Да засегнем една доста деликатна тема. Как се пъддържат отношения с човек, в когото си бил влюбен, ама вече не си? Или пък който те е обичал, пък вече не те?Или пък с някого, който си си мислил, че те е обичал, пък сега вече мислиш, че въобще не те е обичал?
Хубаво ли е "да си останем приятели" и докъде се простира това приятелство? Само до притеснените здрасти и чао, до това да имаш винаги до себе си добър съветник, който те познава отлично или пък дотам, че винаги, когато останеш сам имаш готов едновечерен/нощен любовник-заместител?
Ами, ако речем, че не можем да бъдем приятели? Може ли да се разминаваш с човек, когото си обичал, без дори да го поздравиш, независимо какво се е случило между вас накрая?
И в крайна сметка, практикувайки едно от тези неща, по принцип ли го правим или в зависимост от случая? И как го правим най-важното? Как вожем да убедим някого, че си заслужава да потърси приятел в нашите очи, дори и те все още да са влюбени... Или пък позволяваме ли ние наистина на някого, когото вече не обичаме да подължава да е така близко до сърцето ни като знаем какво изпитва към нас? А ако позволяваме, то докъде се простира споделянето? Бихме ли му разкрили последното си любовно преживяване? А бихме ли издържали някой бивш да ни го разкаже?
Много въпроси изникват с тази тема - аз не мога на всички да си дам отговор. Ще се радвам, ако ги намерите за интересни и споделите мнението си.
А ето и резултатите от анкетата, подредени по брой гласували:
59 гласували:
приятели сме - 27 души
много конфузно става като се видим - 16 души
не се понасяме - 10 души
от време на време възраждаме любовните си отношения - 6 души
Comments4
Shogun, ще те водя на бира да се успокоиш, но не мога да обещая, че няма да те разплача пак..Ще рискуваш ли?:)