Беласица-Петър Караангов; Стихотворение на седмицата 09-15.04.2007
Есеннозлатни лопени
никнат пред твоите залези.
Ветровете
бели облаци
по небето високо търкалят.
Реките ти – бели змии,
смучат гръдта ти
зелено везана.
Струма с горчива вода мие
белите ти глезени…
Сляпа майко, бяла Беласица,
блага билка на моята рана,
дъждове те миха,
отнасяха,
но коренът ти остана.
Под тебе – вити лозници.
Старци седят по балконите.
Беласица! – зърно от броеницата,
забравило да се отрони.
Детинство мое! Мое поднебие!
Синя птица над нашата къща.
Все заминавам…
Но и след девет хребета
като ехо ти ме обгръщаш.
След тежки думи
и друми прашни
Очите ти – извори –
ме възкресяват.
Беласица! – мое наследство страшно,
което на децата си ще оставя.
Коментари