(Това закъсняло продължение се посвещава на половин-годишнината на Сапунените Мехури)
.......
- Помощ, помощ! – някакъв слаб гласец привлече сензорите на Синия цвят
Той направи всичко възможно да се огледа и откри, че алтернативата е измамна и все пак има стени. На една от тях бе залепнала дъвка.
- Помощ! – викаше дъвката
Синият цвят веднага я облада. Не беше трудно, защото дъвката бе отдавна използвана и нямаше вече ни цвят, ни мирис.
- Защо крещиш?
- Изследват ме! – каза изтощено дъвката.
- Хм, - каза неодобрително Синият цвят и за всеки случай се измъкна от дъвката – И какво толкова ти изследват?
- Популярността.
- Боли ли? – леко уплашен попита Синият цвят
- Неее! – изкрещя дъвката – Но е скучно! Скучно, скучно, скучноооо! Всичко тук е скучно!
“Вярно.”, помисли си Синият цвят, “Няма много забавления наоколо, но пък въздухът е така свеж! Чувствам се така ободрен, така силен. Дали да не помогна на тази глупава дъвка?”. Той реши да я огледа хубаво за да намери начин да я изтръгне, но с изненада установи, че тя се бе смалила значително. Странно как, пък стените на алтернативата му бяха станали много близки.
- Какво става, - попита той дъвката – защо се сви така?
- Не съм се свила, глупако! – кресливият глас на дъвката се чуваше едвам-едвам – Ти си се издул като балон.
- Така ли? – Синият цвят се огледа с неприязън. Той винаги се бе гордял с вродената си елегантност. После изпадна в паника – Помощ! – закрещя той – Имам страх от затворени пространства! Помощ! Страдам от клаустрофобия!
- Стига си викал! – един сив нюанс се появи с един голям ченгел. Прихвана Синия цвят и започна да го тегли нанякъде.
Синият цвят бе неспособен да се съпротивлява. Припадна.
.....
Синият цвят седеше в една килия с надпис “Отвлечен”. Вече бе престанал да брои секундите. Тук доброто беше вечно.
Беше му неописуемо скучно. Непрекъснато му пращаха диференциални уравнения, които бяха неописуемо грозни. Тикаха му ги в килията и с интерес наблюдаваха, как ще се съеши с тях, но нищо не излизаше. Пращаха му ги на цели системи, накичени с най-различни параметри, но от това те не ставаха по-хубави, дори напротив.
- Абе, ти да не си индиферентен? - беше го запитал надзираващия интелект – едно също така изключително грозно същество.
- Индиферентен ли? – обиди се Синият цвят – Вие ми пратете една рапсодия, пък питайте - индиферентен ли съм!
Интелектът потръпна от отвращение при споменаване на думата “рапсодия”.
- Тук ще забравиш за рапсодиите. Трябва да се сприятелиш с някое уравнение.
- Че как да се сприятеля? Абсурд! Много са прости!
- Проста е м... – интелектът едвам удуши нападналата го страст. Той лично композираше уравненията – Добре! Ще пробваме нещо друго.
Синият цвят беше забелязал странна промяна в себе с напоследък. Ту му се привиждаха зюмбюли, ту му се приискваше малко джаз. Преди не бе забелязал такива влечения в себе си. Дали не го беше налегнала критическата?
След уравненията заприиждаха разни куци идеи. Твърде ясно се виждаха шевовете по тях, твърде неузрели изглеждаха и на моменти направо се държаха като луди. Въпреки безобразното им кълчене, Синият цвят не усети ни най-малко влечение към тях. Напротив – още повече се затвори в себе си и се отдаде на вътрешните си борби, които бушуваха с все по-нарастваща сила. Ту му се искаше вода, ту подреждаше мислите си в мерена реч. Непрекъснато го преследваха платове, теменужки и канарчета. Бе изпаднал в абсолютна апатия. Искаше му се нещо живо, а всеки ден му пращаха умрели още при раждането си идеи.
От кошмара го спаси един експеримент, който замести провалилия се интелект. Той започна да му праща много по-разнообразни създания, но все още доста скучновати и написани главно на C++. Пак нищо не се получаваше, освен, че Синият цвят закопня да си поприказва с някой Цинобър и с носталгия започна да си спомня карфиоло-подобните дървета, които рисуваше художникът. Започна да си спомня и разни други работи, като например как беше ял бой от някаква червена агитка, макар и представа да си нямаше къде и кога се е случило това, защото си спомняше, че не обича футбола.
Експериментът не се предаваше и започна да го засипва с най-разнообразни фрактали, но макар това да бе все пак някакъв напредък, Синият цвят продължаваше да се чувства сконфузен, и продължи да се отнася с недоверие към всички неща, които му пробутваха.
В крайна сметка експериментът изпадна в дълбока депресия и една сутрин (макар тук постоянно да бе сутрин) се появи в килията на Синия цвят с бутилка отлежали блянове, реколта 1930 и няколко нови вица за мезе. Този му отчаян ход донякъде успя да разчупи леда.
....
Междувременно, странните явления в обществения живот не спираха. Ето какво пишеха вестниците по първите си страници:
“Огромни количества от странна стока бяха открити вчера в почти всички хранителни магазини.”
“Ароматни кубчета и лентички със сладък вкус тормозят стомасите на нашите деца”.
“Диетолози констатират, че на практика тези сладкиши никога не могат да бъдат сдъвкани в достатъчна степен за да бъдат погълнати безопасно в стомаха. Съветват да се изплюват веднага след изсмукване на захарното им съдържание.”
“Появява се проблем с остатъците от така наречените – дъвки”
“Министерство на здравеопазването разпореди незабавно затваряне на всички фабрики, произвеждащи гумените бонбони”.
Ето какво казва доктор Фауст от Масачузетския институт. “Всъщност, нищо неестествено няма в появата на този вид сладкиши. Те не са изникнали за една нощ. Промяната, е в самите нас. Ние просто отказваме да осъзнаем тяхното предназначение. За нас този продукт е станал безсмислен.”
А на задните страници се мъдреха други заглавия
“Още един цвят изчезна от видимия спектър.”
“Бордото започна да се възприема като неаполитанско жълто. Доктор Фауст от Масачузетския институт вижда в това ново потвърждение на теорията си”
.........
Експериментът вече плетеше език:
- Виждаш ли, приятелю - говореше той на Синия цвят – В тази работа са вложени много пари. Ти така или иначе ще бъдеш формулизиран. По-добре се предай доброволно. Вярвай ми, след мен ще дойде друг, и кой знае през каква матрица ще те прекара...
И експериментът си взе един по-дълъг виц и дълго го преглъща. Синият цвят не замезваше. Вицовете му изглеждаха доста тъпи.
Синият цвят реши да се включи в разговора.
- Тук защо няма други цветове? – запита той и отпи малко блян
- Ами няма – отвърна експеримента, все още хихикайки се на погълнатия виц – Премахнали са ги преди много време. Смятали ги за излишни. Останали само сивите нюанси. Светло-тъмно – това е!
- И сега за какво са ви цветове?
- Заради про-ро-чес-тво-то. – произнесе многозначително експеримента и хлъцна.
- Пророчество? – не повярва на чутото Синия цвят
- Какво се чудиш? – каза кисело експериментът – Дори в идеално формулиран свят като нашия не можем да избегнем случайните елементи. В крайна сметка, винаги опираме до гледане на карти и хвърляне на боб.
На Синия цвят му стана интересно. Почувства известно затопляне и развеселяване.
- И какво е това пророчество?
- Това е тайна – тихо каза експериментът – Само Общата Теория я знае. Но от нас се иска да внесем цвят в системата.
- И защо точно мен?
- Не е казано какъв точно... – експериментът като че ли започна да става сънлив - Ти беше по-лесен за улавяне.
- Лесен? – Синият цвят като че ли се обиди
- Ами, - експериментът се прозина няколко пъти – просто се мотаеше в неутралното пространство и попадна в един от нашите капани. Чрез тебе изтеглихме и останалите сини цветове.
- И те къде са сега? – с надежда попита Синият цвят
- Хм, - експериментът се разсъни, впечатлен от наивността на Синия цвят – В тебе са, къде да са.
- Изтеглили сте всичкото синьо от хората?
- Ммм-да!
- И какво е небето в момента?
- Жълто. Неаполитанско жълто.
- Господи! Какво сте направили? Ами ако не ви свърша работа? Ако сте сгрешили?
- Ще изтеглим друг цвят. – пророчеството говореше все по-вяло – Днес се е хванало едно Бордо.
- И докога ще теглите?
- Докато някой цвят пасне. Няма значение какъв ще е. Стига да не е....
Експериментът заспа.
...... То бе континуед .....
А, знай, че той е искрен и казва, каквото мисли.
Comments6
Честито рождество, па макар и на патерици. Всичко най на общността и шефката й ;))
..и котките...
Еоwyn и Наско (рицарят на общността)
Toртата!..
Шампанското..
Оставяне на отпечатъци:
И ръчичките!
.. и останалите снимки от рожденния ден
momo, още веднъж ти благодаря за добрината, че разкара мойта снимка от галерията, на която бях като Баба Яга, обърнала 10 ракии на гладно... Ако този компромат беше останал, на другия рожден ден щях да дойда с маска. :)
А това за 101-вия рожден ден.. Мхм!...
Заснети са подробности около оставянето на отпечатъци...
Кадри минути след опита за покушение над momo
И други интересни моменти...
В youtube пък са качени и другите клипчета. :))
Enjoy!