до мен. Тя стана една голяма, истинска мъжка любов. 

Отидох да я поискам. Аз, робът, синът на роби, отидох да поискам робинята, дъщерята на роби, за жена. Най-хубавата риза, букет от незабравимото ухание на полски цветя. Обещах на баща й да работя много, да я гледам добре и да построя къща. За сватба се уговорихме след седмица. 

Чаканият ден дойде по-бързо от миг. Носехме сватбени дарове, сърцето ми биеше от лудата радост на пламтящата млада любов. А тя, моята любов, стоеше насред двора, закичена със златнолист венец, с бяла премяна. Игривите лъчи на слънцето обличаха от плитката й в брилянтена верижки. Сияеше. И тогава разбрах... 

Всеки път, когато се сещам за това, мисля за образа й. За всяка вейка от венеца й, всяка гънка на ризата й, всяка мигла от красивите й очи. А после... после идва смехът й. Притискам ушите си, но той кънти в мен. Радостен смях. 

Отхвърлих с усилие мисълта за нея и се върнах в дъждовната нощ. Обикалях вече час покрай замъка на Черния главатар. Въоръжен мъж във всяка улица, на всеки ъгъл. Нямах шансове. 

Да се опитам да се промъкна и да убия Черния главатар беше самоубийство. По-лошо, това беше банално. Да отсека главата на безименен страж в сенчеста уличка също беше самоубийство. И още по-банално. Ще пролея малко кръв, после ще ме хванат и ще ме разчекнат между четири коня. Хлапетата от крепостта ще си поиграят два-три дни с изсъхващите карантии, изпопадали от разкъсания ми корем. И толкова. Един от многото. Подобно нещо се случваше през месец-два. Всеки път, когато някой глупак тръгнеше да бори мракобесната власт с гола тояга и много смелост. 

Не. Не исках това. Имах нужда да направя нещо повече. Нещо невиждано. Ужасяващо, зловещо, сатанинско, светотатствено, смразяващо кръвта. Нещо, което да донесе мрак в княжеството тъй, както онзи ден донесе мрак в душата ми. 

Планът блясна в ума ми като светкавица. След това дойде отново мракът. Спомних си пак онзи сватбен ден. Спомних си лицето на баща й. Какво дебелашко задоволство излъчваше само... 

На всеки няколко месеца Черният главатар избираше девойка от простолюдието и я привикваше в двореца си. „Да й се радва” – така казваха селяните. Родителите й получаваха злато, колкото теглото на дъщеря си в замяна на това да не я видят повече. Нито едно семейство досега не беше отказало. Не отказа и семейството на моята любима. Не отказа и самата тя. Доволна беше, че ще бъде държанка на разбойник, а не съпруга на роб. 

Спомням си чистата и неподправена радост, която струеше от лицето й. Дори не ме погледна, не ме забеляза, толкова беше погълната от предстоящото й приключение. Обърнах се, потърсих погледа на моите родители. Техните лица също няма да забравя. Бях ги виждал такива само когато вечеряхме вкисната пшеничена каша. Сякаш казваха: „Лошо, но няма какво да направим. Утре може да е по-добре”. 

Не броя дните и нощите оттогава. Скитах из гората, из улиците на крепостния град, из нивите. Не ядях, не спях, не говорех. Болката и жестоката обида ме прояждаха отвътре със сърбящия си гнилоч. До днес, когато те се вляха във всепомитащия порой на омразата. До днешната дъждовна и страшна нощ, в която реших какво да направя. Черният небесен купол се пропука от диамантена мълния.

Следва продължение.

Благодаря ви за дейното участие! Ще се опитам да отговоря максимално подробно на всечки критики, защото може би останах, в известна степен, не разбран.
Ще започна с последните два на Shogun и на Eowyn. Както написах, следях последния месец и нещо бглог и наблюдавах проблемите ви с двата (дори бих казал трите) трола. Не съм трол и подигравките и обидите, с които троловоте се характеризират няма да бъдат намерени в моя блог. Същото време ви призовавам към реална толератност, което означава зачитане на чуждото мнение, дори и да бъде квалифицирано като сексистко. Убеден съм, че по-долу ще покажа, че не съм сексист и това, че не харесвам феминизма, не ме прави такъв. Наистина не бързайте с квалификацията трол, защото квалификациите пречат на истината. В крайна сметка това ми е първия ден тук!
Конкретно по двете точки на Шогун, ще кажа, че слоганът тук е "Авторът си ти", а това е отговорност. Авторът трябва да е честен към читателите си иначе не е автор. Честен означава да каже, това което мисли без значение реакцията. Искренността е  красотата на човешките отношение,а човек може да допусне другите до собствената си красота единствено когато е искрен, иначе цялото писане е безсмислено.

Освен всичко това, Шогун, много лошо впечатление ми направи израза ти за „малката група евентуални читатели”. Нима авторът пише за възможните си читатели, авторът първо пише за себе си и за своето собствено удоволствие. Той създава първо радост на себе си, ако писането не му доставя удоволствие, значи не е никакъв автор – той е писар.

Докато писах всичко това, коментари оставиха Elab и Arlina. На  първия благодаря, че не ме квалифицира веднага. На Arlina ще кажа само, че винаги когато четеш нещо си напълно свободен в разбирането му. Читателя е свободна питчка, която може да направи всякакво заключение от произведението. Чувства ли се ограничен, затова как да разбира произведението, той не е читател, а „зубрещ” ученик. Зубренето никога не ми е доставяло удоволствие. Да, когато съм чел Платон съм го разбрал, може би наистина по свой собствен, специфичен и уникален начин. Вие, когато сте го чела също сте го разбрала и се надявам това също да е по свой собствен, специфичен и уникален начин. Не твърдя, че е моя начин е по правилен от вашия, но настоявам, че вашия начин не е по правилен от моя. Когато човек е свободен, не може предварително да му задаваме изводите, до които достига. Уникалността показва свобода.

denijane има теми и разговори, които една жена не може да разбере. Самото изречение имплицитно включва и обратното – има теми, които един мъж не може да разбере. Може ли мъжът да разбере болката и удоволствието от раждането? Не! Богът, природата или както искате го наричайте, е направил нещата така, че аз НИКОГА няма да мога да разбера раждането. Това е нещо отвъд думите, всяко обяснение го изкривява и го прави невярно. И ще бъде глупаво и смешно, заради някакви обвинения в нетолератност и сексизъм да опитвам да твърдя, че имам и най-мъничкото понятие от това какво е да раждаш! Същото, Дениджейн, се от нася и за пълноценното мъжко общуване – от е отвъд думите, то е едновременно разбиране, което не може да се обясни. Тук не говоря за това може ли жената да кара автомобил, или да ръководи гиганска корпорация – МОЖЕ – това няма нищо общо с темата, която съм отворил.

Не тъврдя, че мъжката любов е по-възвишена (съжалявам, написаното не е редактирано и грешката е моя), твърдя че общуването е пълноценно когато включва и сексуалното. Това се отнася и за мъжете и за жените – липсва ли секса, възката е незавършена.

По нататъчните ти разсъждения считам за некоректни –не съм употребил думата разплод. Ние сме хора, а не животни. Но кажи ми, честно и откровено, нима за жената съществува нещо по-възвишено и свято от това да даде живот на дете. Нима жената би заменила детето си за цялата мъжка философия, творчество, приятелство. Аз смятам, че не!  Детето е върхът на жената и истинското хетеросексуално общуване има за цел именно създаването на дете. После казваш, че си падаш по гей-порно – предполагам на шега. Аз лично не си падам по никакво порно – то е плоско и не представя нито хетеросексуалното, нито хомосексуалното общуване. ОБЩУВАНЕ, в порното няма общуване, в него има само външните прояви на секса – грозно и кухо. Наистина се радвам на принципите ти за Свобода, Равенство и Братство, но ще кажа нещо, което може би ще предизвика гневът ти – погледни историята и ще установиш, че тези принципи са родени от истинско и пълноценно общуване между мъже.

Lyudmila Petkova, кажи ми честно промени ли се отношението към мъжа ти след появата на децата. Все пак не започна ли да му отделяш по-малко от вниманието си. Убеден съм, че да! В това няма нищо лошо, то е естествено – жената е насочена не към мъжа, а към венеца на своето съществуване – Детето. И пак ще задам въпроса – нима творчеството на мъжа ви се струва по-ценно от детето? Ако е така това ми изглежда сбъркано и неестествено – далеч по неестествено от хомосексуалния секс, направо извратено. Колкото до любовта между Данте и Беатриче, поне спред wikipedia.org двамата са се засичали един единствен път (а може би два пъти), в целия си останал живот Данте е изживявал своята любов към нея в компанията на съмишленици – мъже. Именно това пълноценно мъжко общуване го е карало да вярва в любовта си към Беатриче. Ако не е било то никога нямаше да има нито Божествената Комедия, нито политическата му творба – Монархията, нито пък някой от нас щеше да знае за Данте и Беатриче. Но това, както вече казах е неизразимо с думи.

В заключение искам да кажа, че да отчиташ различията между половете не е сексизъм, а добро зрение. А относно тролството, надявам се да ви убедя, че прибързано сте ме квалифицирали, ако не успея всички, то поне някой и с тях да имаме истинско пълноценно общуване.