Мяркат се в утринна дрямка унесени
сини, далечни гори.
Ясни лазури, върху им надвесени,
пурпурен блясък покри.

Чезнат в небето звездици изгубени,
чезнат по шеметен път -
сякаш прощават се погледи влюбени,
сякаш сълзици горят.

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

префучава през боазите, вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,

сваля портите, оградите и децата по мегданите -

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,

разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите

и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -

къщиците и градинките, и добитъка на хората -

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то

в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,

на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -

в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -

в родния ми град?

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -

мене как ще спреш?

ЗА РУСИТЕ ЖЕНИ

на А., брюнетка

Започвам с русите жени
в тях има лекота
в тях има празненство
подобно чели Пастернак
подобно Бърнс
подобно свещ
и пламък жълт
подобно житено поле
подобно ръж
и аз спасител там
и аз жътвар

на русите жени

описвам ги по памет
в тях има сантимент
в тях има цветни
филми има шлагер
червило в повече и бемка
в тях има Ах
дошло естествено
в тях има естество
в тях има мiр
сълзите им са леки
стеарин
сълзите им са Yellow Submarine
в сълзите им не вярват

на русите жени