BgLOG.net
By Rajcho , 26 April 2013
ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ Е УЗАКОНЕН КАТО КАЗИОНЕН
 На сайта на МОМН е публикувана заповед и правила за Обществения съвет към МОМН.
Павка,
Признавам ти: ти и Ангел от Пловдив бяхте прави, а аз все пак имах надежди.
 Публекуваната заповед и правила на обществения съвет показват, че той е 100% казионен. Защо му е на министъра да има разширен състав на тристранния съвет? За пореден път МОМН успешно налага заблудата за демократичност и наличие на гражданско общество в българското образование. Лъжа и измама. Яворе, приятелю, кокво ще кажеш? Е, нека ни е!!!!!!
 Марияна /Банчева/,
Не е вярно, че временното правителство не маже да направи повече. !!!!! Можехте да зададете модела на гражданското общество, който да се следва от следващите правителства.
Райчо Радев
Legacy hit count
318
Legacy blog alias
73807
Legacy friendly alias
ОБЩЕСТВЕНИЯТ-СЪВЕТ-Е-УЗАКОНЕН-КАТО-КАЗИОНЕН

Comments

By veronikakamenova , 5 October 2012
Събуждам се, ала насън. Зная, че лежа в леглото си и чувам как тя помръдва и диша, леко и тихо до мен, почти толкова нежно, колкото ноемврийският вятър сваля последните изсъхнали листа от клоните на дърветата в двора на къщата. Съзнанието ми е ту тук, ту одвъд- там, където отивам през нощта и откъдето връщането е тъй трудно понякога... Трудно ми е и да отлепя клепачи, осъзнал всичко около себе си, ала знаещ какво липсва. 
Светлината започва да се промъква в стаята като крадец, дошъл да открадне последната ми капка заблуда, че мога да продължа да лежа на своя самотен остров- необезпокоен и прекрасно невиждащ, нечуващ и невъзприемащ реалността. Студеното есенно слънце се усмихва, ала това е зловеща усмивка, целяща да предизвика болка, да се надсмее над душата ми, да освети студеното, желязно сърце и да покаже нещо, което тъмнината крие- кафеникавите, ръждиви петна по душата ми. Дори емоциите остаряват. Дори липсата им страда от времето. Въздъхвам. Животът иска данък за всичко, дори за незаинтересоваността от него. Съдбата крачи по петите ми и забързва крачка всеки път, когато аз забавя своята, а забързам ли се тя вече е напред пред мен, разтворила ръце и цял арсенал от оръжия, чакащи да скокна в прегръдките им. Но вече отдавна не тичам. Прекалено разяден съм.  


1.
А слънцето продължава да се хили злобно през френските прозорци на спалнята и почти чувам зловещия му кикот, когато рязко отварям очи и осъзнавам, че това са децата в съседната стая. Денят започва. 
Днес е рожденият ми ден. Ставам на четиридесет и три години, ала се чувствам на четиристотин и трийсет. Нямам ревматизъм, диабет или СПИН. Пулсът ми е седемдесет и три удара в минута. Ходя редовно на зъболекар, уролог и водя дори кучето си на ветеринар всеки месец. Имам всички ваксини. Храня се с БИО продукти, но събота и неделя ям чипс и пия евтина бира и безалкохолни. Карам хибридна кола. Работя, ходя на море, на планина. Всеки месец вкъщи идва една виетнамка с прекрасно тяло и огромни, жълто- бели на цвят гърди, които изскачат из евтината и рокля, подобие на кимоно, която е толкова къса, че всеки път знам с какво бельо е. Тя е масажистка и подарява на мен и жена ми по един час прекрасен масаж, цяло тяло. 
С една дума водя празен, лишен от есенция живот. Не чета книги, чета сутрешния вестник. Мразя четни числа, затова чета само първа, трета, пета и седма страница, защото после трябва да карам хибридната си кола до работата, където аз самият се превръщам в хибрид, полу- човек, полу- хлебарка и слушам хората около мен, които, дори двойно и тройно по- млади, са успели вече да загубят човешката си същност и понякога на стъклената врата на офиса ми, докато съм се разположил в удобното си кресло, за което някое бедно животно е дало кожата си и душата си /като първото се цени повече от второто/, почуква някоя тлъста, черна хлебарка или плоска американска хлебарка и ме пита я за доклади, я за презентации, а понякога дори ме кани на обяд. Позволено ми е да се държа както искам с червените, малки хлебарки. Понякога ги обиждам, а понякога просто ми става скучно и оставям тук- таме трохи, с които да се развличат. 
Под трохи имам предвид всяко едно средностатистическо забавление, което индустрията има да предложи на съвременния човек- игрален филм в най- долнопробното време, някой сериал, в който се говори за секс, накротици, или хората правят секс докато взимат наркотици, понякога правят секс за наркотици или си бият инжекции един друг, но не изчисляват правилно дозата и най- тъжното е, че дори не успяват да правят секс. Най- накрая се стига до секс, разбира се, защото се появява някой сатанист- некроман и не лишава зрителя от щастливия си край. Някое телевизионно шоу, в което се задават елементарни общочовешки въпроси, като например кой е измислил миксера или микровълновата фурна и се разиграват огромни суми пари. 
След него, разбира се, по- извисените организми, от тези, които живеят в луксозни консервни кутии или стъклени буркани, включват новините и слушат за важните неща от живота- гладът в африка, ниските заплати на лекарите, политическата спекулация, наречена тероризъм или каквото им поднесе индустрията. Каквото и да се пусне, със сигурност множество антенки се клатят радостно пред телевизионния приемник и понякога си мисля, че вместо главата на Иисус, просто трябва да сложим в църквата лицето на Бил Гейтс, държащ нов Samsung HD телевизор, а библията да заменим с телевизионна програма. На кого му пука за заразените с вируси ваксини, нали са дар?  А истинските християнски ценности? Слушай новините, момче, и си яж вечерята. Не задавай излишни въпроси. 
Проблема с буболечките е, че пренасят вируси. В службата имам огромен пример за масова епидемия. На два пъти беше хепатит, после хламидия. Но по- лошото е, че настана масова преинсталация на мозъци. И до ден днешен тя не е спирала. Хак в системата. Вирус, който няма спиране. Кодировка. Декодировка. Празнота. 
Не искам да звуча като Чарлз Буковски, Джак Керуак или, опази боже, да се върна още по- назад в историята на невероятните циници, Нерон. Своя Сенека убих отдавна и по- лошото е, че дори не успяхме да се родим в различни тела, ами трябваше да делим едно и при опита ми да го премахна настана такава бъркотия, че още ходя на консултации при един дебел психиатър, който пуши лула и страда от остро възпаление на простатата, което толкова го измъчва, че понякога се напикава дори без да се усети. Но дава добри съвети на хората. Поне той така си мисли.
Средностатистическия живот ми се отплаща добре и това ми харесва. Харесва ми да бъда непознат. Добър ден, аз се казвам Име Фамилия и никой, никога няма да узнае кой съм. Жена ми не ме познава, дори децата ми не знаят кой съм, а кучето ми всяка сутрин дефекира в банята и ако не почистя спя на дивана цяла седмица. Качвам се в автобуса и няма бурна реакция. Отивам на лекар и трябва да доплащам, за да получа дори смяна на подлогата, но това не ми пречи, защото работя, а семейството ми все ще се лиши от нещо. Ям лазаня, която е толкова дълбоко замразена и изглежда толкова достоверно, че една нощ сънувам как хиляди малки роботи копаят в планински вериги в Исландия (дори не зная къде се намира Исландия, нито дали има планински вериги- зная само, че е на север) кубчета дълбоко замразена лазаня, а в реките други роботи търсят жилки от нова лазаня и ако някой намери, става милионер. На сутринта се събуждам с диария и отивам на лекар. Оказва се, че съм се натровил със снощната лазаня. Никога няма да напиша книга, няма да си задам въпроса "Защо?", няма да търся алтернативни източници на проблеми, които ме вълнуват, като например защо въпреки изследванията върху рака и работата над химиотерапията, двайсет години по- късно случаите на заболелите от рак са се увеличили с колосални размери? Майка ми почина от рак, но това се случва. В днешното общество е нещо нормално. Свикнал съм. От рак се умира. Сигурно и аз имам рак... Господи, трябва да отида на лекар. Може би ще започна да вземам витамини. И ще се мажа с повече слънцезащитни продукти, слънцето вреди, не разбирам как прадедите ни са оцелявали в тези условия, слънчева светлина и подобни. Харесва ми. Намерих решение.
Вече е пет часа. Натрупал съм на бюрото купчина хартия, която съм прочел, подписал, ала не съм запомнил нищо. След като наблюдавам съсредоточено група женски хлебарки, кикотещи се над Космо списание, в което част от статиите са свързани с полови сношения, а другите с мъже и ерекция, усещам как аз самият съм жертва на последното, разтърсвам жално глава и поглеждам тъжно брачната си халка. Стягам си чантата и се сливам с тълпата нещастници, които отиват я, за да пийнат нещо с приятели, я, за да правят отчаян секс вкъщи. Не. Повечето ще гледат телевизия довечера, и го знаят. Харесва им. Намерили са решение. 
Качвам се в колата, ругая отчаяно в задръстването и се прибирам вкъщи. Ям лазаня, вкусна е. Целувам жена си по бузата и сядам да гледаме телевизия. По новините всичко е извратено, представено през гледните точки на хора, които не познавам, подчиняващи се на хора, които самите те не познават. Сто процента от телевизиите- майки в света са собственост на едни и същи хора. Господи, дори те са като хлебарки, раждащи малки, мънички телевизионни каналчета, създаващи илюзията за перспектива, за нещо повече от една огромна утопия на простотията. Нищо. Харесва ми да вярвам. Намерих решение. 




Изведнъж се сепвам. Осъзнавам, че съм сънувал кошмар и целият плувам в пот, тя все още спи до мен а слънцето дори не е започнало да изгрява. Не е десети ноември, електронният часовник все още показва 8 юни 2012-та, часът е 1 и 59 през нощта. Дишам тежко, а Хипнос идва и ме взима в прегръдките си плавно, меко и деликатно и аз отново се унасям... 




2.
Намирам се в спешното. Докарали са случай с травма на главата, дете на единадесет години и аз трябва да реагирам адекватно. Пиян съм, в главата ми звучи  музика и не мога да асимилирам дали трябва да сложа упойка или не. Сестрата е с дълги, остри, червени нокти и си спомням как по- рано същата вечер тези нокти се забиваха в гърдите ми и разкопчаваха ризата ми до момента, в който пейджъра не започна да пищи толкова силно, че в паниката си съборих шишето водка от масичката и полях поне дузина стерилни скалпела в склада. 
Чудя се къде е дъщеря ми - не съм я виждал от години. Скоро ще навърши 18 години, а аз не съм я чувал откакто беше на осем. Чувствам се като провал, но алкохолът ми дава солюция, нищо, че отнема резолюцията. 
Начало, завръзка, продължение, кулминация, развръзка, епилог. 
Сестрата крещи, сърцето на малката спира и аз трябва да взема решение- сега, веднага. Всички около мен изглеждат успокоени, докато взимам адреналина и дозирам. Чува се вик като на умряло. Объркал съм шишенцето, но е късно. Тя започва да кърви отвсякъде. Поглеждам към ръката си. Държа спринцовка, в която допреди секунди имаше десет кубика антикоагулант. 




Часовникът свири в ухото ми и се събуждам измъчен, уморен и потиснат. Двадесети февруари е и днес съм на погребението на майка и. Този сън протича още по- бързо от първия и втория. Виждам трупа, мразя го дори повече, отколкото мразех живото тяло и човека, скрит вътре. Но и любовта беше там, тя беше единственият друг човек освен мен. Платих на гробарите и си тръгнах. 


Начало, завръзка, продължение, кулминация, развръзка, епилог. 


Реално време, реални случки, реални герои. 


3.
Слънцето се кикоти, ала това не са децата, защото нямам деца. До мен на леглото няма никой, защото не съм допускал никой до себе си за тези двадесет години. Ръждив съм, защото сълзи мият душата, сърцето и лицето ми сутрин, обед и вечер, защото съм сам и защото нямам какво друго да правя. Защото някои хора ходят на църква, други живеят обикновено, трети оставят децата си, четвърти оставят себе си. А аз плача. Човече, Иисус няма да се прероди, защото всеки е божият син и всеки изкупува чужди грехове цял живот и сам избира дали да скрие тази истина от душата си или да живее с нея, дали да я използва за добро или за зло, дали да устои или да се предаде. На никого не му пука дали имаш пари, за да купиш грехове. Те за безплатни, изкупува е просто метафора, глупако. Лошотията е безплатна, щастието е безплатно и всичко е отчайващо просто- дори личността ти е безплатна и колкото и пари да закачиш на тази калъфка, която наричаш тяло, ако отвътре си пълен с лайна, законите на физиката и химията са срещу плана на банкнотите да превърнат пълнежа в гъши пух. 
На двадесет и петият си рожден ден ми дойде до гуша от глупости и просто изхвърлих телевизора през прозореца си, уцелвайки най- противният старец в квартала, онзи, за когото всеки знае, че е педофил, но никой не закача, по главата. И ме хоспитализираха за три години, но съдбата не жали никого, най- малко мен и теб, затова оня олигофрен още е жив и разправя на всички, че аз съм лудия. 
Господи, животът ни прави цинични и няма значение дали си бял, лекар, бездомник, отшелник, защото всичко е твой избор и всичко градиш самият ти, градиш с тухли, които виждаш такива, каквито искаш да бъдат- сини, зелени, оранжеви, тъжни, щастливи, памучни, дебели, бедни, богати, стъклени, живачни. Но градивният материал играе на покер с психиката ти и ако заложиш грешната субстанция, тя просто изтича през пръстите ти, трови те и те срива отново и отново, защото не си разрешаваш да построиш стабилна основа, не си разрешаваш да бъдеш прост, функциониращ, искрен, мислещ, себе си. 


Настъпвам Книга на Ексилиаста, докато ставам от леглото си, вдигам я и поглеждам подчертаното. 


Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето:
Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;'
Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене, и време за ликуване;
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни;
Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;
Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;
Време за обичане и време за мразене;
Време за война, и време за мир.
Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?
Видях труда, който даде Бог на човешките чада, за да се трудят в него.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му.


И знам какво трябва да направя. Обувам обувките си, стари, тежки, пропукани по шевовете. Нахлузвам палтото си, защото е декември и е студено, противно на всичко, което чета по вестниците, температурата пада с всяка изминала година. Пиша набързо този разказ, защото трябва да оставя поне едно нещо в празния си живот и най- накрая, на самия финал се престрашавам да спомена за нея. 
Изгубих я преди двадесет и две години. На същият този ден, току- що взела шофьорска книжка, лудата глава летеше с колата на приятелка по магистралата, за да ми направи изненада за годишнината ни. В този момент аз се бях настанил на топло във влака, четях "Вероника решава да умре" на Куелю, когото смятам за гений и който би се хванал за белите коси и би изкривил иначе добродушна физиномия в агония, ако прочете писанието ми. Бях щастлив. Бях сигурен, бях изпълнен, бях извисен. Разбирах повече от другите, разбирах себе си, разбирах живота. Щях да направя хората по- добри. Щях да кажа истината. Щях да променя поне един човек. Променил бях себе си. 
Копелето било пияно. С жена си имали годишнина- от раждането на детето им. Когато разбрах иронията, просто погледнах към небето и се запитах дали Бог, силата или Вселената, каквото и да е, просто има чувство за хумор, което е извратено, или наистина Тя беше права и няма нищо случайно. Но и до ден днешен не приемам, че така е трябвало да се случи. Не. Не. Не. 
Та той карал своето Беемве по магистралата с повече от двеста километра в час. Приближил се до колата и и се опитал да я изпревари. Не успял. 
Събираха парчета от жена ми в продължение на две седмици. Ковчегът на погребението беше затворен. Все някой обаче трябваше да я разпознае. Майка и беше в чужбина, баща и го нямаше много отдавна. Никога няма да забравя тази гледка, защото с нея заспивам всяка вечер. Преди и след като плача. Докато плача. 
Сега времето е почти толкова сурово, колкото беше тогава. Колата едвам запалва, минавам да заредя газ и плащам кеш, за да не могат да ме открият. Мразя филмите, но живея в тях. Мразя и живота си, но го живея. Не направих нищо в него. Нищо. 
Стигам до мястото, където са се блъснали и огромният, черен кръст ми напомня колко много неща са се променили в мен оттогава. Тя дори не беше християнка. Кръстът беше моя идея. 


Вадя пистолета. Дори не се замислям и стрелям към себе си. 


Секунда, минута, час. 


Начало, завръзка, продължение, кулминация, развръзка, епилог. 


Влизам в тялото на обикновения човек, на когото двадесет и първи век пие душата, както гладна пиявица пие кръв. Чувам неговото "Харесва ми. Намерих решение." Той дори не знае, че си го казва всеки ден. Стотици пъти. А решение няма. 
Влизам в тялото на баща и, който убива човек. Пропивам се, давя се в алкохол, но това не топли душата и сърцето ми. Свършвам като себе си, свършвам като него, той свършва като мен. Чувам неговото "Съжалявам."
Влизам в тялото на майка и, лежаща студена в онзи ковчег. Била е точно толкова студена и приживе, а всъщност толкова топла. Сливам се с нея. Чувам нейното "Обичам те!".
И накрая виждам лицето и. Осветено от фаровете на кола, спираща срещу мен, на него чета разочарование и покруса, покрусата на един неизживян живот. Тя не съжалява, че съм мъртъв, тя съжалява, че не съм живял. И прошепва "А можеше да избереш другата пътека.". 
А аз се усмихвам, мислейки си, че можем да поспорим! Пътеката може би дори не е била само една. Падам в снега и сред виковете на шофьора, излизащ от стария Хюндай чувам шуртенето на кръвта от главата си. И изчезвам. 
Legacy hit count
704
Legacy blog alias
72230
Legacy friendly alias
Начало--завръзка--продължение--кулминация--развръзка--епилог-

Comments

By kordon , 25 July 2012



Препечатваме откъс от брошурата на Георги Стойков Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ. За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов (публикувахме го в миналия брой – бел.ред.). Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г. Заглавието е цитат от текста на Раковски.

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!

Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.

От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.

На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)

Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!

Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!

Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили ­ да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.

Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.

С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Източник:  http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-16_06.html 

Legacy hit count
559
Legacy blog alias
71656
Legacy friendly alias
Всякога-Русия-ни-е-лъгала--Георги-Стойков-Раковски

Comments

By queen_blunder , 1 October 2010
Когато един човек те излъже веднъж, не е приятно, но не го отхвърляш и продължаваш да му се доверяваш.

Когато същият човек те излъже втори път, отново се опитваш да оправдаеш постъпката му – че може да е било някакво недоразумение, или да е било неволно. Макар че известната теория (която винаги се потвърждава) гласи, че ако те излъжат втори път, винаги има и трети.

Да, обикновено има трети път, при който вече – няма как! - ти самият проглеждаш, осъзнавайки, че човекът има проблем. След четвъртия, петия път и нататък уважението към него започва да намалява до степен той да не бъде забелязван, сякаш е прозрачен.

Общо взето така се развиват нещата при мен, тъй като не ми е присъща детската наивност – натрупала съм достатъчно много житейски познания за света и хората. Естествено - няма да седна да тръбя на всеослушание кой какъв е – лъжец, манипулатор, подлец, интригант и т. н., тъй като е под достойнството ми. Е, мога да поплача на нечие приятелско рамо, че съм била подведена, и толкоз.

След n броя лъжи човекът, който ме е разочаровал, спира да съществува за мен в качеството си на значима и стойностна личност, без значение кой е той, какво положение заема в обществото и с какво име се ползва. Явно това, моето, е нещо като защитна реакция против последващи разочарования. Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?

Смятам обаче, че без доверие е невъзможно да се общува. Изгубвайки го, ние късаме връзка, разрушаваме приятелство, съсипваме бъдещо ползотворно сътрудничество.

Прави ми впечатление, че голяма част от хората не преживяват така тежко (като мен) лъжата с нейните многобройни и разнолики проявления. Не й обръщат специално внимание, особено ако тя не е свързана с някакво лично ощетяване – морално или материално. Някак си, като че ли ние, българите, които живеем във време на икономическа и духовна криза, сме попретръпнали спрямо отрицателните прояви в живота. Може би, защото ги срещаме на всяка крачка и нашите сетива неусетно започват да се притъпяват.

Лъжата, като грозно и недостойно явление, не само е един от инструментите на държавната ни политика и управление, не само е оръдие на медиите, чрез което те манипулират поднасяната информация, но, за жалост, лъжата е пуснала дълбоки корени в нашия живот и във взаимоотношенията между обикновените хора, каквито сме ние всъщност. Казвам „за жалост”, защото съм убедена, че няма нищо по-красиво и топло от искреността между човеците!
 
Темата за Лъжата и нейния прекрасен антипод – Истината ме вълнува по принцип. Отвреме-навреме сядам и написвам по нещичко, защото изпитвам потребност да го изразя с думи. Преди няколко месеца написах това: Видове лъжи.doc. А още по-рано ето това: В името на истината.doc.

Учител съм и като такъв особено много държа да възпитам учениците си силно да обикнат истината и да й служат. Те знаят, че категорично отхвърлям лъжата, и постепенно, общувайки по-продължително с тях, моята твърда непримирима позиция се превръща и в тяхна.

През последните дни, под влияние на размислите ми по темата, потърсих да науча какво казват великите умове за Истината. Питах се дали тя е била толкова значима за тях, колкото и за мен. Направих клипче, в което събрах онези техни сентенции, които ми направиха по-силно впечатление. 



Дирейки информация по темата, попаднах на 14-те заповеди на Буда, които са много популярни в руския интернет, но у нас явно не са преведени. (Някои от тях много си приличат със съветите на майка Тереза.) Ето ги и тях, преведени от мен.



И накрая… Толкова е кратък живота ни, че не си заслужава да се изгубваме като хора заради желанието си да се домогваме до облаги и слава и да се представяме за такива, каквито не сме…

Legacy hit count
2216
Legacy blog alias
41390
Legacy friendly alias
За-Истината--Лъжата-и-Всичко-останало-
Размисли
За BgLOG.net
Невчесани мисли
Нещата от живота
Коментари
Гражданско образование
Възпитание

Comments4

ivatabakova
ivatabakova преди 15 години и 7 месеца
Искрено се радвам, че все още съществуват такива хора. Вече си мислех, че нещо в мен е сбъркано или че еволюцията ме е подминала.  :)
JovkaAleksandrova
JovkaAleksandrova преди 15 години и 7 месеца
Няма нищо ново под слънцето. Коя е истината , как да я открием и да я практикуваме е казано в Библията. Там е истината. Там ще открием отговорите на всичко, което ни вълнува относно нея. Липсва ни вярата в Бог и обичтта ни към Него. Не Го слушаме, не уважаваме съветите и уроците Му, не изпълняваме заповедите Му и си правим каквото искаме по човешки. Това според мен е нашата трагедия и всички злини и лъжи са вследствие на безверието ни.

Аз много мразя лъжата!



queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 7 месеца
tabakova wrote :
Искрено се радвам, че все още съществуват такива хора. Вече си мислех, че нещо в мен е сбъркано или че еволюцията ме е подминала.  :)


И аз така си мислех, но след тези два коментара тук и още няколко в една друга общност, се оказва, че все още има хора, с които да си приличаме по отношението си към Истината и Лъжата. Което си е повод за радост :)

Хубав ден ви желая, колеги! :)
JovkaAleksandrova
JovkaAleksandrova преди 15 години и 1 месец
Прекрасна българска песен! Вечна и незабравима! Силна и много вярна песен.

 Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас! - Толкова е вярно това, че настръхвам. Струва си човек да се замисли - истината рано или късно излиза наяве и човек трябва да си плати за лъжата. Няма да го отмине. Историята ни е дала много примери за това. А и в живота на всеки човек има доказателство за казаните думи в песента. Истината ще ни освободи и спаси. Помните и кой е казал тези думи? Когато имаш мир със себе си и си спокоен, значи ти си в истината.


By queen_blunder , 1 October 2010
Когато един човек те излъже веднъж, не е приятно, но не го отхвърляш и продължаваш да му се доверяваш.

Когато същият човек те излъже втори път, отново се опитваш да оправдаеш постъпката му – че може да е било някакво недоразумение, или да е било неволно. Макар че известната теория (която винаги се потвърждава) гласи, че ако те излъжат втори път, винаги има и трети.

Да, обикновено има трети път, при който вече – няма как! - ти самият проглеждаш, осъзнавайки, че човекът има проблем. След четвъртия, петия път и нататък уважението към него започва да намалява до степен той да не бъде забелязван, сякаш е прозрачен.

Общо взето така се развиват нещата при мен, тъй като не ми е присъща детската наивност – натрупала съм достатъчно много житейски познания за света и хората. Естествено - няма да седна да тръбя на всеослушание кой какъв е – лъжец, манипулатор, подлец, интригант и т. н., тъй като е под достойнството ми. Е, мога да поплача на нечие приятелско рамо, че съм била подведена, и толкоз.

След n броя лъжи човекът, който ме е разочаровал, спира да съществува за мен в качеството си на значима и стойностна личност, без значение кой е той, какво положение заема в обществото и с какво име се ползва. Явно това, моето, е нещо като защитна реакция против последващи разочарования. Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?

Смятам обаче, че без доверие е невъзможно да се общува. Изгубвайки го, ние късаме връзка, разрушаваме приятелство, съсипваме бъдещо ползотворно сътрудничество.

Прави ми впечатление, че голяма част от хората не преживяват така тежко (като мен) лъжата с нейните многобройни и разнолики проявления. Не й обръщат специално внимание, особено ако тя не е свързана с някакво лично ощетяване – морално или материално. Някак си, като че ли ние, българите, които живеем във време на икономическа и духовна криза, сме попретръпнали спрямо отрицателните прояви в живота. Може би, защото ги срещаме на всяка крачка и нашите сетива неусетно започват да се притъпяват.

Лъжата, като грозно и недостойно явление, не само е един от инструментите на държавната ни политика и управление, не само е оръдие на медиите, чрез което те манипулират поднасяната информация, но, за жалост, лъжата е пуснала дълбоки корени в нашия живот и във взаимоотношенията между обикновените хора, каквито сме ние всъщност. Казвам „за жалост”, защото съм убедена, че няма нищо по-красиво и топло от искреността между човеците!
 
Темата за Лъжата и нейния прекрасен антипод – Истината ме вълнува по принцип. Отвреме-навреме сядам и написвам по нещичко, защото изпитвам потребност да го изразя с думи. Преди няколко месеца написах това: Видове лъжи.doc. А още по-рано ето това: В името на истината.doc.

Учител съм и като такъв особено много държа да възпитам учениците си силно да обикнат истината и да й служат. Те знаят, че категорично отхвърлям лъжата, и постепенно, общувайки по-продължително с тях, моята твърда непримирима позиция се превръща и в тяхна.

През последните дни, под влияние на размислите ми по темата, потърсих да науча какво казват великите умове за Истината. Питах се дали тя е била толкова значима за тях, колкото и за мен. Направих клипче, в което събрах онези техни сентенции, които ми направиха по-силно впечатление. 



Дирейки информация по темата, попаднах на 14-те заповеди на Буда, които са много популярни в руския интернет, но у нас явно не са преведени. (Някои от тях много си приличат със съветите на майка Тереза.) Ето ги и тях, преведени от мен.



И накрая… Толкова е кратък живота ни, че не си заслужава да се изгубваме като хора заради желанието си да се домогваме до облаги и слава и да се представяме за такива, каквито не сме…

Legacy hit count
3854
Legacy blog alias
41389
Legacy friendly alias
За-Истината--Лъжата-и-Всичко-останало-
Размисли
За BgLOG.net
България
Гражданско образование
Възпитание
Коментари
Нещата от живота
Невчесани мисли

Comments12

pavlinamahova
pavlinamahova преди 15 години и 7 месеца
Поли, поздравявам те за философските разсъждения за истината и лъжата.Кой ли не се е сблъсквал...А какво да  кажем за системните лъжи от даден човек?Когато разбера, че някой ме лъже, обикновено стоя отстрани и чакам, да разбера дали се осъзнава, че е сгрешил.Има и такива случаи, има и извинение.Но много рядко.Ех, Поли, накара ме да се замисля...Но има кой да съди.Важно е сърцето ти да е чисто, да лягаш и ставаш спокоен и да се радваш на света.Клиповете са прекрасни!Е, който има очи, да гледа, който има уши, да слуша!Благодаря ти !
queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 7 месеца
Благодаря ти за коментара, Поли! Споделям мислите си в обществен блог, за да разбера дали има и други хора, които реагират като мен: вътре в себе си аз късам връзката с човек, който нееднократно ме е лъгал. Опитът ми показва, че оставяйки го сам да се сети, че е сгрешил, без да му покажеш огорчението си, той обикновено не се усеща. 

И другото, което съм забелязала, че извинението при хора, които са свикнали да манипулират информацията, е само за момента. При следващ случай нещата се повтарят. А така ми се иска да се претърпява някаква положителна промяна... 
Rossiross
Rossiross преди 15 години и 7 месеца
Едно от нещата , което уча моите ученици е непримиримост към лъжата.Аз съм  така "програмирала"принципите си, че един път ако човек на когото съм държала  и вярвала ме излъже, втори път не му вярвам. "Аз съм до тук с доверието".

А темата-за лъжата-тя е вечна . 
queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 7 месеца
Права си, Роси! А пък аз все давам шансове, за да разбирам всеки път, че не е имало смисъл да ги давам... 

П. П. Трябва да вметна едно важно уточнение, че при децата не е така. Там човек има възможността да влияе и да постига добри резултати за каузата Истина. 
igeorgieva
igeorgieva преди 15 години и 7 месеца

Истината-лъжата! Това е тема, като доброто и злото. Учителите се стремим към доброто и от лъжата страшно ни боли. Детската лъжа е нещо различно . Понякога граничи с фантазията. За разлика от възрастния детето може да признае лъжата си много по-леко. На всеки учител му се е случвало да се срещне с тази лъжа. Нашите очаквания към възрастните са същите. Може би затова много ме впечатлиха думите на Поли "Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?" Имаше време, когато мислех, много крайно. Този въпросният човек  не съществуваше за мен. Когато преминах на позицията " запазвам любезния си тон"  съм по-добре. Но доверието ... то просто го няма. Може би това е философията на общуването?

Невъзможно е да не се срещаме с лъжата и злото, но аз ви желая приятна вечер и усмихнати почивни дни!

RumianaPetrova
RumianaPetrova преди 15 години и 7 месеца
Вижда се, че си доста наранена и обидена. Разочарованието е навсякъде около нас.
CvetaGergova
CvetaGergova преди 15 години и 7 месеца
Поли, първо ти благодаря за клиповете. Имаме нужда понякога да се връщаме към мъдростта пренесена във времето. А колкото до моето отношение по темата, аз съм споделяла с теб, че съм чувствала огорчена от лъжата на близък човек. Не зная дали съм прекалено наивна, но винаги прощавам-така се чувствам аз добре. В продължение ставам само по-внимателна и не толкова доверчива.
queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 7 месеца
Ика, много мъдър коментар! Порастваме, мила приятелко, и разбираме, че не можем да променим света и хората, каквото и да правим. Единствено можем себе си да променим.

Руми, възпитавана съм за всяко нещо - добро или зло, което ми се случва, първо да потърся причините в себе си. Научих се с времето да не изпитвам вина за грешките на другите, но продължавам емоционално да преживявам недостойните прояви на разни хора.

Цвети, ти, мило слънце, си остани такова, каквото си! Нали затова е толкова интересен светът - защото сме различни :)
RositsaAtanasovaMin
RositsaAtanasovaMin преди 15 години и 7 месеца
Хе, хе, Поли, аз си имам теория за истината и лъжата, моя си:) Според мен има три типа хора - слънца, огледала и такива с маски. Едните просто си греят и не се замислят, за тях няма друг начин на съществуване. Огледалата отразяват - те понякога се чудят дали нещо не им се е лепнало и не ги замъглява. Тези с маските обаче се дразнят и на слънцата и на огледалата. Слънцата, не могат да ги докопат, но с огледалата е друга работата...Там експериментът е велик ;) Познай кои преобладават от всичките?

 Права си, Цвети е СЛЪНЦЕ!


queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 7 месеца
Румиии, аххх! Тази песен на Висоцки е толкова много на „точното място и в точното време”, че не е истина! Благодаря ти!!!

Не разбирам как се стига до там истинските ни чувства да са омраза, недоволство, завист (без значение травматичната наследственост – оправдания винаги могат да се намерят!)? Наистина ли желанието ни да бъдем харесвани е толкова голямо и жизнено необходимо, че стигаме до крайности -  да избираме да се обградим с фалш и лъжа! Какво печелим, когато сме лъгани? 
RositsaAtanasovaMin
RositsaAtanasovaMin преди 15 години и 7 месеца
queen_blunder wrote :

Не разбирам как се стига до там истинските ни чувства да са омраза, недоволство, завист (без значение травматичната наследственост – оправдания винаги могат да се намерят!)? Наистина ли желанието ни да бъдем харесвани е толкова голямо и жизнено необходимо, че стигаме до крайности -  да избираме да се обградим с фалш и лъжа! Какво печелим, когато сме лъгани? 

 Печелим илюзии за безсмъртие и величие...замъгляваме онзи страх от смъртта, мъсълта, за която отпъждаме цял живот, а осъзнаваме, че от нея не се бяга... Снощните "Междузвездни войни" по БТВ явно са ми се отразили;) :)))

 Куини, обожавам начина, по който мислиш и се изразяваш! Благодаря ти, че често ни провокираш и с теми, които не са изцяло професионално насочени! Мисля, че тук аудиторията се нуждае имено от по-широк мироглед, а не само от неистовото втренчване в служебните ни задължения.Трябва ли да казвам, че ти си тази дето грее и осветява пътя...от самото начало?

 По повод мойта теория...във всеки от нас обитава и слънцето, и огледалото, и маската...в различна степен. Ще ми се да вярвам, че  хората, които обичам са в повече слънца и чисти огледала. Животът ме научи да слагам маска, за да се защитя, но се моля на Бог да не ми дава да се сраствам с нея...Моля се!

RositsaAtanasovaMin
RositsaAtanasovaMin преди 15 години и 7 месеца
БЛАГОДАРЯ, ти Поли!

 Много мъдрост има в тази притча!

Преди години, един много мъдър човек ( бай Тафи от едно селце край Асеновград, дано все още е жив) ми отдели три часа внимание и ми разказа много интересни неща предимно в притчи. Едното от нещата, които никога няма да избледнеят беше: " Сторят ли ти зло - забрави го! Сториш ли ти добро - също го забрави!"

 Явно великите умове мислят еднакво!

 Споделих твоето клипче с моите четвъртокласници. Дали ще схванат идеята? Да проверим...


By goldie , 17 February 2010

 

 

От известно време безумно се радвам, че не ми се налага да гледам телевизия. То, какво да и’ гледа човек. Пускам някоя програма и ме връхлетява я  някой „Листопад”, я някоя „Незабравима”, пък дали е Инджи Перлова, К/Гонджа Министершова, М/Е/Л/да Лъжоалчнова или друга сърцераздирателна, да не вярваш, че  имало и турски кльощавелки, от вида кухавекови, разликата е само в името. И като изключим системното мозъчно промиване, което налагат медиите, aми тези дни седнала и леля ми да ме убеждава какви невероятни морални, етични и прочие качества носили турските сериали. Да, ама да ги разправя на онези, дето няма да проверят, а аз съм от онези, дето непременно проверяват и не ми трябват 20 сериала с по 200 серии и 1 серия ми eмного, то 10 минути напълно ми стигат и съм схванала картинката все едно съм и сценарист, и режисьор.

И проверих... И само как проверих... Направо свят ми се зави.

Като се закакосваха и забаткосваха из роднини, не роднини и със случайни минувачи, направо се питам:” Бе в Турция, да не би всички да са си братчеди, като в нашите ЦК-та?”. За мое съжаление няма как да получа правилен отговор. Както и да е с братчетската картинка лесно се свиква, защото и тук си я имаме, ама по едно време като се зацелуваха ръце, като се закланяха на тоя и ония старец, направо ми заприлича на нашенски Заговезни. Пък си викам:”ако вземат и по едно темане да ударят, баш ще го докарат по истински харемски.

 И понеже стана на въпрос, я да вземете да прощавате, че беше прошки по нашите български земи, ако още са ни останали такива, че нещо тези дни изпадам в едни съмнения, заради пустите Инджита, Мехмедовци, Мусатовци, паши, аги и други подобни.

И като прескочите горното нелирическо отклонение е редно да ви кажа, че темата ми беше за пустия му морал и етика. Бе, какъв морал видяхте в тия турски сериали и каква етика, бе хора? Не се били събличали... Е голяма работа голи ли са или облечени, всичките им герои са лъжци и измамници, гледат се в очите и се давят в измама и на това вече морал и етика ли му викаме по нашите земи? Въпросът ми разбира се е риторичен, защото то отдавна е ясно, че на нас действителността ни е яко топната в калта на измамата и лъжата, но пък на това да му викаме морал, хайде, моля, моля, ама нещо на мен не ми се връзва с моята представа за отношения.

 И как може, докато ония си показват лъжата, в която живеят нашият драг ТЕЛЕзрител да се заблуждава, че идело реч за морал и етика?

Ей, ЗЯПЧО Тъпунгерски чисто български, тук не иде реч за морал, брато, нито за етика, а много си намирисва на харем пълен с безмозъчни ханъми и морално-етични кастрирати.

Ха, сега си признайте, много ли ви харесват тия образи? Щото нашите лъжци и измамници, ако не ни стигат, можем да си поръчаме и някой и друг съседски, дори се сещам кой може да изпълни народната поръчка....

 

П.П. Не съм ядосана, просто се надявам на нашите ТЕЛЕвизионери да им дойде акъла и да свалят гадните сапунки от най-гледаното време, защото взе да им става много сапунено и хлъзгаво на малкото непромити мозъчни клетки...

И не съм ядосана. Малко съм отвратена, обаче.

Legacy hit count
510
Legacy blog alias
37403
Legacy friendly alias
Сапунени-мехури

Comments15

DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 2 месеца
Не ми се вярва да ги свалят.

Понеже аз не употребявам такива "занимавки", ще ти кажа съображенията на познатите ми зрители, които се втеляват ужасно : всичко се крие в онова клише за "забравените патриархални ценности". Свекърва ми, например, примира от щастие, като вижда как разните "млади" целуват ръце и "слушат старите". Колежката ми (на 34год) се възхищава на това, как се допитват винаги и за всичко и как винаги се знае "кой е главата на семейството"... На мен ми звучи крайно тъпо, но - факт е, че има хора, които имат нужда от такъв морал. Може да е феодален, но за някои е необходим :(. 


goldie
goldie преди 16 години и 2 месеца
Баба ми е прескочила 80-те и ми е много гот да я слушам как ги кълне тези с патриархалните порядки от филмите и то не защото и тя не ги е спазвала като млада, а точно защото и' се е налагало да ги спазва. Та, моята баба е сигурна, че точно тези патриархални порядки са вредили на нея и на дядо ми да взимат правилните решения. Мечтата на дядо ми е била да се махне от бащината си къща, за да не се съобразява с никой и си купил земя в друго село, но преди да успее да построй къща там дошла национализацията и му взела имота. Обаче след като той почина баба ми си купи парцел с малка вила и се премести в града. Спомням си, че брата на дядо ми беше бесен, че не му е поискала разрешение, защото той е бил най-големия, главата на семейството, така да се каже. Нашите дълги години не поддържаха връзки нито с него, нито с децата му точно заради тези порядки, които се е опитвал да им наложи.

 

Аз смятам, че целуването на ръка не е форма на уважение, нито пък слушането на старите винаги и за всичко може да е правилно. Човек трябва да умее да взима решенията си сам. Не е лошо да споделя, но споделянето не е същото като търсене на благоволение. Приемам споделянето като форма на общуване, но по никакъв начин не толерирам търсенето на благоволение от който и да е, за да се живее щастливо, принципно и достойно.

 

Лицемерното демонстриране на някакви отживели порядки паралелно с показването на гадната страна от живота, която показва живот пълен с лъжи, пошлост, предателства и всякакъв вид измама не може да ме накара да повярвам, че онези, които всяка вечер целуват ръка наистина са носители на доброто у човека и затова си позволявам да смятам, че на турските сапунки изобщо не им е мястото в най-гледаното време. Те не носят поука със себе си, не възпитават в нищо добро и дори да предизвикват нусталгия към някакви забравени ценности изобщо не са техни носители.
chopar
chopar преди 16 години и 2 месеца
Ми кой ви кара да гледате телевизия бре. сами сте си виновни.
TinyFeya
TinyFeya преди 16 години и 2 месеца
Сапунени сериали не гледам, ни турски ни други, та не мога да коментирам.
Смятам, обаче че няма нищо лошо в малкоо макар и поостарял патриархален морал. Сякаш обществото има нужда от морал, етика иии по-други ценности, от сега наложилите се:)
Не виждам нищо лошо на Сирни Заговезни да целувам ръка.
Не противореча на по-възрастни хора, дори да смятам, че не са прави. На тях не са им останали много радости в живота, какво ми пречи просто да си замълча или да се съглася, пък да си правя квото си знам. И съвет винаги ще изслушам. Не смятам, че знам нещо повече от човек на 80 години (например), все ще е преживял ''нещичко'' повече от мен за тези години.
Другото, което знам е че възрастните, когато става дума за родители/прародители едва ли ти мислят лошото...най-вероятно те дават най-добрите според техния опит и знания съвет и насоки.

Като да не беше много по темата, щото тя темата със сапунките е свързана, ама аз да си кажа:)))


DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 2 месеца
Хм, мисля, че е точно по темата включването. И аз не виждам нищо лошо, но не виждам и нищо хубаво в това да целувам ръце. Има хиляди по- убедителни начини да се засвидетелства уважение.

Противореча винаги, когато сметна за нужно, и независимо от възрастта на човека. Най- вероятно "прародителите" :)) наистина не ни мислят лошото, но  техният опит и знания са градени в съвсем друга среда, имат съвсем различна основа и едва ли могат да бъдат актуални в съвременния свят. Свекър ми никога няма да проумее защо се налага човек да работи до късно, като на всичкото отгоре не му осигуряват стол и лятна почивка. Какво сега, да приема "тежката му дума" и да напусна работа?


TinyFeya
TinyFeya преди 16 години и 2 месеца
Е, не целуваш ръце повсеместно:)то е ясно. На дните, на които това е традиция...и традициите смятам, не трябва да се забравят. И дааа, естествено, че има начини да покажеш уважение, но можеш и да забележиш колко много се трогва един възрастен човек - за мен е елементарен жест, за него и разбиранията, в които е възпитаван, значи много.
А, пък той свекър ти, човека си е много прав, в случая. В какво му противоречиш? Не е като да тръгнеш да напускаш работа, ама и аз не ща да работя до късно и да не получавам ''стол и лятна почивка'', ама имам ли избор? Хем, до късно работя хем нищо не получавам:(:)))
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 2 месеца
Аз обаче съм рационален човек и предпочитам вместо да ги трогвам, да им показвам, че ги уважавам, когато си заслужават. Съгласна съм, че традициите трябва да се пазят, но аз просто не съм възпитавана в такава традиция и никак не я приемам или разбирам. Ако реша да целувам ръка на баща ми, сигурно ще каже "Щерке, ти кога се побърка?". И изобщо, не харесвам Сирни заговезни. Как мислите, какъв е смисълът всяка година да раздаваш прошка? Ако си простил веднъж, простил си с цялото си сърце и въпросът повече не подлежи на коментар. Ако пък не си простил - значи не си бил готов да направиш това и няма смисъл от връщане към непростеното и предпоставки за негативни случки. Ако става въпрос за натрупаното през годината - пак не ми се връзва, защото човек би трябвало да се учи от грешките си. Иначе се обезсмисля прошката - защо прощавам, ако това по никакъв начин не усъвършенства нито мен, нито другият човек? Ако пък прощавам от чист егоизъм, защо това трябва да е празник?
goldie
goldie преди 16 години и 2 месеца
И аз не приемам повсеместното целуване на ръце, а по отношение на прошката винаги съм предпочитала да простя, заради собственото си спокойствие, но винаги съм давала да се разбере, че прошката не е равносилна на забрава. По отношение на уважението към по-възрастните и целуването на ръка, мога да се съглася че има и такива, които държат на външния израз.Аз уважавам традициите, но не се чувствам задължена да ги спазвам като закон за поведение, дори нещо повече предпочитам да си ги приспособявам към мен и моя начин на живот и разбиране, а не аз да се приспособявам към тях. Освен това моите баби и дядовци не са желали никога да им отдаваме почит и уважение с повсеместно целуване на ръка. Единствената ми жива баба изобщо не държи на този вид уважение. На нея и' е достатъчно, че не я изоставяме в старостта и че и' помагаме за всичко. Този вид уважение повече и' допада.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 2 месеца
"Е голяма работа голи ли са или облечени, всичките им герои са лъжци и измамници, гледат се в очите и се давят в измама и на това вече морал и етика ли му викаме по нашите земи?"

Точно.

Между другото и аз бях заформила подобен пост, но по друг повод та ще се възползвам от твоя.

Тази седмица, много ама много се потресох. Сериалите както и да е, освен че в тях само се реве и мъжете постоянно крещят на жените, които ги гледат като дойни крави, няма проблеми. Гледам един колкото да опозная врага, но в повечето време искрено ми се повръща от него и се чудя що за висш мазохизъм проявявам. Но муте-то помага :)

Какво ме потресе? Първото нещо беше случаят със Спаска Митрова. И най-вече това, че някакви хора се появиха по телевизията и обяснявах как си било нормално жената да я вкарат в затвора като не пуска бившия си мъж вкъщи (друг е въпросът кой точно ще го спре да не я пребие или изнасили и да го минат като домашно насилие). Тя като толкова обичала детето си, защо се правела на интересна, а не скланяла глава и не мирувала. Защото това правят добрите майки - стискат зъби и мируват "заради децата".

Но другото нещо, което окончателно ме потресе беше следният пост. Както виждате, аз съм коментирала някакви неща, но просто реакцията...

"Едно ще ти кажа,радвай се че не си се родила в Саудитска Арабия или някъде в Сирия,защото само за този отговор който ми го даде на мен се сещай сама какво щеше да стане с Живота ти", "В БИБЛИЯТА ПИШЕ,ЧЕ ЖЕНАТА Е ПОДЧИНЕНА НА МЪЖА." и други простотии. И най-лошото е, е че все повече хора, които познавам се обръщат към някаква извратена версия на християнството, която единственото което прави е да всява омраза към различни групи хора - жени (особено по-хубави или независими), гейове, друговерци, извънземни. И не мога, ама наистина не мога да разбера какво се случва.

Как изобщо на някой може да му го роди в болния мозък, че е съвсем нормално един мъж да пребие жена си. Как?! Или че жената трябва да е подчинена и мълчалива спътница на мъжа. Ако може само да готви и да отваря краката още по-добре. И че изневярата се наказвала с бой (или смърт). Че това да не е куче да го пляскаш през муцуната. Като някой не ти харесва, казвате си "чао" и толкова.

Според някаква статия, всяка ТРЕТА жена в България е жертва на домашно насилие! И вие се чудите, че се гледат турски сериали?! Ами че те пасват идеално на масовата олигофрения! Татковците крещят на майките, синовете им целуват посинените от побои ръце, дъщерите шетат или забременяват, пълна идилия.

Честно казано много малко неща могат да ме накарат да намразя България, но това определено е едно от тях. Съвсем определено не мога да разбера как българските мъже си позволяват да вдигат ръка срещу красивите и силни българки, но и не ме интересува. Не съм стигнала до повратна точка, но не съм сигурна колко още ми трябва. В крайна сметка, защо да обичаш страна и народ, които сами не се обичат и изобщо даже не искат да се обичат. Турците можеш да изгониш от страната, но не и от душата на хората. Явно те си ги искат.

goldie
goldie преди 16 години и 2 месеца
Радвам се, че има хора, които разбират причините да ми бъдат особено неприятни турските сериали. Не пиша за някакъв гол национализъм и не се стремя да насаждам негативно отношение към страната Турция и хората, смятащи себе си за турци. Просто ме дразни лицемерието в отношенията, които се показват в турските сериалите на наречените "най-гледани национални" телевизионни програми. В тези филми от една страна се демострират феодално-патриархални отношения, някакво фалшиво уважение към по-възрастния роднина, както същевременно и към всички хора, а паралелно с това се показват отвратителни постъпки, непрекъснати лъжи, страх да се изрече истината, страх да се вземат правилните решения, дори страх да се поеме отговорност за действия. Едновременно с това сред обществото ни започва да се насажда мнение, че тези филми били и много морални. Ако някой наистина мисли така, то на мен ми е много странно на какво ниво му е собствения морал, защото не виждам нищо морално в демонстрирането на фалшиви отношения, зад които виреят интриги, лъжи и страх от лична отговорност.

 П.П. По отношение на цитирания от Дени пост, мога само да кажа това, което написах и в коментара си към него:" Само който не е имал грях има право да хвърли първи камъка на злобата. Защото брак/съжителство и т.н. не означава придобиване на собственост над друго човешко съчество, защото подобен вид отношения си е чиста проба робство.

 По никакъв начин не толерирам насилието в семейството, независимо какви оправдания могат да се изтъкнат по този проблем.

 

 

 


chopar
chopar преди 16 години и 2 месеца
Абе, вие добре ли сте??? Как може да правите изводи за едно общество на базата на сапунените му филми. По тази логика всички нации трябва да са малоумни. Като хората, които гледат сапунките.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 2 месеца
шопар, извинявай, но аз поне не си правя изводи толкова много от основната сюжетна линия (която е повече или по-малко стандартна за сапунките), колкото за малките подробности.

И така или иначе, за Турция не знам, но в България статистиката за домашното насилие е ясна. От това по-малоумни няма просто как да станем.

chopar
chopar преди 16 години и 2 месеца
Чопар, Дени, Чопар. Не се научи.

 Домашното насилие в България е друга тема. Не знам дали е повече у нас отколкото по света. Идиоти има навсякъде според мен.


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 2 месеца
Че ти си сменяш ника през ден, аз затова пък съм постоянна :) Само не отваряй темата пак, че кученцето ще дофтаса да ми лази по нервите :)

А за домашното насилие, където и да е, е еднакво отвратително и трябва да го борим както можем. 


goldie
goldie преди 16 години и 2 месеца
Ч/Шопар, я вземи и се огедай, ще се изненадаш от собствените си наблюдения... Просто ти е бедна фантазията, колко хора у нас живеят като в сапунена опера. Мен, обаче, повече ме ужасява факта, че същите тези хора от родината ни, които живеят като на филмче със 365 серии денонощно и цял живот, скоро няма да си създадат някаква своя житейска визия и затова си казвам:"Не дай си Боже, да решат да спрат да се изживяват като не добре осъществени латино сапунени геройни, тип грозната Бети и посестрими, защото както са се хлъзнали по мехурите, по мехурите и току виж хванали пътя към Анадола" .  Не, че нещо имам против, онези по-топли места, но имам много против някои леко ориенталски навици, които на нашего брата българина хич не са му чужди и така му се ослаждат, че чак се олигавя - като почнем с кючека и стигнем до гьостерицата/тоягата/.

 

А иначе, съвсем откровенно си признавам, че до сега не съм си давала сметка за това, че много нашенки си живейкат като в сапунен серал, но наскоро се поогледах и направо се смаях от броя им и качеството на вживяване.

 


By vesselastoimenova , 20 June 2009

"Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките."

                                                                            Марк Твен   Лъжата... Беда, грях, порок или необходимо зло е лъжата?  Как мислите? "На лъжата краката са къси" - казват хората! Но ако се огледаме около нас -90% от битието ни минава в лъжа! Лъжат ни работодателите като ни плаща малко; лъжат ни законодатели като творят некадърни закони; лъжат ни управляващите (особено преди избори), че ни управляват добре и живeeм охолно; лъжат ни съдебнте органи, когато на убийци дават условни присъди, а за открадната кокошка- доживотна; лъжат ни охранителните органи, че ни пазят, а те си вършат алъш-вериша с апашите; лъжат ни в здравеопазването като ни съдират по 3 кожи данъци, а като се разболeeш (недай боже!) трябва да си платиш всичко -от аспирина до подлогата; лъжат ни в магазина, в ресторанта, на пазара, в таксито и къде ли не още.... Е, как ви се струва това? Вярно ли е? Ако някой иска да ме обори! и тогава питам, защо, аджеба, когато ние, простите хора, излъжем за нещо дребничко, всички скачат да обясняват колко неморално е това! Та моят въпрос този път към вас е - лъжете ли, кога лъжете, u  ако да,  чувсmвате ли се виновни слeд това?

       И за да ви разведря все пак, което си е моят стил, ви предлагам и един професорски виц за лъжата:

 

Професорът:
- В нашата поредица от лекции за основните етични понятия днес ще се занимаем с темата "Лъжа". Някой от вас случайно да е чел книгата ми по този въпрос?
Всички студенти вдигат ръка.
- Отлично! Имаме чудесна реакция. Книгата още не е излязла.

  И пак питам - трябва ли а живeeм в лъжа? А вие лично лъжете ли и кога?

 

Legacy hit count
596
Legacy blog alias
30214
Legacy friendly alias
Лъжата---

Comments21

pestizid
pestizid преди 16 години и 10 месеца
Професоре, за лъжата много може да се изприказва и напише. Темата е обширна. Още Гьобелс е казал, че една лъжа, повторена 100 пъти става истина. Тази тема е доразвита от Алън Дълес: И какво ни трябва - малко мастило, няколко хора, които умеят да пишат добре и т.н. Лъжата е част от пропагандата и идеологическата конфронтация. Но не това е идеята на статията ти, нали? Ти насочваш към малките лъжи в ежедневието ни, към малките крачки, към днес градим утрето ни. Лъжа в работата и в интерес на работата. По-скоро успявам да изопача нещата така, че да има обективна причина за някой провал. Не мога да си позволя заради неуредици в оргaнизацията и управлението да е виновен човек, дори само морално да пострада, което пък е доста по-лошо от финансово наказание според мен. От училище знаем, че "Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя". Този ти пост е органически свързан с другия ти - за натрупаните мълчания. Когато те се натрупат вследствие лъжи и обиди, човек се демотивира и започва да живее ден за ден, да не му пука особено и да се затваря в собственото си обкръжение, спиралата, по която вървим, се превръща в окръжност и от нея няма къде да избягаш, няма накъде да се обърнеш, може само да смениш посоката, за да не ти се завие свят, :) Но повярвай ми, ужасно досадно и гадно е постоянно да внимаваш, да се превърнеш в параноик и да следиш да не те излъжат в магазина, на пазара, в трамвая и т.н. Още по-гадно е, когато си внимавал, един път се разсееш и после се окажеш излъган. Както се казва един миг невнимание, цял живот мъртъв!

Не мога да си позволя да се облагодетелствам от разсеяли се хора. По време на майските празници си купувах сувенири от едно магазинче в Кавала. Жената се разсея - върна ми повече пари. Не ги взех, казах й, че вече съм си прибрала рестото. Тя много се зарадва. Аз няма да забогатея с тези пари, а тя цял ден работи там, за да изкара някое евро, докато такива като мен се радват на заслужената си почивка и си купуват по някой сувенир за спомен.

Поздрави, професоре, тази сутрин още пия кафе, :))


SlynceLuna
SlynceLuna преди 16 години и 10 месеца
Някъде бях прочел ,че 75 % от това ,което казваме е лъжа.
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

      Пестицид, много точно си разбрала моята теза! Точно за малките лъжи говорим, как да си ги спестим и да не ги правим, когато в същото време живeeм в една голяма лъжа! Знеш ли - за случката на Кавала, въпреки, че те познавам задочно и виртуално, съм сигурен, че винаги би върнала парите, защото си такъв човек, ти просто не можеш да излъжеш!!

   И наистина, когато около нас всеки те лъже и прави на маймуна, понякога зацикляш безпомошно и си викаш "аз ли съм най-големият глупак, та все мен лъжат"? Ами не, ти си нормален човек, но за съжаление живeeш в ненормален свят.

    Един миг невнимание и цял живот лъган! За съжаление не знам какъв е изходът! А вие знаете ли?
  Ведър ден, Пестицид, пълен с правда и само хубави истини!  >-))

ValentinPetrov
ValentinPetrov преди 16 години и 10 месеца
Сещам се за една случка от моето студентство. Един известен професор в областта на моята професия ме изпитваше и аз отговарях сравнително като за тройка. Но на един от ключовите му въпроси аз не можах да отговоря и той се навъси и изстреля: "Колега, нима не сте чели моята публикация в книгата, която издадох наскоро?" Познавах тази книга и знаех, че тя залежава по щандовете на книжарниците потънала в прах. Но отговорих бодро: "Професоре, утрепах се да я търся, ама тя се е изчерпала за нула време." Да знаете само как светнаха очите на този професор! В този момент той беше щастлив. Обеща ми да ми намери книгата с връзки (тогава големите книги се намираха задължително с връзки) и ми писа ЧЕТВОРКА. Как тогава да не кажа: ЗА НЕЯ, ЛЪЖАТА НАПРАВИЛ БИХ ВСИЧКО! И оттогава си послъгвам порядъчно.
SlynceLuna
SlynceLuna преди 16 години и 10 месеца
Аз да ти кажа ,професоре ,не лъжа .Повярва ли ми?

Забелязал съм ,че когато казвам истината  не ми вярват.Като излъжа и всичко си идва на място.


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 10 месеца
"отговарях сравнително като за тройка" :) Сладко...

Първо, една лъжа и 1000 пъти да се повтори не става истина. И рано или късно, сапуненият мехур се пука. В момента в работата ни с ръководителя ми се оказваме май в позицията да пукнем един мехур и положението е много интересно. Но няма начин. Човек може да повтори каквото си иска колкото си иска пъти, да си организира конференции, да се самоспонсорира, за да развива лъжата (или да го наречем удобната заблуда), да харчи милиарди, всички да му вярват, но е достатъчен един здрав аргумент да изплува, за да прати всичко по дяволите. От истината просто не можеш да се скриеш-можеш само да се възползваш от ситуацията докато можеш. (е, всъщност и ние можем да не успеем да го пукнем мехура, защото те доста добре са се окопали и милиони калинки са се блъскали в същата стена, но да бъдем оптимисти)

Аз лично се старая да не лъжа. Поне доколкото е възможно-невероятно е като си помислиш каква част от отношенията ни с другите се крепи на някакви удобни лъжи. Да се съгласиш с някой, когато не си съвсем съгласен, да кажеш, че нещо ти харесва, когато не ти харесва съвсем, да излъжеш, че всичко е наред, когато ти се плаче, да изслушаш някого симулирайки интерес, когато искаш просто да си тръгнеш. Хората са толкова отвикнали да казват и чуват истината, че започнеш ли да я казваш съвсем брутално, рискуваш всички да те намразят. Аз се опитвам да го правя по по-мек начин, но не винаги ми стиска. Пък и не винаги една лъжа е нещо лошо. Примерно, когато изслушваш някого, когато не ти е съвсем до това, проявявайки търпение, хем му правиш кеф, хем получаваш понякога полезна информация, хем се социализираш. А и на практика, дори и ако в началото нещо ти е напълно досадно, то може да стане забавно, ако проявиш интерес или намерите допирни точки с другия човек.

Така че дефиницията за лъжа е малко разтеглива. От една страна да кажеш на черното бяло е очевидно погрешно. От друга страна да се опиташ да потърсиш сивото понякога може да бъде полезно. Най-малкото защото не винаги си прав.

Аз лично предпочитам термина "чистота в отношенията" пред "лъжа". Ако човек се стреми, когато общува с хората да е искрен, но стараейки се да не наранява ненужно, то тогава не би трябвало да има проблем. Но явната лъжа я презирам. Наскоро ми се наложи да излъжа, ама наистина да излъжа една служителка, защото не ми оставиха ама никакъв шанс и ме докараха до абсолютно отчаяние и няма да ви обяснявам колко гадно се чувствах известно време. И по време на лъжата треперех :) Не ме бива за тази работа особено. Ще разкажа за случката скоро надявам се, защото е свързана с нещо много важно за мен, но тогава излъгах, защото нямах избор. А когато нямаш избор, просто нямаш избор. За съжаление обществото ни е така изградено, че чистата истина понякога няма шанс. И това е доста изнервящо.

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

     И така продължаваме да търсим истината за лъжата. Надали ще я намерим лесно, но който търси, понякога намира!
     Валята, само който не е бил студент не знае, колко добра работа вършат лъжите по време на следване! лъжата за студента е като слънцето и водата и т.н. А и в случая, ако погледнем от друга гледна точка, ти не си излъгал тогава, а си казал истината, защото ти не си намерил книгата всъщност, но не си я и търсил! така че всяка една лъжа може да бъде лесно трансфомирана в истина, стига да  можеш правилно да я аргументираш! Пък и си зарадвал човека!
      Ген, вяарвам ти, че не лъжеш, ама ти вярваш ли ми, че ти вярвам?
     Дени, колко мехури се надуват в науката само и само да се вземат парите ми е ясно, така че да не ти пука, само се пази като се пукне тоси мехур, въздушната струя да отнесе когото трябва, а не теб! И това за удобната лъжа много добре си го казала! Ами точно така, те дребните лъжи ни подсигуряват по-комфотно съществуване, но разбира се не трябва да са за сметка на другия! Затова да живее сивото, а то и като цвят граничи с мимикрията! Излъгваш малко и сте приятели цял живот!За чистота в отношенията много хора ратуват, но за съжааление в по-голямата си част са точно тези, които са идеално мръсни отвътре и съответно и отвън и към дугите! Така че тук мостчето малко се люлее и трябва да се стъпва много внимателно, базирайки се на тази дефиниция! Ето виждате, нещата са доста сложни и комплицирани!
 Ами доро ако погледнем от социален аспект, самият факт, че по света и у нас има ден на лъжата - 1 април, за какво ви говори - че сме я издигнали почти в култ, та дори и празник сме й нарочили! И оттук изводът, че лъжата е нерaзривно свързана с живота ни и така се е вкоренила в обществото, че дорu я празнуваме уж под формата на хумор и сатира!

      Е, какво ще кажете, не е лесно да се каже истината за лъжата, нали?

 

  

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца
Дале, не се отваря линка!
А иначе, че гърми, гърми, но понякога от експлозията загиват невинни хора!
queen_blunder
queen_blunder преди 16 години и 10 месеца
Всъщност, житейски погледнато, ние винаги лъжем, дори и когато се стремим да бъдем съвсем точни в отразяването на истината, по простата причина, че пречупваме нещата през личната си призма. Затова те винаги са представени субективно, т. е. невярно.
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца
      Някой ми тресна и на мен минуса, Ген! ама аз  знам кой е! Този дето ни агитира за лъжливи и измислени партии,  също така изтъкани от предизборни лъжи и измислици! А като се докопат до кокала, започват да ръфат и забравят какво с лъгали! А може и да е някой, който се е чалнал по евреите и юдаизма! Или някой, който само чете и злобее! Ей, затова съм отворил този пост,  и който не коментира, лъже и пише тайничко минуси! Ама тя лъжата е като ламята, ще се извърти с триглавата си мощ и ще изяде всички, които са й повярвали! Нали? Лошото е, че покрай мокрото, гори и сухото!
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 10 месеца

Много ми хареса отговорът на Дени (от 15:33). Малко офтопик - Дени, напоследък забелязвам появата на по-голяма умереност в изказванията ти. Не че преди не ми харесваше как пишеш, но сега... като че ли  си малко пораснала. Има ли специална причина:)?

 

За лъжата - не умея да лъжа добре и не обичам да лъжа.
Спестявам истината само когато наистина се налага.
Конкретни случаи, в които ми е било трудно да намеря баланс между истина, спестяване на истината и откровена лъжа:
когато знам, че съпругът на моя приятелка и' изневерява. Някои хора предпочитат да знаят истината на всяка цена; други предпочитат да живеят с широко затворени очи...

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца
       Здравей,Ела!    интересно ми е, според теб, кои са по-щастливи - тези, които искат да знаят истината или тези с широко затворените очи?
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 10 месеца
Професоре, при мен се отваря...Повредата е извън моя компютър. Опитай пак.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 10 месеца
В Библията пише, че знанието носи печал :).
Всеки е различен.
Някои не могат да понесат да бъдат излъгани, други не могат да понесат истината.
Всеки знае сам за себе си.
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца
    Ела, всичко написано в най-древната книга - Библията е истина! Колко по-добре си живеят простите хорица, които за цял живот са прочели полoвин книга (а дали има и толова)! Трупаме печал, трупаме съмнения, трупаме недоверие, което от своя страна води и до лъжите! а за щастливите хора kазват, че не се интересувт от часовници, бих добавил и от хорски приказки!
  Дале, на моята географска широчина не се отваря! Но си представям нещо светло, весело и хумористично в твой стил! Така ли е?
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца
     Да, Куини! Благодаря за услугата - Симпсон на детектора на лъжата! И ние сме като него. взривяваме го от раз, колкото и да се стараем да не лъжем! Но повтарям, когато живeeш в Голяма лъжа, няма как  да си абсолютно честен! Затова моята рецепта за здрави нерви е - по една супена лъжица майната му 3 пъти на ден! :-)))
Terkoto
Terkoto преди 16 години и 10 месеца
Професоре, това за майната? ... Не съм много съгласна. Старая се напоследък да ругая по-малко. Може би трябва да си измислим някой израз, който да изразява същото, но да звучи по-дискретно. Като "Лопе де вега" например. ??? Поздрави!

Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами.
Не искам аз тъй гордият талант
да похабя във разни лични драми.

За теб е труден моят път сред грохота,
разбил съня на празна суета.
Довиждане. Мен чака ме епохата,
съня ми слънчев чака вечността.

Пеньо Пенев


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 10 месеца
@Ела-не знам дали съм пораснала, но така или иначе вярвам в Умереността (като в Таро, не като в лицемерие), просто с моя огнен характер трудно се постига :) Но всъщност мисля, че причината е доста по-земна-имам толква много работа, че наистина нямам време да водя спорове до "кръв".  Пък и за съжаление в работата ми също срещнах безкрайната човешка глупост и това май ме е калило малко откъм реакции.

Пък и в крайна сметка, хората възприемат само това, за което са готови и всякакви опити да ги извадиш от зоната им на разбиране се посреща на нож. За себе си съм решила, че не мога да лъжа, просто ми действа зле на нервната система. Въпреки че предполагам, че някой ден и това ще се науча, но за сега не го правя и ми е добре.

Но не се заблуждавай, не съм по-малко непримирима с това, което смятам за неправилно. Просто не смятам, че думите са решение. Споровете колкото и да са забавни не са особено полезни. И затова, търся нови методи за хм, въздействие :)

Shogun
Shogun преди 16 години и 10 месеца
Всеки лъже. "Как си?" "Благодаря, добре". Класически случай на лъжа от добро възпитание.

А за важните неща - доказано е, че човек губи по-малко енергия, когато казва истината. Старая се да не си прахосвам енергията!


pestizid
pestizid преди 16 години и 10 месеца
Анонимният коментар е мой. Не го бях запаметила, а системата ме изхвърли. Благодаря на администрацията за одобрението.
By rrosen , 14 May 2009

Знаете ли, че преди 700 000 години хората са прекосявали океаните с много добре конструирани кораби?

Или чували ли сте, че хората, характеризирани като „първобитни пещерни хора”, са притежавали художествени умения и разбирания, толкова изтънчени, колкото и тези на съвременните художници?

Знаете ли, че неандерталците, които са живели преди 80 000 години и които еволюционистите изобразяват като „хора-маймуни”, са изработвали музикални инструменти, изпитвали са наслада от облеклото и аксесоарите и са ходели по нетърпимо горещите пясъци с добре оформени сандали?

По всяка вероятност вие никога не сте чували за никой от тези факти. А напротив, най-вероятно сте останали с погрешното впечатление, че те са били полумаймуни-полухора, неспособни да стоят напълно изправени, които не са можели да изговарят думи и са издавали само странни звуци. Това е така, тъй като цялата тази голяма лъжа е налагана на хората като вас в продължение на последните 150 години.

Причината, която стои зад това, е запазване жива на материалистическата философия, която опровергава съществуването на Бог. Съобразно с този възглед, който изкривява всеки факт, който се изправи на пътя му, Вселената и материята са вечи. С други думи, те нямат начало и следователно нямат и Творец. Тогава как е възникнал животът? Предполагаемото научно обяснение е еволюционната теория.

Защото, докато материалистите твърдят, че Вселената няма Творец, те трябва да дадат свое обяснение за това как животът и десетките хиляди видове по Земята са се появили. Еволюционната теория е сценарият, който те използват за целта. Според тази теория целият ред и живот във Вселената са се появили спонтанно и случайно. Определени неорганични вещества от предисторическия свят са се съединили случайно и са формирали първата жива клетка. В резултат на подобни съвпадения, случвали се в продължение на милиони години, са възникнали и живите организми. И накрая, като последен етап от еволюционната верига, са се появили и човешките същества.

Ранната история на човечеството — за което се твърди, че се е появило в резултат на милиони случайни мутации, всяка една от които е все по-невъзможна от предходната — е изопачена така, че да съответства на този сценарий. Според твърдението на еволюционистите, на което напълно му липсват доказателства, историята на човечеството е следната: По същия начин както живите форми са се развили от примитивни организми към човека, най-високо развитото от всички същества, то така и човешката история трябва да е вървяла от най-примитивни общества към най-напредналите градски общества. Но това предположение е напълно лишено от всякакъв вид подкрепящи го доказателства. То също така изобразява историята на човечеството, следвайки линията на твърденията на материалистическата философия и еволюционната теория.

За да могат да обяснят предполагаемия еволюционен процес, който твърдят, че продължава от едноклетъчни до многоклетъчни организми и след това от маймуни до хора, учените-еволюционисти са пренаписали човешката история. В резултат на това те измислили въображаеми епохи като „Пещерната епоха” и „Каменната епоха”, за да изобразят начина на живот на „примитивния човек”. Еволюционистите, за да подкрепят своята лъжа, че човешките същества и маймуните произхождат от един общ прародител, се захванали с ново търсене. Сега те тълкуват всеки камък, парче стрела или съд, разкрити по време на археологическите разкопки, в тази светлина. Изображенията и диорамите на същества полумаймуни-полухора, които седят в тъмна пещера, облечени в кожи и неумеещи да говорят, са плод на въображението. Първобитният човек никога не е съществувал и никога не е имало Каменна ера. Това не са нищо друго освен измамливи сценарии, измислени от еволюционистите с помощта на една част от медиите.

Всички тези понятия са измама, тъй като последните постижения на науката, особено в областта на биологията, палеонтологията, микробиологията и генетиката, напълно оборват твърденията на еволюционистите. Стана ясно, че представата, че живите видове са еволюирали и са се превърнали в „по-късни” варианти един на друг, е недействителна. Също така и човешките същества не са еволюирали от маймуноподобни същества. Човешките същества са си били хора още от деня, в който са се появили на този свят, и са притежавали висока култура още от този ден до днес. Следователно „еволюцията на историята” също никога не се е случвала.

В настоящата книга ще представим научните доказателства за това, че представата за „еволюцията на човешката история” е лъжа, и ще разгледаме как истината за сътворението сега е подкрепена от последните научни открития. Човечеството се е появило на този свят не чрез еволюция, а чрез съвършеното сътворение на Бог, Всемогъщия и Всезнаещия.

В следващите редове сами можете да прочетете за научните и историческите доказателства за това.

undefined undefined undefined undefined

Според еволюционното историческо разбиране човешката история се поделя на няколко периода, точно както става и с предполагаемия ход на човешката еволюция. Въображаеми понятия като Каменна епоха, Бронзова епоха и Желязна епоха са важна част от еволюционната хронология. Тъй като този въображаем портрет е представян в училищата, по телевизията и вестниците, то повечето хора го приемат без всякакво съмнение и си представят, че човешките същества някога са живели в епоха, през която са използвали само примитивни каменни сечива и технологията е била неизвестна.

Когато обаче бъдат разгледани внимателно археологическите открития и научни факти, излиза наяве една много различна картина. Следите и останките, достигнали до днешни дни – сечива, игли, парчета от флейта, лични украшения и накити – показват, че от културна и социална гледна точка хората винаги, във всеки един период от историята са водили цивилизован живот.

Преди стотици хиляди години хората живеели в къщи, занимавали се със селско стопанство, разменяли стоки, произвеждали тъкани, хранели се, посещавали роднини, проявявали интерес към музиката, рисували картини, лекували болните, извършвали богослужението си и водели нормален живот, както правят хората днес. Хората, които се вслушвали в пророците, изпратени им от Бог, вярвали в Него, единия и единствен Господ, докато останалите се кланяли на идоли. Вярващите, със своята вяра в Бог, съблюдавали моралните ценности, повелени им от Него, докато останалите спазвали суеверни обичаи и извършвали извратени ритуали. Във всяко време от историята, точно както и днес, е имало хора, които вярват в съществуването на Бог, така както и езичници и атеисти.

Разбира се, през цялата история винаги е имало такива, които живеят в по-прости, по-примитивни условия, както и общества, които водят цивилизован живот. Но това в никакъв случай не представлява доказателство за така наречената еволюция на историята, защото, докато една част от света изстрелва космически совалки в космоса, хора, населяващи други земи, все още са лишени от електричество. Това обаче не означава, че тези, които строят космически кораби, са умствено или физически по-развити, т.е. са напреднали повече по предполагаемия еволюционен път и са станали по-културно развити, нито пък, че другите са по-близко до въображаемия човек-маймуна. Това само показва разлика в културите и цивилизациите.

За повече информация: http://www.harunyahya.com/bulgarian/c_refutation_darwinism.php
Legacy hit count
600
Legacy blog alias
29478
Legacy friendly alias
КАМЕННАТА-ЕПОХА--ЕДНА-ИСТОРИЧЕСКА-ЛЪЖА---І-част

Comments

By mdam123 , 12 April 2009

Хах  сигурно знаете какво означава Етика, спрямо речника който имам това е образцовото поведение на един човек спрямо другите индивиди, който поставя МОРАЛНИТЕ  ценности и   начин на живот,но и без речника всички знаем какво значи реално почти всеки от нас е използвал тази думичка , по един или друг повод.

Но нека се замислим върху това, защо и от къде на къде даден човек ще знае по добре от останалите какво е идеален живот?  и откъде на къде  той знае какво е идеално отношение, морал и прочие ?? За мене това са пълни глупости, защото  няма човек на този свят който да е толкова перфектен, че да е толкова светъл и  превъзходен, че освен да превърне своя живот в идеален, да може да дава пример с него на другите?  А може би Сократ и тези които са надградили философията му след време, от толкова много бръщолевене на простотии или както те го наричат философстване са стигнали де някакво висше  съзнание  което им е казало  как един човек трябва да се държи?  Да бе да, всичко това са пълни глупости. Няма такова нещо като етика реално, няма такова нещо като нормално отношение спрямо даден човек, защото няма човек който да се държи еднакво с двама различни индивида, което  е нормално защото  прадедите ни все още се обаждат  от нас ,все още възприемаме хората, не по това което са те вътре , а по това което са те отвън, по начина по който се движи,  по начина по който говори, гледа, по симетрията  на лицето му и на тялото,.Ние преценя ме хората много строго по външният вид, е да някой ще каже старата поговорка „ по дрехите посрещат, по ума изпращат”.Мдам тази поговорка важи но за първите 1-2-3 часа след срещата, след това мнението се връщана първоначалното, макар че винаги можем да се убеждаваме и да  твърдим дадения човек колко е готин по душа и как външността не е важна. А не е така тя  е толкова важна колкото и това което е вътре в него и за да ви дам едно доказателство ще ви споделя едно изследване което направих, Запознах се с 10 грозни жени и около 5-6  грозни мъже говорихме си  на всякакви  теми и когато ме допуснаха по близо до тях, до тяхната психика и същност се оказаха, хора с толкова комплекси и противоречия в тях самите, че се уплаших. Бях завъртян в една огромна вихрушка от негативизъм и яд за това което са те самите и за това какви са останалите. Бях наистина втрещен,понеже аз никога съм нямал нищо против грозните хора,най-малкото е грозно е глупаво  понятие,  кой е тоя дето може да дава стандарт за красота ?  Толкова перфектен ли е бил? Не това е едно от многото понятия които индиректно са свързани с етиката. Казвам индиректно защото  какво всъщност е етиката?  За мене това е нещо което ни казва  как да се държим на вън, как да говориме с други хора,  как да се отнасяме с тях, как да възприемаме светът наоколо. Които от своя страна тези разклонения или  мога да ги нарека част на етиката са толкова тясно свързани с нашите разбирания за Добро и зло, грозно и красиво, правилно и грешно които ще се съгласите с мен, че са основните понятия в нашият вътрешен свят, тези неща са ни втълпявани  от бебета . От самото раждане се почва това учене на тези основни етични  принципи, защото те на разделяли от варварщината, от това както се държали първобитните хора и куп други глупости. Защото и при първобитните хора и при индианците  си имат ценности и аз съм за  всеки да си има ценности и ценностна система, но ако се замислите в нашата система отсъства един фактор, а именно свободната воля, свободното държание. Сигурно сте срещали някой който се държи свободно, който мн мн не му пука, а забелязали ли сте останалите как го гледат?   Едните  с възхищение за това, че той може да се държи извън тази етична верига която е оковала всички, а другите с отвращение,  за това как може той да е такъв, как може да не се вписва в стандартите. Мдам тъжна гледка, толкова сме се оплели в тази етична вихрушка на правила и задължения, за това къде как и защо да се държим,че  лека по лека забравяме кои сме ние, започваме да се държим като роботи, знаем че в кафето трябва се държим по един начин и го правим, излезем на улицата по друг, отидем в заведение, спрямо заведението се държим по определения начин. А когато попаднем на място в което незнаме как да се държим, се плашим, чувстваме се изгубени  замлъкваме и търсим  някой да ни подскаже как точно трябва да се държим на даденото място. Кофти нали? Гадно е когато подсъзнанието е изиграно по такъв хитър начин нали? Защото всеки от нас реално ще каже аз съм свободен никой неме спира да правя каквото и да е и ще е прав, защото никой не го кара, а подсъзнанието му  го движи и като някой палач му държи веригите и му напомня за робството в което всички сме изпаднали. Нека си го признаем ние сме роби на етиката изградена толкова старателно през всичките тези години. Но нека си признаем и друго, че нанас ни харесва така ние обичаме да сме роби, малко са тези които биха надигнали глас, другите предпочитат да си мълчат защото когато някой друг решава вместо тях една огромна отговорност пада. Е пак някой ще каже, че взима важни решения всеки ден, да сигурен съм в това, но повечето решения са продиктувани от разбиранията му,  които поне в по-голямата част от случите се свежда до разбиранията за простите неща за които споменах по рано и в крайна сметка какво се оказва, че сме си оковани и каквито и решения да вземем каквито и мисли да ни дойдат са свързани пряко или косвено с основните ни разбирания. А тези разбирания много ни ограничават,  страшно много. Само си  помислете за следното, защо всички гении са смятани за странни или луди? Много просто, спрямо нашата любима етика луд е този който се държи по абсолютно не приемлив начин за обществото, толкова неприемлив, че стряска. А странен е този който   все пак не се е откъснал напълно от „обществените  норми за поведение” което си води пак до етиката. Ако мислете, че не съм прав щ ви дам доказателство преди  няколко дни, бях до езерото Арияна и  някакъв човек пред бирарията си танцуваше на  тяхното което пускаха от вътре. Насъбра се тълпа и всички  му се смяха на движенията и го обявиха за ненормален , за луд…..

Но както и да е да се върнем към гениите, повечето от тях, поради вглъбяването си в науката  заради една или друга причина, забравят тези норми, те остават някъде назад  някъде дълбоко заровено в подсъзнанието. 

   Лично за мене всеки човек може да е гении, всеки може да постигне нещо велико,ние не се различаваме толкова един от друг физически, но страшно много се различаваме психически и от там идват всички проблеми, но тези проблеми не са дошли  сами. За мене етиката трябва тотално да се промени, да спре да командва хората, да спре да ги учи как да живеят защото няма човек който да знае, тя трябва да дава напътствия да събира мъдростта  и да проповядва свободната воля и свободата, а не ограничението. Това е от мен  Чао за сега и се надявам някой да се е  позамислил  над думите ми…

Legacy hit count
107
Legacy blog alias
28493
Legacy friendly alias
Етиката--най-голямата-измама-на-човечеството

Comments