23

Една приятелка ме пита вчера, как се чувстваш на почти 23. Нищо не и отговорих. Просто реално нищо не бе се променило. Какъвто си бях вчера, такъв съм си и днес, макар и документално по-стар. Такъв ви бях и на 1 февруари 2006 г…. Е, всъщност не!!!

Разбира се съм се променил за последната една година. Понякога бавно и постепенно, понякога рязко и буквално за един ден. Е, какво се промени по-точно. Надебелял съм два - три килограма, вече не ходя брадясал, почнах да се подстригвам по-късо, по-спокоен съм, по-студен, определен поумнял, много поумнях, последните детски неща в мен умряха. Което е и лошо и добро. Време ми бе да порасна, но предполагам, да сме живи и здрави де, и догодина пак ще си мисля, че съм пораснал. Или всъщност порастването е свършило и вече говорим за помъдряване… Не знам, може би не съм и аз човека, който трябва да си давам оценки.

Е, промените са си промени, нека видя как ли се чувствам.

Ами не чак толкова сам, но все така самотен. Но и така да е, мисля че отдавна вече свикнах. Ще ми се сега да мога да спомена сред постиженията си това, че съм Я преодолял…. Но ще излъжа. Вероятно процеса ще се проточи още… А може ни никога да не приключи успешно… Ще видим, все пак „никога” е доста относително понятие.

Днес получих, и все още получавам доста и различни пожелания за рожденият ми ден. Истината е, че се зарадвах най-много на тези за живот и здраве. Е, може да се отбележи какво ми каза някога един доста възрастен човек, когато му пожелах да е жив и здрав – „Момче, най-вече да сме живи, че доста здрави си заминаха.” Прав е. Така, че ще си пожелая да сме живи всички, па и да почваме да откриваме смисъла, пътя и мястото си в живота.

Колегите днес ме зарадваха много и въобще фирменото парти се получи чудесно. Радвам се, че имам честа да съм сред такива хора. Такива големи и истински ХОРА.

Довечера, разбира се е празника продължава. Много ценни хора ще присъстват, но и много приятели, които обичам няма да са там. Това разбира се ме натъжава, но просто живота никога не е перфектен. Да се надяваме, че съм с сърцата и мислите на тези хора, както те са в моите.