Двегодишните
Какво да очакваме на тази възраст?
За едно двегодишно дете линията между истина и измислица е много неясна. Докато не стане на 3-4 години, вашето дете няма да е в състояние да разбере концепцията за истина – нещо, което почива на факти – и затова то няма да разбира и какво е лъжа. И докато за поведението на детето може да му се търси отговорност, то не може да бъде считано отговорно за лъжите, понеже не разбира какво е да лъжеш.
През първите 3 години от живота въображението царува и “пожелателното” мислене играе първостепенна роля. Т.е. – това, което се случва във фантазиите, за детето придобива реалност. Когато детето отрича, че е извадило крака на войника на братчето си, независимо че сте го хванали докато го прави, то отрича отчасти заради “пожелателното” мислене и отчасти от страх. То знае, че вие сигурно ще сте му ядосани заради тази постъпка и сега си пожелава да не го е правило. Да го накарате да си признае на тази възраст е по-маловажно, отколкото да го накарате да разбере грешката, която прави като чупи играчката на брат си.
Какво може да направите?
Избягвайте да задавате въпроси, чиито отговори вече знаете.
С дете на тази възраст е важно да не създавате ситуации, които да го карат да лъже. Разбира се, когато видим сини драсканици по стената в кухнята, всички се изкушаваме да се обърнем към детето и да го попитаме ядосано: “Ти ли го направи?” И детето най-вероятно ще отговори “не”, дори още да стиска пастела в ръката си... То се страхува, че ако каже “да”, това ще ви ядоса още повече. Вместо да се гневите, опитайте да кажете: “Съжалявам, че това е станало! Сега ще научим нещо за стените”. Вземете леген и гъба и започнете да търкате, като държите ръката на детето така, че то да ви помага. Когато свършите, детето вече има чувството, че тази стена му “принадлежи” и си мисли “Хей, това е нашата стена и ние искаме да е чиста!” По този начин няма гняв срещу изречена лъжа и детето се учи на отговорност. (Все пак не се изненадвайте, ако детето надраска стената отново на следващия ден, просто за да може да я изчисти пак – за разлика от родителите, за двегодишните домакинската работа е забавна. Бъдете спокойни, новостта скоро ще отшуми.)
Награждавайте истината.
Ако детето ви си признае, че е направило нещо лошо, реагирайте позитивно на факта, че е казало истината (“Благодаря ти, че ми каза! Знам, че ти беше трудно.”) и след това се занимайте с проблема. Ако реагирате само с гняв и наказание, тогава защо му е на детето следващия път да ви казва истината?
Давайте добър пример.
Най-добрият метод да научите детето на честност е самите вие да бъдете честни, така че изпълнявайте обещанията, които давате. Ако кажете на детето “Ще идем в парка след обяда”, тогава вземете играчките за пясък и тръгнете към външната врата направо след като се наобядвате – или на първо място избягвайте да правите обещания, ако има възможност да не успеете да ги изпълните.
Оставете детето да фантазира.
Докато карате по-голямата кака на уроци по балет, двегодишното ви дете изведнъж обявява: “И аз отивам на балет, в МОЕТО балетно училище”. Вие знаете, че то просто се опитва да имитира каката, така че вместо да му изнесете лекция за това колко е важно да се казва истината, отговорете много впечатлено: “Наистина ли?” и го оставете да доразвие това хрумване. Ако каката протестира, напомнете й, че сте изтърпявали и нейните фантазии, когато е била малка.
Три – до петгодишните
Какво да очакваме на тази възраст?
Във възрастта между три и пет детето започва да различава истината от лъжата, но това не означава, че може да се разчита изцяло на това, което казва. То все още се влияе от лесното забравяне, пожелателното мислене и въображението си. (Детето съвсем честно не си спомня да е оставяло кърпата на пода, то наистина иска да вярва, че не е стъпвало в калта и е съвсем сигурно, че вятърът е отвял броколито му от чинията на пода за да го изяде кучето!)
Когато децата на тази възраст лъжат съзнателно и с желание, то е защото се страхуват от наказание или че ще ни разочароват. Детето на тази възраст още не е развило съвест, която да го предпазва от казването на лъжи. Но пък то знае, че някои неща са лоши и не иска да си има неприятности. Можете да насочите детето си в правилната посока, за да стане честен човек, като му създадете среда, в която се чувства в безопасност да казва истината.
Какво можете да направите?
Избягвайте заклеймяването и епитетите.
Не наричайте детето си лъжец. Това само ще го накара да се защитава и с течение на времето то може да започне да ви вярва и да се държи в съответствие с този епитет. Вместо това му дайте да разбере, че не харесвате лъжите, но въпреки това го обичате – независимо от това какво е направило. Кажете нежно, но твърдо: “Това не ми се струва вярно. Понякога всички се страхуваме да кажем истината, ако се боим,че сме направили нещо лошо.”
Не задавайте въпроси, чиито отговори вече знаете.
Ако сте сигурни, че детето ви не е изчистило стаята си, въздържете се от желанието да попитате: “Изчисти ли вече?”. Това просто ще създаде подходяща ситуация за лъжа. Вместо това кажете: “Виждам, че не си изчистил стаята си” или още по-добро: “Моля те, покажи ми изчистената си стая”, което ще му покаже, че възнамерявате да се уверите лично какви са фактите. По този начин вие можете да се справите със задачата да видите как детето носи отговорност да изпълнява задълженията си, без да създавате предпоставки за лъжи. Ако пък хванете детето, че лъже, не питайте: “Истината ли ми казваш?” Много малко деца (и само някои възрастни) биха отговорили с “не” на този въпрос. По-добър ефект би имало да реагирате с: “Това ми звучи като измислица. Нали знаеш, че няма да се случи нищо лошо, ако кажеш истината”.
Намерете причината, поради която детето лъже.
Детето ви мами на едро при семейна игра и след това отрича да е направило нещо нередно. Вместо да му изнесете лекция, му кажете: “Знам, че за теб беше много важно да спечелиш тази игра”. След това го оставете да ви обясни защо е искало толкова много да спечели играта. А после двамата можете да обсъдите кои са другите начини да се опита да спечели и защо е толкова важно да се играе честно.
Награждавайте казването на истината.
Когато детето каже истината, похвалете го. Особено ако сте го хващали да лъже преди, то ще се почувства гордо, ако му кажете: “Благодаря ти, че ми каза истината. Обичам да постъпваш така”.
Не забравяйте “благородните” лъжи.
Вие искате детето ви да бъде честен човек, но все пак не толкова, че да изтърсва неща, които нараняват нечии чувства. (“Бабо, това е тъп подарък. Вече съм много голям, за да ми подаряват плюшени мечета”.) Обяснете защо е важно да се търси винаги нещо положително, което можете да кажете, дори да е само толкова общо като "Благодаря, че си се сетила за рождения ми ден, бабо".
Научете детето, че лъжите не действат.
Всички правим грешки и децата не са изключение. Ако детето разгорещено отрича да е ритнало и счупило вазата с новата си топка, кажете му как вие виждате нещата – “Струва ми се, че на теб ти се иска да не си счупил вазата” – и му предложете начин, по който да се реваншира за държанието си (например да помогне в почистването на белята и да залепи отново вазата). Така то ще разбере, че лъжата не го прави по-малко отговорно за действията му.
Давайте добър пример.
Най-добрият начин да научите детето на честност е самите вие да сте честни. Детето ви ще обърква правилата, ако ви чува да казвате на някой по телефона, че съпругът ви не е вкъщи, докато той реже зеленчуци в кухнята или ако казвате на касата, че то е по-малко от възрастта си, за да можете да спестите пари. Дори с такива трудни неща като болест, смърт или развод се опитайте да сте праволинейни и да казвате истината. Дете, на което са казали ,че болният му дядо “просто е заминал за малко”, ще се притеснява и разстройва от смъртта, ще загуби вяра във вашите обяснения и ще е склонно да си мисли, че казването на истината не е чак толкова важно. По-добре е да подходите към нещата внимателно – но честно.
От шест до осем години
Какво да очакваме на тази възраст?
Колкото повече порастват, толкова по-изкусни и не така наивни стават детските лъжи. Не е задължително обаче всяка една лъжа да е осъдителна. На тази възраст много лъжи са породени от емоционални и свързани с разтежа тревоги в малкия човек - такива като нуждата да бъде важен или желанието да споделя нечии чувства. Добрата новина е, че вашето дете ясно осъзнава разликата между правилно и грешно, иначе не би си правило труда да лъже.
Какво можете да направите?
Първо разберете с какво точно си имате работа. Преди да научите детето защо не бива да се лъже, трябва да разберете защо му е било необходимо да изкриви истината. По-долу са дадени съвети за някои от най-често срещаните видове лъжи.
Преувеличените истории
Когато детето ви каже, че е направило тройно сално в часа по физически упражнения, това може да е защото още не разграничава напълно истината от фантазията или защото се опитва да привлече внимание. Ако преувеличава толкова много своите истории, така че в крайна сметка те се оказват изцяло неверни, може би му липсва самоувереност и така се опитва да изтъкне малко себе си. Възможно е детето да се чувства притиснато от необходимостта да е добро в нещо или да иска да бъде прието в някоя определена група от негови връстници.
Каквото и да стои зад тези преувеличени истории, важно е да не се присмивате на детското самохвалство, иначе самочувствието на детето ще намалее още повече. Покажете му, че го приемате такова, каквото е и не забравяйте да го похвалите за реалните му успехи. Кажете: "Знам, че това за тройното салто не е истина, но аз те обичам, въпреки че не можеш да правиш такова сложно премятане."
Ако детето се изфука с някоя лъжа пред трети човек, не бързайте да го обвинявате публично. Изчакайте да останете сами у дома и тогава внимателно и нежно му обяснете защо не бива да се лъже.
Лъжите за прикритие
Когато 6-7 годишното дете твърди, че не е оставяло вратата отворена, така че домашната котка да може да избяга, то ясно разбира, че е направило нещо лошо и се опитва да прикрие това. Целта му е да избегне вашето неодобрение или дори наказание.
В такава ситуация е трудно да се реагира, защото ако накажете детето, то може да си помисли, че лъжата му е била недостатъчно добра и да се опита да измисли нещо още по-опашато следващия път. От друга страна, ако не го накажете, то няма да спре да ви лъже. Най-добре е да намерите начин да му обясните колко лошо нещо е лъжата, без да му прощавате напълно за белята, отколкото да го накажете двойно - веднъж за това, което е направило и втори път за това, че се е опитало да го прикрие. Така само ще стимулирате изобретателността му. Реагирайте кротко,а не бурно. Фокусирайте се върху мотива за лъжата, а не върху самият акт на лъжа. Кажете на детето колко сте разочаровани, че то се е опитало да скрие от вас лошата си постъпка. Уверете го, че всеки човек греши и това е допустимо. Неприемливо е обаче човек да не поема отговорност за това, което е направил. Вместо строго наказание, може да измислите начин да накарате детето да поправи сторенето. Например да обиколи квартала и да потърси котето.
Угодническата лъжа.
За вашето дете това е като спускане по течението. То ви казва нещото, което искате да чуете. "Не, нямам повече домашни.", "Да, изядох си сандвича на обяд.". Дори да ви се струват безобидни, не бива да подминавате тези лъжи, защото ще оставите у детето усещане, че честността не е чак толкова важна.
Белите лъжи.
Ще останете изненадани как от 6 годишна възраст децата съвсем ясно започват да разбират понятието 'бяла лъжа' и да я прилагат, за да не наранят нечии чувства. Малката ви дъщеря казва на приятелката си, че новата й рокля е очарователна, просто защото цялото училище гледа с насмешка на тази ужасна дреха. Не бързайте да насърчавате и хвалите детето за подобни постъпки. Бъдете много внимателни, защото децата лесно схващат, че си толкова по-приятен на някого, колкото по-мил си с него. Детето може да започне прекалено често да прикрива своето мнение и да се въздържа от коментари, които знае, че няма да се харесат. С времето това ще понижи самочувствието и увереността му. Помогнете на детето да открие тънката граница между това да премълчиш за грозната рокля и да отстояваш собствените си възгледи.
По материали на
http://www.parentcenter.com
Comments43
Има естествено.
1. При започване подписваш договор на пълна работна заплата.
2 . Използваш всички сили и средства и си взимаш изработеното. С лихвите!
Момчета, благодаря ви за коментарите!
Наско, по втора точка как по-конкретно да разбирам израза „използваш всички сили и средства и си взимаш изработеното”?
Ген, юмруците и пистолетът все пак нека да бъдат крайна мярка. Хапането си е в реда на нещата. Даже една много добра форма на хапане е всичките тези работодатели, които са си позволили да се подиграват с почтените и съвестни работници, да бъдат изтипосани в списък в интернет. Защото липсата на информация е основната причина да се вършат злоупотреби и безскрупулно да се експлоатира трудът на хората.
И все пак въпросът ми е какви са законовите ресурси в случаите, когато някой е нает да работи без трудов договор, казва му се да изчака да мине пробният срок, но след изтичането му работодателят отказва по-нататъшни взаимоотношения с работника, но не защото не харесва работата му, а защото печели от това, че не му плаща? Съответно на това работно място има постоянно текучество. Много ми се иска някой да помогне с компетентен съвет в какво се изразява защитата и къде да се подаде оплакване.
Въобще ми се ще да разбера дали в нашата държава законодателството ни е в състояние да защитава трудовите права на работниците при подобен случай, или ние все още си живеем във времето на феодализма?
Ако си искаш правата, все пак подпиши се на такъв договор, който те устройва и тогава може да търсиш законово сметка!
Ако ли не вземи си от касата, от стоката от... закони на джунглата в която живеем
Много добро предложение Queeni.Може да се направи сайт,подобен на jobs.bg.По градове,области,общини вместо работни места,да се вписват некоректни работодатели в различни сфери.Аз нямам нужните познания за създаване на подобен сайт,но мога да впиша поне 5-6 имена.
В момента се опитваме да получим парите,които сме изработили при подобен работодател.Аз си тръгнах на 10-ия ден,виждайки методите на работа и отношението към хората на въпросния работодател.Тъй като няма сключени договори с никой от персонала е много трудно да се докаже,че сме работили и защо сме го правили,без подписан документ.Тактиката е ясна.Обещават да изготвят договор и той все не е готов.Като дойде ред за плащане,се започва цирк.че нищо не е свършено и се намаля договорената сума или се отказва да се плати и се наемат следващи потърпевши.Обединихме се хора,на които работодателя дължи голяма сума пари и свидетели,които могат да докажат,че сме работили.Межу нас има и човек,който е изготвил проект.Това ни е единствения документ.Той също няма договор,но има нещо черно на бяло.Проекта е възложен,изготвен и изпълнен(няма как да е по негова лична инициатива).Трябва ти и много добър адвокат(използващ методите на заплахата),който тактично да намекне коя сума е по-изгодно да се плати-дължимата или от евентуална проверка.Подобни работодатели са неизрядни и към документация и изисквания(данъци,регистраци........).
Най-добрата защита е да не се почва никаква работа,без подписан документ.
Законодателството не те защитава без нужните документи.И изпитателния срок влиза в договора.
И мен ме интересува има ли инстанция,на която може да се сигнализира(подобна на "Агенция за защита на потребителя")?
Подкрепям идеята за списък в интернет.
Затова откирх, че най-добре е ако си напишеш отговора на този въпрос на подметката с много ситен шрифт и го приближиш достатъчно близо за да го видят...
Аз имам една позната, която два пъти я изработваха по този начин, само че малко по-зле: т.к. обикновено първата заплата се изплаща до 20-то число на следващия месец, я прецакаха с по два месеца, а не с един... И нищо не можа да направи, естествено, понеже няма валиден трудов договор, по който да си търси правата.
Вкл. съм бил свидетел как в един магазин на една моя позната шефа й и казал, че не й излизат 900 лева, при условие, че предната ревизия е била две седмици по-рано и че като цяло половината стока в магазина е горе-долу за толкова:)
Копривчице, гледай на какво интересно нещо попаднах, сърфирайки в нета и търсейки информация по тези въпроси. Цъкни тук и ще ти се отвори сайт, който е направен специално, за да се отразяват нередностите в икономиката. Там можеш да подадеш сигнал, естествено не анонимен, но ти гарантират, че ще пазят в тайна източника.
Такаа, само че не това е най-интересното... Аз търсих из целия сайт някъде да прочета кои фирми са допуснали „данъчни, осигурителни, митнически и др. финансови измами”, но такъв списък не съществува. Има само връзка за контакт към сайта, но не и обратна връзка към такива като нас, които се интересуваме на кого можем да се доверим и на кого – не. Тоест, като са открити еди-колко си нарушения на трудовото законодателство, да се публикува кои фирми са ги допуснали. Така че прозрачността тук липсва и нещата, поставени по този начин, дават възможност само на определени лица да се информират какво става, но не и потърпевшите - хората на наемния труд.
Следователно има нужда да се създаде списък на фирмите, които са бил некоректни по някакъв начин към своите наемни работници. И тъй като между нас няма човек, който да поеме отговорността за такъв списък по простата причина, че трябва лично да се е уверил в измамите, аз предлагам да действаме по друг начин. Първо е добре да съберем информация във вид на блог постинги в лична форма. Всеки, който има от какво да се оплаче, сяда и написва какъв е случаят, а след това вече може да си направим сайт с линкове към постингите, в които е споделена тази информация. Такъв сайт с черния списък на фирмите измамници никак не е трудно да се направи, и ми се струва, че е необходим за масова информация.
Иначе разбрах поне кои институции са оторизирани да регистрират измамите: това са Главна инспекция по труда и Национална агенция по приходите. За работодател, който не е сключил трудов договор с наетия работник, глобата е 1000 лева.
Нелка, съгласна съм, че и работникът има някаква вина, че не е изискал трудов договор и се е предоверил. Но мисълта ми беше, че след като някой някого прецаква трябва да има начин да бъде санкциониран за това по законен път.
Лорде, адски си прав, че такива заведения западат. Идеята ми е да ускорим този процес, за да има по-малко жертви
Стига бе!Ако, наистина имате нужда,пишете лично!Ще ви препоръчам адвокат!Е,писна ми от недомлъвки!
И на мен ми се случи!И аз писах!Нищо!Глас в пустиня!Всички знаем,че това е практика в Бг!Някой да се сеща за противодействие?Законно?
Виж ти!Нещата отиват към добре!Някой да не би да се оправдава с "далечното"минало?
Всичко е "ново,различно и супер" и ако сте недоволни,сте обременени от миналото.Сега всичко ни е наред!
Да не си загубим "розовите очила"?
Пишем едновременно.Мерси Queeni ,ще погледна и този сайт.По черноморието е ад.Работят"експлоатират"деца или пенсионери.Не е истина!Няма такива условия,нито такива заплати!Аз поне за 8 години не видях!Къде продават "розови очила"?И какво се е променило?
Има работа!Но за какво тук да работя?Нито условия,нито пари!Да работят сами или да си внасят!
Малък град, липса на работа, особено за млади хора без квалификация. Наемат ги за сервитьорки и продавачи и им плащат както си искат. Няма писмени доказателства - едно защото договор не се подписва, друго защото няма къде да идеш - и да те прецака един, ще го напуснеш, но в следващото заведение или магазин - същото.
И това демотивира младите да работят, и е особено обидно и болезнено за хора със семейства, които, за да изхранят децата си, са готови да мълчат и преглъщат неправдата. От страх, защото друга работа няма...
Една от другите причини, които я ядосаха бе работното време. Учудващо е също и как някои хора искат да им работиш едва ли не без сън и без почивка. Сестра ми беше касиерка на 8 часова смяна, при която нямаше нито една почивка!!! Дори нямаше право да яде!!!
С други думи, и по бабешки сметнато - ако минималната заплата е да речем 200 лева и имаш 20 работни дни в месеца (февруари). При нормална работа 5 дена седмично, 8 часа (9 с 1 час обедна почивка), рабоника би трябвало да получава 10 лева на ден или 1,25 на час. Така-а-а-а. При работа 12 часа на ден + събота. това прави в случая 24 работни дни за месеца или общо 288 часа изработени. 200 лева/288 часа = 0,69(4)лв, бе няма и 70 ст. на час. Оу, да как щях да забравя. В някои магазини (този, в който бачкаше комшийката ми - него давам за пример и условията на труд също) ти дават минималната сума брутно! Като ти направят удръжките и познай:)
И хората не правят нищо по въпроса, защото няма къде да отидат - условията в целия "град" са едни и същи. Като студент там няколко пъти се опитвах да почна работа. Но установих, че парите, които баща ми ми бе определил за издръжка и бе казал, че ще ми ги дава за да уча в университета са същите, които бих взимал и ако работя, с тази разлика, че за да почна работа трябваше да напусна университета. На вас оставям да познаете кое съм избрал и дали това е бил правилният избор. За мен беше.
После питайте защо, кагато родителите ми ми прибраха багажа оттам и се прибрах вкъщи да почина, преди да дойда да работя в София, първата ми работа като прекрачих родния праг бе да се тръсна блажено на дивана и да кажа: "Отървах се"
За почивките - в капиталистическа Америка не е по-различно. Личен опит на мой близък - в обедната си почивка почнал да си бели портокал за обяд и му направили забележка да го обели предварително вкъщи, за да не губи време на работа (свиди им се какво прави дори в законната си почивка, защото му я плащат...).
Нелинка, и аз така като теб разсъждавах, че, като има някъде текучество, най-лесно е човек да се ориентира по него. Да заподозре, че щом така често сменят персонала, значи тук има нещо гнило... Но какво се оказва? Че когато търсиш работа, попадаш на непознати места и ти трябва време, минимум 10 дни, както при Копривката, за да чатнеш за какво иде реч.
Да, игричката поне да му се разкаже на мръсника. Защо не? Заслужил го е. Дори само заради факта, че е разплакал някого, който няма никаква вина.
Копривке, има смисъл да се даде достатъчно информация, за да са предупредени хората. Всичките ни проблеми до голяма степен, струва ми се, опират до неинформираност.
Ела, в капиталистическа Хамерика работодателите изглежда действат по-хитро, отколкото у нас. Уж. Но пък да засичат и време за обелване на портокала... Това ми изглежда като някаква крайна, патологична дребнавост.
Лорде, ееех, човешката алчност няма граници! Но един ден всеки си получава заслуженото...Куини, нали знаеш кое е най-дълбокото място на земята:) подсказка - имаш го на аватара си:)
или казано с други думи: едно лайно, колкото повече пари отиват в него, толкова по миризливо става. После някой да каже, че парите не миришат:)
Лесно ни е тука в Софията: фирми бол, кеф ти в тая, кеф ти в друга... можеш и да попроучиш... а в малкия град сигурно е страшно.
Лорде, трябва да има начин и в по-малък град като Габрово хората да получават достойно възнаграждение. Трябва да има... Иначе в София, както казва Нели, е много по-лесно да се намери добра работа. Но пък от друга страна - накъде отиваме ние, ако така продължават да се развиват нещата? Селищата ни напълно ще се обезлюдят.
А за обезлюдяването, ми то вече си е факт. Не мисля, че наистина няма начин да се получи подобаващо заплащане, все пак ако всички се изселят, кой ще работи? Ако няма кой да работи, заплатите трябва да се вдигат. Не е ли това идеята на търсенето и предлагането?
Имах един приятел в Габрово, който получи оферта за работа в София преди 3 години и той се дърпаше, " 'щото трябвало тук да му плащат поне хиляда лева." Аз му казах, че за поста, който кандидатстваше и за познанията му, заплатата му почва от 1500 нагоре и ще е идиот ако иска по-малко, но той не се нави дори да си пусне СВ-то (предложението дойде в личен разговор със един от началниците във фирмата, който не отговаряше за наемането на хората, но можеше да го уреди директно на интервю с баш шефа). Ами при такава психика какво искаш - тия хора не разбраха, че нищо няма да им падне от небето и нещата няма да се оправят от самосебе си - ако искаш да си добре, трябва да поемеш нещата в свои ръце
Много хубав сайт Дени.Страхотна информация при евентуално кандидатстване за работа,но не можеш да сигнализираш за конкретни нарушения.
"6. Потребителя се задължава да не публикува информация, която е предмет на законодателна или договорна защита. Това включва: лични данни, трудови договори, информация, която е предмет на авторски права и др".
Но иначе, след като държавата не е в състояние да защити трудовите и гражданските ни права, не ни остава нищо друго освен ние да търсим свои начини да се предпазваме.
Някои от инспекторите са така здраво свързани с работодателите,че преди да проверят,ги предупреждават,за бъдещата проверка,което обезмисля сигнала.
Не само ние сме свидетели на нарушения,всички ги виждат,никой не се крие или притеснява,което логично води до извода,че няма контрол.Дали е липса на интерес или по скоро личен интерес на контролните органи?
И пак стигаме до извода:"Помогни си сам,за да ти помогне и Господ!"
В такива случаи се питам кой проверява инспектиращите органи? Може би прокуратурата?
Уникални сме! Може би точно защото винаги сме учени да мислим как да прецакаме системата...
А на мен ми е любима историята за българи в САЩ, които намерили начин да не си плащат за прането. Пералните в сградите с апартаменти под наем работят с 4 монети от 25 цента. Пускаш, переш, сушиш за още един долар, и си отиваш.
Та те направили малка преса с отливка на монета от 25 цента и вътре слагали вода, която после замразявали. И пускат нашите ледените "монети" в механизма, който отключва пералнята, а хазяинът, като дойде, и се чуди къде се е изпарила таксата за прането :)...
Тази история, макар и популярна сред емигрантите, не знам дали е достоверна...
А за сайта, ми за конктретни нарушения, да няма. Но за мен той е по-скоро да разбереш какво можеш да очакваш откъм законни начини да те прецакат. Иначе с незаконните някак си по-има начин да се бориш в някои случаи. А иначе, всеки може да си направи блог в небългарски сайт и ако го прецака някой да напише историята както си е. Така заинтересованите могат да я намерят с Гугъл или пък да се направи сайт, който да обобщава такива постове. Лошото е, че трудно се преценява без статистика. Пък и каква е гаранцията, че историята е вярна. Няма особена. Абе не знам, важното е хората да се интересуват и да проучват, а не да се хвърлят през глава.