BgLOG.net
Приятелството е най-ценно на света!
By momo , 19 March 2007
Днес е първият рожден на общността!
Много съм щастлива. :))
 Неусетно мина тази година.. И весело..
Адски весело и балонено!

Още не съм качила снимките от празненството вчера, но и това ще стане... Беше си забавно женско парти - аз, Малката фея, Котката Шарена, Eowyn и Шогунката в новото й и адски свежо амплоа..  :) По-късно вечерта успя да дойде и Наско, поради което го обявявам за най-сериозния мъж в общността.
Имахме си бонбони, балони и разбира се детско шампанско, което гръмна съвсем като истинско. Моя милост срещна някои затруднения при духането на свещичките (както ще видите от приложеното в края клипче), но аз отдавам това временно неразположение на болния си нос... Котката шарена се опита да срази momo по време на партито, ама аз упорито оцелях и останах жива до края. Дори пях с всички "I want to break free" на Queen и танцувах с прахосмукачкката не по-зле от останалите... Въпреки че Eowyn и Малката фея са си сериозна конкуренция.. :))
Сложи се началото на мехурената ни традиция да оставяме по ръчичка в алеята на веселието на всеки рожден ден. :)) Този път пет, догодина петдесет - това е което си пожелавам.
Благодаря ви момичета (и Наско), че направихте рожденият ден приказен!
Благодаря за карамелената катеричка! Особено за нея.. Върнах се в първи клас... А мислех, че не съществуват.. карамелените петлета.. Мислех, че са си останали там.. На оградата на моето начално училище, сякаш бабата, която ги продаваше се е разтворила във времето..
Благодаря на Шогунката за ароматното домашно вино и вкусната баница! :)
.. и на всички останали неспоменати за усмивките!...
Legacy hit count
1399
Legacy blog alias
11861
Legacy friendly alias
Първи-рожден-ден-
Купон
Приятели
Събития
Вълшебства

Comments6

momo
momo преди 19 години и 1 месец
Качих клипчето! Утре снимките.
acecoke
acecoke преди 19 години и 1 месец
Еми които не сме били, изпуснали сме ;)) Нищо, на 101-вия рожден ден ще дойда, обещавам!!!

Честито рождество, па макар и на патерици. Всичко най на общността и шефката й ;))
momo
momo преди 19 години и 1 месец
Ето ги неустоимите танцьорки:
rojden den 057rojden den 058

..и котките...
rojden den 045Една мацка и една Маца...

Еоwyn и Наско (рицарят на общността)
Eowynrojden den 122

Toртата!..
Тортата!Shogun разпределя тортата... кой колкото заслужил :)

Шампанското..
Шампанското!Наздраве!

Оставяне на отпечатъци:
Eowyn дава своя принос за идеята с отпечатъцитеМалката фея бележи с длан алеята на веселието..

Сваляне на отпечатъци от ShogunКотето запечатва дланта си върху хартия

Еоwyn рисува ръката на momomomo и Eowyn

И ръчичките!
Ръчичките!

.. и останалите снимки от рожденния ден
rojden den 041
Shogun
Shogun преди 19 години и 1 месец
Фактически, съдейки от клипчето, се отбеляза точно 101-вия рожден ден... ;)

momo, още веднъж ти благодаря за добрината, че разкара мойта снимка от галерията, на която бях като Баба Яга, обърнала 10 ракии на гладно... Ако този компромат беше останал, на другия рожден ден щях да дойда с маска. :)
momo
momo преди 19 години и 1 месец
Винаги съм знаела, че Шогун има голямо въображение и страхотно чувство за хумор... Само не знаех за суетата...

А това за 101-вия рожден ден.. Мхм!...
momo
momo преди 19 години и 1 месец
На същото място в галерията са качени и снимките от фотоапарата на Eowyn.

Заснети са подробности около оставянето на отпечатъци...
MehuriRD 035MehuriRD 032

Кадри минути след опита за покушение над momo
MehuriRD 023

И други интересни моменти...
MehuriRD 027MehuriRD 020

В youtube пък са качени и другите клипчета. :))
Enjoy!
By momo , 7 March 2007
На 19ти март се навършва една година от създаването на общност "Сапунени мехури"!

Благодаря ви, приятели, че я направихте такава, каквато е.

Благодаря ви за всяка една мехурена среща и хубавите спомени, останали в мен... за тебеширените рисунки, изядените с ръце торти, разноцветните балони, хвърчилото, кънките на лед, пластилиновите фигурки, театъра...

Ще стане твърде дълъг списък, ако продължа да изброявам.
Затова ще бъда кратка.

На 18'ти март (неделя) ще има парти с много балони. Поканени са всички, които могат да рисуват слънца и по някакъв начин се чувстват част от "Сапунени мехури". От мен е тортата, от вас пуканките. Непременно си носете и добро настроение.

Срещата е в 16.ооh пред кино "Одеон", от където Малката фея ще ви доведе в Момоландия.

Първите неща се случват само веднъж и винаги са изключителни. Елате!
Legacy hit count
2094
Legacy blog alias
11675
Legacy friendly alias
ПОКАНА-E6BCDD3BB51747C38FC4DA22D1D0ADB7
Купон
Приятели
Събития
Забавление
Вълшебства

Comments11

acecoke
acecoke преди 19 години и 2 месеца
Оооо, ще дойдем задължително!

Честит празник, мили дами!!!
Serenity
Serenity преди 19 години и 2 месеца
Мисля, че... ще дойда! Много, много колебания имам. Но.. заради теб, момо! Ще направя всичко, за да се преборя със себе си и да дойда =)
momo
momo преди 19 години и 2 месеца
Ама то номинираните е задължително да присъстват! Иначе как ще връчим Оскарите? Е, то точно статуетки няма да има.. но съм замислила една изненада.
acecoke
acecoke преди 19 години и 1 месец
Хъм... май не е задължително :((( Ще се опитам де, но май няма да успея този път :( Ако не дойда си давам моите парчета торта на Момо и на Малката Перверзна Фея ;))
edinotwas
edinotwas преди 19 години и 1 месец
Здравейте, много ми се иска да дойда, да се видим и пр. но съм на работа в неделя до 20:00 т.е най рано 21 ще мога да дойда, та имам въпрос може ли да го направим в събота?
momo
momo преди 19 години и 1 месец
Ами няма как да стане, защото в събота други хора са заети и така.. А и неделята е по-близко до 19ти, когато е истинският рожден ден. Пък и не на последно място, вече всичко е организирано.
Разбира се, ние ще знаем, че си с нас духом от самото начало на купона и може и да ти оставим нещо от тортата... :))

Тони, постарай се (Не, ПОСТАРАЙТЕ СЕ, да успеете, че ще има наказателни точки и дърпане на уши. Взимай Яна и тичай насам!)
pestizid
pestizid преди 19 години и 1 месец
Честит рожден ден, пожелавам ви да сте все така жизнерадостни. :))
edinotwas
edinotwas преди 19 години и 1 месец
..е аз мога и тялом да дойда, ама май няма да има смисъл :( щото от 16до 21 всички ще са мъртви ;) освен ако нее до сутринта ...
momo
momo преди 19 години и 1 месец
pestizid, всички са поканени! Много бих се зарадвала на твоето поетично присъствие...
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 1 месец
М:) Ще се опитам да дойда ;) Не гарантирам, защото уикенда няма да съм в София и ще трябва да се съобразявам с рейсове, но много ми се иска да сколасам :)
Shogun
Shogun преди 19 години и 1 месец
Аз ще съм на Витоша, та не знам дали ще сколасам. А ми се иска да ви сепрезентирам с новия ми имидж! Само Един-от-Нас-ко ме е виждал, и Поли(queen...), а - и Джонефф, и сестричката... абе само 100 човека. Та мисе ще да видя дали ще ме харесате, ама не знам кога ще се приберем.
By momo , 7 March 2007
И тъй, както Ace Coke вече отбеляза, срещата на първи март беше осъществена. Блогерите се събраха и поздравиха с актуалната за сезона парола "дай да ти вържа".. и се започна едно сукане на конци червени и бели, едно намотаване около китките на другарчето и едни речи за бузки червени, усмивки, здраве и прочие добри пожелания.
За съжаление в суматохата никой не успя да заснеме поне частично събитието, което ще може да се наблюдава отново най-рано догодина.

Затова пък апаратът ми е уловил някои други интересни моменти, които, добавени към репортажа на Тони, ще направят доклада по първомартенското събиране достатъчно изчерпателен.


Снимка 1 - Магарето на Lady
01 mart 002
Едно изключително приятно същество... (И държа да отбележа, както се вижда и от снимката... Всички крака налични. Мехурените блогерите знаят защо.)


Снимки 2 и 3 - Все още в сладкарницата
01 mart 00301 mart 004
Всичкия арсенал от помпи, балони и уреди за произвеждане на сапунени мехури беше изваден и положен с гордост на масата, но уви бяхме принудени твърде скоро да преместим лагера другаде.


Снимка 4 - Доказателството
01 mart 009
Ако като деца са ви разправяли, че феите се хранят с цветен прашец или нещо подобно, да знаете, че са ви хвърляли прах в очите. Полагащото се парче торта изчезна за норматив. Другите не отстъпихме.


Снимка 5 - Демонстрация
01 mart 015
Кратко показно по темата "Къде расте млякото, мамо?". Специални благодарности на кравата Милка за любезното й съдействие.


Снимка 6 - Ръката на momo изядена
01 mart 019
.. или защо е добре да не предизвикваме гнева на една крава... От дружеството за закрила на населението съветват, че особено опасни са лилавите индивиди с червени очи, разхождащи се по тъмно в района около Народния театър.


Снимка 7 - Други опасни зверове
01 mart 023
Добрата новина е, че налитат повече на торти. Снимката му е разлепена по всички сладкарници.


Снимки 8, 9 и 10 - Уроци по балетно майсторство
01 mart 03301 mart 034
 01 mart 035
За справки и записвания - следете общността.


Снимки 11 и 12 - Виртуозната Яна на леда
01 mart 04301 mart 038
Репортерите веднага нападнаха фигуристката, спечелила няколко сребърни и 2 златни медала на Зимните олимпийски игри.


За вас от мястото на събитието - momo

За ненаситните има и допълнителен снимков материл - ТУК.
Legacy hit count
1169
Legacy blog alias
11672
Legacy friendly alias
Баба-Марта-по--Мехурски----част-2
Приятели
Забавление

Comments4

acecoke
acecoke преди 19 години и 2 месеца
Ей, ма как забравих за балета?!? Май нещо съм се отплеснал по някоя фигуристка ;))))
lacrima
lacrima преди 19 години и 2 месеца
Тони, то не беше фигуристка, а кънкьорка. [с леко намигане.]
acecoke
acecoke преди 19 години и 1 месец
Абе, когато сме на друго място с нея става друга (*)хХ-ка, ама за това - не тук ;))
svetlina
svetlina преди 19 години и 1 месец
Аз скромно само ще кажа, че с онуй магаре добре се познаваме - подаирх го на Яна за св. Валентин...
Абе, кво сте правили с краката му (или с оня дето го няма)?
By svetlina , 28 December 2006

Така. Сега да се изясни темата за книжарничката. Тя ще бъде малка, дървена, с красиви вити стълби, с много цветя в саксии и няколко котета. Ще живеем  с Яна на горния етаж и ще сме две усмихнати възрастни дами-особнячки. Ще слизам всяка сутрин и ще сядам да плета детски неща в големия си фотьойл и ще разрешавам на хората да четат книжки без да ги плащат. Ще обяснявам каквото знам и ще съм много любезна и като ми дойдат гости, ще затварям книжарницата и ще им правя чай. Ще слагам бром в чашите на тея, които не обичам, а на другите - ром. Да не забравя да кажа, че през цялото време ще звучи музика и ще имаме снимки и красиви картини по стените и какво ли не, но няма да е претрупано. Даже може в моята стая да си сложа на стената едно огроооомно ветрило. А в по-слънчевите дни ще излизам на пейчицата пред книжарничката и ще гушвам купчина малчовци и ще им чета книжки с много картинки.През зимата ще ги събираме около голямата камина и ще им разказваме приказки - може би по-страшнички. И даже може да си имаме цял куп спални чували и от време на време да си правим книжарна спалня и пикници около камината.И да ги учим да правят оригами и да оцветяваме книжки и да правим пчеличките зелени, а луната червена... И всяко дете да си има коте или цвете, за което да се грижи и собствена кутия от обувки, където да си държи шарените тебешири, любимото камъче, пръстенчето "Ай", прашката, снимка на кученце и т. н.

Успоредно с това ще имам и малка фирма за разнасяне на хляб. Събота и неделя лично ще нося хляб по магазинчетата в селата и ще радвам хората. Ще им давам топъл хляб и те ще ми се усмихват. От време на време по пътя ще спирам буса и ще бера цветя и после заедно с хляба ще ги подарявам на малките деца или на някоя бабка с пирографирано бастунче. Хммммммм.... И на Коледа ще подарявам камбанки като бонус и ще нося червена шапка и ще викам "Йохохо" вместо "Здрасти" и ще си слагам хартиени снежинки на задното стъкло на буса и ще возя децата до ледената пързалка. Но няма да се науча да карам кола - просто ще си имам някое момче, което да ме кара и да ми разказва за новата си приятелка и аз ще му давам съвети в любовта и ще го уча как да ароматизира писмата си и как да й изработи най-хубавото герданче от невен или пръстенче от кестен.
През лятото ще си закачам обички от черешки, но на никой няма да му е странно или няма да му пречи, защото ще му се усмихвам широко.

Ще си имаме и къща на дърво. Вечер през лятото ще се излягам на дъските пред къщичката и ще гледам звездите. Ще си пея и няма да ми пука, че е фалшиво. Ще си суша цветя и ще мирише постоянно на поле. Ще си имаме и гнездо с птички и те ще ни пеят, когато аз мълча. Следобед ще пием чай или мляко с какао от голям жълт термос. На рождения ми ден ще се качваме на дървото и ще пускаме балони със сърдечни пожелания за мен от всичките ми приятели. Аз обещавам да не ги чета. Просто ще ги пускам да летят и да са свободни - ще ги направя най-щастливите пожелания на света. Ще им се радвам и дори някой да не ми напише нищо на листчето си, ще бъда щастлива. Ще се усмихвам и ще пляскам бързо бързо и после дълго ще се люлея на хамака до дървото. Може отвътре да облепим къщата на дървото с детски рисунки и да поръсим пода с борови иглички за аромат и автентичност. И вечеp да оставям хранa на прозореца, за да ме обичат катеричките и зиме да си крият жълъдите в нашата къща. Не че ще им ги взема. Просто те не знаят, че тайно ще им добавям още и дори може да им струпвам мъх в някой ъгъл, за да не им е студено, докато обядват....
И до къщата ще минава и река и ще си имаме малък кей, който се разширява към средата на езерото. Там ще можем да се печем  и да ловим риба или просто да слушаме тишината, да обърнем гръб на урбанизираната цивилизация.

И ще си направя и пътешествие с балон. Ще стана летящ холандец и ще изследвам живота на дивите патици и ще викам след ветровете и ще пускам дълги цветни панделки след балона и ще хвърлям над градовете купища картички, рисувани от деца. И балонът ми ще е огромен и жълт и тоооооооолкова кръгъл. И ще си има име, но още не го знам, защото първо трябва да се запознаем. Всички ще ме познават и децата ще рисуват сладки жълтички елипси в тетрaдките си по математика и ще искат, когато пораснат, да станат като мен. А аз ще им се усмихвам... И ще ги уча на детски песнички. И ще им подарявам захарни петлета и майките им няма да ме обичат, защото ще съм им развалила обяда. И ще спирам над всяко населено място, за да им разкажа за миризмата на полските цветя.
Пътешествието ми ще приключи във Вършец. Оттам ще мина пеша по офроуд маршрута Ком-Емине, за да стана момичето (или жената или лудата),което си говори с морето. Ще си събера мидички и рапанчета по плажа и ще се върна вкъщи в книжарничката, за да си ги направя на герданчета и гривнички, както само аз си знам. И после ще дойде следващата година с новите си идеи...

И така, докато не се наложи да ме носят в огромен жълт паланкин на гърба на 2 магарета. Едното ще е с по-късо ляво ухо. Другото (не ухо) ще куца и паланкинът ми ще се клати, но аз пак ще се усмихвам. И ще подарявам балончета на дечицата и те ще вярват, че съм добра магьосница и няма да се плашат от беззъбата ми уста. Вероятно ще вържат 2 и 2 и ще си мислят, че магаренцата ми са омагьосани и преди са били непослушни дечица... А момиченцата ще искат мустаци като моите... Естествено това е в кръга на шегата, защото възнамерявам да умра красива, каквато винаги съм се считала и редовно ще ходя на бръснар заради мустаците и даже на Великден ще отделям по 5-6 минутки да се къпя, защото ще съм тооолкова заета да бъда щастлива...

И да се усмихвам...

Бррррррррррррррзз...
Била съм се подценявала. Просто не сте пoзнали. Аз ще стана най-щастливотo човешко същество на тоя свят и нищо не може да ме спре. Казах "човешко същество", защото винаги ще вярвам, че сините пеперуди са най-щастливи. Макар че, като се позамисля, те не могат да четат и губят много. Ама наистина много.
Хайде, хапчета чудесни, искам да порЕсна!

С любов написано и почувствано от Инка
22:59 18.12.2006 г., гр. Шумен
Legacy hit count
1437
Legacy blog alias
10261
Legacy friendly alias
две-усмихнати-възрастни-дами-особнячки
Любов
Приятели
Настроения на душата
Цветя
Когато децата говорят...

Comments11

Katherine
Katherine преди 19 години и 4 месеца
Прекрасно е!! Може ли да идвам и аз от време на време в книжарничката ти!
svetlina
svetlina преди 19 години и 4 месеца
Да, разбира се!
Тя е специално за хора като теб. Между другото, търся име за книжарницата. Знам, че можеш да помогнеш...
ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 4 месеца
Понякога много искам да съм като теб. А не вечно нацупената, сърдита и скептична смотла...

"Небе, Море, Море, Небе
Луни, Мечти, Мечти, Луни

Копнеж и страх
Защо боли
Нали мечти?"
Katherine
Katherine преди 19 години и 4 месеца
Може да бъде Книжарничката на Ина и Яна :) Почти като Ин и Ян...
Целувки и на двете :)
svetlina
svetlina преди 19 години и 4 месеца

Целувките се приемат. А Ян с Я на китайски значи дявол. Като правех бели като малка мама казваше, че дяволчето Фют пак е влязло в мен. Много подходящо предложение. Пък и май Инка ми викат напоследък..

Мерси и целувки и за теб

Hristena
Hristena преди 19 години и 4 месеца
Много е хубаво, искам и аз с вас, дами особнячки!
efina
efina преди 19 години и 4 месеца
Хехееее, забравихте дебелата бабка, дошла от далече за рождения ти ден,
дето без малко не срути къщичката на дървото...:))
svetlina
svetlina преди 19 години и 4 месеца
Всички с цветно мнение са поканени на нашето дърво и особено ти, Ефинче! Ще е яко и ако си намерим глинени свирки петлета като в Пипи Дългото Чорапче...
efina
efina преди 19 години и 3 месеца
Бих се задоволила и с окарина:))
momo
momo преди 19 години и 3 месеца
Много обичам да чета този пост, когато съм тъжна. Толкова е... оптимистично... приказно.. истинско..
svetlina
svetlina преди 19 години и 3 месеца
;)
=D
[ами не знам - вероятно ти си от малкото хора, които ми вярват]
[важното е, че аз поне вярвам]
By momo , 24 September 2006
Ако вече сте чели моята предистория, значи знаете какво сладко коте съм аз. Толкова-толкова мило...

08 - 10 september 01808 - 10 september 005

Как попаднах точно на тези двамата у дома! Абсолютни сухари и освен това са безкрайно скучни.
Чак ми се приспива от тях...
18 september 02618 september 047

Помагам им с къщната работа и дори с ремонта...
08 - 10 september 01306.09 010

А не получавам нищо в замяна... Какво ли не правя, за да привлека малко внимание...
Гледам ги умилително... Викам ги...
01.09 03001.09 042

Правя всякакви опити да ме забележат...
17 AUGUST 00706.09 032

Дори съм малко груба понякога...
06.09 02806.09 030

А друг път безкрайно нежна...
oioi Нищо не помага...

Повдига ми се от тях...
DSC0598523 09 004

И от извратеното им чувство за чистота. Къпят ме всяка седмица.
bath 003bath 002

Сякаш не мога да свърша това сама... с по-малко вода.. но повече старание... и.. нежност..
 18 september 03118 september 037
 
Не знам защо още продължаваме да спим заедно...
16 september 007macon 011�

Ще започна да спинкам само на табуретката. Да видим кой ще ги гушка тогава! Кой ще им мърка на възглавницата...

DSC05971 Ще ги науча аз!
Legacy hit count
2600
Legacy blog alias
8809
Legacy friendly alias
Едно-коте-разказва-----нещо-като-2ра-част-
Приятели
Забавление
Нещата от живота
Семейство
Настроения на душата
Небивалици

Comments2

Serenity
Serenity преди 19 години и 7 месеца
Невероятно коте имаш!!! Аз взех решение миналия месец да подаря коте на мама... Но ми трябва съвет! Искам да й намеря коте, което да е мило и да я обича и да обича да го галят и гушкат. А има котки, които са горделиви, държат се като принцеси и дори не дават да ги погалиш. То си е до характера на животното де.. но как да разбера дали котето което взимам на мама е гальовно? :(
ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 7 месеца
Ами ако започне да ти се умилква и да ти се гали, да си играе с теб - би трябвало да става. Всичко е до възпитание! =)
By momo , 22 September 2006
Ето, най-сетне събрах сили след гооолямото парти да разкажа как мина половиният рожден ден на общността. Всички очакваха, че ще има много сапунени мехури и балони. Не бях предвидила само да забравя вкъщи помпата за балони и разбира се.. балоните..
Добре, че Милена, както все става, беше помислила за всичко и донесе балони в най-различни цветове.
Вега също се беше погрижила да вземе, въпреки че се отнасяше към надутите индивити с респект и известна доза страхопочитание... с други думи гледаше да ги държи на разстояние... (Ама така де, от къде на къде разни балони ще й се натискат?!)
Понеже помпата липсваше, изведнъж се оказа, че всички са адски добри в духането... 

DSC05998 DSC06024 IMG_0408

С общи усилия и въпреки няколкото жертви, накарали сервитьорката в Luchano да подскочи, се получи това:

 DSC06028 DSC06042

Искам да благодаря на тези, които дойдоха. Беше страхотно празненство. Не мога да ви изредя поименно, защото ме е страх да не пропусна някого, а присъствието на всеки си бе ценно по своему, незаменимо. Добре, че ги има фотоапаратите, да запечат лицата на всички.
 
DSC06012 DSC06019
 
DSC06016 DSC06046

 DSC06035 DSC06077

Първа награда 'смешна физиономия' печели без конкуренция Malkata feq. Успяла съм да уловя само две от многото настроения на лицето й.
 
IMG_0415 DSC06009

Така се случи, че отидохме на същото място, където празнувахме 1ви юни и дори съвсем случайно седяхме да същата маса. Тази механа ще се превърне в нещо като любимо място на общност "Сапунени мехури". Току-виж и сервитьорката започнала да ни харесва... :)
Тя между другото през цялото време носеше на Шогун нечовешко малки бири, което си е почти повод за дуел. Добре, че благородната Шогунка преглътна обидата с достойство. Е, КойМуПука обаче го удостоиха с най-голямата бира, която бях виждала. Огромна чаша, на която Ace Coke със сигурност би завидял.
 
Въпросната личност за всеобщно съжаление не успя да присъства. Беше изпратил роднини да проучат как ще протече събитието. Вега пристигна маскирана с хвърчило. Така никой, дори аз, не се усъмни в шпионските й намерения...

IMG_0400

Повече снимков материал може да откриете ТУК.
Legacy hit count
1044
Legacy blog alias
8867
Legacy friendly alias
Как-се-сдобих-с-хвърчило
Купон
Приятели
Събития
Забавление

Comments

By rumenpnikolov , 19 September 2006

(Това закъсняло продължение се посвещава на половин-годишнината на Сапунените мехури)


 ..............

 Баба ми, Виелицата беше завистлива поначало и това произтичаше не от злоба, а от вроденото й чувство за красиво и непреодолимото й желание да стане художник. Един вятър трудно може да се справи с четката или туша и перото, но тя завиждаше не на човека и неговите дребни ръце, а на сезоните и ниските температури.

 Мразът например бе много ловък майстор в рисуването по стъкло или украсата на клони със скреж. Баба ми все не можеше да се спре на едно място и да фиксира каквото и да било в красива форма и това много я изнервяше. Но все пак беше ненадмината майсторка във ваянето на преспи и нейни работи бяха попадали в полезрението на много художници и фотографи, които просто ги копираха и се сдобиваха със слава и пари.

 Но не това беше стихията на баба ми. В крайна сметка, всяка виелица умееше да скулптира сняг. Баба ми беше новатор по душа и се хвърляше там, където другите ги мързеше да работят, а именно в малките пластики от лед. Когато паднеше лют студ например, тя се втурваше да търси красиви тревички, останали някъде над снега и започваше търпеливо да ги засипва със сняг. Снегът постепенно залепваше по тях, копираше всяка тяхна извивка и разклонение, всяко тяхно удебеление и листо. После изчакваше снегът добре да стегне, изчакваше слънцето малко да се покаже и разтопи повърхността на ледената обвивка и когато облаците отново покриеха небето, баба ми духваше с всичка сила и отлепяше тревичките от вече готовите малки пластики. После минаваха хора покрай тревичките, виждаха техните ледени сенки, стърчащи над снега, цъкаха с език и се усмихваха. Някои дори си отчупваха малките пластики за да ги занесат на приятели и роднини и да ги удивят, но тези пластики обикновено не траеха дълго, защото човек си мисли, че само собствените си произведения трябва да пази като зеницата на окото си, а другата красота е вечна. Цялата работа беше много трудна, защото трябваше непрекъснато да внимаваш за посоката от която атакуваш тревичката – едно невнимателно движение и цялата скулптура можеше да отиде по дяволите.

 Аз не можах да наследя този неин талант. Мен все ме влечеше скулптирането в хорските поселища и най-вече в градовете със стърчащите грозни сгради и накацалите между тях коли. Там имаше богат материал върху който да изливам творческата си енергия, но така и не успях да копирам нито котка, нито врана, защото те все мърдаха и не искаха да ми позират. А навяванията ми по коли, балкони и антени така и останаха неразбрани, най-вероятно поради грозотата на подложката. Имах едно наистина новаторско хрумване, да обледенявам електропреносната мрежа, но след няколко инцидента със скъсани кабели баба ми ми забрани да новаторсвам за сметка на хорското отопление през зимата.

 Може би не можах да постигна финеса на баба си, поради това, че съм наследил качествата си на художник от майка си – тайфуницата, която правеше наистина забележителни композиции от преобърнати яхти и изскубнати палми по крайбрежните зони, но артистизмът й никога не остана подобаващо оценен от хората, макар и да бе ясно доловим на някои от случайно направените снимки на опустошенията следващи нейните творчески визити.

 От баща си, морският бриз, съм наследил пък музикален талант, който  също се опитвах да проявя в градовете, не само защото там публиката е по-многобройна, но и поради богатството от инструменти, които ми се предлагаха. Не след дълго обаче аз отказах да се задоволявам с обикновените комини и листата на хилавите насаждения, които растат в междублоковите пространства и се впуснах в търсене на нови, неизползвани досега музикални инструменти.

 Много се гордея например с незакрепените тенекии по покривите и балконите, на които се опитвах да свиря в краткото време през което те летяха към земята, но баба ми пак ми забрани категорично да се занимавам с това, защото съществуваше голяма опасност да убия някого. Разреши ми, ако все пак искам да свиря на тенекия, да използвам само добре закрепени такива, но моите сола не добиха никаква популярност сред изнервените жители в панелните блокове.

 От отчаяние се насочих към незакрепени, но безопасни тенекии и понякога можете да ме видите как гоня някоя консервена кутия по улиците или пък тенекия от сирене. Аз лично много харесвам музиката, която изкарвам от тях и слушайки понякога това, което обичате да слушате вие, се чудя защо не ме оценявате, но може и да е просто защото не сте дорасли до моето ниво.

 А колкото до жалките музикални инструменти, които напоследък ми окачвате по балконите, снабдени с тръбички, махало и някаква плоска фигурка, която да го клати, не се учудвайте, че мелодиите, които свиря на тях са пълни с тъга. До тях се докосвам само в моменти на творческа депресия, пък и вие ако хванете махалцето, каква мелодия можете да изкарате от тези тръбички? Не особено интересна, нали?

 И още една забележка – не ме бъркайте с теченията, които свирят на вашите недобре уплътнени прозорци през зимата. Един вятър никога няма да слезе до нивото на просто течение в стая.

 Така се провалих аз и в опитите си да стана музикант. Може би попрището ми на изява е другаде, може би талантът ми е да приказвам. А, може би приказвам много защото баба ми, Виелицата, наскоро умря и това ми действа успокояващо. Лошото е, че сега тя няма да е до мен, за да ви предпазва от творческите ми изяви.... Но от приказки на вятъра още не съм чул някой да е пострадал.


..........

Legacy hit count
757
Legacy blog alias
8831
Legacy friendly alias
Баба-ми--Виелицата---3
Приятели
Култура и изкуство
Литература
Настроения на душата
Вълшебства
Приказки
Когато децата говорят...

Comments

By rumenpnikolov , 19 September 2006
(Това закъсняло продължение се посвещава на половин-годишнината на Сапунените Мехури)

.......
-         Помощ, помощ! – някакъв слаб гласец привлече сензорите на Синия цвят
Той направи всичко възможно да се огледа и откри, че алтернативата е измамна и все пак има стени. На една от тях бе залепнала дъвка.

-         Помощ! – викаше дъвката

Синият цвят веднага я облада. Не беше трудно, защото дъвката бе отдавна използвана и нямаше вече ни цвят, ни мирис.

-         Защо крещиш?

-         Изследват ме! – каза изтощено дъвката.

-         Хм, - каза неодобрително Синият цвят и за всеки случай се измъкна от дъвката – И какво толкова ти изследват?

-         Популярността.

-         Боли ли? – леко уплашен попита Синият цвят

-         Неее! – изкрещя дъвката – Но е скучно! Скучно, скучно, скучноооо! Всичко тук е скучно!

“Вярно.”, помисли си Синият цвят, “Няма много забавления наоколо, но пък въздухът е така свеж! Чувствам се така ободрен, така силен. Дали да не помогна на тази глупава дъвка?”. Той реши да я огледа хубаво за да намери начин да я изтръгне, но с изненада установи, че тя се бе смалила значително. Странно как, пък стените на алтернативата му бяха станали много близки.

-         Какво става, - попита той дъвката – защо се сви така?

-         Не съм се свила, глупако! – кресливият глас на дъвката се чуваше едвам-едвам – Ти си се издул като балон.

-         Така ли? – Синият цвят се огледа с неприязън. Той винаги се бе гордял с вродената си елегантност. После изпадна в паника – Помощ! – закрещя той – Имам страх от затворени пространства! Помощ! Страдам от клаустрофобия!

-         Стига си викал! – един сив нюанс се появи с един голям ченгел. Прихвана Синия цвят и започна да го тегли нанякъде.

Синият цвят бе неспособен да се съпротивлява. Припадна.

.....

Синият цвят седеше в една килия с надпис “Отвлечен”. Вече бе престанал да брои секундите. Тук доброто беше вечно.

Беше му неописуемо скучно. Непрекъснато му пращаха диференциални уравнения, които бяха неописуемо грозни. Тикаха му ги в килията и с интерес наблюдаваха, как ще се съеши с тях, но нищо не излизаше. Пращаха му ги на цели системи, накичени с най-различни параметри, но от това те не ставаха по-хубави, дори напротив.

-         Абе, ти да не си индиферентен? - беше го запитал надзираващия интелект – едно също така изключително грозно същество.

-         Индиферентен ли? – обиди се Синият цвят – Вие ми пратете една рапсодия, пък питайте - индиферентен ли съм!

Интелектът потръпна от отвращение при споменаване на думата “рапсодия”.

-         Тук ще забравиш за рапсодиите. Трябва да се сприятелиш с някое уравнение.

-         Че как да се сприятеля? Абсурд! Много са прости!

-         Проста е м... – интелектът едвам удуши нападналата го страст. Той лично композираше уравненията – Добре! Ще пробваме нещо друго.

Синият цвят беше забелязал странна промяна в себе с напоследък. Ту му се привиждаха зюмбюли, ту му се приискваше малко джаз. Преди не бе забелязал такива влечения в себе си. Дали не го беше налегнала критическата?

След уравненията заприиждаха разни куци идеи. Твърде ясно се виждаха шевовете по тях, твърде неузрели изглеждаха и на моменти направо се държаха като луди. Въпреки безобразното им кълчене, Синият цвят не усети ни най-малко влечение към тях. Напротив – още повече се затвори в себе си и се отдаде на вътрешните си борби, които бушуваха с все по-нарастваща сила. Ту му се искаше вода, ту подреждаше мислите си в мерена реч. Непрекъснато го преследваха платове, теменужки и канарчета. Бе изпаднал в абсолютна апатия. Искаше му се нещо живо, а всеки ден му пращаха умрели още при раждането си идеи.

От кошмара го спаси един експеримент, който замести провалилия се интелект. Той започна да му праща много по-разнообразни създания, но все още доста скучновати и написани главно на C++. Пак нищо не се получаваше, освен, че Синият цвят закопня да си поприказва с някой Цинобър и с носталгия започна да си спомня карфиоло-подобните дървета, които рисуваше художникът. Започна да си спомня и разни други работи, като например как беше ял бой от някаква червена агитка, макар и представа да си нямаше къде и кога се е случило това, защото си спомняше, че не обича футбола.

Експериментът не се предаваше и започна да го засипва с най-разнообразни фрактали, но макар това да бе все пак някакъв напредък, Синият цвят продължаваше да се чувства сконфузен, и продължи да се отнася с недоверие към всички неща, които му пробутваха.

В крайна сметка експериментът изпадна в дълбока депресия и една сутрин (макар тук постоянно да бе сутрин) се появи в килията на Синия цвят с бутилка отлежали блянове, реколта 1930 и няколко нови вица за мезе. Този му отчаян ход донякъде успя да разчупи леда.

....

Междувременно, странните явления в обществения живот не спираха. Ето какво пишеха вестниците по първите си страници:

“Огромни количества от странна стока бяха открити вчера в почти всички хранителни магазини.”

“Ароматни кубчета и лентички със сладък вкус тормозят стомасите на нашите деца”.

 “Диетолози констатират, че на практика тези сладкиши никога не могат да бъдат сдъвкани в достатъчна степен за да бъдат погълнати безопасно в стомаха. Съветват да се изплюват веднага след изсмукване на захарното им съдържание.”

“Появява се проблем с остатъците от така наречените – дъвки”

“Министерство на здравеопазването разпореди незабавно затваряне на всички фабрики, произвеждащи гумените бонбони”.

Ето какво казва доктор Фауст от Масачузетския институт. “Всъщност, нищо неестествено няма в появата на този вид сладкиши. Те не са изникнали за една нощ. Промяната, е в самите нас. Ние просто отказваме да осъзнаем тяхното предназначение. За нас този продукт е станал безсмислен.”

А на задните страници се мъдреха други заглавия

“Още един цвят изчезна от видимия спектър.”

“Бордото започна да се възприема като неаполитанско жълто. Доктор Фауст от Масачузетския институт вижда в това ново потвърждение на теорията си”

.........

Експериментът вече плетеше език:

-         Виждаш ли, приятелю  - говореше той на Синия цвят – В тази работа са вложени много пари. Ти така или иначе ще бъдеш формулизиран. По-добре се предай доброволно. Вярвай ми, след мен ще дойде друг, и кой знае през каква матрица ще те прекара...

И експериментът си взе един по-дълъг виц и дълго го преглъща. Синият цвят не замезваше. Вицовете му изглеждаха доста тъпи.

Синият цвят реши да се включи в разговора.

-         Тук защо няма други цветове? – запита той и отпи малко блян

-          Ами няма – отвърна експеримента, все още хихикайки се на погълнатия виц – Премахнали са ги преди много време. Смятали ги за излишни. Останали само сивите нюанси. Светло-тъмно – това е!
-         И сега за какво са ви цветове?
-         Заради про-ро-чес-тво-то. – произнесе многозначително експеримента и хлъцна.
-         Пророчество? – не повярва на чутото Синия цвят
-         Какво се чудиш? – каза кисело експериментът – Дори в идеално формулиран свят като нашия не можем да избегнем случайните елементи. В крайна сметка, винаги опираме до гледане на карти и хвърляне на боб.
На Синия цвят му стана интересно. Почувства известно затопляне и развеселяване.

-         И какво е това пророчество?

-         Това е тайна – тихо каза експериментът – Само Общата Теория я знае. Но от нас се иска да внесем цвят в системата.
-         И защо точно мен?
-         Не е казано какъв точно... – експериментът като че ли започна да става сънлив - Ти беше по-лесен за улавяне.
-         Лесен? – Синият цвят като че ли се обиди
-         Ами, - експериментът се прозина няколко пъти – просто се мотаеше в неутралното пространство и попадна в един от нашите капани. Чрез тебе изтеглихме и останалите сини цветове.
-         И те къде са сега? – с надежда попита Синият цвят
-         Хм, - експериментът се разсъни, впечатлен от наивността на Синия цвят – В тебе са, къде да са.
-         Изтеглили сте всичкото синьо от хората?
-         Ммм-да!
-         И какво е небето в момента?
-         Жълто. Неаполитанско жълто.
-         Господи! Какво сте направили? Ами ако не ви свърша работа? Ако сте сгрешили?
-         Ще изтеглим друг цвят. – пророчеството говореше все по-вяло – Днес се е хванало едно Бордо.
-         И докога ще теглите?
-         Докато някой цвят пасне. Няма значение какъв ще е. Стига да не е....
Експериментът заспа.

...... То бе континуед .....

Legacy hit count
850
Legacy blog alias
8829
Legacy friendly alias
Синият-цвят---2
Приятели
Забавление
Култура и изкуство
Литература
Настроения на душата
Вълшебства
Приказки
Небивалици

Comments1

rumenpnikolov
rumenpnikolov преди 19 години и 7 месеца
Пожелавам ви страхотен купон, защото, уви, аз не мога да присъствам.

By momo , 18 September 2006
Подготовката за представлението протече доста весело. Трепет имаше в душите на всички - актьори и не.

DSC05854 DSC05853

Написахме покани и ги разлепихме в близост до точката на събитието.

DSC05878

Направихме няколко дибри репетиции. На последната дори събрахме и публика.
DSC05876

Е, някои бяха любопитни да разберат какво има зад сцената. Там, бяхме просто ние...

DSC05875 DSC05869

Жалко, че дъждът провали събитието.. Щеше да бъде много хубав театър, сигурна съм.

DSC05873

Приказната история на Оз, успях поне да я разкажа на малкия Бобо, макар и в задименото заведение, където климатичните условия ни принудиха да се съберем...

DSC02070 DSC05885

По-късно купонът продължи у дома...

PS. Роди се идея за по-истински театър в по-затворено помещение, където и циклон няма да ни попречи да осъществим заплануването. :)
Legacy hit count
1065
Legacy blog alias
8821
Legacy friendly alias
Едно-не-съвсем-осъществено-представление---
Купон
Приятели
Събития
Забавление

Comments5

The Maker
The Maker преди 19 години и 7 месеца
Заглавие: Всъщност, спектакълът се състоя

Тъй де - макар и при лоши метеорологични условия, макар и сред шум на трамваи и самолети, "Магьосникът от ОЗ" беше изигран от начало до край... в душите и сърцата ни...
Благодаря ви, актьори! Бяхте златни!

Тони Мицев - президент!
momo
momo преди 19 години и 7 месеца
Всички снимки може да се разгледат - ТУК!
Shogun
Shogun преди 19 години и 7 месеца
Ами.... не може ли да се играе във физкултурния салон на някое училище, ако някои от блогерките-учителки се интересуват?

Ще е жалко за хубавите рисувани участници, които се виждат на снимките, да не ги видят повечко деца.

И подкрепям Тони Мицев за президент. Момо - вице.
Darla
Darla преди 19 години и 7 месеца
Момо, благодаря ти, че не разочарова моят Бобо, защото той наистина очакваше да гледа куклен театър! Вярно, че ние доста закъсняхме (първата маршрутка ни се изплъзна под носа, а и докато ви намерим...), но ти така го плени с разказа, че той знаеш ли навън какво ми каза за  теб? :-)
Каза: "Тази кака ****** (назова името ти) е много красива щом ми подари кучето!" Smile А, знай, че той е искрен и казва, каквото мисли.

По-късно го снимах с кучето пред фонтана, но ще приложа снимките, когато отида на работа.

Радвам се, че ви видях (макар и за малко) и се надявам преди да родя да организираш още представления.Smile

Pavlina
Pavlina преди 19 години и 7 месеца
Ние с Божена бродихме из дъждовния парк, но не ви видяхме – явно вече сте се били скрили на сухо. Бях останала с впечатлението, че ще изнесете представлението около театър “София”.
By momo , 16 September 2006
Скъпи приятели,
на 19'ти септември (вторник) се навършва точно половин година от създаването на общност "Сапунени мехури"! Нека се съберем да отпразнуваме тези шест месеца вълшебства и приказни истории.
Предлагам да се срещнем в 19.00h пред кино "Одеон" (не вътре, не на Попа или някъде другаде), за да решим към кое заведение да поемем с балони и празнично настроение.
Носете си усмивки!

1
Legacy hit count
1220
Legacy blog alias
8793
Legacy friendly alias
Половин-рожден-ден-
Купон
Приятели
Събития
Вълшебства

Comments6

vampiresun
vampiresun преди 19 години и 7 месеца
Утре няма да мога да ви гледам на представлението. Знам, че ще се представите както си трябва. Сигурен съм в това! За вторник ще се появя, както винаги след полунощ (на работа съм!). Сърцето ми е с вас....
П.С. Vimp-e, Eowуn.... oставeте пиене и за мене!!! Ще бъде доста зла вечер!
Janichka
Janichka преди 19 години и 7 месеца
Еййй, страхотни снимки си подбрала!!! Браво Момо :)
Ако във вторник не съм на урок, ужасно много искам да дойда на този рожден ден :)
Teri
Teri преди 19 години и 7 месеца
И аз идвам :)))
Pupito
Pupito преди 19 години и 7 месеца
Пишете ме и мене .... естествено, със "засега" накрая. Знаете колко е лошо, когато понякога не всичко зависи от нас .... затова няма да ви обяснявам и се надявам да ме разберете. Поздрави!
Shogun
Shogun преди 19 години и 7 месеца
Моля някой от сигурните участници да си остави gsm-а, че някакви като мене, дето са под въпрос и евентуално след 7:30 и за малко, да могат да ви намерят.
momo
momo преди 19 години и 7 месеца
Готово, Shogun! Виж си личните съобщения. :)