Темата е много интересна и дано не съм се включила рекалено късно, защото искам да кажа няколко неща: нещо за "прекрасното дърво, на което птичките сами ще кацат", нещо за "подходящите" и "неподходящите" партньори и нещо за доброто приятелство от различни гледни точки (женска и мъжка).
Прекрасното дърво, на което птичките сами ще кацнат
Преди около 4-5 години ми подариха книга с 365 будистки мъдрости - по една за всеки ден от годината. Там прочетох следния съвет: "Превърни себе си в прекрасно дърво и птичките сами ще кацат в короната му". Хареса ми, но тогава не му обърнах особено внимание. По онова време нямах гадже за доста дълъг период (аз по принцип съм имала малко гаджета и всичките дотогава бяха за кратко), но бях горда и убедена, че съм си съвсем наред (даже супер), но просто, видиш ли, светът е пълен само с "неподходящи" за мен господа, а подходящите бяха отдавна заети. При разговор с няколо добри приятели (за които пиша и по-долу) стана въпрос за това, че си нямам гадже, макар че аз самата да си се харесвах твърде много такава, каквато бях. Тогава един от приятелите ми каза съвсем добронамерено: "Ти но си сама, Мише, а това не трябва да е така!" И беше прав. Замислих се - не можеше целият свят да е крив, а само аз да съм права. С други думи, аз самата трябваше променя себе си, за да се промени и животът ми (както се казва в будистката поговорка), а не само да чакам "подходящият" за "Мое Величество" човек. И вярвам, че в случая става дума за една от онези, добрите промени. Резултатът не закъсня и в живота ми - промяна, вярвам, към по-добро. Оттогава при включване на мобилния ми телефон се изписва "Be a wonderful tree!", а аз си знам какво означава то :-)
Нещо за "подходящите " и "неподходящите" партньори
Била съм и от двете страни историята с несподелената любов - и тази, която се влюбва в добър приятел, въпреки че той има сериозна връзка; и тази, която се влюбва в "неподходящия", когато един много добър и съвсем "подходящ" приятел я чака да избере него.
Защо обаче, слагам кавичките? Какво всъщност превръща един човек в "подходящ" да бъде любим на някой друг? И защо в тази дискусия толкова се подценяват онези малки пеперудки, кито започват да пърхат в корема ни и с това ни сигнализират за любовта, т.е. физическото привличане между хората?
Имам няколко добри приятели и повечето от тях са мъже. Прекрасни събеседници, интересни личности и добри хора, на които много държа. И тук задължително се намества поне едно НО: към нито един от тези свои добри приятели не изпитвам каквито и да било плътски щения от интимен характер, т.е. те просто не ме привличат физически като мъже.
За доброто приятелство от различни гледни точки
Отдавна със съжаление съм забелязала, че е истинска рядкост някой мъж да завърже добро приятелство с жена, която не го привлича физически, т.е. с която не би искал да има нещо "по-така". Да си го кажа направо, за да избегна категоризации от типа "всички мъже са... " - говоря за себе си и за своя опит в приятелството. Случвало се е да стане недоразумение - приятелството, което аз предлагам, се бърка с "нещо по-така" и следват куп проблеми. Имам чувството, че повечето (за щастие, не всички) мъже, на които попадам, смятат, че не си струва да си губят времето с някоя жена, ако това не доведе до гаджелък или просто до секс. И това ме обижда, защото, би означавало, че за тях аз имам стойност не като личност, достойна за приятелство, а като нещо друго ... Ето това са мъжете, от които никога няма да стане "вечният приятел" ...
Дано не съм обидила някого, защото не съм имала такова намерение :-)

Темата, която се обсъжда тук е прекрасна. Винаги съм смятала, че е ползотворно да се обсъждат такива неща - понякога хората подценяват значението на човешките взаимоотношения и особено на Любовта и не говорят много много за нея.Аз примерно съм забелязала,че родителите ми много често са ми говорили за пратньорство,но не и за любов. И други приятели са ми казвали същото. Най-много някой родител да каже, че любовта е вятър-работа. От друга страна в малкото семейства, в които се говори за любовта и и се отдава значение(имам и такива приятели) , те завързват по-сполучливи връзки и по-малко страдат от любов.Та така, благодарности на Тери, че е започнал темата и на всички,които са се включили!

От гледна точка на моя опит мога да кажа следното: имала съм връзка с човек, който ми е бил истински добър приятел и който се е държал прекрасно с мен и с друг, който ме е привлякъл именно със своята загадъчност.Винаги съм вярвала, че трябва да е възможно приятелство след раздяла с любим и вярата ми се оправда. И двамата са ми много добри приятели и наистина мога да им имам доверие и да разчитам на тях.

Та да обясня по-добре. Първият човек ми беше приятел отначало.Не задълго, скоро станахме гаджета - оказа се, че отначало сме се харесали, но подходът и на двама ни е бил да опознаем малко другия преди да се пуснем по течението:)Тогава имах силна нужда да съм с някого и този човек наистина ми беше като ангел-хранител - подкрепяше ме, опитваше се винаги да ме разбере, научи ме на изкуството да си щастлив във всяка ситуация - много ценно нещо,цял живот ще съм му благодарна,направо не съм вярвала,че може да има човек, който да учи на такова нещо!Проблемът беше, че имахме прекалено различни гледни точки - ако аз гледах на нещо от 1 до 5 ъгъл,значи той го е погледнал от 6 до 10.И понеже всеки винаги си имаше солидни аргументи, споровете ни продължаваха безкрайно. Късно разбрахме, че тези различия са ни обогатили кръгозора изключително много, и този човек заяви, че те вече са изтощили връзката ни. Тогава всичко в мен се срина, но си казах,че трябва да вярвам, че всичко ще се оправи и реших да предпиема нещо ново. Заминах в чужбина и учих там един семстър по една програма. И понеже си бях казала,че няма да имам никакви очаквания, а ще греба с шепи от живота, срещнах още на третия ден след приситигането си един човек. Не ми беше минало от раздялата, разбира се,затова реших, че нищо няма да правя по въпроса. Да, обаче нещата се развиваха прекрасно. Само за няколко дни разбрах за този човек повече неща,отколкото съм разбирала за някого за 1 година. Бях започнала да изпитвам силно страстно привличане към него и той също. Понеже предишният ми приятел ми беше пожелал да си намеря някого и като се случи, да му кажа(сякаш е знаел!),аз се колебах, но накрая му казах,защото някак си иначе не можех да започна връзка. Той каза, че ако се чувствам добре с този човек, е глупаво да се дърпам. Тогава аз наистина имах желание да изживея страстна връзка - с човек, който е загадъчен, пламенен и стихиен.Не знам,винаги съм мечтала за това, а предишната ми връзка не беше такава. И наистина с новия човек нещата се развиха точно така: много страст - мислех,че няма да прерастне в нещо повече, но всъщност се виждахме всеки ден, аз всяка вечер бях у тях, вместо в общежитието, ходехме на разходки, готвехме си заедно и т.н. На този етап от живота си обаче, той имаше много проблеми - трябва да ви кажа, че такъв карък не съм виждала - и беше страшно обезнадежден и нервен. Аз се опитах да му помогна и наистина с много усилия, той накрая осъзна какво може да направи, за да бъде щастлив и да му върви. Беше ми много трудно, защото много от огорченията си той ги изливаше върху мен и не се усещаше, че този гняв не е предназначен за мен.Караше се за шяло и нещяло.Не че е бил тиранин, просто от време на време не усещаше, че става по-груб.През по-голямата част от времето бе най-всеотдайният човек на света. Чувствах, че искам да дам всичко от себе си,че искам да видя този човек да се усмихва и явно се е получило,понеже според него съм променила живота му.Когато се разделяхме, и двамата плакахме, но аз чувствах, че трбва да се върна.Продължихме да си пишем и да си говорим по скайп-аз му изпращах непрекъснато неща, които да го карат да се усмхва и да му вдъхват надежда. Той също - особено в един критичен момент в живота ми, ми изпрати нещо, което направо ме спаси! С другия мъж също се виждаме и си даваме оптимизъм и сила един на друг.И двамамта живеем в ст.град,така че се виждаме много често.

Съжалявам, че ви разказвах толкова подробно, но нищо не е по-красноречиво от един пример,иначе нямах намерение това да се превръща в "Искрено и лично".Като погледна сега назад,разбирам, че всъщност аз не съм получила нещо различно от това, което съм искала. Когато срещнах първия мъж, имах нужда от закрила, топлина, исках някого,който да ме кара да се чувствам красива, желана, който да се държи добре. И имах това. Но ми липсваше буйната страст. Затова и следващата ми връзка ми даде това. И тук ще си кажете: същата ситуация - мъж ,който е галантен,държи се добре, но към него не изпитваш страст; вместо това тя е към другия - по-стихиен,страстен, но и груб, на която грубост прощаваш! Някой мъж ще си каже-ето вие жените не знаете какво искате!

Мисля,че всеки човек знае какво иска,иска и двете неща - защото Любовта е създадена да съчетава безрезервното приятелство и неукротимата страст и още хиляди неща-нито повече, нито по-малко! И точно в това е проблемът - докато се научим да проявяваме Любовта в цялото й великолепие, нито ние сме доволни от себе си, нито другите от нас. Не сте ли забелязали,че винаги имаме очаквания - аз ще ти дам това и това, но ако може и ти да ми дадеш нещо!И ако не можеш да ми дадеш, аз няма да се захващам с теб, а ще овладея чувствата си и ще чакам нещо по-истинско.Страдал/а съм и няма да го допусна повече! И ако човекът държи на нас и не иска да ни изгуби, ще започне да се държи както на нас ни се иска,забравяйки какво всъщност него го кара да се чувства щастлив.Ако и ние държим на него, започваме също да правим жертви и много често такива връзки се задържат дълго, но често лицата на хората са лишени от живинка, очите-от блясък. Защото вместо да открият себе си, те са се изгубили.
Тръгнали са с очакването,че душата им ще изживее всичко, за което е мечтала, но не се случва така. Не ме разбирайте погрешно-не че не трябва да се правят компромиси, но ако правим нещо, то трябва да е защото искаме да се променим, да станем по-добри и защото смятаме,че съответното поведение допринася за това, а не защото трябва да задържим любимия,макар това, което правим, да не ни харесва.Просто е различно. Трябва да се запитваме какво ние искаме да бъдем, какво искаме да променим в себе си и как взаимоотношенията ни с другия са ни помогнали да открием това.В една книга прочетох скоро твърдение, което много ме озадачи отначало: че ако обичаш някого,трябва да направиш така, че да няма нужда от теб! Това ми се стори пълен абсурд, но като се замисли човек,какво значи нуждата?Нещо,което нямаме. Тоест, ако на мен ми липсва нещо, много моля някой да попълни тази липса! Когато на нас ни липсва нещо, сме недоволни от себе си, когато другият не може да запълни нашата празнота,сме недоволни и от него!Може би трябва да започнем да се чувстваме пълноценни личности, да сме готови да даваме безусловно,без очаквания и тогава,както се казваше в книгата, да искаме да сме с другия,защото желаем да споделим пълнотата си с него,а не да чакаме той да отговаря на очаквания и да запълва празноти.

Предишната ми съквартирантка твърдеше, че има огромна разлика между очакване и надежда и че именно в очакванията се коренят всички страдания на човека.Защото очакването предполага да изискваме нещо от другия.Ако не искаме нищо,ще сме благодарни за всичко,което получаваме - ако е страст,трябва да я изживеем с цялата й сила,за да се почувстваме живи;ако е обич във вид на закрила, търпение, разбиране - да я приемем, защото тя радва душата;ако спорим и се обясняваме много - да видим какво можем да научим от този човек! Трябва според мен да си мислим винаги,че щом някой се е появил в живота ни,значи има какво да му дадем.И когато разберем какво е и му го даваме с радост, забелязваме, че и той има какво да ни даде и разбираме,че не случайно се е появил в живота ни. Това е добра стратегия, пробвала съм я. И дава много по-оптимистична визия за човешките взаиомоотношения!Казвам го нарочно,защото тук имаше едно много остро изказване към Тери,че едва ли не отношенията му с хората много куцат и той си е виновен и едва ли не да си посипе главата с пепел...(съжалявам МОРКОВ, знам,че е добронамерено, просто наистина е малко безпощадно:))Аз не разбирам защо, за Бога, винаги трябва да се търси вина?????Именно тя ни пречи - вайкайки се къде сбъркахме и къде сбърка другия, губим адски много време да наливаме от пусто в празно, вместо да изживяваме пълноценно миговете с любимия и накрая да балгодарим, че сме били благословени с това усещане.

А за жените и "лошите момчета"-пак стереотип,като с вината и очакванията.Разпространено е ,че добрите и възпитани мъже са задръстени,защото сладострастните погледи и предизвикателното поведение уж били непристойни.За "лошите момчета" пък е нормално да са непристойни.Затова и възпитаните момчета не се държат предизвикателно и по нищо не им личи,че може би изпитват страст."Лошите" пък, нали и така и така се възприемат за лоши, си се държат както си искат! Уж хората сега са по-освободени и нямат такива предразсъдъци, ама ето,опитът показва друго...Тези стереотипи още живеят в главите ни. Да,обаче природата явно е на друго мнение - та телата ни копнеят за страст, очите ни искат да виждат този копнеж и в други очи и т.н.И после се питаме, "защо този е гаден, а така ме привлича? А дали това не е курвенско от моя страна?"И почваме да се обвиняваме, че се поддаваме на тялото си,обвиняваме и момчето,че е курвар, а галантното, защо е задръстено и не вкара малко страст най-сетне? И така с обвинения доникъде не стигаме! Това не значи,разбира се, че галантните мъже трябва да станат курвари, просто трябва да си променим нагласите и да повярваме,че и свестните момчета имат също толкова пламенност и загадъчност в себе си като другите.Просто трябва да провокираме тези качества у тях, а те пък , да ги показват по-често. 

Относно тези, които направо им казваш,че са тъпи и ги обиждаш,а те полудяват по теб, не знам със сигурност,Тери. Или подсъзнателно,както казах, си мислят,че щом си грубиян,значи по правило си страстен и неустоим, или просто наистина са тъпи и не заслужават да се занимаваш с тях,защото,доколкото виждам,държиш на нещо истинско.Ако искаш,помисли над поведението си и ако нещо не ти хареса(подчертавам-на ТЕБ) , го промени. Но на мен ми се струва, че проблемът не е в това, че нещо ти има, а в очакванията - толкова много искаш и чакаш истинската любов,че когато срещнеш момиче и се окаже,че не е тя, ти се разочароваш, питаш се къде си сбъркал и се страхуваш това да не се повтори. Така обаче губиш,защото
вместо да помниш прекрасните неща, които връзката ти е дала, ти си губиш времето да мислиш защо се е провалила.Няма нищо провалено - нали казах по-горе:щом някой се е появил в живота ти,значи има какво да му дадеш, значи,че и той има какво да ти даде и на какво да те научи.А това е пътят към любовта - като сме благодарни за чувствата, които са били събудени от нас,като се учим и като изживяваме - а това става само по 1 начин - чрез отдаване. Свикнали сме да ни учат,че отдаването ни прави уязвими и че е по-добре да не си отваряме сърцата,без да сме сигурни, че няма да ни наранят.Само че ако сме със затворено сърце,как,питам аз, да влезе тая Любов? Затова трябва да сме готови да започваме отначало и отначало...Може да се запиташ, къде ще му излезе краят?
Ами както пише в тези будистки мъдрости на mishe, когато станеш прекрасно дърво, птичките сами ще кацнат! Но ако си мислиш,че никога няма да си достатъчно прекрасен и жените ще те въжприемат като вечния приятел, ще стане точно това, от което се страхуваш. По-добре повярвай, че си прекрасно дърво, бъди предизвикателен, но и галантен( възможно е, нищо че е противоречиво, човек може да съчетава противоречия и така е още по-неустоим - казвам ти го опит-напълно проверено е:))))), и ще видиш как птичката ще кацне на короната ти:)Ако не е кацнала вече,разбира се:)

Четат и чувстват...

 Днес съм подвласна на емоциите и в известен смисъл ми е мъчно, че не помня. Но от друга страна съм благодарна. Може би той не ме е заслужавал. Може би аз не съм била готова за него. Може би, може би...

Радвам се, че съм имала своите моменти, своите любови и раздели. Четейки се сега, явно съм била щастлива по някакъв друг начин, сякаш в друг живот.

В крайна сметка всичко е преходно. Когато научим уроците, които трябва просто продължаваме.

Имам един съвет към теб, BlackMoon. Наслаждавай се на всяко чувство в живота. Не се лишавай от нищо, но не забравяй и отговорността за решенията си. Животът наистина е кратък, но когато си в началото му не си личи. Живей и граби с пълни шепи.

Дали по- късно ще го забравиш е въпрос на избор. Моя е очевиден.

 И след като дадох, неискан съвет ти пожелавам да си истински щастлива.
Радвам се, че си открила себе си, в част от моя живот. Постъпвай по- мъдро от мен. :)