Музикална обработка: Димитър Благоев
Видеообработка: Петър Събев

Изпълняват: Дамян Митев, Димитър Благоев, Петър Събев, Никола Вълчанов

Тяло на българка и крайници: Антония Ламбова

Текст: Петър Събев

Като стар процесор изчислявам всеки ден
колко гигабайта си заела в мен
и със спомени е пълна моята душа
както пълен е със бъгове Windows-ът.

Пиша ти по ICQ, по Skype, по MSN
и по Google Talk дори, ала не чатиш с мен.
Сякаш имаш firewall пред твоето сърце
и блокираш ме дори на порт 80.

Припев:
Цялата ми памет завладя
и процесорът (и процесорът) ми изгоря.
Всичките ресурси ми зае -
рестартирай ме, рестартирай ме!

Пращам ти любовни мейли - няма резултат.
От индийски софтуер си по-голям инат.
Като китайски сървър необщителна.
Като ирански спамър отмъстителна.

Ала българка си, зная. Твойта графика
в мойте сънища усили двойно трафика.
Антивирус срещу тебе тъй и не открих
и във списъка с любими нулева си ти.

Припев:…

Детски фантазии

Може би ще започна с този приятел:

Гърмът си беше гръм, макар че като се замисля от хлапе се занимавам с инженерство... Само че досега никой не ми плащаше за изобретенията. :)

Първо беше музикален синтезатор, който има N на брой магнетофонни глави, които просвирват записи на звука на съответен тон на N безконечни ленти, май преди 14 години. После "проектирах" електромагнитен монохромен дисплей, но подробностите засега ще оставя за патентното бюро, че все забравям да намина. После взех да си драскам суматори в тетрадките...

И десет години по-късно пак драскам логически схеми на листове от тетрадки, но вече - на хвърчащи... Е, и на компютъра...

Инженери решават различни задачи

LREC – Language Resources Evaluation Conference

Това още не се знае, както все нямам време напоследък. Трябва да се доправят разни неща.

Не че някога съм си мечтал да ходя по конференции, но вече почва да ми се ходи. Май ги посещават готини докторантки и привлекателни професори, които все си търсят докторанти. :) Макар че първото е кофти, защото след конференциите всички докторанти си летят нанякъде из света...

Ускорител на изследователската дейност

Поводът за LREC би бил „интелигентния речник“ Smarty, за който така и не пиша из блоговете си. :)

Smarty

Глас 2

Плавен преход между периодични функции в „Глас“

Засега науката е зле в Компютърното творчество. BRUTUS.1 пише смислени разкази, но не се учи да пише по-добре с времето и няма въображение. При поезията е още по-зле, макар че някои произведения звучат добре. „Поетът“ на Кърцуейл например ме разочарова и зарадва едновременно. Вместо „Глас 2“, мислех и за дипломна работа „Помощник за писане“ и/или „Поетичен помощник“ и/или „Писател на кратки форми по зададени ограничения“.

Ще гледам моите творци да имат въображение, да чувстват и да си представят. ..И да се учат да творят стъпка по стъпка, като деца. Ще ми се и да правя  изследвания на детската реч и психология на развитието „на терен“ сред деца,

Докторантура

Тя една магистратура... Java, JSP, XML, Design Patterns, SSL, PGP, Ethereal, SSL, CORBA, COM, DOM, WS, UDDI, WSDL, Servlets и Bullshits. Е, вече има и интересни предмети – Data Mining, информационна сигурност.

Имаше вариант тази есен да карам изследователска магистратура по Компютърна лингвистика в Англия. Много хора ми се чудеха защо не съм го приел с отворени обятия, но аз пък се радвам , че не го избрах. Градът е потискащ, и проектът ми можеше да е не какъвто аз искам, а какъвто ми възложат. При такива условия предпочитам да си творя сам и да търся моята си докторантура. И други варианти има, но остана най-удобният, явно за да мога да се занимавам между другото и с електронно инженерство... :)

Ако успея да измисля нещо добро и работещо, по-добрият вариант може би ще е да създам изследователска компания - Startup, както й викат в САЩ. Вече работя в „Startup“.

Моят "стартъп" би бил компания като от една история, която бях писал преди 6 години - "Истината".

Изследователска фирма за разработка на мислещи машини

В началото фирмата ще се занимава с разработка на интелигентен софтуер, работещ на универсални компютри. Няма да е мислещ, но ще е хитър. Като Smarty, като Ускорителя на изследователската дейност, Помощника в четенето и др. проекти, на които трябва да направя демота...

След това технологиите ще се пренесат на специализиран мислещ хардуер.

Когато това се случи, няма да има проблем да се работи и по разработка на тела за мислещия софтуер и хардуер, макар че винаги съм смятал, че тази работа могат да ни я свършат и японците....

Смятам да стана много разговорлив.

Tosh Universe

Студент в Пловдивския Университет, който живее в Студентски град

Такъв бях през януари и беше сладко...

на задната седалка,

ще бъде много плитко,

защото воайорите са бдителни.

Те винаги отнякъде изникват,

и ще ми се налага да ги ритам.

Какво ще кажеш, мила,

за някоя самотна вила,

или за лукс хотелска стая.

Там най-напред ще вземем душ,

ще ти се полюбувам,

ще те нацелувам,

и няма никого да питам

дали и до каква дълбочина,

а най-брутално, но и нежно

в тебе ще проникна.

И после ще се налудуваме.

Дует<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Искам да събудя                      Искам да събудиш

нежните ти чувства,        нежните ми чувства,

като те докосна,                     като ме докоснеш,

като те целуна.                        като ме целунеш,

като ти покажа                      като ми покажеш

колко те желая.                        колко ме желаеш.

Да те видя искам                 Да ме видиш искам

как отваряш устни               как отварям устни

за страстни целувки          за страстни целувки,

и в любовен трепет              със любовен трепет

и сладки въздишки                и с нежни въздишки

да се разтопяваш.                   да те подлудявам.

И като усетиш,                    И като почувствам,

че ще се разнежиш                    че ще се подмокря,

искам да ми кажеш.               ще те информирам.

Искам да почувствам                Искам да усетиш

как избликва сокът                как избликва сокът

на твоето желание.                 на моето желание.

И тогава искам                             И тогава искам

леко да ме крачнеш.                  леко да те крачна

Както и да седнеш,                   и на теб да седна,

и с лице към мене,                    Със лице към тебе

или на обратно,                         или пък обратно,

все ще ме уцелиш.                        все ще те уцеля.

Тук автомобилът                     И сега креватът

почва да се клати                      почва да се клати

докато достигнем                         докато запеят

райските палати.                       ангели крилати.

После ще въздъхнем             После ще въздъхнем

и ще се целунем.                         и ще се целунем.

Урок
<?xml:namespace prefix="o"?>

( еротично - фантастичен разказ )

Далеч от погледа на обществото

на острова на мъдростта се озовах веднъж

В колиба сламена при дъжд се приютявах,

интелигентен и свободен  мъж.

Ловувайки с лъка и със стрелите,

я срещнах – не повярвах на очите си.

Тя беше стройна, с млечно бяла кожа,

и розово страхотно и отиваше.

Очите и – с цвета на слънчево море.

Магическа химическа реакция.

Усмихна се, докосна ми ръката,

целуна ме с малинова уста.

Решихме във колибата да се уединим.

Там бързо падна розовият и деним.

Зарадва се като усети, че съм хетеро,

и аз – където трябва беше мокра.

Прилепнали си легнахме на нара,

но даже не помислихме за сън,

защото нежно правихме любов в нощта,

докато птиците закрякаха отвън.

На сутринта – кафе и шоколад.

И още секс природосъобразно.

Изпращане дискретно до дома и.

До вечерта – отспиване с оргазми.

Три месеца животът беше същият,

но свършиха презрените пари,

и тя в Канада се продаде за насъщния,

със първия си мъж се помири.

Тогава аз за работа се хванах.

Години пет се трудих и се млатих,

накрая построих палата,

във който и до днешен ден скучая.

Изминаха дванадесет години.

За нея – нула бита информация,

докато ми показаха поляната,

където с парашут през лятото ще каца.

Отидох там със моята тракамачка,

изчаках парашутът да се смачка.

Душата ми запя, а-ха да полетя

като съзлях вълшебните очи.

Веднага ме позна, но ми изсъска строго:

Канадска гражданка съм, не ми се мяркай много.

Изрита ме със дясното копито,

Събори ме в една къпина и отмина.

До кости ме пронизаха бодлите.

Загуби се сърдечният ми ритъм..

Не зная за какво ми е сърдита,

но знаех си – опасни са жените.

Моето мега любимо парче от рок операта “Иисус Христос супер звезда” е специален поздрав за милото семейство – Еовин и Лорда, което се зае да администрира общност „Метъл” :)