ТУРСКИЯТ "РЕНЕСАНС" В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
В битката при Клокотница цар Иван Асен ІІ (1218-1241) побеждава войските на Епирското деспотство начело с Теодор Комнин на 9 март 1230 г.
На 9 март 2011 г., сряда, денят на Св. 40 мъченици Севастийски, в българския Парламент пред герба на Република България прозвуча следното зловещо изречение:
- Турско робство може би е имало...
Какъв свръх позор! Станете и умрете от свръх срам!
"На колене, любезни читателю."
- Вие българин, или гагаузин сте?
- Геноцид над места с читалище и училище не е имало.
Годината е вече 2011 и с оглед запазване на добрите отношения между България и Турция, не е желателно да се обсъждат въпроси, свързани със злокобния свръх геноцид, извършен от османските поробители на българския народ по време на турското робство, което продължи цели 482 г. Твърди се от еди къде си, че Иван Срацимир продължава да владее още 30 г. Видинското царство след исторически зловещата 1396 г. Не трябва да вървите срещу икономическите интереси на България и да разваляте хатъра на турските инвеститори. Известно е, че интересът клати феса, интерес, интерес – ти ми носиш златна вест, няма вечни приятели има вечни интереси.
Турция успя да се превърне в 12 – та икономическа сила в света – о, хама, нама. В тази държава никога не е имало диктатура на пролетариата. Поробените български земи бяха житницата на Османската империя. След възстановяването си, Третата Българска Държава е плащала на Турция 30 г. данък като васално княжество. Владяха ни чалмите столетия наред, владяха ни и ни асимилираха. Клали, яли, пили и се веселили, но за нищо не платили. Добре, че беше Русия – слънцето на Славянския свят – защото и днес щяхме да сме любимия Булгаристан на Турция. България беше унищожена от връх до корен от агарянците по начин, който никога не може да бъде забравен. От трета политическа сила в Европа, българската държавност беше запокитена от чалмите на дръвника. Златният век беше низвергнат, българската аристокрация – ликвидирана. Турските поробители ни отсвириха от свободата и цивилизацията, от изключително важни исторически процеси, те ни откраднаха история, престиж, репутация, откраднаха ни 482 г. от държавното родословно дърво. Всеки ден колеха, бесеха, изнасилваха и крадяха от труда на българския народ. Добре си живееше ти, Турция – о, хама нама. Толкова много векове смучеше българска кръв и се гавреше с достойнството на този народ. Ти живееше като нагъл и безскрупулен консуматор, Турция и два лева не даде на България като обезщетение. С нищо не сме ти длъжни, Турция, ти си ни длъжна и то много си ни длъжна.
Даваш ли, даваш, Република България,
българска земя хубава на турски колонизатори?
Даваш ли, даваш, Република България
Шипка и Орлово гнездо на чалми?
Днес е много удобно да се каже, че нямаше никакво турско робство, а имаше турски "Ренесанс" по българските земи.
Помниш ли как те владяхме, България и те въртяхме на малкия си пръст? Ти беше наша, разбираш ли, ти беше наша робиня и можехме да си правим каквото си поискаме с теб. Преди години покойният вече турски президент Тургут Йозал беше споменал, че ХХІ в. ще бъде века на възстановяването на Османската империя.
"Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим." – казва Тургут Йозал на митинг през 1991 г. Какво ли си намислила пак, Турция? Нищо не можеш да ни направиш, защото Русия ще ни спаси. Знаеш ли ти, Турция коя е Русия? Много по-силна от теб и номер едно в света! Значи мераците на исляма нямат свършване, ислямът е много страшно нещо. И днес личат чудовищните следи, оставени от турските собственици на българския народ, които го угнетяваха близо 5 века. Най-интересното е, че т. нар. български турци са наричани гяури в Турция. Няма стига с това турско робство! Турция и до ден днешен не чувства и грам вина за робските години, които ни причини. Помните ли как през 2010 г. турският генерал Левент Чолак забрани честването на Националния празник на България 3 март в Афганистан? Майор Даниела Благоева беше наказана от български полковник, защото споменала за турското робство и това било причина за напрежение между военните в Кабул. Полковник Петко Лилов веднага отстранил недоразумението, а Министерството на отбраната в Република България незабавно се погрижи да приключи този въпрос по възможно най-сервилния начин. Явно такава е нагласата в Турция и до днес. Нямаше турско робство, а изключителен и плодотворен турски "Ренесанс". И то какъв "Ренесанс" – ряпа да яде италианският Ренесанс пред този турски "Ренесанс", който битуваше в българските географски ширини 5 века. Османските управници знаеха как да оставят рани в душата на българския народ, така че да личат и до днес. Ти остави много страшни следи, Турция, ти отвори много гробове на родени и неродени българи, ти прекъсна устрема на една християнска земя. Защо в центъра на Атина не отидат турски недоброжелатели и не проведат следното допитване:
- Желаете ли, драги гърци да сложим турски имена на населените Ви места? Какво ще кажете по този въпрос?
Подобен фарс никога няма да се случи, защото гърците веднага ще смачкат фасона на тези персони и ще ги изхвърлят моментално от Гърция. Обаче в България този експеримент успя и то пред храм – паметника "Св. Александър Невски" напук на Русия. Последва скандал, който отново беше потушен от т. нар български политици. Кажи какво още искаш, Турция, кажи! Какви са тези мераци и какво означават те? Политиците винаги са били най-мразената прослойка от обществото. На нацията и втръснаха т.нар. политически причини. Според т. нар. български депутати никога не е имало свръх геноцид в Османската империя над поробените християнски народи. Браво! Ашколсун! Аферим! Евала! Друго е естеството на ситуацията на състоянието на обществените отношения в България и друга е вече визията на изгубените векове. Ето заради тази депутатска евтиния не бива да се гласува на избори за непознати хора. "Тополчице моя, с червена забрадчица" ли беше Османската империя за поробения български народ? В България има дефицит на 5 вековно историческо развитие от обществени отношения и този факт не може да бъде компенсиран по никакъв начин и с никакви средства. Чалмите ни откраднаха 5 века държавност. Нека си представим как би изглеждала свободна България в барокови одежди.
"Ти сън ли си, или те има", България?
"Не предавай, сине род, Родина".
"Ти бъди докрай човек в душата".
"Че човек се ражда на земята да остави дух и светлина".
"България пази докрай в душата".
"Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!"
"Моя страна, моя България,
моя любов, моя България,
моя тъга, моя България..."
Великият Карл Маркс беше казал, че политиката е най-голямата руспия. Политиката е като мазна Гана, цялата в захар и мед.
"Еничари ходят, мамо от село на село..."
"Че на света е само една, една -
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една, една -
нашата мила родна страна."
Нека си представим как би изглеждала свободна България през ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ в. до 1878 г. В името на народа ли работят българските депутати, или в името на грозния материален интерес, който няма морал?
"Защо се продавате, българи?
От Левски не Ви ли е грях?"
Ще има ли ден в календара, който да бъде посветен на избитите българи от турските завоеватели и какво по-точно означават т. нар. новини на турски език по БНТ? Нима в България няма и други малцинства? Турците в България са 9,5%, ромите – 4,6%, други общности – 2,3%, а българите – 83,6% според неофициална статистика. Тогава трябва по тази логика да има новини на цигански, арменски, еврейски, арабски и т. н. език, т. к. е известно, че в Родината ни живеят твърде много малцинства. Преди да си замине за Турция по времето на т. нар. Възродителен процес, една от туркините извикала:
- Гяури, едвам съм Ви понасяла!
До 1992 г. в с. Кирково бяха командировани учители, които да преподават български език на децата в училище. Село Кирково е друга България, обстановката там е направо отчайваща. Пълно е с помаци, а помаците са помъчен народ. Дали турските поробители не промениха ДНК-то на българите и дали не предизвикаха непоправими антропологични изменения, които личат и до днес? Най- страшното е, че България изостана безвъзвратно от Белия свят и много трудно ще го стигне. Османската империя на злото асимилирваше по доста зловещ начин - за това пише и италианският проф. Санте Грачоти.
"Българска земя. Път и легенда." (Владислав Алексиев)
Колко много изпитания преминаха през теб, България и колко ли още остават? Имаше една много тъжна народна песен, която разказваше за най-страшния сън на цар Иван Шишман (1371-1395) и от този сън българският владетел разбира, че:
"Ще загине българското царство."
Да, така е, истина е, сънят се сбъдва и това е краят на един православен устрем.
"Розите цъфтят и прецъфтяват..."
"Ах, мой, мили Августин, всичко е свършено."
Край с България и то защо? Ноторно е каква "хубавица" е била Втората Българска държава в края на ХІV в. и колко зловеща е била враждата между двамата братя Иван Срацимир и Иван Шишман заради венецианската еврейка Сара, втората съпруга на цар Иван Александар (1331 – 1371). Феодалната разпокъсаност на България е добре дошла за агарянските пълчища. Предатели и подлеци – колкото искаш. Никой на земята не успя да измъкне давещата се българска държавност.
Тимари, зиамети, хасове, джизие, десятък, кръвен данък и т. н. и т. н. Най-чудовищното е, че предатели от български произход помагаха на турските завоеватели. Чужденци, които са чели османски регистри възкликнали удивени:
- Горките турци, те на предателство от българите са се учили. Българин означава предател, двама българи - чета, а трима българи – чета с предател.
Българите са продавали и предавали за пари и келепир. Това е най-предателският народ и затова не успяха да счупят сами оковите на 5 - вековното Османско робство. Те предадоха Велчовата завера от 1835 г., Априлското въстание, Георги Бенковски и какво ли още не. Помните ли последните думи на безсмъртния Апостол Георги Бенковски:
" – Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския Балкан на река Костиня." ("Записки по българските въстания", Захари Стоянов)
Какво се случва след това – естествено засада.
" – Вурун! Тутун! Дейн бре! Басън!"
Георги Бенковски "трепереше, с разперени ръце, а после се изкриви на една страна и рухна на земята по очите си..."
"Бенковски държеше в ръката си един от своите револвери."
" – Домуз – ханзър – гяуру! Каква Ви беше клетвата? Не се ли кълняхте един други, че сто души турци да дойдат, пак ще се хванете за оръжие и ще умрете като бабаити? – говореше един от турците със скръцнати зъби, вероятно на някои от издъхващите трупове на моите другари и ножът му захващаше да ги сече, което се познаваше по плющенето на костите." ("Записки по българските въстания", Захари Стоянов)
Какво направих аз за България, какво направи, ти читателю за България?
Нима е възможно някога да бъде забравено стихотворението на Иван Тургенев "Крикет в Уиндзор"? В тази поетична творба се разказва за английската кралица Виктория, която изведнъж не вижда играта на крикет, а търкалящи се глави,
"опръскани с кал и със кърви:
глави на жени, на юноши, деца –
в очите с предсмъртно страдание,
понесли пред страшните бледи лица
от зверски нокти изтерзание."
Кралицата пищи ужасена, а придворният лекар и казва, че вероятно е чела в-к "Таймс" и затова има подобно кошмарно видение.
" – По-скоро вода! Нека всичко измий!
На помощ реки на Британия!
Не, Ваше Величество! Кой ще изтрий
Тез кърви, невинно проляни!?"
Хубава си, моя Родино, любава си, имаш чуден и трудолюбив народ, но защо са ти толкова подли, зли и грозни велможите? Докога търгаши и сервилни диванета ще определят съдбините на българската държавност? Колко от българските политици наистина обичат по най-свещен начин своя народ и са му предани и верни от начало до край? Пропастта между българските боляри и българския народ е повече от чудовищна. "Докопа ли кокала – дръж!" – ето кой е девизът на болшинството от т.нар. български политици. Днес вече не е изгодно да се говори за турско робство, защото бизнесът има съвсем други представи и планове. Бизнес и бизнес, покупко – продажба на какво ли не. Дано не се стигне дотам, че да се продаде и Кирилицата.
Преди време си говорехме с мой колега за турските филми и той с горчивина изрече:
- Ще видиш ти турски филми! Как можеш да се излагаш така!? Ти да си ми жена веднага ще те изхвърля на поляната!
Добре, добре, на поляната при Кумчо Вълчо и Кума Лиса. Всъщност има доста интересни турски филми. Днес Турция е друга, но дали? Да, ама друг път. Вярно ли е, че Република Турция се завръща на Балканите? Не се ли прави на светска държава? Стяга се госпожа Турция, но за какво?
Прабаба ми Куна разказваше доста зловещ разказ, който чула като дете от своята баба. Случило се най-страшното, когато турците похлопали на вратата на къщата. Нахлули като подивели и нагли врагове, наяли се, напили се и т. к. било времето на турското иго, отсекли чудната главица на едно от дечицата, което било на двора. Ей така за кеф по случай заминаването си от българския дом. Така беше, любезни читателю.
Защо днес трябва да забравим за тези зверства, за грозната историческа вина на Османската империя? Защо да забравим и какво да забравим, когато е известно, че лошото чувство остава.
Пълен фарс беше Хатихумаюна от 1856 г. и Хатишерифа от 1839 г., които прокламираха реформи в империята на ятаганите и бесилките.
"Турция ке падне!"
Който е забравил "Под игото" от Иван Вазов и "Време разделно" от Антон Дончев, значи кръвта и земята си е забравил, значи себе си и достойнството си е забравил. Един от героите на Марк Твен казваше, че патриотизмът е низко чувство. Днес няма патриотизъм, а безскрупулен капитализъм.
"Караибрахим изкачи превала и спря коня си. Пред краката му се простираше долината."
"Когато ей тая вода спре да тече, тогава ще спра да се наричам българин и ще стана турчин."
"Долината Елинденя загина." ("Време разделно", Антон Дончев)
Дали на 9 март 2011 г. не изтръпна църквата "Св. 40 мъченици" в гр. Велико Търново? А Габровският (Соколският) манастир, а Батак, а Перущица и т. н. В Соколския манастир на 13 май 1876 г. се създава габровската въстаническа чета начело с войводата Цанко Дюстабанов. Какво ли каза течащата вода от каменната чешма с 8 чучура, изградена от майстор Кольо Фичето в двора на този манастир, когато чу:
- Турско робство може би е имало...
Не искам да мисля за всичките български светии, които са на небето. Колко зловещи бяха изтезанията на Св. Вмч. Злата Мъгленска от турците.
Защо Гърция има коренно различна народопсихология и защо народът и е истински със запазена сакрална памет? Нима гърците са забравили турското робство и този злокобен 29 май 1453 г., когато Константинопол бива превзет от войските на султан Мехмед ІІ Фатих? Помниш ли, Гърция 9 април 1463 г. – денят на Св. Митилински новомъченици, когато турци убиха по особено жесток и мъчителен начин свещениците Рафаил, Николай и невръстната Ирина?
"В Лезвия мъченичество сте приели за Христа Бога
и нея сте осветили блажени с намирането на Вашите мощи.
Затова и ние Ви почитаме: Рафаиле, Богоносни,
Заедно с Николая и девицата Ирина като наши святи защитници
и молитвеници към Господа."
Защо да се забрави Молебния канон за тези новомъченици:
"Радвай се, Свето клонче на Итака,
Рафаиле Преблажени и закрилник на остров Лезвос;
Радвай се, Николае, светла похвала на дяконския чин;
Радвай се, благочестива Ирини,
Христово благоухание."
Малолетната Ирина, това чудно русокосо създание е било напъхано в делва от турските главорези и умъртвяването и е било повече от потресаващо. Защо гърците са толкова споена нация, а българите - не? Какво означава появата на порнографската картичка на евродепутата Слави Бинев по случай Националния празник 3 март т. г.? Какво крушение на ценности и всъщност има ли днес истинска българщина? Едни и същи депутати вече 20 г. работят в Народното Събрание на Република България. Някой познава ли тези странни птици?
Изродената българска нация се е превърнала в една безропотна колониална маса. Истинската същност на повечето от българските политици е тотално прозрачна – търгаши, шушумиги, тарикати, келемета – винаги готови за евтина покупко-продажба на държавността. Няма ги Апостолите на българската революционна мисъл. Няма ги. Къде ще видите днес в политическия живот на България личности като даскал Бачо Киро Петров, Васил Петлешков, Тодор Каблешков, Ангел Кънчев, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, капитан Георги Мамарчев, Рада Госпожина, Бойчо Огнянов и т. н. и т. н.
Една швейцарска пътешественичка ми каза, че Швейцария няма такива славни герои и няма и да има.
Теомира – Десислава Петкова
22 март 2011 г.
София – България
Comments31
И преди съм го споменавал тук - щастието е изживяно минало. Човек осъзнава щастието само когато е минало и връщайки се в спомена, чувството, което поражда удоволствието и мисълта за нещо не срещащо се всеки миг го определям за щастие. Това е мое субективно разбиране и може да не си съгласен, но аз така си мисля. Върховните моменти през живота, когато казваме - аз бях щастлив, тогава човек е най себе си. Как се отразява това на околните и как го възприемат те, не трябва да е притеснение.
За спорта споделям твоето мнение и се радвам, че открих съмишленик. Не съм срещал до сега човек да споделя моите разбирания за състезание. Ти си първия. Спорта замества войната днес и това не е малко за съвремието, иначе ще се избием. Спортистите не са ми били никога интересни . Днешния спорт не само, че е фалшив и нечестен с допинга, но и комерсиален, което отблъсква.
На мен Рюрих никога не ми е бил интересен като живописец, нито като философия. Малко изкуствен ми стои като нашия Дънов. Аз съм християнин и моя бог е Христос. От него трябва да се учим на всичко.Неговото учение казва всичко.
За завистта не ми се говори, защото това чувство ми е чуждо, даже и си мисля как може да разсъждава върху него.
П.П. картини на Николай Рьорих и синът му Светослав Рьорих има в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Ако го харесваш може да го видиш в оригинал.
И накрая, спи ми се многоооо. Лека нощ!
А за написаното от Рьорих виж:Завистта като двигател на прогреса :) от queen_blunder на 05.09.2011 01:14Що се отнася до спорта, понеже аз съм жена е съвсем нормално да ми е наказание, а не стихия, но брат ми не обича да да гледа спортни мероприятия, макар че в детството си беше доста успешен спортист и то в един много мъжки, боен спорт. Затова аз вярвам, че хората/мъжете, които не припадат по спортни мероприятия са повече отколкото им се иска на медиите и другите продавачи на спор/т/ни успехи.
А щастието може да е емоция, може да е минало, но нещо, което го нямам не ми и липсва. Виж нещастието е друга категория, то е състояние на мизерия в душата. В смисъл, че ако някой е достатъчно мазохист може да си живее с него цял живот и да си го гарнира ту със злоба, ту със завист, но такива хора не могат да ми бъдат приятели, защото не ги познавам.
На мен лично повече ми се отдават малките житейски радости, които много успешно ми хранят душата с добро настроение. Примерно: едно пътуване, един шоколад, един пост наоколо:).
А щастието и нещастието ги оставям на философите, защото моето АЗ може да е по интересно на психиатрите.:)
Хм, тези хора не би следвало да ги наричаш „приятели”, според мен. Ти си ги загубил, тъй като си искал да получаваш високи оценки (в което не виждам нищо лошо), а те са ти завиждали.
Питам се доколко щастието може да бъде ръководено, избирано и определяно като размер, ако зависи от другите? Ние не ставаме ли зависими от техните реакции, отношение, поведение, оценки и ако всичко това се пречупва през призмата на нечие светоусещане, то как бихме могли да си гарантираме щастие?
То първо стъпва на любовта, защото само тя е в състояние да изпълни душата с най-прекрасни и зареждащи емоции. Тя е основният стимул за живот.
След това щастието започва да се изгражда върху хармонията в човешките взаимоотношения, което значи, че човек е истински щастлив, само ако общува със себеподобни – сродни души, с близко светоусещане и ценности.
Истинско щастие е, когато имам край себе си човешки същества с богата душевност, стремящи се с думи и действия да поддържат естетиката в отношенията и умеещи да извличат мъдростта от живота. Тогава душата ми се преизпълва с щастие, дните ми се осмислят, а аз се чувствам мотивирана да се радвам на всеки миг, който мога да споделя с онези, които обичам и харесвам.
Дидка, според мен истинско нещастие може да се изпита и когато твърде много неща разбираш, виждаш, а те не са красиви, благородни, добри, почтени и др. и тогава започваш да се чувстваш много самотен и нещастен. Нещастието не опира само до мизерията в душата, до злобата и завистта. То изключително много зависи от човека - какъв е той, какво обича, харесва и към какво се стреми.
Що се отнася до нещастието причинено от разбирането, това не го разбирам. Когато разбирам човешкото страдание и не мога да помогна с нищо, мога да хвана човека за ръка и да му кажа, че съм с него, но това не може да ме направи нещастна. Моето усещане за ценност и щастие се храни в указането на подкрепа, не в съчувстването. Част от способността ми да живея на + и усмивка е в това да държа минусите далеч от светоусещането си.
Малките радости могат да зарадват и най-нещастния човек, особено когато е отминал дъното с копаене надолу.:)
А що се отнася до щастието - то е онази емоционална утопия, която всеки човек иска да превземе, но когато я сграбчи, разбира нейната оазисна ефимерност и нетрайност.
Обаче, ако човек се научи да живее, радвайки се на мига, на малките нещица, подарени му от живота, един ден преди да затвори очи за последен път може да чуе някой приятел как му завижда за щастливо иживяния живот.:)
Хайде, сега да понапишем нещичко за щастието, не за степените на моето злорадство. Ако не си забелязъл напоследък съм много добра, затова ОММММ и със затворени очи повтарям:"Аз съм щастлив човек и никой Ген не може да ме изкара от това състояние":):):)
За щастие аз не създавам нито светци, нито мъченици, за нещастие, ако искаш да станеш такъв трябва да имаш огромееен принос към църквата и той да се поми и ползва поне 50 години след смърта ти, иначе няма как да се получи нито ореол нито трънен венец.:)
Красс, извинявай за този ОФФФ, но като видиш Ген, може да се разберете по мъжки.:)
за спорта - аз съм ти трети съмишленик
за завистта - не я изпитвам и се разболявам, когато някой я изпитва спрямо мен (слава Богу, рядко ми завиждат).
Въпрос към теб: ако разполагаше с достатъчно време и пари, какво ще е нещото, което ще искаш да се научиш да правиш?
Дискусията, която се породи говори, че всеки е чувал за щастието. Съвсем естествено е обаче погледът на всеки един да е различен. Защо аз чувствам, че мога да избирам размера на щастието. Ето един прозаичен пример. Много обичам да чета. Всичко. Дълги години ползвах компютъра за това занимание, но, признавам си - изморително е. Когато излязоха електронните четци имах чувството, че аз съм ги измислил. Толкова дълго си мечтаех за нещо такова. И сега, когато се появиха на пазара, за мен настъпи празник. Да, но... цената им в един момент ме притесни. Успях да събера пари и да си купя един доста скромен четец, но важното е, че ми върши добра работа. Ето за какво става дума. След като си го купих бях неимоверно щастлив! И продължавам да бъда! В случая аз измервам размера на щастието не с цената, а с удовлетворението, което получих. На някого това може да се стори нелепо, но това е материалното, към което се стремих от доста време. Ако задам въпрос има ли друг шантав като мене, какъв ли ще е отговорът? Някои ще ми завиждат :-), други ще погледнат със снизхождение, трети ще си хихикат скришом. Затова това щастие си е само мое. Това, че съм го споделил само поражда оценъчни мнения, но то никога няма да бъде споделено в същия размер, в който аз го изпитвам.
queen_blunder, да попаднеш в златната среда е може би единственият начин да се съхраниш в този живот. Различните, попадналите в другите части на скалата изпитват понякога невероятни трудности, свързани със загуба на нерви, време и пари. Защо да си скъсявам живота? Това не е примиренчество. А излишно използваната енергия аз отдавам за друго, което наистина би ми донесло удовлетворение. В този случай черната овца е обработена с перхидрол. Все пак това е външната страна. И Майкъл Джексън стана по-бял от нас, ама си е чистокръвен негър. Сега съм спокоен - нито ми завиждат, нито завиждам. А за моето щастие разчитам на другите дотолкова, доколкото да не ми пречат да го имам. Не винаги липсата на щастие е нещастие. Нещастието също е субективно. Блъснали ти колата, счупил си си ръката, загорели ти филийките ;-). В най-добрия случай нещастието е мотивацията да станеш щастлив. Има и необратими неща, но в нещастието те те правят по-мъдър. Щастието до голяма степен се подхранва от по-безгрижните, емоционално еднополюсни мисли. Когато си щастлив светът е твой. Забравяш проблемите, нищо, че ги има. Освобождаваш се от ангажимента да погледнеш назад или напред, живееш с мига.
didi f, абе искам да се видя с Gen.Този човек все ме провокира с особените си мисли. Ще седнем с него, ще изпием по бира, ще дискутираме, и... може и да се скараме. Не знам обаче как ще стане, защото и той и аз сме миролюбиви хора. А честно да си кажа, дискусията между двама ви направо ме кефи.
Ela Georgieva , благодаря за коментара и най-вече за поддръжката по въпроса за спорта. Задаваш ми труден въпрос: ако разполагаше с достатъчно време и пари, какво ще е нещото, което ще искаш да се научиш да правиш?Аз искам да правя всичко. За това ми трябва само време, парите сами ще дойдат. Без да се хваля разбирам от доста работи. И досега не мога да определя приоритетите си. Но мисля, че така съм полезен. Но най-общо бих се насочил към изкуството.
Lorelei, благодаря за коментара. Усещам, че е писано искрено, изстрадано. В общи линии съм съгласен. Наше право е да бъдем щастливи. А оня, дето го споменаваш, Дядо Мраз, вероятно :-), пука му на него.
Започвам с уговорката, че целта ми не е да те лаская, но честно казано, скоро не бях откривала толкова мъдрост в нечии думи. Колко си прав! Да, попадането и задържането в златната среда е единственият начин за оцеляване. Ако не се напаснеш към нея, тя те изхвърля.
Веднага се налага и един извод, свързан със самия теб: явно доста пъти си бил потърпевш заради хорската злоба и завист, за да стигнеш до тази житейска формула. Което значи, че има за какво да ти завиждат.
А на мен ми е трудно да бъда част от средата, в която се намирам. Имам чувството, че с повечето хора разговаряме на различни езици, а ценностите ни взаимно се изключват.
Златната среда е "велика" посредственост, Красс.
Винаги ме е привличала динамиката с искрящата енергия около нея или покоя с мечтанието.Това за мен са двете крайности, а някъде там между е златната среда. Златната среда е живуркане. Икар за това е литнал към слънцето, защото е искал да стигне безкрая. А покоя е съмовглабяване и саможертва, обреченост, тишина и Любов. В златната среда добре се живее, но това за мен не е живот.
Много пъти
Задавах си въпрос
Защо съм се родил на света
С гривна и роза? (може би идиом?)
Защо плуват облаците
Накрая - дъжд
Като че ли летят за себе си
Но за какво - не чакай
Аз бих полетял към облаците
Мамят ме от далекото
звездните светлини
Но да достигнеш звездите
Никак не е лесно
Макар целта да е близо
И не знам ще ми стигнат ли силите
за това
Аз ще почакам малко
..........
и ще се подготвя за пътуване
за надежда и мечта
Не догаряй моя звезда
Почакай
Колко още пътища
ми предстои да пропътувам
Колко върха трябва да покоря
за да те намеря
От колко отвесни скали трябва да падна долу
Колко пъти да започвам от нулата
и има ли смисъл?
Аз ще почакам още малко
И ще се подготвя за път
За надежда и мечта
Не догаряй моя звезда
Почакай...
След като се обработи може да се открие поезията. Всъщност тази песен е поредният опит да се извлече философията на живота. Всеки се опитва, но малко са получилите аплодисменти. Но нали затова са блоговете ;-)
А ето нещо прозаично. Засрамих се от моя превод. Направо си признавам, че много трудно чувах текста. А при тебе се е получило ;-)
Много е приятно да разбера, че съм те зарадвала с думите си! :) В никакъв случай не е задължаващо онова, което направих! По-скоро изразих към теб благодарността си, че попаднах на думите ти в точното време и на точното място и исках да се реванширам заради това, че те внесоха спокойствие в изтерзаната ми (в този момент) душа.
Може би обяснението за това въздействие се корени във факта, че имаме еднакво отношение към истината, че страдаме от идеализма и наивността си - там явно излъчваме на едни и същи честоти и това се усеща, дори без да се познаваме.
Благодаря за успокояващото зелено - надявам се да си намерим още теми за разискване. А за превода изобщо не се притеснявай - точно, защото не си чувал ясно думите и преводът ти е такъв, какъвто е, ти ми даде възможност да ти се отблагодаря със скромен подарък :)
Pagination