ВЪТЬО РАКОВСКИ

 

 

ОБРАЗ

 

Завръщах се сам от гората.

Събирах във шепи последните жълъди

на отблясъците на деня.

Бях взел във душата си

едно изоставено ехо от гривек

и се спусках към него

към сенките на съня.

Слязох от осветените хълмове.

Нагазих в реката

и нейните белогривести кончета

ме поведоха

към една привечерна дъга.

Оттатък

на ниския бряг

имаше стъпки по пясъка,

но никой не ме очакваше на брега.

 

Мислех си –

други поети са минали преди мене

и са отнесли със себе си

най-хубавите образи

от света,

но за мен е останал

този незабелязан от никого залез

помътен от гневни пиянства,

забравен от всички,

закуцал с червено бастунче

към кръчмата на вечерта.

 

О, знаех аз, че твойта обич тиха
душата бурна ще успокои!
Задряма тя, когато я покриха
с блаженство чисто светлите струи.

Потънала сред тишина безбрежна,
тя своя лик в окото ти съзря,
скръбта й жадно пи утеха нежна
от златни съд на твоята зора.

Отмина ти, а тя те още чака
и вредом търси твоите черти,
гадае нощем по звездите знака,
че тук отнове ще се върнеш ти.

       БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ
       Христо Смирненски

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

ПЕТКО БРАТИНОВ 

ОБРАТНИ МИСЛИ

Ти беше обаятелна река
със много здрави бентове пред себе си.