BgLOG.net
By kordon , 28 January 2012

    Краят на миналата година беше ознаменуван от гръмкото разкриване на една грандиозна афера. Журналисти от американкото агентство Bloombergпровеждат собствено разследване на основата на материалите, предоставени им от сенатора Бърни Сандърс (Bernie Sanders). Резултатите от това разследване шокират както гражданите на САЩ, така и световната общественост.

    От 2007 до 2011 г., тоест в разгара на икономическата криза, Федералната резервна система (позната у нас като Федерален резерв – В. К.) тайно даже от Конгреса на САЩ отпуска необосновани кредити на частни банки и корпорации на наистина астрономическата сума от 16,1 трилиона долара. За сравнение е нужно да се каже, че тази сума превишава както годишния БВП на такава супердържава като Съединените щати, така и доста приличната сума от нейния общ дълг (сред световните длъжници-рекордьори САЩ по названата величина заемат почетното първо място с около 15 трилиона долара).

    Секретните данни са получени в резултат на държавния одит на Федералния резерв (ФР) на САЩ. Това е първата такава проверка в столетната история на организацията и остава само да гадаем, какви афери още се въртят там безконтролно и безнаказано.

    Във всяка страна има достатъчно скептични хора, които не жалят енергия за изясняване на съмняващите ги факти. В САЩ такива са Рон Пол (Ron Paul) и Алън Грейсън (Alan Grayson), които като по чудо успяват да предизвикат поправка към законаDodd-Frank. Възползвайки се от тая поправка, именувана Закон на Додд-Франк за реформиране на Уолстрийт, и от Закона за защита на потребителите Сметната палата проверява счетоводните книги на ФР. Разследването е проведено от сенатора-републиканец Джим Деминт и независимия сенатор Бърни Сандърс, който, както вече казахме, предоставя сензационните материали.

    Журналисти от Bloomberg няколко години провеждат в съдилищата, в опит да развенчаят аферата на века. Представителите на ФР, на първо място председателя Бен Шалом Бернанке и неговият предшественик Алан Грийнспан, а също по понятни причини съчувствуващите им лица от висшите банкови кръгове, призовават на помощ целия арсенал от иезуитски аргументации: разгласяването ще доведе до крах на водещите банки..., паника на борсата..., задълбочаване на световната криза..., недоверие на широките маси..., тежко положение в страната... и т.н. и т. н. Обаче, благодарение на упорството на журналистите, данните от одита все пак получиха международна публичност.

    Трябва да се каже, че реакцията на световната общественост на сензационната новина напълно оправда както очакванията на журналистите, така и мрачните предчувствия на ФР. Справедливия гняв на милиони редови американци, искрено вярващи, че живеят в най демократичната страна на света, е напълно обясним, още повече, че много от тях си мислят, че ФР се намира под контрола на родната държава и е призван всячески да охранява и спасява законопослушните граждани и данъкоплатци, а не да субсидира крупните банки, част от които се намират дори и отвъд океана. Англоезичният интернет бушува от призиви да се разруши системата и да се свали престъпния финансово-мафиотски клан, обхванал властта в страната.

    Все нови и нови подробности наливат масло в огъня. В прилив на нечувана щедрост като добавка към указаните шестнадесет трилиона долара ФР дава на частни банки и корпорации още над 600 милиона (659,4 млн. по данни на Главното бюджетно-контролно управление), предоставяйки възможност за пускане на програма за естремно кредитиране. Много американци виждат в тази политика първопричина за дълбоката финансова криза.

    Особено възмущение у читателите на средствата за масова информация предизвиква този факт, че заемите са давани с крайно ниски проценти – много по-ниски от пазарните, така че банките успяват не само да се задържат на повърхността, но и да получат огромни приходи от тези заеми. Така съвкупните доходи на шесте най-големи американски банки, получили от суперизгодните кредити, нарастват на 39% при това в условията на криза.

    От тези 16,1 трилиона долара 3,1 излизат извън Америка в Източното полукълбо (преимуществено в банки от Великобритания, Швейцария, Германия и Франция). Обаче европейците също не са очаровани от дейността на ФР. Федералната резервна система е заподозряна в съзнателно предизвикване на финансовата криза с цел да се отнеме независимостта на много европейски страни. На първо място става дума за т. нар. държави PIIGS (Portugal, Italy, Ireland, Greece and Spain) – най крупните длъжници сред страните от Европа.

    Такива подозрания са напълно обосновани, защото в светлината на последните разобличения Федералният резерв изглежда като чудовищна структура, която не съгласува своите действия с никого. Нещо повече. Дори и ако в резултат на държавните проверки изплуват деяния, които не можем да квалифицираме по друг начин освен като престпъни – отговорност за тях няма да бъде понесена от никой. Така че по същество ФР се явява даже не извъндържавна, а наддържавна структура.

    Особено обезпокоителен е фактът, че въпросът за световната валута, имащ жизнено значение за икономиката на цялата планета, се оказва в ръцете на хора, които са изключително морално нечистоплътни.

    Мнозина са поразени от факта, че за прехвърлянето на астрономическата сума пари даже не е била пусната печатната машина. Федералният резерв на САЩ създава 16,1 трилиона долара буквално от въздуха, с натискане клавишите на компютъра. За съжаление от 1971 г. долара е валута, която не е обезпечена със злато, така че ФР е могла да създаде и 20, и 30, и 40 трилиона виртуални долара, които, обаче, носят на нужните хора съвсем реални дивиденти.

    Системата печата пари от нищото, а САЩ  и целия свят след това взимат от нея тези пари в заем с определени проценти. За удобство е създадена цяла система от учреждения, принадлежащи, уви, на едни и същи лица, и изпълняващи едни и същи функции – Федералната резервна система, Международния валутен фонд, Световната банка. Освен това ФР има свои представителства в лицето на Централните банки във всички страни по света и по такъв начин постоянно контролира тяхната икономическа жизнедеятелност.

    Не е достатъчно, че тези организации повсеместно практикуват политически и икономически шантаж на държави и цели региони, финансират войни и други достатъчно непривлекателни предприятия, те още имат възможност и за абсолютно безнаказано изкуствено създаване на финансови кризи. Всъщност отдавна е доказано, че в такива условия за създаването на финансови економически катастрофи е достатъчно включването на доларопечатащата машина, върху която безконтролната система има узаконен монопол (Федералният резерве частна институция, която единствено притежава прерогативите да емитира, т. е. да печата националната валута на Съдинените щати – В. К.).

    Няколко натискания на клавишите и цели региони неочаквано се оказват под заплахата от загуба на националното богатство и съответно на държавния суверенитет. Милиони хора се приближават към нищетата, някой си пуска куршум в челото, други тровят себе си и семейството си с газ, а някои получават приходи, изчислявани в трилиони.

     Автор Оксана Чередник

    Превод от руски Виктор Кордон

Legacy hit count
388
Legacy blog alias
47836
Legacy friendly alias
АФЕРИСТИ-ОТ-ГЛОБАЛЕН-МАЩАБ

Comments

By alexi_damianov , 5 March 2008
Ден първи, Ден втори, Ден трети, Ден четвърти, Ден пети.

Шестият ден след убийството на Зипъра. Филипов седеше в кабинета си с дръпнати щори и угасени лампи. Присвитите му зачервени очи безразлично и тъпо гледаха купчината следствени материали. Ксерокопия на бележките на поетите, досиета на убитите, десетки снимки на окървавени трупове.

В това време същите снимки бягаха с мълниеносна скорост по екраните на национални телевизии и прости селски кабеларки, говорителите с приповдигнат тон съобщаваха за справедливия край на бандата главорези, кръвожадни малоумници от Интернет форумите викаха на латиница "uraaaaaa". Държавата празнуваше с удивителен карнавален ентусиазъм смъртта на четиримата "Поети".

За Филипов обаче това съвсем не беше последния километър от преследването. Той беше убеден, че злият гений зад цялата кървава баня от изминалата седмица е все още жив. И не само... Той е достатъчно способен след време да вербува или купи нови изпълнители, нови касапи, които да започнат да "разчистват терена" по негово нареждане.

Филипов бутна картонената корица на папката с надпис "Дело" и за стотен път зачете досиетата на четиримата разстреляни похитители. Военните се бяха оказали двама, не един. И двамата - ветерани от задгранични мисии. Третият - бивша барета, снайперист. Четвъртият... четвъртият беше черната овца. Млад учен, неотдавна защитил докторантура. Споделял на колеги, че тренира някакво източно бойно изкуство. Може би той беше човекът с мечовете.

За миг Филипов беше склонен да предположи и че ученият е мозъкът на операцията... но само ако го нямаше онова гадно чувство под стомаха. Чувството за предател. Къртицата... къртицата в следствието не беше сред убитите. "Сто процента има къртица, иначе нямаше начин да очистят Началството толкова незабелязано. Нито една камера в сградата на следствието не е засякла нарушител оня ден. На филмите имаше само познати лица... лица на колеги...".

"А ако има къртица, който е оцелял... ако има и мозък, който е оцелял... То те трябва да са един и същи човек... Най-важната фигура - царят, генералът, командващият, човекът в сянката, този, който влиза в бой само, когато пешките не могат да се справят. Например, когато трябва да се убие Началството...."

Филипов издърпа изпод тлъстата купчина хартия вчерашното одъвкано листче. Срещу "МОТИВЪТ:" с големи букви, подчертано няколко пъти, беше написал: "справедливост".

"Надали им е платил... по-скоро ги е карал да вярват, че се бият за някаква кауза... А може би наистина е имало кауза... Може би дори тя е истински справедлива... Стига съм си чоплил главата над глупости!... Мозъкът... Мозъкът трябва да се е познавал с всички, за да е успял да ги вербува. Той е бил и връзката между тях, няма данни да са се познавали. Мозъкът трябва да е имал отношение и към всички, убити досега. Трябва да е бил навътре с фактите... трябва той да им е разследвал случаите!"

Филипов за миг захвърли умората и отчаянието си и скочи рязко на крака. Архивът беше мястото. Там, в прашна папка лежеше името на човека. На Мозъка. Дебелият Асен надигна глава от бюрото. Събуди се от грохота на съборен от Филипов куп хартия.

-Айде малко тихо, бе, мааму начи... не мо'а се наспа от тебе!

Филипов изобщо не му обърна внимание и се втурна по коридора към подземието. Мара Архиварката - прегърбена куца лелка с несменяема през сезоните вълнена жилетка, беше удивително чевръста за външния си вид. Двайсет минути по-късно следователят крачеше отривисто по обратния път към стаята си, награбил под мишница няколко дебели папки. Делата на четиримата убити. Още кратък миг и Мозъкът щеше вече да си има име.

Филипов се втурна в стаята, без дори да затвори вратата след себе си. Дебелакът се беше разкарал, щеше да почете на спокойствие. Той тъкмо замахна, за да хвърли папките на бюрото си, когато изненадваща гледка го отблъсна рязко назад. Бюрото беше празно. Цялата бумащина, трупана с години и най-вече - през последната седмица, беше изчезнала. А върху архаичната полировка на бюрото в стил добрите години на мебелно соцпредприятие беше издраскано с нещо остро: "Мозъкът го има, за да мисли. Един ход напред."

Филипов чу стъпки. Обърна се, защото знаеше кого ще види. До отворената врата на стаята стоеше Мозъкът.

Следва последен ден.


Legacy hit count
777
Legacy blog alias
17777
Legacy friendly alias
Седем-необикновени-дни---ден-шести

Comments4

svetlina
svetlina преди 18 години и 2 месеца
Ако е дебелия, ще ме разочароваш, ако е жена - ще ме отвратиш, ако не го пуснеш скоро - ще се разправяме по мъжки...
alexi_damianov
alexi_damianov преди 18 години и 2 месеца
Ха-ха-ха! Помооощ! Насилие върху литературата!
lorddesword
lorddesword преди 18 години и 2 месеца
алекси, приятелю, май те предупредих:) с тази разлика, че тук нямаше нужда да й казвам какво да направи:)
svetlina
svetlina преди 18 години и 2 месеца
:-Р
By alexi_damianov , 18 December 2007
Този път ще му викат Ицко Вретеното или нещо подобно. За който не знае за какво говоря - тук. Поредните присвоени милиончета, поредните пре**ни данъкоплатци, поредните "шокиращи разкрития".

Работата е там, че всичко е прекалено поредно, за да е шокиращо. Готов съм да се хвана на бас с когото пожелае за три каси кисело млекце, че сценарият с Ицко Вретеното ще се развие както следва:

1. Ще влезе в ареста и ще полежи в него два-три месеца
2. Ще го разнасят по медиите колко много и незаконно е забогатял.
3. Ще се появи изневиделица обогатилата се покрай него 1354-годишна негова майка
4. Ще го понабие някой рецидивист в панделата - ей-така, защото е известен.
5. Ще спомене в писмо до адвоката си инициалите на човек с власт.
6. Ще прекратят делото срещу него и ще го пуснат на свобода.
7. Ще го поканят да даде интервю в национална телевизия, където той ще заяви, че е толкова невинен, че направо още е девствен.
8. Ще забатачат документите, които уличават него и облечените му във власт другарчета в най-тъмния и прашен архив.
9. Ще се цъка с език при споменаването на името му.
10. Ще се самоупрекнем, че държавата ни не е държава, а ние не сме народ. И ще си замълчим.

Опровергайте ме, моля ви! Моля!!!
Legacy hit count
620
Legacy blog alias
16512
Legacy friendly alias
Новият-Вальо-Топлото

Comments1

Teri
Teri преди 18 години и 4 месеца
На мен ми се струва, че човекът е част от ПР кампанията на ББ. Прекалено странна ми се струва ситуацията - отивай той в кабинета на ББ, излива си душата, "нашият" "човек" го кара да почва да пише самопризнания (въпреки че няма такова право) и вика прокуратурата. Ловя бас, че му е обещал нещо като реванш за ПР акцията. Склонен съм да мисля, че всичко е предизборен театър. Дали цената не е доста голяма, за да се действа по този начин в името на ПР-а?