Периодично карам децата пред блока да си измислят приказки - всяко подхвърля по изречение и става много сполучливо... Та точно тази не мога да не я споделя с вас...
Та един ден един лимон срещнал една лимонада. Поздравили се и лимонадата пожълтяла още повече, защото била много срамежлива. После станала светло зелена, а накрая и червена, защото се сетила, че иска да се ожени за него и да "правят секс"(бел. пр. - думи на 8 годишно момиченце). Тогава лимонадата му казала, че го обича и той й предложил брак. Тя "се хвърлила да го целува" . Над нея се появило сърчице. Тогава зазвучала музика и двамата погледнали нагоре. И що да видят?! - ангели танцували над тях и пеели песни и имало заря и небето било много синьо и... и... (и тук моите хлапета започват вече за хълцат от въодушевление...;)). А после лимонът и лимонадата си родили... лимонадче.
Сърдечно благодаря на всички, които дойдоха. Не беше важно колко, а че са от сърце. Когато човек няма почти никакви приятели, няколко такива на точно място и в подходящото време са всичко, от което се нуждае.
Благодаря за усмивките и атмосферата!
Милена, освен че направи най-големият сапунен мехур, донесе две красиви торти. Пред тях моето несполучливо творение съвсем заслужено получи от Тони името "Мечо кюфте" :) За съжаление не можахме да се справим с толкова сладко, но поне на пиенето не му се дадохме. Възможността да закуси с торта остана за Наско, който гостоприемно ни приюти в по-късните часове чак до сутринта. Имаше разноцветни балони, сапунени мехури, луна!...
Успях да не се почувствам никак стара и днес, няколко дни по-късно, си мисля, че над времето стои личното усещане за нещата. Ако в душата ти има дъга, никога няма да ти липсва мекотата на дъжда или лъчите на слънцето. Ако някой надува с теб балони, не е важно, че отдавна не си играл с децата на пясъчника... Ако още можеш да караш колело или ти се танцува под уличните лампи..
Ако, когато погледнеш нагоре за теб винаги има значение овцата изяла ли е цветето или не...
Ако не спираш да си пожелаваш желания... .. и да вярваш, че ще се сбъднат...
Хей, Момо, и на нас ни беше много красиво тази нощ. Много се зарадвах на рождения ти ден и се надявам следващите 50-60-70 години да не падаме по-долу, а да го празнуваме още по хубаво.
И на мен ми беше много весело и приятно. Благодаря за поканата Мо. А толкова хубаво си го казала за приятелите,че немога да кажа нищо друго освен,че нямаме нужда от много приятели а от един двама ,но истински.
П.п.Само забравихме най-важното за което да ни извиниш.ХВЪРЧИЛОТО Мо.Нищо другият път.И аз искам да е по скоро.
Не беше честно да ме разплакваш, когато съм на работа, но пък бе тъкмо пожеланието, което докосна сърцето ми така нежно, както малка ръчичка се отпуска в голямата такава и заспива с усмивка до мама...
Честит рожден ден, Момо! Желая ти всички цветове на дъгата, запечатани в сърцето ти, топъл дъжд, заплетен в косите ти, рози-целувки по бузките ти и слънчеви лъчи, уловени в очите на мъничко дете!
Искам да ви поканя на поредната среща на "Сапунени мехури"! Събитието ще е на 4'ти август (петък) някъде около 19.00h в градинката пред църквата "Св.Седмочисленици" (тази до пл.Славейков). Ще се радвам на всеки, който има възможност да дойде (и също желание), понеже точно на този ден momo всеки път благодари на света, че има такова прекрасно синьо небе там горе. Толкова вълшебно, че поне през последните 23 години всеки път ми се е струвало различно. Безумно живо, очарователно небе... колкото да остарявам, то винаги ще е си е същото. :) Стига лирични отклонения! Елате, да ядем торта и да правим сапунени мехури. Този път ще ги пълним със смях, въздухът отдавна не е на мода.. :)
ХЕЙ,МО СУПЕР ПИШИ И МЕН! А КЪДЕ БЕЗ МЕН? И ОТ МЕН ЩЕ ИМА ЕДНА ТОРТА ,ЧЕ ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ НИ БЕШЕ МАЛКО. А ЗА БАЛОНИТЕ, МЕХУРИТЕ ,НЕБЕТО, ОБЛАЦИТЕ И ДЪРВEТАТА,НЕ САМО ЩЕ ГИ НАПЪЛНИМ СЪС СМЯХ И ЕМОЦИИ ,НО И ДЪЛГО ЩЕ ПОМНЯТ ТОЗИ ДЕН.
Ей, момо, добре че надникнах тук, за да се освежа с написаното от теб. Ще съм свободна тази вечер, но пък ще съм с Бобо и не знам дали ще имам сили да дойда, че нещо жегите ме мъчат напоследък. Ако не успеем - ви желая весели емоции на всички мехурчовци.
А, като казваш "на този ден" да не би да имаш днес рожден ден, момо ?
Имам, имам! И ще е голям подарък за мен, ако доведеш Бобо. Бременна жена, хванала за ръка детенце - за нищо по-красиво не се сещам, което мога да видя днес. След 19h не е чак толкова топло... Ела!
Какво да ти пожелая ? - от всичко хубаво едва ли ще е реалистично, от всичко детско - ще е страхотно, но все ми се струва, че всичко, което ти желаеш и търсиш, всичко, хубаво, което ти цениш и всичко детско, което имаш - да намериш и съхраниш под високото синьо небе, вероятно ще е добро пожелание за теб! Целувки, момо!
Проверявам си имейлите за пореден път. Няма нови писма... Колко тъжно... Всъщност има. Няколко, но те или са спам, или някакво напомняне, или по работа...
Защо вече никой не ми пише просто ей така, само за да ми разкаже колко скучен е бил денят му, или просто за да ме попита как съм... Колко пъти съм се заричала никога повече да не ги проверявам, но продължавам да го правя... По няколко пъти на ден... Сещам се с умилениe колко хора ми пишеха преди и на колко хора пишех... Всъщност аз продължавам да им пиша, но те не ми отговорят, ако отговарят само пишат, че в момента нямат време... за мен... Защо продължавам да им пиша? Реално погледнато връзката ни е прекъсната... необратимо за съжаление... Повече никога няма да им пиша. Дори ще изтрия адресите им...
И пощенската кутия у дома хвана паяжина. Получават се само разни сметки и рекламни брошури... А имаше дни, когато получавах по 2-3 писма на ден... И на всички отговарях... и продължавам да пиша, но те вече не ми пишат... С какво ли сбърках? С какво ги обидих? С това, че им обръщам внимание и че все още малко или много ми пука за тях? Странни същества сме хората... Ах, да... Забравих, че вече нямат време за мен...
Нищо! Понякога е по-добре да скъсаш окончателно старите си връзки и да започнеш на чисто... Да изгориш старите писма, да изпразниш инбокса... Сигурно ще съжалявам след време, но сега въобще не ми е мъчно...
Има нещо толкова романтично в това да седнеш зад бюрото, да вземеш лист и химикал и да напишеш писмо. Да изрисуваш плика (макар и нескопосано) и после да отидеш до пощата и да го пуснеш... и да чакаш в трепетно очакване отговора... а отговор може и да няма...
За това започвам да пиша писма в бутилки и да ги пускам в морето, така поне няма да съм разочарована от факта, че не съм получила отговор... И ще мога да си фантазирам кой ли го е намерил писмото ми и какво си е помислил като го е прочел...
А имаше времена, когато получавах поне по едно писмо на ден. Пишех си с около 20 човека от страната. Бях намерила адресите им в тийнейджърски вестници и списания. Пращахме си снимки, картички. На едно момиче изпращах захарчета, защото ги събираше. От някои получавах плакати на любимите ми групи. Веднъж едно момче ми изпрати диск с препоръчано писмо. Беше албум на Depeshe Mode. Имах кашон с писма, подредени по азбучен ред и дата на пристигане. Малко съм педантична като става дума за ред. Но не за всичко. После.. това свърши. Порастнах ли? Не знам. Омръзнахме ли си? Не знам. Добре, че се появи нета и също мейлите. Да живее IRC. Да живеят interenet залите и нощните за по 2-3лв. Обаче и това свърши и сега е нищо. Всъщност една приятелка от Германия ми пише по веднъж на тримесечие. Не бях мислила за писмо в бутилка... Не съм пращала никога.. На никого..
Абе и това е отживелица. Някой пращал ли е писмо...с балон? Ей така - балон, пълен с хелий и отдолу закачено писмо. Със заръка - този,които го прочете да го пусне с друг балон, като добави под него адреса си, и да напише на първия, който е писал. Я, ето ти идея за разказ! Момо, почвай!
Аз си пиша по е-майла само с пет-шест души. Преди пишех на още един, обаче като видях, че не ми отговаря, и вече не му пиша. Когато се срещнахме, той ме попита защо не му пиша вече - много ми били интересни писмата. Е как да пиша интересни писма на някого, като потъват като в кладенец...
А иначе не се сърдя, ако не ми отговарят много редовно: когато имат какво да кажат, те ще го кажат.
Фрости, значи и двете сме любителки на писането на писма. Как не се е случило да се запознаем и сприятелим - поне щяхме редовно да си пишем...
Едно малко нещо да мърка до мен сутрин. Едно коте да ме посреща и изпраща всеки път и вече никога да не съм сама вкъщи... заради косматата топка на възглавницата, лапичката на чертежа, купичката вода в коридора и онази раздрана покривка на стола. Прекрасно е да се грижиш за някой, който те обича безрезервно, вярва ти и има смелостта да се закача с теб, въпреки, че е толкова мъничък, че се побира в шепата ти...
Момо, толкова е сладък този пухчо - харесах го веднага, щом го видях! :) Има ли си име, момче ли е или момиче? Ако още няма име ти предлагам едно - Шепот!
Да, Маца се казва, защото и без друго всички се обръщаме така към него. Иначе Шепот е приказно име за писана, само дето нашата хич не е от тихите.. :))
Чух го днес от Малката фея. Ама много вълшебна личност е, ще знаете. И единствената достатъчно сериозна да ме изчака търпеливо да се дотътря до мястото на срещата (пред "София Ленд") с онази полуоцеляла торта в ръце. Нещо не ми се отдаде да я крепя в автобуса и надписът "Сапунени мехури", дето толкова му се старах се размаза почти до неузнаваемост. Ама като си я хапвахме после пак си беше вкусна достатъчно. Като ядеш с ръце, всичко ти се услажда. Май. Иначе преди хапването имаше въртележки. Голямата и готина въртележка от прашното ми детско лято. За синджирите ви говоря. Онези, които те подмятат във въздха и те въртят, въртят около небето и гледаш под краката си целия парк - с многото хора, с кремовете по стрелбищата, захарния памук, лъскавите дрънкулки, люлките, клоуните, виенските колела, светлините.. Снимах се на кончето на Пипи. Как се казваше то? Маймунката е г-н Нилсън, ама добичето..? Все едно.. Важното е, че се качих там и се почувствах различно. По-щастлива? По-безгрижна? Различно. Наложи се все пак да се придвижим към центъра, та да се срещнем и с други блогери. Видяхме се с Яничка, която бързаше да се прибере и остана с нас съвсем малко, а после се появиха още Тони и неговата лейди Яна. То където е Тони, значи има бира. Пък където има бира, обикновено е весело. Правихме и сапунени мехури. Много. Летяха из въздуха. Наоколо и навсякъде. Ще видите на снимките. Бяхме се разположили в градинката пред Св.Седмочисленици. Хората по съседните пейки ни се радваха. Удобно е там. Съвсем нализо се намира вода. Цветни алеи. Сграда, която ти внушава вяра. В нещо. И едно особено красиво дърво. Сигурна съм, че се събират горе елфи понякога. Жалко,че се прибрах рано. Следващия път ще остана за изгрева.
По идея на Ace Coke обявявам ПЪРВИ ЮНИ за ОФИЦИАЛЕН ПРАЗНИК на общност "Сапунени мехури".
През деня е задължително да се усмихвате и да надувате балони!
Искам да благодаря на всички, които дойдоха вчера да почетем празника! Аз си прекарах страхотно и се надявам вие също да сте се забавлявали. :))
Малката фея се беше приготвила подобаващо с веро и уред за сапунени балони. В чантата си имаше от любимите ми дъвчащи бонбони и изобщо беше се екипирала добре. Направо преливаше от настроение. :) Аce Coke oбеща хелий за следващата година. Ние ще запомним и ще му го припомним като му дойде времето. :) Този път не се наложи да минава под масата, а само да я забърше с тоалетна хартия (следете внимателно снимковия материал). Въпреки че имаше балони и сапунени мехури в изобилие, празника протече в типична BGLOG oбстановка - с бира и всичко останало. В началото Monnio предложи да се приютим на топло в "Лучано" и наивната momo си представи интериора на сладкарница с торти, натурален сок и шоколадови физиономии. Оказа се, че всъщност отидохме в бирария "Лучано" до пл."Славейков", където оцветихме обстановка с веселия си смях и многото балони. Е, имаше малко балонски жертви и голямото и шумно ПУК, с което се пръскаха от кеф (или повечко въздух), определено не се хареса на сервитьорката. Но какво сме виновни, че беше дръпната?? Хората около нас ни се радваха. Запознахме се с двама бъдещи студенти и две момичета от театъра. Много се смях на коментара, който направи Щепси. Идва тя, а ние я поздравяме със струя сапунени мехури. Милена се провиква "Здравей! Аз съм Малката фея!", а Щепси отговаря "Какво ли ще си помислят всички тези хора тук? Пълно е с балони, а сега и малки феи." :))))
Какво ли да му мислят? - САПУНЕНИТЕ МЕХУРИ на BGLog....
Мила момо само, че любимите бонбони изядохме за съжаление без теб, защото расеяната малка фея забрави да ги извади от малката си торбичка с изненадите. Ти толкоз се разбърза накрая и затова следващият път за теб ще има цял личен пакет с бонбони.
И аз много се забавлявах вчера и за това искам да благодаря на всичките за топлото Ви лично посрещане. Иска ми се да има по-често първи юни за да може и Lady Frost да присъства, а не да чакаме до следващият.
Весел ден от мен до скоро малки големи и още по големо МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА
Искам да честитя празника на общност "Сапунени Мехури", както и на всичките й членове! Искам да честитя и личния празник на Момо и всеки от нас, който ще си остане винаги в онази сладка възраст, в която са нашите приятели - Малкият Принц, Мечо Пух и всички знайни и незнайни деца в този, онзи и литературния свят. На всички, които пазят детското у себе си, независимо колко са порастнали!!!
ЧЕСТИТ 1ВИ ЮНИ, ПРИЯТЕЛИ!!!
ПП Предлагам да приемем 1ви юни за патронен празник на общността.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН Мо.
ХЕЙ,МО СУПЕР ПИШИ И МЕН! А КЪДЕ БЕЗ МЕН? И ОТ МЕН ЩЕ ИМА ЕДНА ТОРТА ,ЧЕ ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ НИ БЕШЕ МАЛКО.
Comments2
Може лимонадчето да е изглеждало така... :)