“Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!” Така пеехме през 1990 година. Пеехме и плачехме от радост. Пеехме и с трепет носехме сини лентички на ревера. Пеехме и строяхме от палатки градове на истината. Пеехме и си рисувахме лазурните миражи на едно светло и спокойно бъдеще. Пеехме и скандирахме “Времето е наше!”.
    На разсъмване всичко е розово за петнадесет минути макар…
    Само че някои призраци се оказаха по-живи от живите и ние още живеем в тяхната сянка.
    Не, комунизмът не си отиде. Отиде си мечтата за него. Отиде си наивната, трогателна вяра на нашите майки и бащи, че човек за човека е брат и че скоро ще рукнат реки от блага. Клетите хорица! Те крачеха в строя, изпълняваха петилетните планове за три години, гонеха илюзии и ги кичеха с червени значки. А днес, прегърбени и изнемощели, ровят в боклуците за късче хляб. Ровят и все още сънуват, че някому са нужни, че са в строя. А вие спите ли спокойно, деца?
    Подобно на героя на Стивън Кинг, чудовището свали клоунската си маска и се озъби с цялата си дива алчност и ненаситен егоизъм. То яхна гребена на нашите мечти и си построи пирамида от костите на надеждата ни и крадените куфарни пари. А вие спите ли спокойно, деца?
    Деспотът продължава да се смее на неизлечимата ни глупост. Както змията снася куп яйца и люпи котило от малки усойници, така и диктаторската партия си клонира рожби. Някои от тях нарече опозиция, а други - реформирани социалисти. А призракът на комунизма продължи да разплисква смрад и лъжи.
    Когато впрегнеш млад жребец да се върти в кръг и да вади вода от герана, отначало той цвили, хапе, рие земята с копита, а над изтерзания му гръб плющи камшикът. Но минават години – пет, десет, двадесет. Ако освободите вече грохналата, подобна на скелет кранта, тя ще продължи да се върти във все същия кръг, защото отдавна е ослепяла и оскотяла. Ако позволите народът ни да заприлича на това поробено същество, ще спите ли спокойно, деца?!
    От време на време, надзирателят с камшика разбира, че поробеното животно е започнало да осъзнава, че обикаля в кръг и у него се е надигнал справедливият огън на гнева.
    Тогава пуска нови герои на сцената. Ту цар, завърнал се от изгнание, който щял да ни поведе към райските двери, ту мускулест Мачо, преструващ се на Робин Худ, когото камерите и неудовлетворените жени на средна възраст обичат, ту златокос воевода, който крещи патриотарски лозунги с неонацистки привкус. А клетият жребец, отдавна забравил вкуса на свободата, се радва на разнообразието като на бучка захар и цвили възторжено под злобния кикот на кукловода.
    Комунизмът си отиде… А Европа и целият цивилизован свят ни считат за народ от апатични глупаци, сервилни роби на посттоталитарната мафия. Сладък ли е сънят ви, деца?
    Комунизмът си отиде, а Здравната каса е пред фалит. Ще останат само шепа болници в новия свят на геноцид, наречен от “реформаторите” нова здравна карта. Сега са около четиристотин, а ще бъдат осемдесет. Осемгодишните ни дечица, обект на новия експеримент за “здравословно хранене” имат хипертония. На челните места сме по брой на инфарктите и на психично болните. Инсулинът свършва, а с онкологично болните се отнасят като с животни. Иначе чиновниците от касата си имат луксозни офиси, автомобили и джакузита. Тъкмо тази финансова структура принуждава лекарите, полагали някога Хипократовата клетва, да се държат като писари и бакали. Умираш? Какво да се прави като за страданието ти няма клинична пътека? Спешно се нуждаеш от хирург? Е, би трябвало да ти се помогне, но “отпуснатите” от касата направления свършиха. Така че, не ни занимавай със себе си, а просто тихо и кротичко си умри! НЗОК сигурно е взела на концесия погребални бюра и печели от комисионните.
    Комунизмът си отиде, а образованието ни загива. Расте апатията и неграмотността. Расте и тежкият умствен дефицит. Скоро един значителен процент от нас, когато си вземат жалките заплати, вместо да се подписват, ще полагат палец. “Червената столетница” си отглежда подходящото стадо от роби.  
    Комунизмът си отиде, а най-будните ни и лъчезарни синове и дъщери бягат от ада и отиват да слугуват в чужди земи. Но “облачето бяло” не им обещава скорошно завръщане в Родината. Само нощем те сънуват родители, деца и любими и се събуждат с мокри от сълзи лица.
    Комунизмът си отиде, а в домовете за сираци умират от глад дечица, а грохнали старци работят след пенсия за жълти стотинки или просят по улиците.
    Българи, ако спите спокойно, дори Бог няма да ви прости това! Защото в нашия случай апатичната дрямка е по-лоша и от кома.
    Ако спите спокойно, ще повторя думите на един от най-великите българи:
    “Аз веч нямам мило драго, а вий, вий сте ИДИОТИ!”
    От страниците на Библията, тази вечна книга на цивилизованото човечество, мъдрецът Еклисиаст ни казва: “Има време за всичко…”
    Сега е дошло времето на справедливия гняв. Време да летим, вместо да пълзим. Време да се борим! Време да престанем да позволяваме да ни правят на глупаци. Време земята ни да се пропие с вяра, пот и сълзи а по улиците да закънтят старите хайдушки песни.
    Нека ви кажа, че зле разбрахте апела ми. Никога не съм разубеждавала тези, които са решили за кого да гласуват, да го сторят. Призивът ми е към тези седемдесет - осемдесет процента от нас, които са стигнали до извода, че няма достойни за доверието им кандидати, хора, към които причислявам и себе си. Тях призовавам да се размърдат, вместо да си седят в къщи и да протестират на чаша ракия. Поведението им не се възприема от света като наказателен вот, а като овча робска апатия. Бездействието им не ги превръща в недоволни граждани, а в доволни добичета. Цивилизованият свят мисли, че тези хора са останали в къщи, защото съдбата на България не ги интересува. Защото предпочитат да се вълнуват дали героинята в поредната сапунка е девствена, продава ли си тялото Ивайла и колко бири изпива дневно внукът на Тодор Живков. Мислят, че българите предпочитат да си прекопават картофите, да си варят боба и да плетат покривчици, вместо да покажат на политиците какво мислят за тях и каква е волята на народа.
    Апелът ми е към тия отчаяни, уморени и оскърбени наши сънародници. Жалко, че бях криво разбрана!
    В това, което имам да ви кажа, не блика само гняв и отчаяние. Укорявате ме, че не предлагам нещо градивно, но грешите.
    За да бъде България спасена, трябва коренно да се промени самата система.
    Основно средство за решаване на най-съществените въпроси трябва да стане референдумът. Дотегна ми да слушам брътвежи, че това било “популизъм”, че хората не били компетентни да вземат решения. Това е наглост! Какво позволява на нашите окаяно жалки политици да твърдят, че са по-умни и мъдри от народа си и то при управление, при което за нашата защита при бедствия и аварии се грижи Емел Етем?! При което на хуманизъм ни учи Емилия Масларова, а вожд и вдъхновител е Румен Петков?! Мисля, че самозабравилите се властници трябва да бъдат поставени на мястото, което е най- подходящо за тях - място с прозорци с решетки и раирани униформи.
    Всички дъщерни партии на БКП, пръкнали се след 1990 година, трябва да бъдат задължени да се пререгистрират и, при доказано престъпно и разрушително управление, такава пререгистрация да им бъде отказана.
    В парламента трябва да се допуска само по един мандат или в краен случай, при много специални условия втори. Това ще ни избави от участта да гледаме все едни и същи стари корумпирани муцуни, от които някои нямат и ден стаж извън депутатския. На мен ми писна персони като Пирински, Доган или Праматарски да дремят по банките десетилетия или, както е с Доган, да се гаврят с всичко чисто, патриотично и истинско, със закона и справедливостта, да си въртят тъмните сделки и да зоват себе си “народни представители”.
    Трябват ни нови лица, нови, истински хора! Иисус е казал, че ново вино в стари бъчви не се налива. Трябва ни и възможност да гласуваме за личности, а не за натрапени ни списъци от все същите повехнали клоуни. Разбира се, в някои от тия листи има хора, които бих избрала с удоволствие, ако изборът беше мажоритарен, но точно те са на последни места в листите, а българинът трудно може да се ориентира в сложната възможност за преференции. Например, в листата на Синята коалиция има един интелигентен мъж, когото уважавам, но начело се кипри Надето Михайлова. Дори в листата на НДСВ има кандидат за евродепутат, Георги Денков, умен юрист и почтен човек, за когото с радост бих гласувала. По-скоро, обаче, бих умряла, отколкото да гласувам за НДСВ. Тези лакеи ще употребят свестния човек, който, боя се, ще остане далеч от мястото, което наистина заслужава. Изобщо, пропорционалната система позволява да разцъфне една от най-порочните черти на българина, която мистериозно ни тласка да поставяме начело некадърници, мазници и посредствени хора.
    Едно общество не може да се пречисти и излекува без възмездие и прошка. Виновниците за националната разруха и народните страдания трябва да бъдат съдени и наказани справедливо, но сурово. Това не е реваншизъм, а човешката потребност от възстановяване на равновесието и хармонията. Ако злото не бъде наказано, то ще се множи и разпространява като ракови метастази. Оставим ли го невъзмездено, никога няма да можем да продължим напред.
    Сърцевината на тези прекрасни идеи открих в програмните документи на Движение за реална демокрация “Идея за България”, учредено и действащо в емиграция. За хората, които го изграждат, все още не мога да дам категорично мнение, но се надявам да се окажат достойни.
    Каквото и да се случи, ако малките огънчета на нашето отчаяние, гняв и надежда за повече добро и чистота се слеят, ще избухне мощна клада, която ще изпепели злото.
    Събудете се, българи! Разполагаме с около две години и половина. Успеем ли да се сплотим, времето наистина ще стане наше. Провалим ли се и тогава, с мечтата ни за достойна и силна Родина ще бъде свършено! Събудете се!
                                Паула Лайт.

ИЗБОРИ – ПРИЗИВ

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ 70% БЪЛГАРИ, КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ.
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт

“Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!” Така пеехме през 1990 година. Пеехме и плачехме от радост. Пеехме и с трепет носехме сини лентички на ревера. Пеехме и строяхме от палатки градове на истината. Пеехме и си рисувахме лазурните миражи на едно светло и спокойно бъдеще. Пеехме и скандирахме “Времето е наше!”.
    На разсъмване всичко е розово за петнадесет минути макар…
    Само че някои призраци се оказаха по-живи от живите и ние още живеем в тяхната сянка.
    Не, комунизмът не си отиде. Отиде си мечтата за него. Отиде си наивната, трогателна вяра на нашите майки и бащи, че човек за човека е брат и че скоро ще рукнат реки от блага. Клетите хорица! Те крачеха в строя, изпълняваха петилетните планове за три години, гонеха илюзии и ги кичеха с червени значки. А днес, прегърбени и изнемощели, ровят в боклуците за късче хляб. Ровят и все още сънуват, че някому са нужни, че са в строя. А вие спите ли спокойно, деца?
    Подобно на героя на Стивън Кинг, чудовището свали клоунската си маска и се озъби с цялата си дива алчност и ненаситен егоизъм. То яхна гребена на нашите мечти и си построи пирамида от костите на надеждата ни и крадените куфарни пари. А вие спите ли спокойно, деца?
    Деспотът продължава да се смее на неизлечимата ни глупост. Както змията снася куп яйца и люпи котило от малки усойници, така и диктаторската партия си клонира рожби. Някои от тях нарече опозиция, а други - реформирани социалисти. А призракът на комунизма продължи да разплисква смрад и лъжи.
    Когато впрегнеш млад жребец да се върти в кръг и да вади вода от герана, отначало той цвили, хапе, рие земята с копита, а над изтерзания му гръб плющи камшикът. Но минават години – пет, десет, двадесет. Ако освободите вече грохналата, подобна на скелет кранта, тя ще продължи да се върти във все същия кръг, защото отдавна е ослепяла и оскотяла. Ако позволите народът ни да заприлича на това поробено същество, ще спите ли спокойно, деца?!
    От време на време, надзирателят с камшика разбира, че поробеното животно е започнало да осъзнава, че обикаля в кръг и у него се е надигнал справедливият огън на гнева.
    Тогава пуска нови герои на сцената. Ту цар, завърнал се от изгнание, който щял да ни поведе към райските двери, ту мускулест Мачо, преструващ се на Робин Худ, когото камерите и неудовлетворените жени на средна възраст обичат, ту златокос воевода, който крещи патриотарски лозунги с неонацистки привкус. А клетият жребец, отдавна забравил вкуса на свободата, се радва на разнообразието като на бучка захар и цвили възторжено под злобния кикот на кукловода.
    Комунизмът си отиде… А Европа и целият цивилизован свят ни считат за народ от апатични глупаци, сервилни роби на посттоталитарната мафия. Сладък ли е сънят ви, деца?
    Комунизмът си отиде, а Здравната каса е пред фалит. Ще останат само шепа болници в новия свят на геноцид, наречен от “реформаторите” нова здравна карта. Сега са около четиристотин, а ще бъдат осемдесет. Осемгодишните ни дечица, обект на новия експеримент за “здравословно хранене” имат хипертония. На челните места сме по брой на инфарктите и на психично болните. Инсулинът свършва, а с онкологично болните се отнасят като с животни. Иначе чиновниците от касата си имат луксозни офиси, автомобили и джакузита. Тъкмо тази финансова структура принуждава лекарите, полагали някога Хипократовата клетва, да се държат като писари и бакали. Умираш? Какво да се прави като за страданието ти няма клинична пътека? Спешно се нуждаеш от хирург? Е, би трябвало да ти се помогне, но “отпуснатите” от касата направления свършиха. Така че, не ни занимавай със себе си, а просто тихо и кротичко си умри! НЗОК сигурно е взела на концесия погребални бюра и печели от комисионните.
    Комунизмът си отиде, а образованието ни загива. Расте апатията и неграмотността. Расте и тежкият умствен дефицит. Скоро един значителен процент от нас, когато си вземат жалките заплати, вместо да се подписват, ще полагат палец. “Червената столетница” си отглежда подходящото стадо от роби.  
    Комунизмът си отиде, а най-будните ни и лъчезарни синове и дъщери бягат от ада и отиват да слугуват в чужди земи. Но “облачето бяло” не им обещава скорошно завръщане в Родината. Само нощем те сънуват родители, деца и любими и се събуждат с мокри от сълзи лица.
    Комунизмът си отиде, а в домовете за сираци умират от глад дечица, а грохнали старци работят след пенсия за жълти стотинки или просят по улиците.
    Българи, ако спите спокойно, дори Бог няма да ви прости това! Защото в нашия случай апатичната дрямка е по-лоша и от кома.
    Ако спите спокойно, ще повторя думите на един от най-великите българи:
    “Аз веч нямам мило драго, а вий, вий сте ИДИОТИ!”
    От страниците на Библията, тази вечна книга на цивилизованото човечество, мъдрецът Еклисиаст ни казва: “Има време за всичко…”
    Сега е дошло времето на справедливия гняв. Време да летим, вместо да пълзим. Време да се борим! Време да престанем да позволяваме да ни правят на глупаци. Време земята ни да се пропие с вяра, пот и сълзи а по улиците да закънтят старите хайдушки песни.
    Нека ви кажа, че зле разбрахте апела ми. Никога не съм разубеждавала тези, които са решили за кого да гласуват, да го сторят. Призивът ми е към тези седемдесет - осемдесет процента от нас, които са стигнали до извода, че няма достойни за доверието им кандидати, хора, към които причислявам и себе си. Тях призовавам да се размърдат, вместо да си седят в къщи и да протестират на чаша ракия. Поведението им не се възприема от света като наказателен вот, а като овча робска апатия. Бездействието им не ги превръща в недоволни граждани, а в доволни добичета. Цивилизованият свят мисли, че тези хора са останали в къщи, защото съдбата на България не ги интересува. Защото предпочитат да се вълнуват дали героинята в поредната сапунка е девствена, продава ли си тялото Ивайла и колко бири изпива дневно внукът на Тодор Живков. Мислят, че българите предпочитат да си прекопават картофите, да си варят боба и да плетат покривчици, вместо да покажат на политиците какво мислят за тях и каква е волята на народа.
    Апелът ми е към тия отчаяни, уморени и оскърбени наши сънародници. Жалко, че бях криво разбрана!
    В това, което имам да ви кажа, не блика само гняв и отчаяние. Укорявате ме, че не предлагам нещо градивно, но грешите.
    За да бъде България спасена, трябва коренно да се промени самата система.
    Основно средство за решаване на най-съществените въпроси трябва да стане референдумът. Дотегна ми да слушам брътвежи, че това било “популизъм”, че хората не били компетентни да вземат решения. Това е наглост! Какво позволява на нашите окаяно жалки политици да твърдят, че са по-умни и мъдри от народа си и то при управление, при което за нашата защита при бедствия и аварии се грижи Емел Етем?! При което на хуманизъм ни учи Емилия Масларова, а вожд и вдъхновител е Румен Петков?! Мисля, че самозабравилите се властници трябва да бъдат поставени на мястото, което е най- подходящо за тях - място с прозорци с решетки и раирани униформи.
    Всички дъщерни партии на БКП, пръкнали се след 1990 година, трябва да бъдат задължени да се пререгистрират и, при доказано престъпно и разрушително управление, такава пререгистрация да им бъде отказана.
    В парламента трябва да се допуска само по един мандат или в краен случай, при много специални условия втори. Това ще ни избави от участта да гледаме все едни и същи стари корумпирани муцуни, от които някои нямат и ден стаж извън депутатския. На мен ми писна персони като Пирински, Доган или Праматарски да дремят по банките десетилетия или, както е с Доган, да се гаврят с всичко чисто, патриотично и истинско, със закона и справедливостта, да си въртят тъмните сделки и да зоват себе си “народни представители”.
    Трябват ни нови лица, нови, истински хора! Иисус е казал, че ново вино в стари бъчви не се налива. Трябва ни и възможност да гласуваме за личности, а не за натрапени ни списъци от все същите повехнали клоуни. Разбира се, в някои от тия листи има хора, които бих избрала с удоволствие, ако изборът беше мажоритарен, но точно те са на последни места в листите, а българинът трудно може да се ориентира в сложната възможност за преференции. Например, в листата на Синята коалиция има един интелигентен мъж, когото уважавам, но начело се кипри Надето Михайлова. Дори в листата на НДСВ има кандидат за евродепутат, Георги Денков, умен юрист и почтен човек, за когото с радост бих гласувала. По-скоро, обаче, бих умряла, отколкото да гласувам за НДСВ. Тези лакеи ще употребят свестния човек, който, боя се, ще остане далеч от мястото, което наистина заслужава. Изобщо, пропорционалната система позволява да разцъфне една от най-порочните черти на българина, която мистериозно ни тласка да поставяме начело некадърници, мазници и посредствени хора.
    Едно общество не може да се пречисти и излекува без възмездие и прошка. Виновниците за националната разруха и народните страдания трябва да бъдат съдени и наказани справедливо, но сурово. Това не е реваншизъм, а човешката потребност от възстановяване на равновесието и хармонията. Ако злото не бъде наказано, то ще се множи и разпространява като ракови метастази. Оставим ли го невъзмездено, никога няма да можем да продължим напред.
    Сърцевината на тези прекрасни идеи открих в програмните документи на Движение за реална демокрация “Идея за България”, учредено и действащо в емиграция. За хората, които го изграждат, все още не мога да дам категорично мнение, но се надявам да се окажат достойни.
    Каквото и да се случи, ако малките огънчета на нашето отчаяние, гняв и надежда за повече добро и чистота се слеят, ще избухне мощна клада, която ще изпепели злото.
    Събудете се, българи! Разполагаме с около две години и половина. Успеем ли да се сплотим, времето наистина ще стане наше. Провалим ли се и тогава, с мечтата ни за достойна и силна Родина ще бъде свършено! Събудете се!
                                Паула Лайт.

ИЗБОРИ – ПРИЗИВ

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ 70% БЪЛГАРИ, КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ.
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт

“СВОБОДНИЯТ”  ИЗБОР
(за кого да гласувам)

    Отдавна, много отдавна, когато бях младо момиче и пред очите ми маршируваше сивата комунистическа диктатура, а в света наоколо гърмяха фанфарите на “победилия” социализъм, за свободните избори се говореше само шепнешком. Самата дума “избор” звучеше абсурдно, защото, за да избираш, трябва да имаш поне две алтернативи.
    Спомням си как при първото си гласуване, когато за избори бях чела само в учебника си по история, учудено излязох от тъмната стаичка и попитах комисията къде са останалите видове бюлетини. За мой късмет, възприеха въпроса ми точно като това, което си беше, плод на детински наивитет.
    Формално погледнато, днес е налице свободата да избираш между твърде много варианти. Само че, наистина ли е така? Защо ли тези многообразни алтернативи ми напомнят нашенските колбаси, в червата на които, независимо от екзотичния вид и имена, се тъпче все същата блудкава соя?! Или се сещам за клетия Адам, на когото Бог великодушно казал: “Избирай, човече! Всички жени са твои!” Хрумва ми и друго сравнение. Представете си твърде бедна пътуваща театрална трупа, където една и съща увяхнала улична артистка трябва последователно да изиграе ролята на съпругата, любовницата, любопитната съседка-клюкарка, пощальона и кварталния полицай.
    Мисля, че възможността да избираме е фалшива опаковка. Зад различните маски ни се зъби все същото грозно, лукаво лице на диктатора, който някога дебелашки се перчеше на трибуните, пред които марширувахме…
    Понякога в коментарите хора гадаят кой плаща за моите публикации. Не бих имала нищо против да стана малко по-богата. Само че, като честен търговец, бих продавала само качествена стока. Как да рекламирам боклуци? Как да твърдя, че соята е месо, че повяхналата грозница е красиво момиче, а крантата - буен жребец, който ще ни изведе от блатото на отчаянието? Не пиша платени публикации просто, защото няма кого да похваля. За жалост, един от коментарите, според който “Паула вижда и през стените” е верен. Да, виждам ясно зад маските, зад шарения грим, който скрива бръчките върху морала, зад пищните одежди, покрили мръсното бельо, зад фалша, измамите и гаврата с клетия ни народ. Виждам троянските коне и мулета, които ни пробутват като народни герои, евтините дрънкулки, представяни за злато и диаманти. И ще продължа да разобличавам измамниците, докато дишам, съвсем безплатно.
    Не вярвате, че всичко е фалш??? Е, добре, каня ви на театър. Режисьорът е един, а сценариите различни. Нека да надникнем зад кулисите и да видим какво са нашите актьори на политическата сцена. Не забравяйте, че тук билетите са безплатни, но на изборите ще ви излязат много скъпи и добре си помислете на кого ръкопляскате толкова щедро:
    БСП (БАЛКАНСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПОМИЯ) - играе собствената си роля на червена бабичка, накичена с тенекиените значки на славното си минало. Всички театрални трикове са създадени да трогнат най-наивните слоеве от публиката, онези възрастни хора, които биха ронили сълзи за “Многострадалната Геновева”, за “Злочеста Кръстинка” и “Изгубена Станка”. Налице са всички сладникави елементи на постановката. “Беззащитно” очилато момче с глуповат вид и прилична подстрижка, което стариците биха искали да ощипят по бузките; крокодилските сълзи на Масларова за нейните “скъпи майчици и бащи”. Репликите се подават в типичната “паткореч” на Оруел. Говори се дълго, гладко, сложно и витиевато, без да се казва нищо съществено. Използват се думи като “компетентност”, “професионализъм”, “социална политика”. Зад всичко това се зъби болшевишката вълча муцуна на звера, който не се насити да граби от куфарните пари до европейските еврофондове.
    НДСВ (НАТРУФЕНО ДВИЖЕНИЕ на СИМЕОНОВИТЕ ВАСАЛИ) - партия от един човек, вече бита карта. Успя да докара на актрисата четири години пълни салони с мита за благородния монарх, напуснал страната като разплакано малко дете и върнал се с рицарска шпага да ни спасява. А зад маската се зъби плейбой, отдавна купен от най-ретроградните червени кръгове, за да върне техните деца и внуци във властта, да изпере парите им в чуждестранните банки и да им докара нови, свежи средства от наивните данъкоплатци. Под това царствено знаме тук се вмъкнаха отрочетата на старите вълци от ЦК на БКП, аморфни кариеристи, които са готови да се продадат и на дявола, за да получат достъп до парче от баницата и всякаква подобна паплач.
    ДПС (ДАЛАВЕРИ, ПАРИ, САРАИ) - подходящо средство да се разиграва етническата бучка захар и етническия камшик. В страх и объркване клетите ни сънародници от турски  произход гласуват под строй за злодея, по чиито ръце има тяхна кръв. А той върти задник в сложни гюбеци и успява да размества българските политически сили като пешки върху шахматната си дъска. Безнаказан е и такъв би си останал, ако зависи от българските институции. Никой не му прави данъчни проверки, разследванията срещу него умират в зародиш, него не го притесняват съд, полиция или прокуратура.
    Герб (ГЕНЕРАЛ ЕВНУХ на РОДНИЯ БОКЛУК) - партия от един и за един човек. Създадена, за да подмами сексуално неудовлетворените домакини на средна възраст и “мачовците”, които виждат в генерала голям пич, нашенски Джеймс Бонд, дето ще разгроми лошите. А зад мъжкарската фасада се крие  типичната нашенска мутра с врат на бик и мозък на фолк певица, чиято цел в живота е да остане пред обектива на камерите, каквото и да му струва това. Това мускулесто и лъскаво нищо ще е принудено да танцува в ръцете на кукловода, защото миналото му не е чисто като момина сълза. Бивш бодигард на Тодор Живков и Симеон, сега е призван да пази отрочетата им с други средства - да бъде тяхната политическа играчка.
    Атака (АЗ ТАРИКАТЪТ - АВАНГАРД на КЛОУНИТЕ АНАРХИСТИ)  - Тук стигаме до най-хитрата мимикрия на старата артистка. Играе се върху благородна струна в сърцето на българина- неговия патриотизъм. Атака пледира за националните консервативни ценности, за християнски морал и ни шашва с красиви лозунги като “България за българите!” Привлича като електорат хора честни, потъпквани и готови за борба в името на благородни каузи. Вниманието, обаче, се отклонява от истинската драма, ярко и изкусно. Виновни са турците, циганите, евреите, ЕС, извънземните. За корупцията се говори много, но без имена. Често в речите блика умилено стародавно русофилство. Лидерът е красавец и левент, с войнствен речник и мъжкарско излъчване. Той толкова агресивно поздравява възторжените тълпи с поздрав на генералисимус, че човек забравя, че дори не е ходил войник. Активистите на “Атака” са агресивни, многословни и нешлифовани. Те са обилно покрит с нафталин анахронизъм, придаващ си авангарден вид. Не бива да забравяме, че, ако искаме България да излезе от блатото, не трябва да гледаме назад, а напред. Жената на Лот се вкаменила, а Евридика се върнала в царството на мъртвите само заради такъв поглед в погрешната посока.
    ДСБ (ДЕМОНИЗИРАНИ СЪРДИТИ БЪЛГАРИ) - Иван Костов е мъж със  здрав разум и управленски талант, който би могъл да ни приобщи към съвременната европейска демокрация, но допусна грешки, които дадоха възможност на червения режисьор, използващ медийния си слугинаж, да го демонизира. Сега майките едва ли не плашат децата си, че, ако не слушат, “ще ги дадат на чичко Костов”. Така “командирът” плаща греха си, че допусна да го подмамят евтини илюзионисти като Александър Божков, Христо Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (последните трима са в Движение за права и свободи - ДПС) за пари и безнадеждно опетни политическата си визия. Боя се, че в момента го използват за емблема на злото и корупцията тия, които наистина са зли и корумпирани. Жалко!
    СДС (СЪЮЗ на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ) - нашата крехка политическа мечта беше сериозно осквернена и обезобразена още, когато бе засято семето й в каменистата почва на робския ни манталитет.  Затова в средите й гъмжи от троянски коне на Държавна сигурност и при всеки истински опит за подем и победа, се появяват “мравки”, “люспи” и други форми на политически лекета, които убиват и компроментират синята идея. Последен пресен пример за това е фарсът с регистрацията за избори.
    “Другата България” (ДАР за БАЛАМИТЕ) – гнездо на евтини мошеници с болезнени амбиции, употребени да добавят някой и друг глас към излинелия електорат на “царя”
    “Ред, Законност и Справедливост” (РЕВОЛЮЦИОННА ЗАВЕРА на САМОТНИЦИ) - Добър опит за честна сценична игра, но унищожен в зародиш от червената артистка - уличница, която, когато не може да намери други аргументи, назовава младите и талантливи актьори “луди”. Уви, България е земя, където за дълго, дълго време ще считат свестните за луди.
    Е, харесва ли ви спектакълът? Бих искала да го представя като комедия, но си е цяла трагедия.
    Наред с това, налице е и имуществен ценз. В политическото театро можеш да се включиш само ако ти или родителите ти са крадили достатъчно или ако те купят мафиоти, крадили така. Виж образователен ценз липсва. Ако кандидастваш за роля в политическия театър, да си невеж, простак, малограмотен или просто наивен и задръстен е предимство. На мода са манекенките, научили се да натискат бутончето за гласуване по подаден от кукловода знак.
    Е, и какво да сторим? - ще попитате. - Дали да не си останем в къщи в деня на избора?
    Не, в никакъв случай! Това би значело да допуснете лошите актьори да чуват аплодисменти, макар и от почти празна зала. Влезте в залата и, ако спектакълът не ви харесва, освиркайте ги! Няма по-лоша позиция от бездействието. Моят човешки и граждански съвет е тия, които искрено вярват на определена политическа сила, да гласуват за нея, а останалите пак да гласуват, но с бюлетина, в която са зачеркнали всички имена. Време е режисьорът да разбере, че съзнаваме колко слаби и жалки са неговите актьори и че за в бъдеще искаме сами да си избираме изпълнителите в представлението. Време е!
ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт - Това съм аз (It is me): http://PaulaLightVerity.blogspot.com

Съдбата на България е предначертана. След тези парламентарни избори, “Герб” ще управлява за две години и четири месеца. След този период, за клетата ни измъчена Родина ще възникне големият и последен шанс да поеме по пътеката на духовното и материално Възраждане. Но ПП Другата България не е тази обновителна сила. Нейните лидери не са месиите. Нейните цели нямат нищо общо с мечтите и благополучието на клетия ни народ. Не бива да допускаме да бъдем излъгани за пореден път, защото историята не дава безброй възможности.
    Мнозина от моите читатели са ме укорявали в прекалено черногледство, а някои дори в твърде много злоба и омраза. Не им се сърдя, защото често рисувам мрачни картини, но мисля, че не са прави. Като всеки българин чакам, надявам се и търся. Подобно на Диоген, който, странен и неразбираем за другите, обикалял по друмищата на Древна Елада с фенер, запален посред бял ден, търся и ще продължавам да търся. Очаквам онези наши синове и дъщери, които с истинско родолюбие, безкористност и жертвоготовност ще се захванат да изринат Авгиевите обори и да спасят народа си от блатото, в което е затънал.
    Вярвам, че спасителите ще дойдат отвън и ще бъдат емигранти, може би, второ поколение. Това трябва да са хора, които не носят гените на робската апатия и бездушното покорство. Те ще бъдат нашият Мойсей, който да ни изведе от духовната пустиня, в която се намираме. Ето защо, когато разбрах за учредяването на партия Другата България, у мен за миг трепна надеждата, че това са чаканите, че някак ще прескочим предначертания период на управлението на Герб, че светлината доближава мрачната яма на затвора ни. Затова написах на господин Божидар Томалевски, лидер на въпросната политическа организация писмо, което завършва така:
    “Но паякът плете огромни паяжини, а злото хвърля дълги сенки. Кой може да знае дали сред вас не са се настанили като личинки на паразити потомците на ония, които озлочестиха народа ни? Преуспели и загладени, костюмирани и самодоволни, те, може би, обикалят сред добрите и почтените от вас и ви убеждават, че не са деца на мрака, а на светлината. Спомнете си за “великденчетата” на Симеон Сакскобургготски! Един от вас, например, е бил координатор на НДСВ. Огледайте се за маскирани издънки на комунистическата върхушка или за агенти на Държавна сигурност второ поколение, та да не ви употребят за своите користни цели! Не допускайте да внесете в Родината оня дървен кон, с който данайците са унищожили Троя.
Аз ще следя кандидатите, действията и идеите ви и ще бъда много бдителна. Ако целите ви са чисти, ако не сте емисари на все същата червена ламя, няма да имате по-добър приятел от мен. Ще работя за вашата кауза, анонимна и неизвестна, безвъзмездно и честно, без да очаквам “къс от баницата” и да претендирам за заслуги. Докато съм жива, едва ли ще научите моята самоличност.
Но горко ви, ако смятате да си направите поредната гавра с клетите ни сънародници! Ще ви обявя война, а мисля, че умея да воювам. Колкото и Донкихотовско да ви изглежда, мечът на Гебура не е ръждясала и смешна старомодна играчка на честта, а оръжие на Светлината! Работете в името на Родината! Не позволявайте да ви завладее лакомия, презрение към обикновените хора, надменност и псевдоелитарни фасони, защото ще бдя! Засега съм с вас и ви благославям. Нека Светлината ви пази и закриля! “
В отговор, Божидар Томалевски ми изпрати следното писмо:
Bojidar Tomalevski <bojidar.tomalevski@drugatabulgaria.bg>    
До:    Паула Лайт <paula_light@abv.bg>    
Относно:    paritq Drugata Bulgaria     
Дата:    Неделя, 2009, Май 3 19:17:23 EEST    
Уважаема госпожо Лайт,
Благодаря Ви за моралната подкрепа. Вместо да си губите времето и да търсите някакви закодирани комунисто, царисти и т.н.,по-добре се присъединете към нашата идея. Уверявам Ви, че при нас такива няма.Както разбирам от Вашето писмо, нашата инициатива Ви хареса и ще се радвам ако Ви е лично се ангажирате с нея, станета наш члан, оргфанизирате клуб и бъдетепредставител в държавата, в която живеете.
С най-добри пожелания,
Божидар Томалевски
    Бих желала искрено да споделя какво най-много ме огорчи. Не това, че господинът най-безпардонно излъга в своето послание. Политиците май лъжат по презумпция така, както леопардът има петна, а таралежът - бодли. Не! Огорчи ме твърде снизходителната представа на Томалевски за интелектуалните качества на неговите сънародници. Това, че гледа на нас, както конквисдаторите са гледали на примитивните диваци и аборигени и смята, че е много лесно да ни пробута мъниста, бутилки евтин алкохол и огледалца, а да получи в замяна земя и кюлчета злато. Вярно е, че сме дали много примери за политическа доверчивост и наивитет, но все пак сме компютърно грамотни и не е чак толкова трудно да се направи проверка и внимателен анализ на новите лица, които искат да станат част от “политическия елит”. Тази проверка ми показа с кого си имам работа. Зад кротката агнешка маска отново ми се озъби старата вълча муцуна на червената върхушка и нейните потомци. Подобно на сюжета в евтина comedia del’arte или в сензационен Холивудски филм, зад картоненото домино, в различна роля, играят все същите стари актьори с набръчкана съвест, съсухрен морал и немощни души. Спомнете си старата приказка за седемте козлета. За да влезе в заключената колиба и да погълне козлетата, вълкът покрива лапите си с брашно и говори с тънки и нежни кози трели, та наивните яренца да го вземат за своята майчица коза и да му отворят. За да не пуснем сред стадото си поредния гладен вълк, искам да ви разкажа една приказка, приказката за Другата България. В нея има всичко - красиви благороднички, наследници - хамелеони, дипломати с манталитет на търгаши и цяла торба илюзии. Който има уши да слуша, за да не пуснем за пореден път хищника сред нас!
    Имало едно време в град Златица хубаво момиче на име Василка Димитриева. Тя не харесвала сивия си живот в сивия делник, сред сивите си връстници. Не харесвала и името си. Искала да попадне в друга земя, в друго време и под нова самоличност. Така Василка претърпяла метаморфоза и станала Лучия Остерлунд, смел борец за човешки права и свободи, яростна роялистка, носителка на благородническа титла. Дистанцирам се от онези, които й се подиграват и я назовават “луда бабичка”, както и от онези, които твърдят, че е търпяла наказание за кражба в Сливенския затвор. Може да е било така, а може и да не е. Разбира се, Василка - Лучия лъже за много факти от живота си, но това е разбираемо и донякъде простимо. Ужасно е да не харесваш себе си, да искаш да влезеш в друго битие и друга кожа. Все пак, бих я посъветвала да реши каква е. Представя се за член на лигата (то е комитет) за човешки права и свободи, Helsinky Watch (http://en.wikipedia.org/wiki/Helsinki_Watch), за член на комитет с това име в България, Финландия или Южна Америка. Представя се и за член на Amnesty International (http://www.amnesty.org), което не е възможно, просто защото в тази организация не членуват физически лица, въпреки че има многобройни сътрудници. Лучия трябва да си избере и дали да бъде баронеса или графиня, защото е невъзможно двете едновременно, бива и да се задоволи с едно-две висши образования, а да не твърди, че има пет. Няма нищо срамно в това в жилите ти да тече българска пролетарска кръв и да си по образование лаборантка. В този фентъзи епос нашата Пепеляшка се обърква твърде много и си противоречи, а твърденията й са направо безумни. Не бих се занимавала с нея и не бих дръзнала да руша илюзорния й свят. Нека вярва, че тиквата е златна каляска, а плъховете – лакеи. Нека смята, че изящната и аристократична кристална пантофка е подходяща за нейния крак. Проблемът е в това, че госпожата е решила да влезе в голямата политика и да пробие пъртина в нея за своя син, Божидар.
    Отначало вижда мястото му най-вече в средите на НДСВ, където бляновете й вече го рисуват като доверен царедворец и най-приближен и обичан съветник на “царя”. За целта, мадам Лучия се втурва да основава роялистки клубове и да проповядва доктрината на монархията сред своите сънародници. В оня период, нашите медии проявяват наивност и често я интервюират като дама със знатно потекло, която иде от Запад да ни налее ум в главите. Гостенката не спира да говори за качествата на Симеон, за предимствата на монархическата форма на държавно управление. Стига дотам, че твърди най-сериозно как фамилията на Сакскобургготите произлизала от прабългарския род Дуло. Намират се хора, готови да преглътнат дори и това. Действително, нашата Пепеляшка постига нещичко и синът й става член на Националния съвет на НДСВ, но достъпът до държавната баница на управлението тъй и остава недостижим за него. Тлъстите мръвки са подготвени за великденчетата, за приближените на принц Кирил от така наречения Лондонски клуб, които носят в гените си знатно червено потекло и разполагат с доста куфарни пари.
    Разочарована, Лучия Остерлунд се опитва да направи сина си евродепутат от листата на Социалдемократическата партия. Когато не успява, става страстна привърженичка на “Герб” и хуква да агитира за кандидатите на тази партия в местните избори. Тя обикаля из провинцията. Посещава Русе, Плевен, Габрово, и Хасково. Направо е неуморна, но накрая стига до печалния извод, че и тук баницата отдавна е разпределена и едва ли ще има къс за нейния наследник. Така мадам стига до извода, че е трудно да се снесе златно яйце в нечие чуждо гнездо и че на сина й е нужна собствена партия. За привърженици тя привлича втора вълна монархисти, чрез които Симеон ще запази известно влияние в управлението на страната, за да защити авоарите си. Така се ражда Политическа партия Другата България.
    Партията е учредена на 23.03.2009 г. в столицата, в хотел “Кемпинкски-Зографски”, а учредителното събрание се състои от 620 делегати. Бих искала да споделя с вас каква е програмата на тази партия, но така и не разбрах. Всичко се свежда до приятно мъгливи обещания в страната да стане по-хубаво, а избраниците, които имали солидни европейски връзки, да “лобират” за повече Европейски инвестиции. Като се изключат няколко технически предложения, свързани с възможността на емигрантите да упражнят правото на глас, лично аз не видях никаква конкретика. Лозунгите силно ми напомнят обещанията на Симеон да “оправи” България за осемстотин дни и направо да я превърне в земен рай. Е, наистина я превърна за себе си и за приближените си фаворити!
    На събранието за лидер на партията единодушно бе избран Божидар Томалевски, а в ръководството влязоха някои емблематични личности, за които ще поговорим по-долу.
    Какво бих могла да кажа за лидера? Като начало, това, че лъже като барон Мюнхаузен. Заявява в писмото си, адресирано до мен, че сред тях няма царисти и пропуска да спомене, че е бил в ръководния орган на НДСВ. В интервю с него, взето преди време от журналистката Ана Миланова, четем следното: “НДСВ се олицетворява с Негово Величество. Той е една силна и харизматична личност. Аз самият съм хард роялист. Именно това ми даде тласъка да бъда съпричастен към идеите на НДСВ”. В други изявления говори за образованието си , завършено във Финландия, със специалност маркетинг, менижмънт и реклама, за това, че знае шест езика и че има солидни контакти с елитни международни среди. Не знам какво да мисля за тези изявления, но лично аз вече, преди да се ръкувам с него, бих си преброила пръстите. Още повече, че твърди, че имал родствени връзки с фамилията Ротшилд, което вече ми напомня за богатото въображение на майка му, госпожа Остерлунд.
    Каквито и да са подвизите и постиженията на нашия герой в миналото, не разбирам защо са му нужни няколко документа за самоличност и няколко имена, от които аз знам за три: Божидар Томалевски, Божидар Томалев и Дарио Томалети. На мен ми се струва, че за почтения човек е достатъчно едно, а ако е торец и творчески псевдоним. Повече ми миришат на сериозни разногласия със закона.
    Томалевски ни смайва с подобно обилие и в търговско-правната си биография. Ако се обърнем за помощ към немите търговски регистри, те могат да ни разкажат една твърде странна история:
    На всяка от самоличностите му има регистрирани различни фирми. Индиректните връзки на тия компании, от своя страна, водят съответно до около сто офшорни или с чуждестранно участие дружества, регистрирани на един и същ телефон в София. Голяма част от дружествата, независимо от това, че са с един и същ телефон, имат различни адреси. В други случаи, обратно, адресът е един и същ, а телефоните - различни. Накратко, като че са положени големи усилия да затруднят до безобразие едно евентуално разследване. Ако смятах да правя общ бизнес с господин Томалевски, Томалети или Томалев, тези данни в регистрите биха ме накарали сериозно да се замисля. За жалост, Общинският съвет на Община Поморие е пропуснал да направи своевременно това и доверчивостта му ще струва на данъкоплатците 2000 дка земя, продадена на безценица, по 15 стотинки за декър.
    Община Поморие регистрира смесено дружество с компанията “Ен джи би Кънсълтинг” – ООД, съдружници в която са Дарио Томалети, Георги Гюрковски и още едно лице, англичанин по националност. Тази фирма държи контролния пакет от 80% от капитала, а Общината е влязла с апортна вноска (земята) и няма дори блокираща квота. Според дружествения договор на смесеното дружество, с 2/3 от капитала спокойно може да бъде изключена като съдружник. Вероятно, общинските съветници са подлъгани със златни видения за голям инвестиционен проект, свързан със строеж на туристическо селище и игрище за голф в Каблешково. Томалети обещава парите да дойдат чрез инвестиции от лицата Дейвид Нюмън, Томас и Никълъс Галахър, за които твърди, че управлявали около един милиард евро в Европа. Българската агенция за инвестиции, незнайно как, е издала сертификат за първокласен инвеститор на “Ен джи би Кънсълтинг”, който позволява оказване на държавна помощ при изграждане на помощната инфраструктура.
    Внасянето на терените в проекта като цяло е в груби закононарушения. Парцелът от 2000 дка още се води земеделска земя и, за да се промени предназначението й, е необходимо Решение на министерството на земеделието и продоволствието. Без такова решение, не би следвало да се говори за урегулиран парцел. За промяна на статута, трябва да се внесе такса, която възлиза на милиони левове и още не е постъпила в бюджета. За да се пристъпи към утвърждаване на Подробен устройствен план (ПУП), е необходимо първо да се приеме Общ устройствен план, в който да се вземе предвид урегулирания терен, а това не е сторено. Въпреки това, по мистериозен начин бива одобрен ПУП, дори без наличие на изготвена оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Одобрението на ПУП преди приемането на екооценка е грубо нарушение на закона, с което в момента се занимава Окръжна прокуратура - Бургас.
    Все пак, отново с мистериозни методи, преди първата копка Министерството на околната среда и водите излиза с положителна екологична оценка, която господин Томалети получава на ръка от министър Джевдет Чакъров. Общината получава тази оценка твърде късно, което прави жалбата безпредметна. Накратко, налице е пълен хаос. Няма съгласие за проекта от Електроразпределителното дружество, няма строителна виза и няма договор за строителен контрол. Всичко това не пречи на господин Томалети и съдружниците му да преминат към действия.
    Междувременно, точно в деня на подписването на дружествения договор за смесеното дружество с Общината Ен джи би Кънсълтинг става 100% собственост на малтийската офшорка “Дарник Лимитид”- ЕООД. Земята вече е прехвърлена с нотариален акт, а съдружниците предприемат предупредителни действия, които и най-големият наивник би разтълкувал като прелюдия към изключване на общината като съдружник. Ако отключите вратата към държавното управление на господин Томалети и съдружниците му, става ясно що за личност бихте пуснали при козлетата.
    Разказах ви тази история на дълго и широко с една цел. Искам да си зададете въпроса как господин Томалети работи в такава хармония с настоящето и предишно правителство. Очевидно, министърът не би дал на всеки почтен бизнесмен исканата оценка на ръка, взаимоотношенията с чиновниците водят всички нас до обриви и нервни кризи, а за нашия герой протичат много леко, направо по мед и масло. Това за пореден път следва да ни отвори очите за един прост факт: господин Томалети не е алтернатива на сегашното управление, а техен предан играч, седял досега на резервната скамейка, който предстои да излезе на игрището и да създаде поредната димна завеса, поредната илюзия, че нещо в тази страна се променя!
    Друг член на ръководството на ПП Другата България е Мартин Гюрковски, син на Андрей Гюрковски, убеден монархист, който по времето на НДСВ бе спряган като евентуален кандидат за кмет на София или за министър на енергетиката и брат на Георги Гюрковски, съдружник на Дарио Томалети в Ен джи би Кънсълтинг, чиито действия анализирахме преди малко.
    Интересна фигура представлява господин Цачевски, дипломат. Същият е бивш посланик на страната ни във Финландия, освободен от длъжност за груби нарушения, предимно на финансовата дисциплина. Става дума за продажба на безакцизен алкохол. Данните са за 660 бутилки, продадени на външни лица и 900 бутилки, за които липсват оправдателни документи защо са освободени от мито. Всъщност, при продажбата им посланика е начислявал ДДС, който по-късно е получил от Финландия. Парите липсват в касата на посолството. По-късно, Цачевски се мъчи да оправдае себе си с нагласен срещу него сценарий, поради принципното му отношение към кариерата на дипломатите в посолството. За жалост, обаче, е канен за обяснения и във Финландското външно министерство, което не може да бъде винено в интерес към нашата кадрова политика. Наред с това, много българи, живеещи във Финландия с носталгия си спомнят за купения “на далавера” алкохол, продаван от посланика. Всичко това просто не може да бъде нагласен сценарий. Интересно е, че господин Цачевски е станал дипломатически представител на страната си чрез квотата на ДПС. Той обяснява това с мистериозна лична покана от Ахмед Доган.
    Ето какви са данните за част от политическия актив на партията. Не само мирише, а направо вони на великденчета!
    Разбира се, има и почтени хора, вероятно подведени да се включат в тази политическа авантюра. Например, треньорът Емил Велев или господин Йовчо Белчев, който е на една достолепна възраст и, въпреки че е убеден монархист, никога не ми е правил впечатление на безчестен човек. Ако не греша в преценката си за тези хора, искрено се радвам да им отворя очите, за да не се излагат пред българската общественост.
    Това е тъжната история на Другата България, нашия пореден “спасител”. Вярвам, че видяхте вълчата муцуна зад приятната пъстра маска. Не допускайте да ни лъжат повече! Нямаме време за нови грешки и нови удари, защото страната ни вече загива под напъна на паразитите! Само след около две години и половина ще дойде единствената възможност за Родината ни. През това време, търсете хората, защото те ще дойдат от вашите среди. Преценявайте личностите с достойнство и морал, за да може, когато настъпи решаващият миг, те да са готови за спасителна акция. Създайте задгранично електронно правителство, следете внимателно събитията и мислете за спасението на изстрадалата ни земя. Костите на Аспарух, Паисий и Левски зоват за помощ. Не губете време за фалшиви илюзии и грешки, защото историята няма да ни го прости!
Паула Лайт - http://litagentbg.blogspot.com

    Докато премиерите, министрите от едно или друго правителство и депутатите от управляващата клика в България са израз на временно статукво, на конюнктурата и превеса на една или друга група от политическата мафия, за президента се предполага, че е наш символ. Той би следвало да олицетворява онова, което представляваме в своята същност, нашия идеал, представата ни за личност, която изразява най-доброто, на което сме способни.
В САЩ, в един тежък и мрачен период за американците, се появи Кенеди. Неговият идеализъм, усмивка, убедително слово и решителност тласнаха хората нагоре, към светлината. В зависимост от периода и духовните потребности на нацията, всяка държава търси своето въплъщение. Търси лицето, което може да вдъхновява, да буди вяра и сили, любов към Родината и решителност да се трудиш за нея. Той съсредоточва в личността си есенцията, сърцевината, Светая светих на една националност.  Ето защо е толкова важно държавният глава да бъде личност, която вдъхва възторг и уважение вътре в страната и вън от нея. Чистотата и добродетелите на тази личност трябва да са вън от всякакво съмнение, да будят уважение, гордост и респект, подобно на икона. Защото у един човек се съсредоточва мисията да бъде огледалото на народа си, да показва на света що за хора са тези, какъв е техният облик, дух, интелект и морал. Един президент трябва наистина да забрави пристрастия, сметки и политически интриги, защото принадлежи на цялата нация.
Нашият държавен глава се оказа странна, изпълнена с противоречиви послания личност. При него се установиха тъмно минало, доста мътно настояще и неясно бъдеще. Наистина ли  Първанов, президент вече втори мандат, е символ и огледало на нашата същност? Не ми се иска да вярвам, че е така, защото на това огледало липсва кристалната чистота и истинност. То е замъглено като че е от атрибутите на фокусник-шарлатанин, нащърбено е и криво. През него виждаме обезобразено лицето на българския дух. Лошото е, че и светът ни възприема с гротескни, чудовищно разкривени черти.
Нека положим нашия символ и президент под скалпела на честния и безпристрастен анализ. Нека се разходим из неговото минало и настояще , за да видим колко мрак и колко светлина има в същността му и да се запознаем с неговите пороци и добродетели.
Георги Седефчов Първанов е роден на 28.06.1957 г. в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник, но израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се преместват в град Перник, където синът им завършва математическа гимназия.
Скромният му произход, кроткото и уважително поведение и милата усмивка, която и до ден днешен просълзява и затрогва стариците му помагат. Наред с това, младежът никак не е глупав.
През 1981 г. завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”, а през 1988 г. защитава докторската си дисертация на една  носталгична за комунистите тема, “Димитър Благоев и българският национален проблем - 1879-1917 г.” В тази абсурдно политизирана и идеологизирана тема няма нищо странно. Хора като него да козируват на социалистическата идеология и да крякат в хармония с жабешкия хор на възхвала към Партията с главно “П”. Може би, в своето поприще на историк Първанов не е имал друг избор, ако не е бил готов да работи като учител по история в родното си село Сирищник или в с. Косача.
Идеологическата му лоялност и правоверност, а може би и първи стъпки в сътрудничеството на ДС били съответно възнаградени. Още през 1981 г., направо от студентската банка момчето постъпва да работи в Института по история на БКП като научен сътрудник. Той остава имунизиран от задължителна работа като селски педагог за три години, от усилия, конкурси и борби и завинаги се откъсва от прогресивния си селски произход в полза на БКП.
От 1989 г. става старши научен сътрудник, а през периода 1992- 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.
Политическата му кариера следва шеметно възходяща линия. От 1981 г. е член на БКП. Остава си такъв до избора му за президент през 2001 г.
През 1989 г. е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси, която на 04.01.1990 г. се обявява против формирането на ДПС и възстановяването на имената на българските турци. Този малък факт, не толкова широко известен,  легитимира Първанов в истинската му същност. Ако проследим последващите му действия и реакции във връзка с ДПС, ще се убедим, че човекът е праволинеен и принципен като хамелеон.
Кариерата на момчето от село Сирищник е направо шеметна. През 1994 г. е избран за член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП. През 1996 г. става заместник председател на партията си, а от 1998 до 2001, когато е избран за президент, е неин председател. От 1994 г. Гоце е народен представител, без прекъсване.
На 19.01.2002 г. полага клетва като президент на Република България и тържествено обещава на сантименталните пенсионери, с чиито вот е избран, да бъде “социален президент”. От тази дата Седефчов влиза в най-висшата лига на политическия живот.
Както виждате, до този момент биографията му не разкрива петна и тъмни сенки. Вярно е, че пред нас се очертава лика на един напорист кариерист, който от социалистическо време се е научил да се катери нагоре и нагоре, дори ако трябва да пълзи. Научил се е да се бори за самоизявата и напредъка с лакти, нокти и зъби.
Само че, подобно на луната, биографията на президента има и своята “обратна”, “тъмна страна”. Или, ако се изразим като един от героите в “Туин Пийкс”, “Совите не са това, което са”.
По време на първия си мандат като президент, на въпрос на журналистка от водеща българска телевизия дали е бил агент на Държавна сигурност Георги Седефчов отговаря категорично “НЕ”. Това е първата лъжа на президента по въпроса. Но на лъжата краката са къси. През 2006 г. след дългогодишно мълчание, тъй като разсекретяването на досиетата предстои, Първанов съобщава, че в архива на ДС съществува папка с псевдоним “Гоце” за него, но тя била съставена без неговото знание и участие. На 19.07.2007 г. Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989-1993 г. Става ясно, че изрично е изразил желание да сътрудничи. В предизборната му кампания за втори мандат той декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби. Дори и хванат по бели гащи президентът не се предава и говори как сътрудничил само като историк, добре подготвен по македонския въпрос във връзка с написването на определена историческа творба. Да, но досието му съществува няколко години след тази мисия, която самият той определя като много патриотична и благородна. Наред с това, от досието му липсват страници, което буди въпроси все с неприятни евентуални отговори.
Когато се анализират такива факти, мнозина се нахвърлят върху автора, че трябва да спрем да се ровим в миналото, че историите с тия досиета трябва да бъдат забравени, че тогава такова е било времето и т.н. и т.н. Миналото, обаче, хвърля дълги сенки. Това минало свързва Първанов със “светли” личности като Меди Доганов, Румен Петков и други подобни апостоли на неосоциализма, по-лош от най-вълчия капитализъм, които разграбват, озлочестяват и погубват клетото ни отечество.
Но дори да признаем, че Гоцето не е такъв, че той е бил агент от друг тип, добричък и родолюбив, това някак не кореспондира с топлите му чувства към Доган и Петков. Но да оставим и това.
Проблемът, който ме тревожи е, че президентът ни, нашият символ и огледало е направо патологичен лъжец! Нека проследим хронологично лъжата му:
2002 - Не съм бил агент!
2006 - Води ми се досие, без да зная това.
2007 - Да, бях агент, но с патриотични задачи.
Бива ли президентът да е лъжльо, който се изправя пред лицето на целия народ и твърди неистини не веднъж, а три пъти, като всеки път ни сервира различна версия. И тези лъжи не са свързани със семейни проблеми и личен живот, което донякъде би било разбираемо, а с факти, важни за избора му, които неговите избиратели и данъкоплатците имат всяко право да узнаят. Защо Седефчов не си подаде оставката веднага, след като беше уличен в измама или поне не постъпи като Георги Коритаров и не се изповяда и извини на нацията? А Коритаров не е лъгал, а само мълчал за агентурното си минало. При Гоцето нямаше извинение, неудобство или дори капчица срам.   
Впрочем, навикът да се лъже прилича на лошия дъх. Човек не може да се отърве от него.
На 05.03.2008 г., няколко дни след пожара във влака София- Кардам, който потопи в скръб и страдание толкова български семейства, в регионалния вестник “Струма” излезе информация, че на 01.03., време на траур, президентът бил в околностите на Симитли, заедно със специално организирана от него ловна дружинка. В отговор на официалното запитване, верен на навика си да се разминава с истината, Гоцето първоначално отрича да е бил изобщо на това място. После, когато лъжата става прозрачна, президентството уточнява, че е бил там, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов признава, че самият той е бил на ловна хайка в Симитли и отказва да отговори на въпроса бил ли е там и президентът. Очевидно, човекът просто не е дотам непочтен и му е неудобно да лъже, докато Гоцето няма такива деликатни скрупули. Работата е там, че нашият държавен глава на 01.03.2008 г. е не само грубиян, несъпричастен към мъката на хората и нормите на траура, а и бракониер, тъй като според Правилника за прилагане на Закона за лова, организирането на хайка за вълци е забранено в периода от 01.02. до 30.09. Какво да се прави… Гоце е последовател на славните родни традиции, чиито основи са положени от Кубадински и Тато в доброто старо време. Нека си спомним и за скандала, станал в една от бившите съветски републики, където Гоце с незаконен обстрел убива рядък планински козел, архари, защитен в червената книга на изчезващите видове.
Дотук си поговорихме за морала на човека, който няма кристалния огледален блясък на чистата съвест. Случвало се е, обаче, хора безскрупулни и цинични да се окажат мъдри политици и да допринесат полза на държавата, която ръководят. Да не би пък случаят с Гоце да е точно такъв? Нека направим кратък анализ на някои негови действия във вътрешната и външна политика на страната.
Във външната политика Гоцето следва вечните и неизменни социалистически традиции и тича в Москва при всеки удобен повод, подобно на васал, оказващ почит на сеньора си. Той доведе с много усилия до енергийното ни обвързване към Русия, а сега хленчи за необходимост от енергийна независимост на България. Прилича на баща дал момата в леглото на прелъстителя, който после надава вопли, че не била девствена. Когато алтернативния църковен синод осъди страната ни в Страсбург, президентът хукна да се кланя на новия руски патриарх Кирил II да съдейства за обединението на църквата. Визитите му на изток десетократно надвишават тия на запад. Той е доктор хонорис кауза на университетите в Армения и Азърбайджан. Непосредствено преди влизането на България в НАТО е правил изявление, че трябва това да стане със съгласието и посредничеството на Русия. Всъщност, абсурдът иде от това, че човекът е президент на държава, която членува в структури и алианси, отстояващи западните демократични ценности и действията му сигурно водят често до вдигнати вежди и цивилизовано удивление у дипломатите.
Още преди да встъпи в длъжност като президент, през 1999 г. Гоцето гласува против резолюция, която позволява на НАТО да влиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса се появява писмо до Милошевич, в което приобщаването на България към НАТО е назовано “авантюристично решение, което създава предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната.”
През 2000 г. той прави изявление, че трябва да се отчете мнението на Русия за приемането на България в НАТО.
Вътрешната политика на Гоцето се отличава с не по-малко действия, които тласкат страната към загуби, лош международен авторитет и кризи.
В края на 2002 година, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации, подписва приетия от Народното събрание Закон за вероизповеданията, в който Българската православна църква е определена като представител на традиционното вероизповедание. Целта на закона е да съдейства за преодоляването на разкола в Църквата в полза на патриарх Максим. Прилагането на този закон, илюстриращ недопустимата по конституция намеса на държавната власт в религиозните работи, довежда до насилствено извеждане на православни свещеници от храмовете им през нощта на 20 срещу 21.07.2004 година.
Резултатът за България е печален, защото през 2009 година Европейският съд по правата на човека в Страсбург отсъжда в полза на синода на Инокентий. България губи огромна сума, която е дължимо обезщетение. Вместо да търси начин за преодоляване на недопустимия гаф, Гоцето нагло заявява: "От решението на съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство". Можете добре да си представите как се отразяват такива действия и изявления върху международния авторитет на страната ни!
С всяко свое действие Гоцето се очертава като все по-безскрупулна личност. Интересно как се получава това, но шеф на ДАНС, на Главна прокуратура и на Върховния касационен съд се оказват бивши съветници на президента. При това положение, кой би могъл да упражни контрол върху действията му?!
В доклад на специалната комисия на ООН, сформирана да разследва машинации по програмата “Петрол срещу храни”, БСП, чийто председател през 1998 година е бил Седефчов, е уличена във вземане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин от самата партия и близки до нея фирми. Естествено, Гоце отрича ръководството на БСП да е вземало такива средства, верен на навика си да отрича неизгодни за себе си истини. И ето тук идва на помощ “съветника”. Българската главна прокуратура отказва да предприеме действия и разследване по сигнала на авторитетната международна организация. Нали Главният прокурор, Борис Велчев, е президентски съветник.
Единствената сила, която би могла да заяви горчиви истини за държавния глава, е свободната преса. Само че, в случая, и тя не се оказва чак толкова свободна…
На 08.10.2006г., по време на президентската избирателна кампания в предаването “В десетката” по БТВ журналистът Иво Инджев съобщава, че получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Гоцето притежава мезонет на стойност 100000 евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец, Петър Манджурков. Обявяват информацията за клевета и Инджев напуска “доброволно” БТВ. Според него, върху телевизията е оказан натиск, а той самият, всъщност е уволнен заради президента. Едно типично политическо уволнение. Комисията по етика в електронните медии, сезирана по случая от българска медийна коалиция, излиза с решение, че журналистът е спазил напълно изискванията на етичния кодекс на българските медии. Журналистите призовават Гоцето да се застъпи, но той отговаря, че не се меси в работата на една частна медия. Дали след тази история журналистите ще имат вече смелостта да обрисуват истинския му лик? Ако беше чист, защо той не извади просто документ от Агенцията по вписванията в София какви имоти притежава? Това би станало за по- малко от час. Защо не беше поканен Маджурков да декларира, че не е правил подобен подарък на президента? Мисля, че има въпроси, които съдържат в себе си и единствения логичен отговор. Точно държавният глава, който трябва да брани ценностите на демокрацията, включително свободата на словото, става причина да бъде изгубен за зрителите един добър журналист и да се всели атмосферата на страх и мълчание.
Не по-чистоплътен е Гоцето в другите свои функции като упражняването на правото на помилване и назначаване на дипломатически представители.
През 2006 година държавният глава подписва указ, с който назначава бившият главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан. По този начин прекъсва развитието на дело, в което към бившия прокурор са отправени обвинения в убийство. Въпреки последвалите оскърбителни и непристойни скандали, изразяващи се в това, че посланикът се крие в България и не изпълнява задълженията си, че по Българското национално радио са излъчени псувните му по адрес на интевюиращ журналист, Гоцето не предприема никакви действия за прекратяване на мандата му и Филчев продължава да се подвизава като посланик. Това не е единственият случай, при който се позори клетата ни Родина.
В деня, когато окончателната присъда на Цветелин Кънчев за побой и изнудване е потвърдена, на 14.11.2001 г. като лидер на Ромската организация Евророма, той дава подкрепата си на президентските избори на Гоце. В открито писмо съдия Нели Куцкова го укорява, че приема подкрепата на един престъпник. Въпреки позорните обстоятелства, станали известни, през април 2005 година президенството помилва Цветелин Кънчев.
Всички тези постъпки, макар и срамни и неприятни сами по себе си, са дреболии в сравнение с основните грехове на Гоцето в служба на тъмните сили, извели го до върха.
Той е основната причина да ни се стовари на главите “прекрасното” управление на тройната коалиция.
След като се провалят два мандата за съставянето на правителство, президентът използва третия мандат, за да го връчи на ДПС, третата партия по брой на избраните депутати. Така героят става инициатор и вдъхновител на сегашното управление, разсипало страната ни.
Изобщо, чувствата му към ДПС се оказват странно нежни. Гоцето е много близък с Меди Доганов, когото награди с орден най-висока степен. Граждани от Кърджали са ми писали, че портретът на президента е окачен в повечето кабинети на чиновници, назначени от квотата на движението. Той е наградил с хиляди евро лауреати на конкурс за художници, организиран от Алберт Хавальов, разследван за източване на ДДС в размер на 638761,66 лева. Същата персона е от антуража на Доган и се води като собственик на един от сараите му в село Рибарица. Известен е с прозвището “домакинът на Доган”. Какво да се прави? Изглежда, някогашните агенти на ДС са членове на много специално братство и се държат заедно при всички обстоятелства. Мисля си, обаче, че пламенният патриотизъм и патос на гражданин и историк, демонстриран в много речи на президента е чиста проба бутафорно лицемерие. Едва ли човек, който дори малко милее за страната ни би влизал в толкова приятелски взаимоотношения с престъпник и предател като Ахмед Доган.
Друг негов любим авер се оказа Румен Петков, който за мнозина е Дон Корлеоне на родната нашенска мафия. През 2008 година, след разкриването на връзките с престъпността по най-високите етажи на МВР и обвинението срещу Румен Петков, първоначално Гоцето заявява, че в президенството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран. Няколко дни по-късно, обаче, излиза с изявление, че Румен Петков можел да реформира системата и че проблемът бил в липсата на доверие в МВР от страна на обществото. Това става ден преди да бъде разстрелян  Георги Стоев (на 07.04. 2008 г.). Седмица преди това в “Сеизмограф” писателят  е обвинил Петков във връзки с престъпния свят. Ето какви са съратниците и другарите на Гоцето, нашето криво огледало!
Не забравяйте едно! Този човек държи в ръцете си националната сигурност на България. Представяте ли си колко разчитат на нас Европа и съюзниците ни в НАТО? Дали ще имат търпението да ни чакат да тръгнем най-после по демократичния път?
Бих искала да обобщя с няколко думи тъжната картина. Чрез президента ни, както и чрез правителството на власт са все ония тъмни и мракобесни сили, пръкнали се от бившата Държавна сигурност. ДС е жива! Чрез нейните манипулации на власт са хора от структурите й, слуги на интересите на чужда държава, кукловоди на мафията. Как да градим международен авторитет? Неслучайно един висш дипломат изпусна нервите си и направи изявление, че България е Троянският кон на Европа. Срамно е емблематична фигура като държавния глава да е тясно свързана с тия структури, със силите на мрака. Срамно и страшно!
Мнозина будни и съвестни граждани виждат какво става. Виждат и не мълчат, но никой не ги чува.
Пламен Асенов казва: “Не намерих едно негово действие, дума или позиция, която да е донесла истинска полза на страната”.
Илия Илиев рисува следния словесен портрет на президента: “Въжеиграч, политически безгръбначен субект, способен в името на личния си интерес да заобиколи или прескочи всякакви уставни или нравствени ограничения.”
Млади хора говорят за тениски с надпис: “Това не е моят президент!”
Гоцето, обаче, е по-жилав и устойчив и от хлебарка. Злото е винаги такова.
Все пак, искам и аз да присъединя своя глас към всички, които имат достойнство, чувство за чест и здрав разум, които милеят за Родината: Освестете се, хора! Огледалото е криво и нечисто. Заради образа на президента ни, светът гледа на нас като на тъмни субекти и диви варвари. Елате на себе си. Нека си изберем чисто, кристално, истинско огледало, за да може да гледаме децата си в очите без срам!
Паула Лайт - http://litagentbg.blogspot.com

Христос възкресе! Той възкръсва отново и отново в съзнанията и душите ни с всяка напъпила пролет. Всяка година обърканото и нещастно човечество си спомня за неугасващия благодатен огън, за светлината, която струи от Оня, който умря за нас.
Но спомня ли си някой как се полага началото на всичко това? Човек се ражда в кръв, слуз и болка и първият му зов към света е плач. Синът Божи е възкръснал след агонията на кръстното разпятие, след мрак, жестокост и страдание. И онези, за които е умрял, крещели в хор: “Разпни го!”. После - мрака на зазиданата гробница и сълзите на трите любящи жени. После - ослепителна светлина и Ангел Господен, възвестяващ Светото Възкресение. От онази тъмна и страшна нощ бликва най-благодатният огън, който, вече над две хиляди години, ни свети в тъмата. Всяка пролет, заедно с Възкръсналия, ликуваме в победата над смъртта, студа и мрака.
Но, докато се тъпчем с печени агнета и шарим яйца в цвета на кръвта Му, докато режем марули и пием бира, спомняме ли си защо умря Той? Защо Синът Божи измина своята Голгота, изпи горчивата чаша и бе разпнат? Защо самата Светлина позволи да бъде изтезавана от мрака? За нас, заради нас, в името на най-възвишената любов, непостижима и неразбираема за човешко същество.
Затова, в Неговото светло име, нека позволим за миг неугасващият огън да заслепи неоновите ни реклами, а оня тих, благ глас да заглуши телевизионните брътвежи на глупавата ни суета.
Две хиляди години са нищо пред вечността. Сякаш е изминал един кратък миг… Ако сега Той реши да се върне сред нас и да стъпи на наша земя, ще приеме ли, че не е умрял напразно?
Той е вървял, прост и любящ, сред рибари, митари и блудници, а нашият “елит” гнусливо се мръщи пред изстрадалия лик на своя народ.
Той е проповядвал бедност, скромност и простота. Би ли приел с усмивка палатите и хотелите, издигнати сред стенанията на гладните?
Той е помогнал на самарянката. Помагаме ли ние на своите братя и сестри роми и турци? Обичаме ли хората от другите етноси така, както обичаме себе си?
Той е прогонил от един нещастник бесовете. Би ли успял да прогони беса на нашата алчност, завист и омраза?
Той е изхвърлил с бича си търгашите от предверието на храма. Не се ли перчат те сега вътре, в Светая Светих на самия храм?
Не, ако сега Той дойдеше тук, при нас, бялата Му дреха би заслепила гузните ни лица, а суетните клоуни трудно биха понесли кроткия, любящ пламък на благите му очи. Подобно на Великия инквизитор, нашите управници биха бръщолевили: “Върви си, върви си! Иначе ще трябва да те разпнем отново!”
Христос възкресе! Босите му нозе очертаха пътека от кръв и светлина към хълма Голгота. Може ли тази пътека да се следва с подковани ботуши или с мокасини марка “Гучи”? Ние оставаме долу, в подножието, в плен на своите страсти и грехове.
Но нека се опитаме да сторим така, че Той да повярва, че не е бил разпнат напразно. Нека поне през този ден, през тази седмица, през тази година да махнем резетата от душите си и да позволим  на Светлината да влезе. Нека да си простим, да се обичаме, да гледаме не към чековите си книжки, а към звездите, да чувстваме не с търбусите, а със сърцата си! Нека не забравяме светлия небесен път и накъде води той. Нека разгоним търгашите от националния си Храм и да заживеем по Неговата светла повеля!
Нека Го възкресим отново в сърцата си!
Паула Лайт.