Ето да вземем преподавателските: "умее да приковава вниманието на учениците" и "провокира интерес у учениците". Според мен първото - прикованото внимание, е просто характерна особеност на второто - на провокирания интерес. Тоест интересът се изразява чрез фиксиране на вниманието към темата, която се преподава. А пък, за да е интересно на учениците, значи учителят знае как да преподава и на децата им е ясно, което кореспондира с качества №1 и №4.

Куйни,

Това, което казваш, е вярно, но за момента не е критично. Ще имаме време да доизпипаме всичко така, че да няма припокривания.

_____________________

Stratovarius,

Това наистина е проблем, но от учителя зависи много, вярвай ми. Един добър учител е в състояние да те мотивира, въпреки всичко. ... Макар че едва ли му е възможно да ти даде цялата мотивация, от която имаш нужда, за да откриеш смисъла на "литература"-та. При всички случаи мисля, че за цялостната мотивация, както и за специалната мотивация  на ученика (да учи примерно литература), е по-добре да говорим в друга нарочна тема. Не тук.

(Нека само отбележа, повече за мен самия, да не пропускаме да вкараме в сметките началното ниво на мотивация на учениците. Слаба начална мотивация --> повече усилия за повишаването й.)

___________________

Veda Veda,

Няма никакъв спор, че е добре да замерим труда на учителя и ще го направим. Но нека караме по ред. "Качеството на вложения труд" е цяла една вселена, и ти го знаеш. "Качеството на получения продукт" (А знаем ли какъв краен продукт желаем?! Аз не съм сигурен.) и "Качеството на материала" - също. Затова започнахме да разчленяваме тези вселени на по-малки парчета, за да ни е по-лесно. Това е. Задължително е да преминем през този етап на разчленяване и опростяване, иначе вдигаме ръце и казваме "Не можем! Много е сложно."

Казах и подчертах, че общоучителските качества са само част от оценката на един учител. Очевидно е нужно повторение. Ето го: ще има и други критерии и допълнителни оценки за качествата и труда на "учителя по ...". Да караме по ред.

----------------------------

Дотук фактически не виждам възражения по категориите и характеристиките.

Павел, здравей!

Инициативата за скала на учителския труд е нещо твърде навременно. Струва ми се обаче, че в посочените по-горе критерии има известна разводненост. Не става ясно защо преподавателските качества не могат да са професионални и обратното. Или защо някои психолого-педагогически качества не попадат в графата личностни и обратно. Подборът на критериите във всеки един раздел е доста обширен и мисля, че трябва да бъде сведен до възможно по-скромен обем, който обаче да бъде непробиваем откъм аргументация.

Stormbringer,

(Или г-н Дянков? Същият, с който сме се срещали по Българският Великден, или не?  )

Радвам се, че се включваш и то с такова конкретно мнение.

Виждаш ли, преди година си ги задавахме всичките тези въроси, но по-добро от това не можахме да измъдрим. Ето, прочети тогавашната дискусия и, ако имаш друга подобна стълбица, я публикувай тук. Аз съм, знаеш, първият който вика "Давайте повече идеи!", но нека бъдат подредени и цялостни. Съгласен ли си?

1.      Преподава ясно и владее в еднаква степен методите за фронтално и интерактивно обучение по своята дисциплина.

 2.      Познава отлично материята и умее да провокира интерес у учениците към нея. Умее да мобилизира умствения понтенциал на децата за постигатне на набелязаните цели.  

3. Е добър организатор. Умее да съставя последователна и уравновесена учебна програма   Умее да изготвя прегледни ръководства.

4. Умее да оценява обективно знанията и уменията на ученика. Владее и използва модерните технологии в преподаване и оценяване.

5.      Умее да работи в екип. Умее да разработва и да участва в изпълнението на проекти.

6. Подобрява постоянно уменията си по различни начини

II. Психолого-педагогически 

1.      Е добър комуникатор - общува на ясен, достъпен за учениците и родителите им език; добър слушател.

2.      Е добър психолог

3.   Е добър възпитател -  възпитава у учениците си граждански добродетели в дух на мирно съвместно съществуване, на любов и най-голямо уважение към природата. 

III. Личностни

1.      Търпелив и толерантен

2.      Уравновесена личност, способна на обективна преценка на знания, умения и поведение на учениците си (ситуации)

3.      Е пример за подражание - възпитава първо чрез собственото си поведение (чист и спретнат, честен, отговорен, инициативен, принципен)

4.      Участва в обществения и културния живот на селището, в което работи и живее

Много хубаво, Мария! 

Харесва ми. 

-------

Мисля да обявя една дата, на която да приключим дебата по това "Какво ще мерим?", за да преминем нататък. Какво ще кажете за тази неделя - 06.07.2008 г.?

Пускам това от името на ani edreva

---

От доста време не мога да пиша в "Образование". не знам на какво се дължи този проблем.

За това отговарям тук на въпросите, зададени от Павел във връзка с оценката на учителите. Ето какво забелязвам, че може би трябва да се доуточни.

I  Преподавателски качества

- на всяка цена трябва да се добави точка в смисъл, че учителят прави всичко, което завсии от него учениците му да се представят максимално добре при външна оценка / тест, матура, изпит за международно признат езиков сертификат, кандидатстудентски изпит и др/. Аргументите ми са:                      

   1/ Оценката дали учителят е добър преподавател, дали познава материята и т.н е до голяма степен субективна. Съвсем друго е когато  се види крайния резултат, оценен по възможност от външна за училището институция.                                     

 2/  Всички прекрасни умения да знае как да предадеучебния материал, да предизвика интерес у учениците си и т.н.  биха изгубили смисъла си, ако в крайна сметка децата не са усвоили необходимите академични знания и умения /или се преставят под възможностите си/         

Настоявам за въвеждането на този критерий, тъй като имам поглед върху работата не само на държавните училища, но и на частни езикови школи. Там по обясними причини има огромно значение представянето на курсистите им на изпити за международни сертификати. съответно повеждани от независими институции, чиято обективност е извън съмнение.От резултатие на явилите се на изпита зависи дали следващата година школата ще набере достатъчно курсисти  и в буквалния смисъл - дали ще съществува. Нещо подобно се опитват да направят сега и с държавните училища, като се вземат предвид резултатие от матурите. Че го правят по крайно несръчен начин е друга тема.

III Личностни качества

10. Притежава голямо търпение. - На всяка цена трябва да се уточни. Прекаленото търпение може да бъде сериозен минус, особено ако учителят работи с деца, които меко казано не са научени да спазват елементарни правила. Павка, макар че не обичаш да правя препратки със сегашната ситуация - налага се да уточня. С въвеждането на делегираните бюджети от учителите не се очаква, те са принуждавани да проявяват безмерно търпение!

IV Професионални

6.      Умее да съставя последователна и уравновесена учебна програма

Също трябва да се уточни. В сегашните условия учителят трябва да се съобразява с учебна програма, която му е "спусната" централно. В неговите възможности е просто да разпредели учебния материал така, че децата да напредват с най- подходящото за тях темпо, да обмисли как да поднесе учебния материал и т. н.

Сега, на прима виста се сещам и за още нещо - има огромно значение какви са децата, скоито работиш. Не се сещам за точна формулирака, но нещо в смисъл, че трябва да се съобразява с образователните потребности на конкретните ученици с които работи.

 Пример- може да владееш блестящо материята, но това не ти помагта много ако се изправиш пред клас от ромски деца, зле владеещи български език и слабо мотивирани да се образоват. Тук по- важно е да съумееш да им поднесеш нещата по най- занимателния начин, да ги мотивираш да работят до колкото е възможно.

Друг пример "преподава ясно" има едно значение в езикова гимназия и съвсем друго - в СОУ. Не можеш да си позволиш едини и същи методи, трябва да ромениш и начина си на изразяване ако трябва.

Още едно предложение - при оценката на труда на учителя непременно трябва да се взема предвид в какво състояние е поел съответния клас/випуск.

Отново примери  - в училище за строителни работници попадат деца с изключително нисък упсех. Изисква се много труд от страна на учителя за да могат те да постигнат елементарен напедък. Голямо постижение е, ако по- голямата част от випуска завърши средно образование.

По съвсем друг начин стоят нещата в така наречените "престижни "училища. Там постъпват най-амбициозните ученици, с най- висок успех. Там целта е не просто отличен успех, всички се "целят" в най- добрите университети и се явяват на изпити за сертификати за владеене на език.

Често срещана е и следната ситуация - не особено кадърен колега е допуснал клас или цял випуск да е изключително зле подготвен. Учителят който "поема щафетата" следваща учебна година трябва да поправя  чуждите  грешки, да наваксва пропуските в знанията, и да върви напред с новия материал. А дали ръководството ще вземе предвид този факт - в момента е въпрос на добра воля и на субективна преценка.

Това успях да изстрелям на един дъх. Може би избързвам пак с някои неща. Но ако не ги вземеш предвид  на този етап от работата, на всяка цена трябва да ги имаш предвид по- нататък.

-------

Мисля, че навсякъде, където е използвана думата "ученици", трябва да се допълни  "и децата". В противен случай се игнорира работата на колегите от детските градини, а всички знаем по какви амбициозни програми работят те и никак не им е леко.

На мнение съм, че І.3. има нужда от преработка. Някои учители понякога участват в съставянето на учебните програми, но по принцип те са стандартни, длъжни са да отговарят на държавните образователни изисквания, утвърждават се от министъра на образованието. Не може всеки учител да си прави своя програма, най-малкото така дипломите ще имат различно покритие ( един учил едно, друг друго). Учителите изготвят тематичен годишен план, който трябва да е в съответсвие с учебната програма. Малко ме смущават и прегледните ръководства. Предлагам І.3. да звучи така: " Умее да изготвя  годишен тематичен  план по съответния учебен предмет в съответствие с учебната програма и го спазва стриктно. Умее да изготвя и използва различни образователни ресурси."

Допълнение към І.1.

   Преподава ясно, владее и прилага еднакво добре методите за фронтално и интерактивно обучение по своята дисциплина.

Хубави коментари, Ани и Веда. Ще ги имам предвид ... Естествено!

Скоро ще публикувам синтез на всичко, изписано до момента, ... ако някой друг не ме превари.

Обявявам и срока за края на този ... етап --> неделя, 06.07.2008. След това обобщаваме и продължаваме напред.

-------

Мария,

Аз не случайно бях подхванал да пиша речник на образователните термини. Ето, за мен тези ваши термини са объркващи. Значи учебния план е на министерството, а тематичен план е на самия учител. Така ли?

----

Веда, права си.

Аз винаги, когато пиша ученик имам предвид учениците и децата в детските градини. Също и за училище и детска градина. Както и за "училищно образование" което е от детската градина до 12 клас. Ето, обявявам го сега официално: детските градини, педагогическия персонал и децата там трябва да се разбират част от училищата, учителите и учениците. Разговорът за последните се отнася, обхваща и включва и детските градини.

Простете ми, но ще продължа да се опитвам да прецизирам  учителските качества.

Налегнали са ме едни размисли, които не мога да не споделя:

I. Преподавателски и професионални качества – за преподаватели бих говорила в университетите. Аз правя разлика между преподавател и учител. В училище преподавателят преподавана учениците, а учителят учи учениците (разликата се схваща, нали?). Използването на думата “учител” ми се струва по-подходящо.

І.1. Тук ще разкажа една известна история(в случай, че не е достигнала до всички) . Има един американски президент ( не си спомням кой точно, но ще проверя). Та той бил известен с това, че  завършил само колеж. Нямал човекът университетско образование. Всички журналисти му се надсмивали и се опитвали да  докажат колко необразован е той. На една пресконференция, един по-смел журналист, задал на президента следния въпрос: “Г-н Президент, знаете ли къде се намират Сейшелдските острови?( е не съм сигурна, че бяха точно тези острови)” Президентът не знаел.  След само 2 секунди размисъл, отговорил: “ Не знам, но за 5 минути мога да намеря човек, който знае.” Това бил един от най-успешните президенти на USA. Та думата ми е, като се говори за знания и за умения, не се ли изпуска умението на учителя да научи учениците си да мислят, да реагират бързо, да вземат решения. Засега в ДОИ ( държавни образователни изисквания) под умения се има предвид практическо прилагане на знания – най-общо – знаем какво е триъгълник, умеем да го чертаем. Или, знаем как се решава система с две неизвестни, умеем да  приложим това знание в логическа текстова задача. Знаете ли, например, че деца в трети клас, които хал хабер си нямат от система с две неизвестни, могат да решават диофантови уравнения? Има колеги, които могат ДА ГО ОБЯСНЯТ. Това не е преподаване, това е “разбиране на материята и способност за препредаването й (не знам  как да напиша И с ударение тук :)) на учениците за прилагане в практически план”.

По време на един семинар по "Интелигентни роботи" стигнахме до извода че хората нямат свободна воля. Само си въобраяват и се имат за нещо повече от всички други същества, включително други  хора. Вярно е, че има разлика, която обаче е минимална :). Така че събратя оценката на вашия труд не е толкова трудна колкото си мислите, и както всеки може да уцени труда на градинаря, така всеки може да уцени и вашия труд, аз бих уценил учителите които съм имал в гимназията средно с 4. Преди гимназията с -4, преди това не си спомням. Скалата е от 0 до 10. :).

Продължавай да споделяш и, моля те ,  недей да искаш прошка, Веда.
Разсъжденията ти са полезни за всички. 

Аз също бих изоставил преподавателя в полза на учителя. Нещо повече - аз вече съм го направил. Тук намирам допълнителни доводи за написването на "Речника на образователните термини". Ето, пускам там веднага нещата, които съм си нахвърлял ... в очакване на подходящия момент.

Не мисля, че Stratovarius е прав. Нещата са сложни. Но съм далеч от мисълта, че сложността не може да се разбира и да сведе до неща с поносима сложност. Това и правим.

----

Веда,

Струва ми се, че споделеното от теб отива отвъд целта, която сме си поставили тук, в тази тема. Ти подхващаш разговора за "Целите на образованието", което е друга необятна тема. Нека не ги смесваме доколкото ни е възможно. Аз не случайно работя по нарисуването на образованието с разните му елементи. Желая да ги изредя и да илюстрирам връзките между тях именно заради по-лесното им анализиране. И, за да приключа това отклонение, само казвам, че тук намесваме следните елементи:

1. Селекция и формиране на учители
2. Оценка на учителския труд
3. Мотивиране на учителите
4. Мотивиране на учениците
5. Целите на образованието 
6. Минимални образователни изисквания (Които вие наричате с казионното ДОИ)
7. Учебни планове (на министерството) и учебни програми (... на учителите?)

Обобщавам и споделям идеите, които ме спохождат точно в този момент, ... на пълен стомах.  

-------

Критериите за оценка на учителския труд трябва да зависят и имат предвид:

1. Качеството на "филтъра" на входа на професията - какви учители формираме в университета и какви учители допускаме в училище. Характеристики като призвание, талант, любов към децата, разбиране на тяхната психика, отношение към промяната и т.н., и познаването на ... правилата (най-общо). Ако сред учителите изобщо не попадат "случайни хора", тогава сме отхвърлили половината от работата по оценяването им (на учителите).

2. Промените у учениците "на входа и на изхода" и "само на изхода" (Показатели, отчитащи повече мотивацията им, отколкото оценките им по предмета. (Отнася се за учениците в прогиманзиалните класове , не за по-малките - там е друго!) Показатели са:

• желанието да продължават да учат този предмет;
• желанието да продължават да учат с този учител;
• дали и колко се занимават извън клас с материята;
• биха ли препоръчали на свой приятел да го направи.
• ...
• ...

3. ....

4. ...

------

Кавайте характеристиките на характеристиките.

Осъзнавам, че се задълбаваме много, но ...  е очевидно, че трябва да го направим.

Думата ми е, че можем да избегнем и разводняването и ненужното задълбочаване в особеностите на човешката личност, ако си представим какви учителски приноси има в напредъка на учениците. Т.е. ако вземем белезите на ученика, какъвто искаме да бъде и сложим до тях една графа, в която напишем какъв е учителя, който може да му помогне да стане такъв май ще стане доста ясно, кои професионални и лични качества са ни най-важни.  Как ни струва? На мен лично задълбаването в индивидуалността ми се струва не особено добро като посока, защото ще ни отведе далеч от участието на учителя в общността училище. Което в България по принцип се подценява (труда на класния, участието в училищни инициативи от типа на отворени врати, кампании и пр., които пък хептен не влизат дори в отчитането на заетостта на учителите), затова на толкова малко места има истиенски екипи от учители. Даже когато са се събрали добри професионалисти в своята си конкретна област.

Абсолютно съм против да минаваме на някакви други обороти, ако предният колега не се е справил, ако по наша субективна преценка учениците не могат да се справят с материала. Това ми звучи като оправдание да работим на едно по-елементарно и леснодостижимо ниво, да снижим изискванията си, така че всички да са доволни. Може да се обяснява повече, да се използва по-достъпен език, но материалът трябва да си се предаде на съответното ниво и според съответните образователни изисквания. Ако имахте всяка година стандартизирано външно оценяване на входа и изхода, оценителите нямаше да ви питат какви са ви били децата и кой е предавал предната година, а защо в дневника ви пише 4, а детето е за 2. Пък като има едно такова оценяване, детето на края на годината ще знае колко струва и, ако е необходимо, лятото ще заляга над учебниците, ако трябва и с учител, за да си навакса.

(Уууха-ааааа, писали сме едновременно аз, Имхо и Мария!   )

Радвам се да те видя в тази дискусия, Имхо.

Позволи ми да защитя Ани Едрева. Тя вкарва според мен правилно критерия "успех на учениците", като подчертава, че "... при оценката на труда на учителя непременно трябва да се взема предвид в какво състояние е поел съответния клас/випуск. Сега не разсъждаваме как се измерват тези стойности, но идеята е ясна:

 [резултатите на изхода] - [резултатите на входа] = 
 [резултати за периода] 

Пояснявам веднага, че "резултатите" не са "оценките". По-скоро е мотивацията на учениците - това, за което говорех в точка 2. в горния си постинг.

Аз не виждам конфликт между тази постановка и примера ти за тазгодишния 11-ти Б клас.

-----

Сега, като прочетох и коментара на Мария, ми дойде една идея. Дали учителят не може да:

I.  Декларира за всеки клас/ ученик при неговото поемане през септември:

1. начално състояние (за индикаторите ще мислим друг път) и
2. очакван резултат.

II.   В края на сроковете отбелязва резултатите и прави коментар.
(Простете ми наивността. Аз наистина падам от небето, в смисъл че не зная как работите сега.)

III.  Ако има напредък, добре. Ако очаквания резултат е постигнат, още по-добре. Ако няма напредък - зле.

*

Това е метод за измерването именно на прогреса (относителна стойност), а не на някаква абсолютна стойност.

А?

Има предмети, където нивата се постигат последователно, напримерно езиците си мисля, че са така - от по-лесното към по-трудното. Или математиката - от по-простото към по-сложното и всичко е обвързано. Това между другото е една от причините децата да мразят математиката - не може да си назубриш два-три урока през годината и да изкараш успех, трябва да знаеш всичко изучено от 1 клас насам и да разсъждаваш, за да решиш определени задачи. При такива предмети не може да се почне отнякъде, а трябва всичко назад да е ясно. Примерно как ще говориш с перфектни времена на английски, ако не знаеш простите?

Не можем да разчитаме децата да дават резултати пропорционално на нашите усилия. Защото примерно в един момент ги удря пубертетът, имат семейни проблеми, започват работа лятото и липсват на училище. Понякога един калпав учител по един предмет убива желанието на децата да учат по всички предмети. По някои предмети, свързани с компютри и нови технологии, те са по-заинтересувани и мотивирани да работят, по други не виждат полза да учат неща, които никога няма да им дотрябват. Дори основни предмети - примерно решили са, че ще кандидатстват с география или история или икономика и са се примирили, че по математика няма да са на необходимото ниво.

интересен въпрос ми е също как ще "улови" една добра схема за мерене, онези резултати от работата на учителя, които не са много видими в първата година от работата им с един ученик, през резултатите на ученика? ама това май е въпрос за един следващ етап на прилагане.

Имхо,

Боя се, че не ме четеш внимателно. Казвах и повтарях, че не оценката на знанията на учениците е водеща, а МОТИВАЦИЯТА ИМ:

• желанието да продължават да учат този предмет;
• желанието да продължават да учат с този учител;
• дали и колко се занимават извън клас с материята;
• биха ли препоръчали на свой приятел да го направи.
• ...
• ...

Това са неща абсолютно конкретни и лесно измерими. Тука последователността в изучаваната материя няма нищо общо. И болния ти колега предишната година - също.

"Казвах и повтарях, че не оценката на знанията на учениците е водеща, а МОТИВАЦИЯТА ИМ:"

Ей това имах предвид ,Лазаров, ама много съм многословна и разхвърляна. Добре, че имаш способността да отсяваш същественото и да не изпускаш нишката.

Ани Едрева ме помоли да пусна следното.

================================

И така:

Първо, не разбирам за какво спорим с Имхотеп, според мен говорим за едно и също.  Учителят влияе основно върху придобитите академични зания и умения на учениците и от там косвено - върху всичко останало. И тъй като обучението е двустране роцес - зависи и от учителя и от ученика - за това настоявам да се отчете в какво състояние е поел класа учителя. Естествено, че ако випускът има сериозно пропуски , това ще налага повече усилия от страна на следващия учител. Всъщност аз съм преподавала История и География. И е верно, че по История пропуски от една година  не сафатални за представянето на децата през следващата. /Друг въпрос е че  върху уменията, логиката на предмета , начина на разсъждаване се работи постоянно/.

Но разказвам действитерлен случай : Поех няколко випуска от едно и също училище, с натрупани огромни пропуски в обучението по География. А там знаията също се надграждат година след година. положих големи усилия да наваксат изоставането. Излишно е де ви обяснявам, че след прекалено либерален учител аз бях обявена за "лоша",  юнаците търсеха всички възможни начини да продължат да не учат и т. н. До тук  -познато на всички. Срещу мен заваляха оплаквания пред ръководството. При проверка в единия кас директорката ми заяви "Те са хубав клас" - разбирай, проблема е при теб. А в седми клас ги бях учила за какво служи атлас и на посоките! До април - май се бяха изравнили до ниво четворка - петица в сравнение с останалите паралелки.   При проверка в друг клас ми казват "те тези неща си ги знаят" - обучавани предната година от същия колега, също натрупали пропуски.

Разбирам Имхотеп, много хора си спомнят времето от пред 1989, когато учителят беше виновен ако ученика има двойка. Но сега се отива в другата крайност. да не говорим за субективизма на някои "ръководители". Точно това исках да се избегне.

Не знам ко е по- добро тестовете  за входно и изходно нива да се дават общо за всички ученици  или всеки учител да ги дава по своя презценка. На мен втората възможност ми сеструва по- разумна. Ако ще се сравняват всички учители.

------

Предлагам по първата група - Преподавателска дейност да се добави още една точка , осма: Съобразява преподавателската си дйностс изискванията, на които ще трябва да покрият учениците му при външно оценяване. /изходно ниво, матура, приемен изпит след 7- ми клас, кандидат-студентски изпит и др./ Допълнителни бонуси да се дават , ако учителят е подготвил децата за незадължителни, но важни изпити - примерно международни сертификати за владеене на чужд език TOEFL, FCE, CAE, IELTS, олимпиади и др.

Макар, че тук смятате ,че главното не е оценката, настоявам, че без такъв показател просто не можеи не бива да се оенява труда на учителя. Нарочно пиша съобразява дейността си, т.е. прави каквото зависи от него, а не какви са крайните резултати за учениците - това зависи от много други фактори.

Държа на този критерий и защото това косвено влияе върху възпитанието да учениците. Те се учат на отговорност, знаят, че ще трябва да отговорят на обективни, предварително зададени изисквания. Всичи други начини за сдобиване с висока оценка се обезсилват . /Ако системата работи както трябва де, тогава ще се обезсилят/ . Втората причина да настоявам е, че всъщност държавата /сега МОН/ ще трябва да обяви навреме и достатъчно ясно какви крайни резултати очаква да бъдат постигнати в края на всяка образователна степен. Нещо, което в момента липсва. Трето, ще намалеят възможностите за субективна оценка на работата при посещение от директор наример. В момента се взема предвид дали урока е "емоционелно обагрен", дали е поздравил децата, но какво има в главите им - може и да се окаже маловажно.  :(

Предлагам към преподавателска дайност и девета точка - "Съобразява се с образователните потребнисти на конкретните ученици, с които работи"

За точка 6 от "преподавателска дейност" - Според мен е по- добре дане е "Използва модерни технологии", а "използва модерни методи" на преподаване. Не е задължително във свеки час да се използвт компютри, мултимедийни устройства и т.н. Може да е ролева игра, мозъчна атака, интерактивни методи ....

Там, където е писано"участва в обществения и културен живот на селището, в което живее", според мен трябва да се уточни, че го прави при училищни мероприятия или организира учениците да участват в някои инициативи. Иначе ще излезе, че следят учителя какво прави ли ине прави и в извънработно време! А това все пак не е редно.

И последно - моля ви да ме изчакате да си кажа последната дума в понеделник.  За два дни съм далече от всякакъв къмпютър, а има още много неща, които бих искала да кажа.

Ladien, всички родители (които се интересуват от образованието на децата си) биха те поздравили като застъпник на идеята учителите да бъдат оценявани като актьори, според задоволството на публиката. Проблемите пред такъв подход са няколко:

за разлика от театъра, училището е задължително (по конституция) 

за разлика от театъра, училището изисква множество други усилия от публиката освен да наблюдава, което автоматично отнема една част от удоволствието на спектакъла (не знам каква е средната величина, но познавам ученици за които е минимална, и такива при които достига 99%)

и в хода на един добър спектакъл оценката на пуликата може да се колебае, но нито един спектакъл по продължителност не може да се сравни с 12 годишен цикъл на обучение, в който публиката преминава през три възрастови фази на зрялост и променя значително преценките си за спектакъла.

в спектакъла оценката идва с аплодисмените накрая. в училищното образование  в момента директорът на театъра въвежда ежегодна система за оценяване на учителския труд. всички тук знаем, че тя не е нито особено релевантна нито справедлива. затова се мъчим да си прадставим как би изглеждала релевантната и справедлива такава система.

иначе - свалям шапка за убеждението, че обучението на ученици е творчески процес, в който се иновира сценария според особеностите на конкретната група ученици.

очевидно това се случва когато са отворени едновремено и модзилата и експлоръра. отдавна не съм ги използвала едновременно.

1. Се формира най-вече в началния етап на основното образование. Първите четири години от обучението на ученика преминават под ръководството на един учител. Следователно той носи главната отговорност, а всички учители след него поемат негативите/позитивите. Даже аз, като начален учител, бих казала, че основите на положителното отношение към училището и ученето се полагат най-вече в първи клас. След това не казвам, че не е възможно, но е много трудно да се поправят грешките, ако нещо се е объркало и детето е демотивирано.

2. Е нещо твърде индивидуално и не може да се формира само с индивидуална работа, защото нашата система е класно-урочна. Да не го забравяме. Копи-пействам една дефиниция за мотивацията:

Мотивацията е съвкупност от вътрешни и външни движещи сили. Те са източник на дейността,  задават  границите  и  формите  на  тази  дейност,  придават  й  направление, ориентирано  към  достигане  на  определени  цели.  Тя  се  разбира  като  съвкупност  от подбуждащи сили, които са източник за осъществяване на определени дейности. Тези сили  са  позиционирани  вътре  и  извън  човека  и  го   заставят  съзнателно   или   не  да извършва определени постъпки.

При тази връзка между отделните сили, действията на хората  са  продиктувани  от  сложна  система  на  взаимодействие,  в  резултат  на  което отделните  хора  могат  да  реагират  съвършено  различно  на  еднакви  въздействия,  от страна на еднакви сили.

Другият, често използван, термин са способностите. В един ученически клас попадат деца с различни възможности и някои от тях  имат способности в дадена научна област, които не бива да се отъждествяват със знанията и уменията. Способните деца бързо и лесно овладяват дадена дейност и с лекота придобиват съответните знания и умения. До голяма степен способностите имат вроден характер. Тогава как да мерим труда на даден учител, след като с такива деца от една страна е много по-лесно да се работи, а от друга - се постигат супер резултати в учебната работа?

Пускам това от името на Ани Едрева

-----

И Заедно се сети за една много важна подробност: каквито и мерки и теглилки за оценка на труда на учителя да се въведат, той трябва да знае защо е получил именно такава оценка!

1. Критеиите трябва да бъдат достатъчно ясни, за да може един вид  да се "самооцени".
2. Трябва да има право да се запознае с аргументите на комисията. По възможност дори писмено!

------

Павка, още няколко въпроса.

1. Как се измарват обективно абстрактни величини като  мотивация, провокира интерес у учениците , честен и искер и т.н. ?
2. Не ми е ясно защо толкова държиш " не оценката на знанията на учениците е важна, а мотивацията им".  Според мен двете неща са взаимно свързани.   / Но да се има предвид оценката , поставена от външен, независим източник, не тази , поставена от учителя, разликата е огромна. /

•       Според мен няма по- силно мотивиращ фактор да продължиш да учиш по даден предмет от усещането, че успяваш, че този предмет "ти върви". А че учителят може да направи много в тази насока е ясно.
•       Мотивацията на родители и ученици да продължат работата си с даден учител зависи  в най- голяма степен от това, дали той ще успее да подготви децата за матура, приемен изпит, изпит за сертификат и др.

Отговарям набързо на последните въпроси на Куйни и Ани Едрева, след което обявявам СТОП на дебата по тази точка от темата, за да преминем по-нататък.

--------------------------------------------

Как се измерва обективно мотивацията?

Много важно пояснение! Ние ще мерим изменението на мотивацията, а не абсолютната й стойност. Наистина няма универсални мерки за абсолютната стойност на персоналната мотивация, но за изменението й - да. Със сигурност!

Измерва се по два начина:

I.  С интервю или анкета
Въпросите са на входа и на изхода, или само на изхода, според логиката . Те са:

• Ако можеше да избираш, би ли продължил да учиш информатика?
• Ако можеше да избираш, би ли продължил/а да учиш с Лазаров?
• Колко точно оценките ти по информатика отчитат знанията и уменията ти?
• Какъв предмет би избрал/а да учиш вместо информатика?
• Има ли друг учител, с който би предпочел да продължиш да учиш информатика? Кой? _________________________________ Защо? __________________________
• Интересно ли ти е да се занимаваш с информатика извън училище?
• С какво ти е интересно да се занимаваш извън училище? *
• Би ли препоръчал/а на свой приятел да учи информатика ? Защо? ____________ 
• ...
• ...

 II.  Според учителя (и/или друг компетентен)
Учителя трябва да отговори ЗА ВСЕКИ УЧЕНИК на следните въпроси:

На входа

• Какъв е интересът на Иванчо да учи информатика на дата 30 септември , когато го поемам аз? [ Скала на стойностите е от 1 до 10. ]
• Има ли той определена неприазън или конфликт с колегата от предишната година или с мен, Лазаров - учителя по информатика?
• Какъв предмет най-вероятно би избрал да учи вместо информатика?
• Има ли друг учител, с който би предпочел да учи информатика вместо с мен? Кой? ...........................  ............................  Защо? ...........................  ............................
• Интересно ли й/му е да занимава с информатика извън училище?
• (С какво най-вероятно му е интересно да се занимава извън училище?)
• Каква е вероятността да препоръча на свой приятел да учи информатика ?  
• Каква е вероятността да препоръча на свой приятел да учи информатика с мен? 
• Кои могат да бъдат сериозните демотивиращи фактори за Иванчо извън моите часове? .............................................................. ..................................................
• ...
• ...

На изхода

• Какъв е интересът на Иванчо да учи този предмет на дата 01 юни (когато го оставя)?
• Има ли той определена неприазън или конфликт с мен, Лазаров - учителя по информатика?
• Какъв предмет би избрал да учи вместо информатика?
• Има ли друг учител, с който би предпочел да учи информатика вместо с мен? Кой? .............................................................. Защо? ..............................................................
• Интересно ли му е да занимава с информатика извън училище?
• (С какво най-вероятно му е интересно да се занимава извън училище?)
• Каква е вероятността да препоръча на свой приятел да учи информатика ?  
• Каква е вероятността да препоръча на свой приятел да учи информатика с мен? 
• Кои бяха сериозните демотивиращи фактори за Иванчо извън моите часове?
• ...
• ...

Отговорите на ученика и учителя не би трябвало да се разминават много. Ако се разминават, това вече е индикатор за нечия неадекватност. Тя не може да остане скрита вечно.

_________________

* Ако отговорът е "С нищо", имаме сериозен психически проблем. Там подходът към респондета е специален.

Ура, най- после мога да пиша в Общност Образование!

Последно уточнение  - Павка, имай предвид, че тази информация - как се измерва промяната в мотивацията, а вероятно и много други неща са непознати за повечето български учители

Добре завърнала се, Ани!   

Мислиш ли, че не бях забелязал това, че "как се измерва промяната в мотивацията, а вероятно и много други неща, са непознати за повечето български учители"? 

За мен е удоволствие да ви/ им подсказвам, знаеш.
( С вас ще променям този свят, започвайки от България! )

--------------------

Последно по нещата, които ме питаше.

Защо твърдя, че "не оценката на знанията на учениците е важна, а мотивацията им"?

Мисля, че си изпуснала едно "толкова" в цитирането ми. Аз казвах, че трябва да отчитаме по-скоро мотивацията, отколкото оценките. Не само мотивацията и не само оценките. И двете, но с превес на мотивацията.

Защо по-скоро мотивацията, а не оценката? - Тук разговорът е много дълъг, но ще се опитам да обясня на кратко.

Мотивацията е човешко измерение. Тя е важен компонент на жаждата за живот и жизнения заряд. И е един от елементите обуславящи крайния резултат от една човешка дейност. Една оценка - не. Една оценка е важна, защото, както казваш ти, е силен мотив за по-нататък. Но пак опираме до мотивацията. Затова и трябва да мерим нея, но не само нея, ОК?

Ето, изстрелвам ви и това правило от "Организация на работния процес"

Резултатът = Мотивацията  x  Способностите 

Нулева мотивация => нулев резултат  , дори да си изключително способен.
Нулеви способности => нулев резултат   , дори да си страшно мотивиран.

Огледайте се наоколо и погледнете и себе си. Кои са делата в които сте успели и колко сте били мотивирани да успеете? Кои са делата, в които не сте успели и каква е била мотивацията ви? А способностите ви?

----------------------------

С това, ако позволите, обявявам

 СТОП на коментарите по тази част на темата!

Преминаваме ... плавно (след постинга ми от тази сутрин) от въпроса "Какво ще мерим" към въпроса "С какъв инструмент ще го мерим?"

Естествено ни е необходимо едно обобщение. Кандидати?
Пускайте го тук. Само обобщение. Нищо друго, моля ви!

Ако никой още не се еангажирал да направи обобщение, мога да си предложа услугите. В момента имам повече свободно време.

Ама не искам да хвърлям труд на вятъра, за това кажете работи ли някой по въпроса :)

Ани,   

Пращам ти в имейл това, което съм обобщил до момента. Виж дали можеш да добиеш представа за моя начин на подреждане на учителските качества. Твоите предложения по категоризирането и по яснотата на изложението, са добре дошли, знаеш.

Пиши ми на имейла. Като изработим нещо прецизно, ще го публикуваме тук за последно одобрени, ОК?

Благодаря ти!